Не може да свикне на градината

 Ох мами, и ние сме така дъщеричката ми от 4 дни посещава детска градина, (внимателно съм я избрала, добри учителки, мед.сестра, за лелята нямам мнение/нооо драмата е пълна сутрин, хлипа/не плаче/хлипа,очите и пълни със сълзи, сърцераздирателно "мамооо", вечер от взимането се пазари с плач да не ходи на другия ден, нощем проплаква на сън,сяда в леглото и вика "мамо, няма да ходя на градина". Казват, че през деня е спокойна, не плаче,спи и се храни, /имам основание да вярвам на човека, който ми го казва/но аз съм на ръба на нервната криза, душата ми се къса....всеки момент ще реша да я спра ....може да не е съвсем правилно, но да подлагам детето си на такъв стрес. ...Не знам как да постъпя?

П.П. То не, че другата седмица ще ходи, 4 дни и вече е хремава.

При стрес имунитета на организма пада и човек се разболява. Именно това е и моята тревога. То не е стрес като стрес, ами целодневно натоварване и мъка.
Вече съм на 90 % решена да я спра. Не мога да я гледам такава. Искам пак да си е моето весело, жизнено дете.

temida, аз действам на принципа до като мога да спестя стреса в малкия ще правя всичко по силите си. Първите години се формира и характер и усещане към света. Държавната детска градина ми е в момента като най-краен вариант, когато ножа опре до кокала и не мога да си позволя никакви други алтернативи. Така, че ти най-добре си прецени ситуацията и реши 

Когато разбрахме  че е  приет  всеки  ден  започнах  да  му  говоря  колко е  хубаво в  ДГ  ,  че ще има  много  деца  , много игри  ,танци  ,  рисуване  , пеене,    и  какво ли още  не  , ходили сме  и  няколко  пъти  до  ДГ  на  разходка . Много лесно и  с желание ходи  няколко   дни  ,но  се  разболя  и  сега  ще  видим  как  ще  е  като тръгне     моля  се  да  няма  проблеми.
И    все  пак  всяко дете е  индивидуално  ,  но  мнението ми  е  ,че е  добре  децата  да  посещават  Детска  градина  и  това  би  им било само в  техен  плюс  .

Не съм съгласна с това. Първият път, когато направих опит да пусна дъщеря си на градина (всъщност ясла, защото беше на година и половина), тя реагира по начин, подобен на описания от temida. За един месец се разболя няколко пъти, плачеше сърцераздирателно и като я оставях, и като я взимах... и така издържах до петата седмица, когато се отказах.

Година по-късно избрах частна градина, която използва точно този метод за адаптация, който е отписан като невъзможен няколко поста по-назад - първите дни родителите влизат заедно с децата и остават в предверието на стаята, така че да не се виждат пряко, но пък децата да могат да ги видят когато имат нужда. На втората-тратата седмица вече я оставях по цял ден без сълзи и протести. Понякога просто не се получава и е по-добре да се изчака и да се избере подходящ момент и подходящо място за конкретното дете.

Не мисля, че тя ме манипулираше първият път, нито че тестваше дали ще поддам на сълзите й, просто наистина не се чувстваше добре в онази градина, а беше твърде малка, за да си дава сметка и да може да ми обясни защо.

Това е вярно, детето още не може да даде обяснение за причините за своите чувства. За мен беше важно да ми каже за госпожите: Добри ли са - да, карат ли ти се - не, какво ти говорят - че съм сладък бонбон, лелята кара ли ти се - не, а децата добри ли са - да, а ти защо плачеш - за теб.
И това при положение, че не съм спирала да работя и до сега през деня я гледаше баща и, с помощта на баба.

Мисля си, че знам какво и е в душичката, защото имам смътен /или не съвсем смътен.../ спомен от моето детство. В детските очи ние, възрастните сме великани на ръст. А госпожите са чужди, непознати великани, които те изтръгват от ръцете на майка ти и те затварят в едно непознато място, с едни непознати деца за цял ден. Ако се случи на мен, вероятно няма да се чувствам по-различно от нея, нищо, че вече съм много голяма.

Това и аз го направих. Преди да тръгне имаше голямо желание за градина. Разправяше навред "Ще имам нова раница, като кака, ще ходя на градинката, ще папкам, ще спинкам, ще пеем песнички и после мама ще ме вземе." Но в момента, в който я заведох за пръв път и казах "довеждане, отивай да си играеш, ще дойда после да те взема" писна с цяло гърло и се вкопчи в крака ми.
Явно децата ни са различни, така, както и всички хора сме различни. И голямото ми дете беше така, надявах се, че поне дребната ще е по-различна, но не би.

temida  ! Начина по който описваш нещата просто ......ме потресе. Не съм безкрайно съгласна.

Темида, и ние бяхме по същия начин - плачеше много тъжно, сърцераздирателни и като всяко дете, което е свикнало с физическата близост на мама, която няма да усеща от този момент поне няколко часа /за него неизвестно докога/, реагирахме по този начин.Но това е нормално докато детето разбере, че мама ще идва всеки ден да си го взема и да се убеди в това.
Нощно време изживяваше емоции и насън дори проплакваше доста време, но и това отмина.За сравнени само да кажа, че майките, които си пуснаха децата на по-късна възраст или след 3 годинки, реагират още по-сърцераздирателно, нощем също проплакват и така, но и повече помнят, а докато са по-малки е по-лесно някак си.
А това с вземането на обяд е мечешка услуга за доста дечица.При някои проработва, но при други .. става кошмарно като дойде време за лягане.
Така че на всяка мама й се къса сърчицето и й иде да заплаче сутринта с детенце, но сдържа сълзите поне докато излезе, за да не се разстройва допълнително, а и все пак и то и да не усети, че мама е на негова страна и щом заплаче, тя ще си го вземе.Лесно няма, но и не може все вкъщи да стоят.Моята мома много боледува откакто съм я пуснала и по-скоро заради това бих й правила чести почивки от градината, но нека първо децата да свикнат и да си изградят полезни навици, а след това да мислим за останалото.

Въобще не съм съгласна с последното мнение, че по-големите деца плачат повече. Наблюденията ми са точно обратните, както с моето дете, така и с други. Нито е плакала като я водя, нито нощем,  нито когато и да било в градината. Беше плаха и стеснителна. Преди детската съм я оставяла за  в детски центрове и преди да тръгне на градина просто й казах, че ще иде да играе в градината. Ще има еди си какво и ще правят това и това. Казах й, че там децата спят и ако иска може и тя да спи, но не е задължително.
Също вземането на обяд не мисля, че е мечешка услуга. Нито пък стоенето с детето в началото. В Германия в повечето детски градини се практикува и мисля, че за по-малките деца е изключително полезно. Друго си е мама да влезе с него в непознатата обстановка, да му обясни кое за какво е, как протича денят и т.н.

 Извинете ме,че така ще нахлуя в темата,но бих искала да се изкажа.
temida,съжалявам за това,което преживявате с малката госпожица.Помисли за друга стимулация на детето и по-различно отношение към него от досегашния момент.пробвай различни методи от досегашните.Незнам какво си говорите след градина,но ако си говорите именно за градината,пробвай обратния вариянт.Като я вземеш докато се опитва да заплаче веднага метни една дори и фалшива усмивка и започни да й говориш неща,които живо ще я заинтересуват и нямат общо с градината.През времето през което се заедно не говори за градината,не я разпитай и не подпалвай спомените й в главичката.Гледай да прекарвате възможно най-пълноценно времето си заедно без разговори за 'лошото място".Може би след малко време ще разбере,че има време за градина и игри с деца,има време и за мама,целувки и милувки.
И аз мисля,че оставането на мама е голям плюс за детето,което тръгва за първи път на градина.Градината,която моето дете посещава не забранява на родителя да влезе с детето.Тук е разликата,че не трябва да се прави изключение за едно дете,а просто това да е практиката на градината/групата.Когато заведих сина си,сестрата ми каза,че е хубаво да не се бавя много вътре,но няма проблем да остана просто да ме вижда извесни секунди,минути и след това ако е възможно тихомълком да изляза докато се е заиграл.така и направих.Детето си влезе и ме виждаше в предверието докато аз обсъждах с госпожата новостите,които го очакват първия ден.Определено смятам,че така нареченото свикване зависи най-вече от персонала на групата на детето и начина на поведение и държание към него.Това с "хвърлянето" почти не го разбирам.

Извън градината говорим за театъра: Не плачи сега, че в събота няма да ни пуснат в театъра. Ще кажат отивайте си, тук пускаме само деца, а не бебета. Има ефект, не знам колко е педагогично... Подкупвам я редовно. Ако не плачеш днес, ще ти купя най-хубавия балон, бонбоните-сърчица на Милка или някоя друга ценност. /Това с театъра ми е универсално, работи и във вида "ако не си прибереш играчките, няма да отидем на театър/.
Темата за градината тя я подхваща. Сеща се и започва - мамо, нали вече няма да ходя на градина. Аз не искам да я лъжа и казвам - всички деца ходят на градина, а майките - на работа. И нататък вече се разревава и започва да ме моли хлипайки. И я подкупвам, за да млъкне и да не мисли за това.
Номера минава само когато сме извън градината. Когато влезем вътре се отказва от театър, балони и всичко останало, само и само да не я оставям.

temida , по същия начин се стекоха нещата с малката ми дъщеря-голямо желание в началото, на втория ден започна да плаче, сега посинява само като се спомене за градината.

Госпожите са сравнително добри(колкото позволяват условията,в които работят), малката е оставяна често при баби, детегледачка, детски център, балет и дори английска детска група, но реагира неочаквано зле.

в момента е болна, сънува кошмари и плаче, започна да се напикава и денем е в отвратително настроение. След градина е унила, тъжна и уплашена, гледа ни в очите и пита постоянно-"Защо ме водите там? Много е лошо, моля намерете при кого да остана докато сте на работа! Аз много ще слушам, обещавам!"


Не знам защо се получи така, моье би просто някои деца не могат да свикнат с бг-градинска система....това експресно сбогуване сутрин, начините за заспиване(затвори очи или няма да те вземат довечера0, блудкавата храна, всичките ревящи и пищящи деца сутрин....това си е стрес и още как.

не знам какво бих правила ако нямам избор, но за добро или зло имам и сега сме потънали у дома в дълбоооок размисъл

Според учителките на моя син, той е най-трудно адаптиралото се дете в групата. Значи, първо опитахме да ходи на ясла- два месеца беше абсолютен кошмар- спряхме го. Осем месеца по-късно тръгна на детска градина. Първият месец ревеше постоянно-в градината, вкъщи. В градината не искаше да влиза при децата, а стоеше на една пейка при обувките да чака да го вземем. Заспивал е на тази пейка. Не искаше да излиза с децата на двора, за да не дойдем да го вземе, а него да го няма. Месец по-късно спря да плаче, привърза се към госпожите, сутрин бързаше да ги прегръща и целува, но още няколко месеца не можеше да свкине с правилата в градината. Първо не икаше да ляга в леглото- заспивал е между играчките, на столчето. После пък не искаше да облича пижама- спеше по бельо, включително и в най-студените месеци. Не искаше по никакъв да напуска групата- когато децата ходеха в салона, стоеше с лелята, докато тя мие чинии и подрежда . Постепенно всичко това го преодоляхме, но ако имам възможност и друго дете, бих предпочела то да посещава  детска градина до обяд, после да си почива вкъщи.

Ето и моето мнение по  въпрос,дано е от полза.Прочетох също и статията" В детската градина как да избегнем сълзите на раздялата" и с някой неща не съм съгласна.
Първо да отбележа,че синът ми е във френска детска градина / тук му  викат училище/
Първият ден родителите бяха с децата,1.30ч  Вторият ден ги оставихме сами  1.30ч,всъщност това беше периода на адаптация.
Директорът /той е преподавателят на синът ми /  ни е казал,всеки път като ги оставяме да минаваме после край прозорците и да махаме на децата,даже са им сложили прагче на което да се качват. В статията е написано точно обратното.Всеки ден господинът им говори за този път по който ние тръгваме като ги оставим и те трябва да разберат,че по този същия път пак ще се върнем за да ги  вземем.Идеята е децата да осъзнаят,че има път по който родителите се връщат.Моят син първия ден само за това ми говори.
Другото ,което ни каза директора на родителската среща е,че детето систематично трябва да посещава детската градина.Тук ролята е на родителя,защото той решава,а не детето.
Моят син плака първите два дни и мисля знам защо.Сега вече си ходи без проблеми.