Февруарки седмици броят, че изминаха половината си път! - Тема 8

добро утро, тази дискусия за кърменето и аз я сънувах снощи...  
SUNDAE, подкрепям, ама си права, че човек не знае какво ще му се падне и понякога теориите стават на пух и прах...
диттта, знам какво е да имаш неспокойно и неспящо дете. Вие май сте били по-тежък случай, защото моят поне не беше ревлив, но като се ококори и няма заспиване и само мрънка. Не е било от глад, защото той примерно току ще се е нахранил или просто се си беше разредил сам нощното. Та сме люляли, разнасяли с кенгуру, возили сме го с колата, за да заспи. Трябваше да бъда изобретателна, защото всяко нещо помагаше няколко дни. По едно време го приспивах с Бетовен-7ма симфония, после с някакви метъл балади, абе ужас-до третия месец. После почна да се заиграва в леглото, като му накача играчки, хвърляше по едно око дали съм наоколо, а аз плавно изчезвах от погледа му, за да не го разсейвам и той се научи да си заспива сам. Но до 1 годинка спеше много, ама мнго леко. А си шмръкнал, скръцнал и той веднага се ококорваше. А живеехме в центъра, на най-голямата шумотевица, със сестрата на мъжа ми и нейното дете, а у дома беше като хан. Всеки се отбива за малко да те види, да отиде до тоалетна. Сега спи обаче, като пън. Няма начин да го събудиш, просто няма. Педиатърката ми казваше, че е много любопитен и за това така. Все си въртеше погледа, посягаше към всичко още, като беше на месец, грейваше целия, като има нещо ново, като предмет. Сега е същия-сакън да не изпусне нещо...
 Misence /jenny, никога не съм го разнасяла на ръце, а го люлеехме в люлка,както описах по-горе приключихме с това на 3 месеца. Винаги съм била против носенето на ръце, приспиването в леглото на мама и тати, та такова нещо не сме практикували.
А по повод на жената, която приспивала на гърда, за която дита говори, аз също точно това казвам, че обикновено кърмените на поискване деца, искат, за да се приспиват. И точно към това се пристрастяват. Едно хлапе, около мен, което си спеше само, след, като го отбиха на 8 месеца, започна да не иска да заспива и беше направил майка си на смучки, дърпаше и блузата, хапеше я. Та беше 8-9 месечен, като почнахме да го приспиваме с люлеене и с разходки. Сега е същия. На 2 години и половина вика на баща си: айде, тати, бръм-бръм-нани... В превод-да го качи на колата баща му, за да заспи.

Явно не съм те разбрала първия път   Извинявай!  

*starlet* - Ами... знам ТОЧНО за какво говориш - и с лекото спане също... Ние наистина известно време бяхме клиничен случай и въпреки че всички приятели и роднини до девето коляно се изредиха да дават съвети, малко от тях вършеха работа. Инак - когато синът ми беше малък (2-3-4-5 месеца) любим и на него, и на мен метод за заспиване стана домашното караоке. Имам огромна колекция със синбеци и специално за него си имаше папка с изпитани поп-баладни класики - на "Роксет", Селин Дион, Уитни Хюстън, "Куин", евъргрийни разни... Та бях като развалена плоча по цял ден - човечето заспиваще върху мен и после тииииихичко и без резки движения го "изсипвах" на легълцето му. Но някъде между осми-девети месец и годинката дневният му сън стана много стабилен и дълбок - между три и четири часа, така и до днес... Но пък той си ляга и по-късно вечер, та компенсира нуждите от почивка през деня...

А за дамата, приспиваща на гърда - нещо не си ме разбрала... Тя всъщност не кърмеше на поискване, спазваше режим, такъв, какъвто са препоръчвали на Детската консултация по времето, когато аз съм била бебе... Просто... не знам защо им се получиха в последствие така нещата... Сега, след отбиването се приспиват с люлеене... на възглавница... доколкото знам... А детето на две годинки... Не съм питала скоро, дано вече не е така... заради нея... Малюшката ми си заспива с приказки..., а понякога с "Любэ"... 

tedince7o, може и затова да е. Аз хем се радвам, че ни следят повече, хем като си погледна голямата синина на ръката, която е от 7 септември, като ми вземаха кръв и не знам какво ми става.

Уж съм си увеличила храненето, но като се претеглих и пак 49 кг. Хем се радвам, хем ми изглежда невероятно.

Връщам се малко и на една по-стара тема. След като ми свалиха забраната за секс, вчера реших да пробваме. Е почувствах се като девственица. Явно удебелените стени са и по-чувствителни и ме болеше малко.   не е честно

ditta, разбрах те правилно за жената. Просто казвам, че при нея се е получил ефектът на пристрастяването, който е в следствие от приспиване на гърда. Обикновено кърмените на поискване деца реват често за гърда не защото са гладни според мен, а за да се успокояват. То хубаво-едно малко бебе има нужда от успокоение. Но разликата е, че тези, които са успокоявани с люлеене, песнички и подобни, просто в един момент се отучват от това, т.е. нямат нужда от него, а приспиваните с кърмене не се отучват. Пример за това са и децата със залъгалки. Смешно ми е(в  добрия смисъл на думата), като видя някакво ходещо дете със залъгалка в уста. Същата картинка би трябвало да е дете, което вика: мамо, дай цица! Та моят син на 1,5 години говореше, хранеше се сам, преобличаше се, ходеше на гърне. не мога да си представя да го приспивам на цица. Сигурно щеше да ме съблича по улиците...  Като никой не съдя де, който си е кърмил детето до тази възраст. Всеки си избира сам. В края на краищата няма пораснал никой, дето да не се е отказал. Просто мойта теория за гледането на дете е, че човек трябва да си опрости максимално нещата, без да се отразява разбира се това на детето и неговата психика. Не става дума да не му обръщаш внимание или да го оставиш с пълен памперс или да го оставиш да се дере, просто да го свикнеш от малко до колкото е възможно самичко да умее да се успокоява и да си търси занимание, без да го лишаваш от твоето внимание и любов разбира се. Като естествено тактиките са различни за различните деца. дето викаш, тука има една мама във форума с 4 деца. В подписа и пише: Преди имах 4 теории как се гледат деца, сега имам 4 деца и нито една теория.

Здравейте, Февруарки. Малко късно правя своя дебют в темата, но срам не срам ще се запиша   . За съжаление не можах да изчета всичките 8 теми... но много трудно ми беше това лято да застана на компа и да чета каквото и да е в тези жеги. Само от време на време   Снощи окончателно реших че е време да се запозная поне с 8-мата темичка и да се запиша. За подробности ще пиша утре, тъй като имам час при лекарката. Виждам че вече сте на тема кърмене . Аз нямам опит но много бих искала да сме на кърма, единствения ми опит е с племенницата ми която беше на АМ. Моите притеснения са за къпането на бебока когато е още на дни. Покупки никакви не съм правила. Надявам се на дрешки и аксесоари от сестра ми , или приятелки с пораснали малчугани.  
Видях че има и студентки, аз съм също последна година, даже се чудя как ще изкарам последния семестър когато се роди бебчо.
Кои от вас са сигурни къде ще раждат във Варна... на мен ми е тъмна Индия , всеки различно ми говори, хвалят се различни акушери... незнам.
За сега това е , утре ще докладвам след прегледа. Ходя на конс. при Станева във Окръжна, ако някой има впечатления някакви да пише

*starlet*, абе... значи говорим почти за едно и също... 

Инак и аз съм със същото усещане към вече поотрасналите деца с биберони, но на нас пък тази драма ни беше спестена... Човечето ни плюеше с откровено отвращение всяка гума (на залъгалка или шише), която се опитвахме да му напъхаме в устата... В същото време - викам си: "По-добре да си мълча сега", че знам ли... С второто отроче да не вземе да ми отпадне и биберонената теория... 

Здравейте скъпи мами  
Аз изчезнах за няколко дни, че си бяхме с мъжо и Херичка в Русе на гости на нашите.... на връщане оставихме Хера на мама,а взехме Габи ( майка и), че мама мн.и отпуснала храненето и е ужасно дебела, сега тук на диета и на спорт...има 2 месеца да отслабне.... ще и я върнем като ходим в края на ноември за юбилея и... милата плака за Габи, че била там 5 месеца,а сега сме и я вземали...ама нямаше как, ужасно е дебела, това може да я убие мойта любима лабрадорка... че така...
досега четох да наваксам какво сте изписали....леле, колко мн.теми и новини...
Най-напред, съжалявам и аз ужасно много за Вал.... наистина си мислех, че вече няма да имаме такива...фатално лоши новини....но явно още сме "рискови"..така ще си е до последно.... че и след това... като знаем колко е кръхък живота...трудно се създава,а ей така си отива... жалко...желая на Вал мн.сили и вяра и скоро да види отново щастливите  
Аз бях в сряда преди да заминем за Русе на преглед.... по ЖК.. оффф,след хубавия ехограф при Петинка, на който ме гледа на 17.08...сега имах чувството, че нищо не виждам, със сигурност нищо не разбрах... само че мърдаше..това се видя ясно....крие си пола..и даже доки ми вика "да не би да го коментирате постоянно този пол...да не се е засегнало нещо бебето, може да се крие така до края..."...че да ме видите вечерта срам не срам....от суеверие как докато си мажа корема с мазилото против стрии му приказвам... "мама те обичка на 100% каквото и да си...ако си момиче..така....ако си момче..така....", даже изцепих простотията "ако си момче ще си Стефан..означава венец...тати на 25.09 ще носи венеца на парада в Добрич.... все едно ще носи теб..ако си момче"....изкукуригала съм си явно "
Че така...иначе всичко ми казаха, че му е наред..мери го там...доколкото помня, каза, че е 320 г... уж трябваше по последни прегледи на ехографа да бях тогава в 18-та и 2-3 дни, но ме изкара 19-та и 0 дни.... върви напред..питах я за плацентата..как ми е...понеже вс.си ги коментират къде им били, какви...тя ме сряза почти, че щом не ми казвала нищо, значи е в норми...е, така,ама аз от къде да знам,дали гледа и това..ами, да ми каже...ама се стъписах и забравих да питам за околоплодните води....на някои нали са им малко, на др.повече..и за шийката не знам нищо, не ме е гледала на вагинален или мануален преглед...последно 1 месец преди да забрелеменея...ме преглежда мауално....че лекувахме раничка... която така и не излекувахме окончателно...понеже...забременях и тя ми каза, че не ми пречи за бременността... и взехме после бебето да гледаме...а раничката...какво ли става с нея...
Кръвното ми беше 110 на 80... пак съм си 59 кг..не съм мръднала от месец време...аз забременях 60..после свалих 4, сега съм си върнала до 59 и стоя си там... раста си на корем и гърди, това е.... но апетитът ми ескалира и май след гостуването в Русе може и да съм вдинала 1-2 кг...  :roll
Даде ми направление за изследване на антитела заради А (-)та ми кръвна група- за първи път ще ми е, дано резултатите ни с бебо са хубави.... досега само веднъж са ми изследвали по ЖК кръв и урина и кр.група  и това е....
На 03.10 сме на втора ФМ,ама само преглед.....пак..при Петинка Цветкова...а към 20.10 съм пак на преглед по ЖК и мисля да си питам за раничката и шийката на матката (понеже ми беше казала преди, че е голяма като 1 железен лев и е близо до шийката)...
Другото, което е, с таткото в Русе ибколихме 2 магазина за бебешки стоки.... водихме мн.професионален и поелзен разговор със собственика на единия магазин... мн.приятно момче....вряло и кипяло в бебешките стоки, личи си...Коментирахме и кои марки колко бързо реагирали при повреди..напр.Чиполино реагирали за около месец... Бертони за ден..най-бързо били реагирали.... а за седмица на Cangaroo...харесах си още 2 колички...ужас... какво ще правя....
едната е Cangaroo Drigt 3 в 1.. ето линк http://mal4o.com/product_info.php/manufacturers_id/48/products_id/1868
а другата e Cangaroo KIds Tour... ето и линкче - http://kasida.bg/cangaroo-bebeshka-kolichka-kids-tour-sinq-145-3931.html ...само дето мн.се чудя триколките стабилни ли са... макар че е двойно колелото.... все пак се чудя дали е стабилно като стандартните на 4 колела...

За пъпчето да кажа - нашето седя 16 дена от раждането. Преобличахме внимателно, не сме го мокрили (че иначе пада още по-бавно), почиствахме със спирт (и за да засъхне...). Изглежда страшно, но не е Някои д-ри препоръчват риванол и топоцин след почистването.

Колко ще излезе всичко е трудно да се каже, но ако намалим на минимум разходите може да се получи така:
- 8 бодита дълъг ръкав по 5лв=40 лв
- 8 с къс ръкав по 5 лв = 40 лв
- 8 гащеризона цели по 7лв = 56 лв
- 3-4 елечета платнени по 3-4лв=16 лв
- 2 комплекта спално бельо по 25лв = 50лв
- преносима кошарка - 80лв
- помпа за кърма - 30лв
- 2 бр дебела пелена/ спален чувал по 15лв =30лв
- 2 тънки одеала (пр полар) по 8лв = 16лв
- шапчица, ръкавички срещу драскане и терлички общо 7 бр по 3лв = 21лв
- шишенца 2 бр по 10лв = 20лв
- биби 2 бр по 5лв = 10лв
- четка за шипе - 5лв
- ваничка със стойка - около 80лв
Дотук - 494лв
Количка не смея да коментирам. Друго първоначално не съм ползвала (Ивчо се роди 15ти март и вече се затопляше). Списъкът е дълбоко ориентировъчен!

П.С. Шампоанчета, кремчета, пампи, прах за пране и др консумативи не съм включила. Както и кутия АМ, която исках да имам подръка в слуяай на спешност. Така и я подарих - неразопакована

абсолютно подкрепям. Аз на едно се начучих в този живот-да не се заричам. Едно време виках: аз така никога няма да направя, аз друго, освен това не признавам и прочие. Явно, за да ми даде един много хубав урок, Господ реши да ме "дари" с всичко, което се зарекох, че няма да направя или, че ще направя... Включително си спомням вечния конфликт с майка ми за яденето, като бях малка. Тя се тръшкаше, че нищо не обичам, че съм злояда и ми обясняваше колко е тежко това за една майка. А аз я обвинявах, че си създава сама проблеми и, че това си е моя работа. Не трябва да ме насилва, да ме тормози, а да ме остави на мира. Беше ми казала: Ще станеш и то майка и, ако имаш такова дете-ще видиш какво е. А аз нахакано й отговарям: Ще видя, аз НИКОГА няма да се тормозя за такива глупости... Та няма да обяснявам как ми се връща това. Аз съм цвете пред сина ми. Вклюително откривам, че си получавам в двойна доза всичко, което съм била аз... За това е много верна онази приказка: Много обичам внуците ми, те ще си го върнат на децата ми. И сега се улавям как говоря на сина ми, така както майка ми ми е говорила на мен за много неща. А се бях зарекла, че аз, като нея няма да стана...
Fancha , добре дошла в темичката. малко по малко ще се ориентираш за всичко. И аз още не съм наясно с избора на лекар и много други неща.
primavista7, важното е, че всичко е ок с бебо, нищо, че ти не разбираш-лекарите си разбират. И дано скоро се покаже твоя срамежливец(мисля, че е момче)

Fancha, добре дошла. Още една варненка. Супер!

Аз ще раждам в АГ, защото си имам доктор, който съм си харесала. За Окръжна съм чувала хубави неща, но ако има проблем с детето (не дай си Боже) го пращат в АГ, защото там има неонатолози. За майчин дом е същото. От към условия в стаите, до колкото съм чувала в АГ, май са най-лоши, но всеки си решава с кое иска да направи компромис. Пък и е важно да си харесаш лекар, за да си спокойна (ако си решила да е с избор на екип). Моя съседка роди в Окръжна, май без избор на екип и е много доволна.

Относно твоите притеснения за къпането. И аз ги имам и затова ще посетя някое и друго училище за родители.

Аз да питам, понеже говорите за свикване с биберони и цици, как сте се справили с ученето на гърне. Мен са ме научили още преди годинка, а като гледах племенницата на половинката някъде след 2-рата годинка я отказаха от памперсите. Нещо не ме радва тази идея и ми се иска по-рано да успея.

she_moto , по принцип май зависи и от детето. Аз както казах моя син беше научен от малък максимално да се оправя сам, включително и с гърнето. Значи какво правех. Слагах го на гърнето и му виках: хайде-пишшш. Беше на годинка и нещо. Като цяло разбираше какво му се говори. Борих се да ти кажа. Той става, аз го слагам. Опитвам се да го занимавам, докато стои на гърнето, за да го задържа там по-дълго. И в един момент, като се изпишка викам: бравоо и се радвам, за да е наясно, че е направил нещо, както трябва. И така малко по малко. От начало аз го слагах на гърнето, понякога се изпишкваше, понякога-не, в последствие почнах да го питам-има ли пиш? Свалих му памперса, за да не му е комфортно да пикае на гащите и се понаучи. Понякога се унасяше и се напишкваше де, ама като цяло се научи бързо. По същия начн с акото. Но пак казвам зависи, защото малкия, за когото разправях по-нагоре така и не се научи да ходи на гърне. Вече е на 2,5 години. Пикае по някога в тоалетната, но всъщност най-често, където си иска, като кученце. Майка му го води до тоалетната и го кара да се изпишка. Той седи и се хили и не пишка. След това излиза навън и се изпикава на двора-демонстративно. До детето ли е, някаква гршка във възпитанието ли е, незнам, нищо не смея да твърдя вече. А най-лесно се научават тези, които ходят на градина. Там ги нареждат всички на гърнетата и така.

Леле, чак до гърнето стигнахме като тема! Браво на нас!  

При мен сега това е на дневен ред и затова споделям пресни-пресни наблюдения и от темата на февруарки 2010  . И това като всичко останало си е до дете. Преди годинка за мен е прекалено рано за амбиции от страна на майката за махане на памперса. За запознаване с гърнето - ок, но за махане на памперс...Те физиологично не са узрели да стискат, да си казват и т.н. Аз започнах да го слагам на гърне на 1 годинка и си върши работата детето, няма проблем. Сега лятото реших да пробвам дали е готов и го оставях по гащички и често го слагах на гърне. За голямата нужда го уцелвах или той ми казваше, но за малката абсурд  . Той пишка през 20 мин. и си казва след свършен факт. Убедих се, че му е рано и по-натам пак ще пробваме. На 2 год + е идеалното време според повечето книги и от това, което съм чувала от познати. Но пък има и деца от февруарчета 2010, които успешно (засега) отказаха памперс на 1 год и 5,6 месеца. Различно е. Аз не бързам за никъде. Синът ми ще ми покаже  .
she_moto, ето 2 статии за инфо само  . http://www.bg-mamma.com/index.php?action=article%3Bid%3D4264
http://www.bg-mamma.com/index.php?action=article;id=3946

*starlet*, представям си нещата, точно както си ги описала. Хубаво е, че доказваш, че е подействало.

абсолютно подкрепям, че преди годинка физиологично не е възможно да се случи. За това мисля, че годинка и няколко месеца е идеална възраст да се започнат опитите, но пък, както Рали казва има деца, за които пак е рано...