МаЙчЕтО голямо от игри и песнички завладяно :P

Честито на последните ни проходили крачета Габче и Бела здравички ,бързички.

Честито и на рожденничката natalinik (на патерички) да е жива здрава и най обичаната жена от нейните мъже.

Мойто дете толкова каталяса вчера да беснее, не спа ,ще кажеш че за последно и  сега още спи че до преди малко и аз с нея,като легнахме вчера към 20:30, аз в 8:30 станах чак ми е криво от спане аз като спа повече от 8 часа ми е криво, мързеливо ,смотано ,а тя ще видим............а ето  я идва и търси и вика "цици цици" ставаммммм

Ех и при нас дойде дъждеца и есента.....
Лек и спокоен ден!

Кали, явно повечето деца са така. Миналата семица за първи път оставих Мирко за час и половина на една позната и аз очаквах драми и рев, ноооо малкия мъж дори не е казал "мама", играл си е , и е бил супер спокоен, дори когато си го взех се разсърди.

За бебето на Крисчана и аз така реагирах, но честито бебче.

И сега да се оплача, вчера цял ден вкъщиии - полудях какво ще правим в такива дни незнам. През 5 мин ме дърпа за гащите и ми носи обувки , тропа по вратата...направо ужас.
Приемаме гости, ако има други като нас.

+1. Обаче на мен ми писна и започнах да оставям дребния на баща му или свеки, реве, не реве и свикна вече и чат-пат без мен. И аз съм човек, имам нужда от дей оф от майчински задължения. Миналата събота си взех такъв, няма да ви казвам, колко ми е добре след него.

Да напиша два реда по време на рекламите

Бери изненадващо бързо свикна с яслата.Ходи с желание.Само 3 дни плака,а вече от 1 седмица спи там.Малко по-истерична е като се прибере вкъщи,но предполагам е вид протест всичко това .Вече усещам разликата в нея,стана по-комуникативна,по-смела,по-самостоятелна в игрите

Сериала започнааа....

Здравейте.
Честити проходили крачета и на Бела.Много да си я слушкат
Кали и Ива ми е много "залепена" ...постоянно е с мен и непрекъснато ме търси. Определено като я оставя с баща й не ме забравя....освен това много ревнува и не ме дава на никой.Дори когато започна да гушкам баткото протестира.. Бясссс
 Вени много добро решение си намерила.  Трябва да започна и аз да мисля малко повече за себе си.
Спири радвам се че малката се чувства добре а и вие виждате положителни неща от яслата.
Силве същата картинка сме и ние.Днес излезнахме замалко понеже се съдра че не ще си кара колелото ...прибрахме я със измръзнали ръце... Не знам все си мисля че ще има още малко топли дни поне до средата на ноември....
Хубава вечер.

Привет, мацки! Бързам да пиша колкото мога докато спи терминатора, а после ще се опитам и да ви попрочета.

Откак майка ми си замина, къщата ми редовно е с главата надолу, аз нямам минутка време за нищо, бягам след Джулиан цял ден, едвам насмогвам да измия, изпера, сготвя, що годе изчистя, и това докато следя да не се пребие. Най-много ми тежи като ревне да го нося. Все в мен да е наврян, все на ръце сме, и е редовно в движение. Всеки памперс докато се смени е все едно на фитнес съм била, същото е и с банята, обличането... От къде я намира тази енергия това дете не знам, но ще ме довърши. Онзи ден си избута стола до стената, качи се на него, грабна една саксия, съответо цветето и всичката пръст на земята. Бягам аз да събера пръстта и да изчистя, през това време той набарал една купичка пудинг, изсипал го на масата и маже с ръце, бързо бягам и това да чистя, той бяга към банята, отваря си вратата, влиза, отваря тоалетната чиния, вкарва си и двете ръце вътре до лактите във водата и се смее и пляска във водата... И така, край няма. Да не говорим, че и времето се развали и вече не сме по цели дни навън по площадките и басейните, а сме завряни вкъщи, и не знам до кога така ще издържа.

Набързо да споделя и за хомеопатката - пусна ми кръвни изследвания за хранителни алергии, и се оказах изключително алергична към пшеница, ръж, шпелта, овес, глутен, лешници, бадеми, ечемик, сусам, захар, миди, агнешко месо, пилешки и патешки яйца, говеждо и телешко месо, сирене и прясно мляко. Сега карам на плодове, зеленчуци, пилешко месо, ориз и картофи. Чувствам се много по-добре. Още преди да излязат изследванията, бях забелязала, че като ям нещо тестено, ми става много лошо буквално до 10 минути, и вече си подозирах глутена, наистина и той по скалата от 1 до 8 беше с 8, както и всички други съдържащи глутен зърнени храни. Прясното мляко го бях заменила с бадемово, а се оказа, че и към бадеми съм алергична. Отделно си хапвах сусам, защото в него има много калций, а заради млечните не приемах калций, но се оказа, че и към сусам съм алергична. От сладко ми става лошо не само като го ям, ами и като си помисля за него, така че приключих и със захарта. Интересно е как ми се е променил вкуса в последните 2 месеца, може би тялото ми вече просто се е настроило на други честоти и ми дава сигнали какво не понася. Това е само първата стъпка, защото е важно да разберем не само към какво съм алергична, а защо след 30 години без никакви алергии, изведнъж се появиха алергии към толкова много храни, така че процесът сигурно ще е дълъг. Ще се виждам и с имунолог този месец, и дано някой ден открием как и защо се е скапала имунната ми система така. Хомеопатката ме насочи и към идеята, че всичко започна буквално седмица след като спрях да кърмя. Каза, че по време на бременност и кърмене имунната система работи по друг начин, и не е ясно дали този еосинофилен гастроентерит се е случил още докато съм била бременна или кърмила, но е нямал симптоми заради хормоните и отслабената имунна система. И като спрях да кърмя, изведнъж се появиха всички симптоми. Ако знаех, щях до първи клас да го кърмя това дете  

Това е от мен, надявам се вие всички да сте добре, и дано намеря време да прочета за всичко, което се случва с вас.

Приветче и от мен

natalinik, Честит Рожден Ден  /макар и с малко закъснение/. Да си жива и здрава, много усмихната и безкрайно обичана.   

 За децата лепки - Пламен май не е от тях. Вярно че като го гледах само аз беше една идея по привързан към мен, а сега към баща си защото е цял ден с него. Като тръгне да излиза той на някъде, ако не го види няма проблем, изобщо не забелязва че го няма. Понякога като го види пък, помрънка малко на вратата и после се заиграе с нещо друго. А пък когато сме навън - изобщо не го интересува ни мама ни тати, перка си дедето из цялата градинка и изобщо не му пука че е "сам"  . Но въпреки всичко мисля, че това с "залепването" за мама като цяло е нещо временно. Съседката с дъщеря сибеше така, обаче вече лапето е почти на 3 годинки и вече няма такива изпълнения.

Пламен и нашия татко пак са болни   . Температури, хрема, болки в гърлото, кашлица - ужас. Малкия не може да спи от тая кашлица и запушения нос. Тъкмо се унесе и след 15 мин се изкашля и явно го боли защото започва да реве и от там спането става невъзможно. 2-3 вечери спи при нас и общо взето и тримата не сме се наспали изобщо, ама няма как. Дано бързо да минава.

Добро утро!
Краси нямаш ли слинг, гледам може да се ползва и за носене на гръб?
А след раждането ли се проявиха тези алергии, преди имала ли си нещо? Стана ми интересно.

Вени, слинг имам, но съм далеч от мисълта да го свиквам да виси по мен  Аз по-скоро гледам да го отделя от себе си като ми е виснал ей така без причина и си мрънка. За да не свиква.

А алергии към нито една храна никога не съм имала. Всичко започна точно една седмица след като спрях да кърмя.

Добрутро!  

Успях да ви изчета докато Киси къса поредната салфетка, качена с единия крак върху таблата на столчето за хранене. После ще съжалявам, че съм я оставила, ама за бременните уж било добре да клякат.  

Кали, за Киси не мога съвсем да кажа, че е залепена за мен, макар че е имала и такива моменти. Може би присъствието на Каби и самостоятелните им игри е от значение, а може би просто темперамента й е такъв.  

Тази привързаност, която описвате почти всички, няма да е вечна и повярвайте ми, някой ден ще ви липсва и с носталгия ще разказвате на порасналите вече деца. Казвам това от опит, защото Каби беше всичко това - силно залепен към мен 24/7 и то години наред, докато не стана по-уверен в себе си, по-самостоятелен, по-мъжки по характер. Аз вярвам в привързаното родителство и съм сигурна, че децата печелят от близкото присъствие на майките си, а ние инвестираме в тяхното психично равновесие, оптимизъм към заобикалящия ги свят, самостоятелност и увереност (да, повярвайте ми!) в собствените им способности и в нашата обич и подкрепа.  

Тихичко и пак, да похваля моето вълшебно Киси.   Както знаете, от както се е родила ние практикуваме съвместен сън, благодарение на който безсънните нощи се броят на пръстите на едната ми ръка.   Откакто я отбих миналия месец, Киси заспиваше с гушкане между мен и Каби (е, след едночасово въртене), като си слагаше ръчичките под мишниците ми. Вече две нощи тя спи самичка в креватчето й, в "стаята" на Каби.   Нямаше никакви драми при преместването й, а Каби е толкова щастлив, че си има компания, че всяка сутрин ни благодари, че сме му дали бебето.   Създадох им ритуал, в който участват и двамата и... така.  

Това е интересното при нас... През уикенда не се спряхме от разходки въпреки времето. Кръстът ми обаче почна да се обажда и вече взех да се усещам... бременна.     Ники пак замина тази сутрин и до четвъртък сме сами. 

Краси, това, което е казала хомеопатката - за връзката между алергията, бременността и кърменето ви, има резон. Как ли би ти се отразила нова бременност?   А как е баща ти?

Усмихнат понеделник ви желая и горе главата - по-лошото време предстои, така че не му се впрягайте от сега!    

О, да, така е Скоро го четох в една книжка на Сиърс и Сиърс, че няма тийнейджър, който да иска да се гушка, така че да бъдем спокойни
Въпросът е, че и майките са хора и имат нужда от лично време, за себе си.

Миналата седмица си взех първия дей оф. Изчистих в нас, оправих, взех си багажа и айде при една приятелка. Излязохме заедно с нея на поляната, разхождахме кучетата (две мацки, водещи голдъни как обират погледите, няма да ви казвам), после метнахме по едни пържоли на грила и междувременно аз направих шотове с киви и водка. Дойде и нейна приятелка, боядисахме я, лигавихме се, в 2:30 излязохме на среднощна разходка с кучетата в парка. Знаете ли какво беше яко да сме само ние и кучетата в парка Легнах си в 4:30 сутринта и като се събудих имах повече енергия, отколкото след няколко нощи, в които на Ники му избиват зъби. Ей за това говоря. Майките също да си открадваме по няколко часа месечно само за себе си, дет се вика да се видим по женски с приятелки, да правим нещата, които сме обичали, но дълго време не сме правили.
Аз вярвам, че ако лиша Ники от присъствието си няколко часа, ден, няма да е голяма загуба за него. Но ако съм вечно изнервена и мрънкаща, нищо добро няма да донеса на детето си.
Но това е скорошната ми позиция, напоследък съм започнала едно преоткриване като жена и личност, та някои представи, които бях градила ми се срутиха с пълна сила, за да направят място на нови

Привет!

Честито на проходилите крачета на Бела и Габче.

Краси,   стискам палци така какво са се появили тези алергии, да изчезнат бързо.

Изи, браво на Киси.

Милкинис, бързо оздравяване на Пами и Краси.  

За привързаността, Борис от скоро проявява това чувство към мен. Преди нямаше проблем да го оставям, друг да го гушка, държи за ръка или да отиде с някой някъде без мен но напоследък и пред банята ме чака, дума да не говорим да излизам навън без него, трябва да се крия и пак като се сети плаче. Дано е  период.

Днес ходихме до работата ми( все още не се знае какво ще става с съкращенията и може би няма да закачат майките), на прибиране реших да разходя Боби и се прибрахме с градският транспорт, на него му беше супер интересно. сега спи изморен.

Краси аз преди време ходих  на едно изследване по скоро компютърна диагностика и се оказа че почти нищо не мога да ям смисъл не се преработват от стомаха ми. Прясно мляко, какао, различни меса бе старшно много храни, а кято хапвам шоколад така обичан от мен и след това все е едно се чуствам удвоена смисъл имам чуство че бузите ми ще се пукнат и стомаха ми подут незнам от психика ли е или от друго.
Дани е страшно детенце понякога едвам издържам когато ходим да пазаруваме крещи в магазините все вика всички хора се обръщат да ни гледат вика дайте дайте какво да му даваме незнам. Ако някога срешнете крещящо хлапе може ида сме ние.

О, Вени, далеч съм от мисълта да сме затворници на родителството и децата ни. Винаги е по-добре спокойна майка, отколкото нервна и преуморена.   Децата се настройват спрямо нашите сигнали, много са чувствителни и умни. Всяко бягство, макар и малко, към "предишния живот", ни връща при децата една идея по-тонизирани и готови за техните детски предизвикателства. Това, което писах в горния пост, не се отнасяше към твоя почивен ден, а беше в подкрепа към всички, които имат нужда, с искрица надежда...  

За трети път ще излизаме днес.   НДК е само за Киси и мен, а сега ще се включи и Каби. Заслужава си лошото време.  

Ей, каква хубава разходка на чист въздух си направихме:)

Вени, съгласна съм, че освен отдадени майки сме и хора с лични потребности и нужди. И не трябва да четеш д-р  Робърт и Джеймс Сиърс е  за да ти е ясно , че няма тинейджър който да се гушка и да плаче за мама.
Нищо лично , но ме подразни употребата на чуждици като " дей оф" имаме прекрасен Български език.

Краси, дано след диета се оправят нещата

Нелка, стискам палци всичко с работата ти да се подреди и да нямаш повече тревоги