Не може ли в болниците да работят хора

Май за това става дума 

Не искам да ми съчувстват.
Искам да се държат като възрастни и възпитани хора.
Не ,като кажа "Добър ден!",да ме погледне все едно съм й изяла десерта и пак да забоде нос в книжата....
Като попитам нещо,очаквам да получа адекватен отговор, а не мълчание или "Нямам време!"
Ако си Човек,винаги ще намериш 2-3 минути за отговор.Или дори бих приела "Сега имам спешна работа,ще ви обърна внимание след малко!"
Нищо такова никога не чух....А прекарах почти две години по болници с майка ми.
Получих само бездушно отношение.Може би ,защото беше болна от рак ...и беше пътничка,не заслужаваше човещина.
Не мога да уважавам медицинското съсловие,съжалявам.
А и като гледам,нещата стават все по-зле.

Срещат се и хора за щастие, питайте мен, в понеделник излязох от болница. От всеки " лагер " си спечелих приятели, затова веднъж-дваж кръстосах шпага с някои навъсени особи. Толкова се смях последните дни, че си слагах ръка на шева да не се скъса. Допълнително ме разсмиваше лекуващият лекар, беше решил, че много плача и сериозен почти не съм го виждала. На 5 ден след операцията ме изписват, едвам ходя и го питам трябва ли нещо да правя вкъщи ( за раната имах предвид ), а той, изключително сериозен: " Да ! Значи - ставаш и започваш - 100 коремни преси, 50 лицеви опори, 20 километра тичане..... " А сега да ви кажа някои бисери на сестрите
Една от тях не можа да ми прости , че лекуващият лекар и отне функциите да ми прави превръзка на раната и не ми говори почти докрай Веднъж приготвя нещо и я питам:
- Колко време ще отнеме ?
- Около 10 минути.
- Значи мога да изчакам навън ?
- Затова Ви го казвам !!!!
 
Веднъж една лекарка, по време на свиждане идва да прегледа жената до мен, но понеже много хора бяха дошли, тя излязла във фоайето на болницата. Казвам на докторката, а тя:
- Е, щом е излязла на свиждане, значи не е толкова болна !
 
Краси,
  

Според мен и лекарите, и сестрите, са станали ужасно груби като отношение. Разбира се, ИМА ИЗКЛЮЧЕНИЯ.
Но все по-често пациентът се среща очи в очи с невъзпитано държание, пълна незаинтересованост и, най-лошото, некомпетентност.

Не, Трещи, заплатите им са мижави... тъжно, но факт  Ти нямаш вина, но пък това безпаричие озлобява по някакъв начин /така са ми го обяснили, не че аз съм го чувствала/.. Някои си остават хора, въпреки това... ама са рядко.. А докторите те гледат като касичка...не всички ,но повечето 

По стечение на обстоятелствата последните две години ми се наложи много често да се срещам с медицински персонал. За съжаление моите наблюдения са същите - лошо отношение от лекар почти не видях (с малки изключения), но от сестри - доста. При тях по-скоро доброто отношение беше изключение. Имаше една сестра в родилното, която до такава степен спечели уважението ми, че наскоро ми се наложи да тичам огромно разстояние, за да я догоня и да я поздравя, да й кажа отново колко много съм й благодарна за грижите, за добрите думи, за успокоението, което ми носеше. А тя след повече от година дори си спомни името ми и историята ми. Прекланям се пред хора като нея. Но в болницата се нагледах на ужасно отношение именно от сестри.

Когато след няколко дни прекарани в интензивното най-после бях приведена в общия сектор и при първото си ставане колабирах, дежурната сестра ми се разкрещя да не съм си мислела, че цял ден с мен ще се занимава.... Все едно от лиготия го направих   Мога да разказвам доста... На мой познат майка му е акушерка. Ако я чуете как говори за родилките ще ви идва да й извиете врата. Ама какво да направела, било й писнало по цял ден да ги слуша как пищят като приклещени кози.

Думите мога да ги преглътна някак си, но това, което направиха с дъщеря ми в детското отделение (беше с пневмония) не мога да го преглътна и слава Богу сестрата си отнесе съответните последствия. Вярно е, че трудно се слага абокат на бебе, особено ако си начинаещ....  Предупредих въпросната сестра, че дъщеря ми има трудни вени, тъй като много време е била в болница, много пъти са я дупчили и вените й все още са травмирани. Не е ли по-добре да изчакаме другата сестра. Тя обаче реши да ми се доказва колко е добра.
17 дупки имаше дъщеря ми по ръцете, краката и главичката. 17 дупки!!! Върнаха ми я цялата тресяща се от рев, не можеше с часове да се успокои, не можеше да си поеме въздух, цялата беше в кръв.... ръчичките й се подуха, дори не ми дадоха риванол, за да й направя компрес. Разкрещях се, дето се вика вдигнах отделението на главата си. Извикаха по-опитна сестра и сложи абоката точно от първия път, даже нямаше време да се разплаче малката. И компресче й направиха, а тази, която й причини това не успя да намери 2 минути да ми донесе малко риванол.... Като й сваляха абоката от главичката, сестрата вместо да се помъчи да го махне внимателно, с все сила просто го издърпа, отлепи й косата с лепенката.... Идваше ми да й избия зъбите и ако в този момент не трябваше да успокоявам пищящата си дъщеря, не знам как щеше да го отнесе.....

Как заразиха дъщеря ми със стафилококова инфекция, колко са немърливи сестрите в неонатологиите и как не спазват абсолютно никакви хигиенни изисквания не ми се и говори. И до сега види ли бели престилки започва да плаче, толкова е наплашена.

 Да, знам, че са им малки заплатите. Но като не ти стигат парите търсиш варианти, а не си изкарваш яда на невинни пациенти.

Никога няма да забравя мърлата, която пратиха от БПомощ да бие урбазон на задушаващия ми се едногодишен син. Крещеше му да престанел да реве най-накрая.
Както и  мърлата Маруся от Шейново, която ме нарече лигла, защото съм казала "ох". Аз реагирах .. след няколко часа реших да и се извиня, предвид това, че щях да и бъда в ръцете още известно време.  Приемайки извинението ми шибна една инжекцийка, която направи безчувствен целия ми бут за цяла една година.  Не подадох жалба заради болницата и доктора, който ползвах и който беше в УС.   

Лекуват Ви докторите, те определят кога, какво и колко лекарство да се сложи. Сестрите следят, предписаното от доктора да се приложи (хапчета, инжекции, системи......манипулации). Нормално е, ако имате въпроси, да ги задавате на лекаря, а не на сестрата. Доста често (в определени отделения), сестрите със стаж, са по в час с някои неща от самия млад лекар.
А за отношението: в "стадото" има и бели и черни "овце", кой на каквато попадне. Ама "белите овце", напоследък взеха да бягат на запад (като лекарите) и ..... 

Медиците, който се превръщат в  човеци само  когато видят кинтите, са добре заминали. Много пъти съм казвала, че чакам с нетърпение африканци и азиатци да почнат да ме лекуват.  Тия прежде споменатите да се махат, няма да ни липсват. А и няма да извращават  следващите поколения медицински кадри.

Днес сутринта водих дъщеря си да й вземат кръв за изследвания в 22 ДКЦ и ми е още прясна случката с лаборантките. Първо отвън имаше 20-30 човека, няма раздадени часове, хората се карат, стоят малки деца отвън на опашката, гладни кисели, абе ужас. Лаборантките закъсняха и съвсем се нагнети атмосферата. На вратата пише, че деца и бременни се обслужват с предимство и аз влизам заедно с група баби и дядовци, които едва не ме изядоха с парцалите, че не си чакам реда. Вътре лаборантката пише и по едно време без никакво предисловие се развика: " Я всички навън, защо сте влезли тук, ще извикам когото си искам аз. Може да искам да извикам някое дете" Казвам й, че съм с дете и тя изкара другите и вкара още две дечица с родителите си. Дотук добре, но децата стоят вътре и гледат как взимат кръв на тези преди тях и се разплакаха всички. Моята беше накрая и вече съвсем беше откачила, плаче, дърпа се, не дава да й вземат кръв. Аз се опитвам да я успокоя, лаборантката от началото също се опитваше да я убеди, но когато детето дръпна ръката си след убождането и я изцапа с кръв тя й се разкрещя. Стига се е лигавила, да не си мисли, че цял ден ще се занимава с нея, да се маха ако ще се държи така. Била лигла и т.н. Казах й да не вика на детето, че още повече го плаши, а тя ми се нахвърли и на мен да съм се вземела в ръце и да си укротя детето. Помолих я да спре да вика и да се успокои, а тя още повече се набира, че се изнервяла и не може да работи така.
Писна ми и й казах да си отиде вкъщи или просто да си намери по-спокойна работа като не може да работи под напрежение, но да не се опитва да крещи на детето ми и да го обижда. Тя стана и отиде в другата стая да се оплаква, че дъщеря ми не била толкова малка, че да се лигави така и да реве. Наложи се да я викам обратно да ми донесе памук и лепенка. Ако не бях с детето и не исках да го плаша щях да й извия врата. 

днес се наложи да престоя в болница 1 4ас докато ми изте4е системата. Бях притеснена дали беба е наред а и от това 4е лекарят не иска да ме приеме за няколко дни.
Една възрастна жена- медицинска сестра идваше 4есто в стаята където лежах и толкова мило ми каза: Спокойно тук сте в добри ръце.
едва не заплаках, беше толкова окуражаващо предвид това 4е вси4ки близки бяха на работа и нямаше с кого да споделя неволята си.
навсякъде има хора и хора.

А аз да си споделя набързо прясна случка. Майка ми я хоспитализират в нефрология в Александровска, но преди това:

Отиваме след консултация в частна клиника, където сме допълнително осигурени( че беше почивен ден и нямаше как да се видим с личната) с направление в Александровска. Отиваме в спешното им отделение. Посреща ни доктор Анастасова, която ни посреща с думите "защо сте тук, защо не си ходите по районите, много ви е лесно тук да дойдете". Питаме "мястото ли сме сбъркали?". Д-р Анастасова ни погледна нагло и каза "да, мястото сте сбъркали". Все едно искаме в къщата да й нощуваме. С 300 зора я прегледа, накрая беше склонна да я остави на домашно лечение, но предпочетохме болнично, където лекарят се възмути как така с такова възпаление е имало изобщо подобно предложение 

Ами не знам дали е до заплащане, като че ли - не. Пример в Токуда - поставят система на сина ми /бебе на 40 дена/ въпреки, че е работа на лекаря да ми обясни, какво точно му поставят и това леееко е пропуснато, смятам, че сестрата трябва да знае, какво слага също. Пак там - пускат поредната система без да си направят труда да проверят дали абоката не е запушен, ама защо някой да провери дали всичко е ок. Ръката на сина ми се надуваше като балон пред очите ми, докато сваря да извикам някой. Това е отделение, където имаше  деца без родители.
Майчин дом - питам случайна сестра, къде точно са лабораториите за изследването за БХС, а тя ми вдига луд скандал, защо я занимавам 
Втора градска - санитарката ми носеше чай в леглото всяка сутрин, без плащане или от сорта, реално нямах проблем да ставам и да си го взимам и сама, просто добро отношение.

Свекърва ми е санитарка в отделение с инсулти, ами ако чуете нейните истории за роднини, които се чудят как да се отърват от болния, или в какво състояние приемат някои болни "уж" гледани от родата, сигурно ще 

Монетата има две страни.

просто ей така от любопитство някой може ли да сподели опит със сестри /лекари в чужбина; там какво е отношението, държанието, прилаганото лечение и тн.
сигурна съм - съвсем различно и то не не само защото някакви 5000 евро изведнъж те правят отговорен, отзивчив, помагащ или добър професионалист положил Хипократовата клетва;
Има една приказка, че за лекар и учител си трябва душа и призвание.

Първо, 5000 евро могат само да ги сънуват ( мед, сестри). И второ, грижите са много добри, но освен всичко останало ( наличие на помощник сестри, санитарки и всякакъв друг помощен персонал, техника) броят на сестрите спрямо пациентите е несравнимо по голям. В интензивни отделения достига до една сестра на пациент.
При лекарите въпросът е малко по сложен и повече въпрос на лични преживявания.
Никъде не ми се е карал лекар, и от двете страни на границата съм чувала абсурдни реплики, които почти са ме вадили от кожата ми.
Виждала съм например в България в поликлиника лекар да се кара на пациент, който повръща пред кабинета му. Не го одобрявам ( карането), макар че и се чудя кой ще почисти, а и къде би трябвало да повръща болен човек при положение, че и тоалетни няма.
Ако повръщам в чуждестранна болница никой няма да ми се скара, но веднага ще се втурне някой, не лекар както се досещате, за да почисти.