Не може ли в болниците да работят хора

Е, Azzy, но аз ги подценявам. Опитът ми с болничните заведения показва, че повечето от тях наистина знаят само как да включат венозен източник и система към него. Реално да, не знаят какво има в нея. Особено в по-спокойните отделения са наистина много зле. И е нормално като си невеж да прикриваш по някакъв начин това невежество.

Ох, пък това най-много го обичат .Да им напомняш, какво да ти сложат.Явно си попаднала наистина на добри сестри.

Нямам представа дали са длъжни. Факт, че и в чужбина ги смятат за зле обучени.
Моите наблюдения са, че те изобщо не разговарят с пациента.
А една забоде на сина ми система, аз бях на разговор с доктора, връщам се, маркучето пълно с кръв, тя забравила да я включи ли, какво там беше свършила не знам.
Тази беше от комуникативните - непрекъснато ми дрънкаше за собствения си живот и собствените си проблеми.

Определено има и невежи.
Изобщо има всякакви.

Тц. Не е това.
Другаде беше ключът от мазето, но е друга тема на разговор, да не разводняваме.

нова, има нещо такова.

1. Нима  си успяла  да обиколиш всички  доктори??? Ако е  така, приеми искрените ми съчувствия.
2. Нима  си успяла  да опознаеш всички  сесТри??? Горкичката.
3. Правят ме  на задник по всеки повод??? Откъде знаеш- не си спомням  да  си присъствала  на  срещите ми с лекари  по един или друг повод. Ако имаш предвид, че теб те правят  на задник, кажи го  така, та  да стане  ясно. И как  точно те правят  на  задник, че не можах  да  си го представя- цапат ли  те, с  екскременти ли те мажат, пляскат   те  любовно ли, какво
А дали им харесва  и дали  се чувстват велики, аз специално няма  как да знам, та  да ти отговоря. Що не попиташ тях?
Всъщност, какъв ти е  зорът- сподели  конкретно,  та  да сме конкретни, иначе темата  ти увисва безжизнено  и  се  превръща  в поредната  логорея  и  общо плюене ей -така, за спорта.
Да не би да си в болница  и да не  си доволна  от грижите?
Ако е така, явно  не  си попаднала  на  хора.
На мен рядко ми се е случвало  да прибягвам  до лекарска помощ, но няма  какво да си кривя душата- на  безчовечници  не съм попадала. Може да не  са били  перфектни професионалисти,  но  не  са  се  държали и бездушно.
Съжалявам, не споделям  всеобщото мнение  засега. И дано  не   се  случва с детето ми нищо, което  да ме накара  да го споделям след време.

Сестри,лекари,санитари....все един дол дренки.
На 1000 ако има един човечен,орден заслужава.
Една капка море не прави,за съжаление.

Аз съм попадала и на свястни сестри. И на отвратителни лекари. Както и на санитари и от двата вида. То си е до човек, според мен. Ама лошото е, че няколко надменни същества могат да те настроят отрицателно към всичките им колеги.

Много често забелязвах следната тенденция - Докторите се държат закачливо-шеговито със сестрите, понякога даже флиртуват, ако сестрата е по-младичка, а ако е по-възрастна, се случва да се отнасят и все едно им е прислуга, а от своя страна сестрите поддават - подмазвачески се ухилват и даже сладко им става на душата, че им е обърнато внимание, било то и унизително........та нали е дошло от висшето лице - Доктора!!!
Често лекарите им се карат, викат им, когато са направили грешка някаква или по-фрапиращото - когато не са компетентни да си свършат работата.
Мачкат си ги, а сестрите избиват натрупаните комплекси върху пациентите, понеже пък спрямо тях, те на свой ред се чувстват по-висши.

Винаги съм казвала, че когато професията ти е свързана с хора, когато трябва да помагаш или да се грижиш за хора, ако не си харесваш професията, е задължително да напуснеш, за да може на твоето място да дойде човек, който ще си върши работата с удоволствие, защото по дяволите  става дума за хора, за човешки същества. Когато става дума за човешки животи и здраве, а на теб не ти се бачка, напусни бе, джанам, дори и добри пари да взимаш, постъпи човешки и дай шанс на някой, който си обича работата, да помага на хората, ама истински да помага.

Била съм в ИСУЛ в онкологията, в Първа АГ "Света София", в онкологията в Пловдив и на още поне десет места, където се лекуват или записват раково болни. Това така за 2-3 години всеки месец по седмица поне.

Имаше много сестри, санитарки и лекари, които наистина са били изключително хуманни. Грижели са се денонощно и винаги са били с усмивка, защото си обичат работата и обичат хората. Пациентите на тях разчитат, надяват се, молят ги, гледат ги като божества, сякаш от тях им зависи животът - та нали те им назначават лечението и го осъществяват.
Такива доктори и сестри трябва да работят, особено когато става дума за хора болни от рак.

На всеки се случва да му е кофти, но когато това ти е ежедневие, просто не си за там.

Била съм свидетел как лекарка в ИСУЛ - онколожка каза на сестра в стаята с 4 пациентки с включени системи с платина, че имаш ли рак, значи си обречен и едва ли не всички лекари гледат на теб като на 100% пътник, т.е. все едно е как ще се грижат и отнасят за теб, понеже не ти остава много.
Друг пък се развика на баба с рак, че няма време да й отговаря на въпросите, защото имал по-важна работа в кабинета си, а бабата жално протягаше ръце към него...
Виждала съм сестра в онкологията в Пловдив как разкъса вената на пациентка, понеже много я болеше вече надупчената 30 пъти ръка и го направи нарочно.
Може би са очаквали да се сети пациентът да им бутне някой и друг лев,  за да си оправят отношението или може би са виждали, че пациентите нямат намерение да "правят подаръци" и даже са ги намразвали поради тоя факт.. не знам и даже не смея да се замислям, че се ужасявам.

За щастие има и добри сестри, лекари, санитарки.

Никога няма да забравя грижите и вниманието на Недялков от АГ "Света София". Наложи му се да си прекъсне почивката, за да дойде да зашие отново пациентка, понеже кихнала и си скъсала конците. Не знам този човек какъв е и какви нерви има, но евала, денонощно беше на разположение, ако се налага.
И сестри много и санитарки са се грижили съвестно и дори са правели неща, които не им влизат в правомощията или компетенциите, но за да помогнат просто. Мили и усмихнати, винаги с някоя весела шега, за да повдигнат духа поне - никога няма да ги забравя.


Всички трябва да са такива в болниците и никога да не забравят каква клетва са дали при встъпването си в длъжността.

Estellia много добре си го написала, и аз забелязвам нещо подобно ( което е жалко).
Имам много добри впечатления от санитарки, но е било в частни клиники. Едната стоя с мен за около час и половина, докато мине действието на упойката и сподели, че от скоро работи като такава и определено взимаше всичко присърце. . Имам някакви наблюдения, че по-младите се държат по-добре, докато по-възрастните вече някак ги домързява...
Там, където раждах сестрите бяха на ниво. Всичко обясняваха, обгрижваха ме, нямам никакви забележки, държаха се перфектно, не съм плащала нищо, но клиниката беше пак частна(работеща със ЗК). Държавната болница обачеееее  работата е много сериозна. Една от сестрите за малко да ме изгони (всъщност аз си тръгвах), защото съм погледнала в папката с епикризите(беше оставена в стаята ми). Наприказва ми ги едни, че интелигентно момиче не би направило това, че можели да я изгонят, ако разберат, че съм чела..  бла-бла,глупости...Иначе и аз редовно ги разпитвам какво ми слагат в системата, каква упойка, какви илачи.. явно съм изглеждала много запозната, защото веднъж сестра ме попита какво образование имам  .
Пожелавам на всички да попадат само на Хора в болниците и не само. Понякога имам чуството, че някои хора се подиграват с болката, която изпитваш в подобни трудни моменти...

Аз по принцип не се изразявам ясно, но мисля, че по-интелигентните разбраха, че става дума за конкретен случай, конкретна болница.  И че много ми се е насъбрало.
Сравнихте с обслужващия персонал - на продавачка ще кажа майната ти и няма да вляза повече в магазина. Но тези са с ясното съзнание, че зависиш от тях и си готов да пълзиш в краката им.

А, точно така кажи и вземи малко се поуспокой. Егати тирадата....

Писна ми да съм толерантна. И това, че аз никога не съм получавала лошо отношение ме кара да уважавам, но пък не мога да бъда кон с капаци и да си затварям очите за това, което виждам. Напоследък събрах един тон горчилка от това, което виждам да се случва на мои близки, съсипани, измъчени, излъгани!!! А това, че не съм получавала лошо отношение не означава, че съм поучавала винаги адекватно лечение!!!
Последното лошо отношение, което видях беше към баба ми, която почина преди два месеца. Да, тя беше болна, беше на легло три години, последната от които беше почти неподвижна. Последната седмица от живота й започна да изхожда кръв, съпроводено с адски болки. Предложението на лекарката  беше да я закарат в болница, да не би да имала апандисит   А майка ми откровено и каза - тази горка женица, останала 25 кила не искам да я лекувате. Искам да умре без да крещи с малкото сила, която и е останала. Тя вече е оперирана от апандисит..... Много било трудно да се изпише болкоуспокояващо и прочие....Е, намериха се и лекари, които изписаха.
Здравеопазването ни е започнало да става трагично.
 Аз лично отказвам да ходя да питам за името на всяка сестра или доктор проявил нагло отношение, щото на некой нещо му увисвало.
Няма път, в който да съм си замълчала или да не съм си потърсила правата, като в един от най-фрапиращите, нещата за мен се развиха положително само поради чиста случайност. За адекватна лекарска намеса бе твърде късно, благодарение на нескопосаната такава. И тогава се промениха неща в клиниката, за които лично чувствам, че имам принос. Не съм някаква без гражданско отношение, която си мълчи и все пак случаите с мен са много малко.
Но отношението към българския пациент за мен е станало незадоволително, лошо, пренебрежително, неадеквартно, безсърдечно и прочие. Аз за всякакви болежки съм се заобградила с познати лекари, с т.нар. "вързки" съм. Което е мега тъпо! Трябва да може човек да иде на лекар и да е спокоен. Пък вие ми пейте колкото искате как имало и лоши и добри. Има, знам.
Тези мои наблюдения са от последните месеци.
Нямам какво повече да кажа по темата.

Спрете да нападате хората - днес сестрите, утре - не знам кои. То за някои от вас угода няма бре.

Спокоо, NinoTino, отношението на Бронте е лично към мен. 

Моята лична лекарка е чудесна, отношението и към сестрата, която работи с нея също, може ли сега да ми обясните защо сестрата се държи винаги деспотично и доста неприветливо? Последният път, ме накара да чакам с детето почти час, при условие, че се бях обадила предварително..............е, аз не съм от мълчаливите, и се погрижих следващият път да е по-любезна

Ами огледайте се наколо -пълно е с троснати хора под път и над път в България!За съжаление това е характерно за България!Влизаш в магазин да си купиш нещо едва ли не те гледат като натрапник,сядаш в заведение сервитьорката се цупи,а не дай си боже ти се наложи нещо бюрократично да свършиш-аман от намазани и лакирани и намръщени кокони по гишетата!Навсякъде в бг където се предлагат услуги е така!
Моя позната която пристигна от Лондон още на летището и скапали настраоението,защото горкичката поискала кафе от недоспалия сервитьор -това е положението