От близките ми майки няма нито една, която да не се е сблъскала с подобен проблем и след като родят продължават да се сблъскват с него, когато не им помагат да се качат с количките в градския транспорт или не отстъпят място на детето им да седне За това явно трябва ние сами да напомняме постоянно за себе си, да търсим сами правата си и да научим хората да ни уважават, защото сме в специално положение!!! Доста жени казват: "Мен ме е срам да използвам положението си на бременна" или пък "Е, какво толкова като съм бременна - да не съм болна, та да не съм нормален човек" - да ние сме нормални хора, но подчертавам СПЕЦИАЛНИ и всяка една от нас би се сетила за това ако седне да чака на опашката наравно с другите и и прилошее или пък е в доста напреднала бременност-тогава ще се сети за себе си и не можем да виним другите, че не ни подканят сами да минем отпред, когато и ние самите им показваме, че можем и да почакаме. Тогава те просто си казват - е щом една бременна може - значи могат всички!!!
Преди да забременея винаги съм помагала на майки с колички, отстъпвала съм им ред и съм била една от малкото, а защо трябва да е така? Явно трябва да се учим едни други на ценности, като в килийно училище, защото с времето се позабравят.
Изобщо не ме е срам да си кажа, че съм бременна и да помоля за предимство и ако започнат повечето бременни да действат в същия дух, може би един прекрасен ден хората ще започнат сами, като видят бременна или майка с дете, да я подканят, вместо да я навикват и унижават....Все пак какво ли ще е ако нямаме поне и надежда