Детето ми се превръща в звяр...това нормално ли е?

Може ли да попитам и аз нещо: когато навсякъде прочетеш колко си сбъркал и как детето ти е чудовище, защото е плод на твоите истерии, непоследователност, безсилие и безхарактерност, има ли шанс да му се помогне, освен да го настанят в дом?
Не се заяждам, питам сериозно.
Защото един родител, обезверен и с разяждащо го чувство за вина, че не се справя, едва ли би променил посоката на нещата към положителния регистър....
Общо взето, има си родителско въздействие, има и генетично заложени характерови особенности - всеки е различен, кодекса на доброто е един и същ, но подходите трябва да са различни. А ако не умееш, ако не става, ако не откриваш пътя? Провал?...

Judy, схванах  
Значи да уточня разговорите и обясненията бяха преди проблема и в самото му начало - при нас започна някъде към 1 г. и 6 м. Всичко, което сме си говорили преди това, и с което нямах никакви грижи, изведнъж се изпари. Първите 6 месеца прилагах обясненията, после и наказанията (силно казано, тя така и не можа да осъзнае, че е лишена от нещо, т.е. наказана), като видях, че не реагира, тогава спрях, значи на около 2 г. е била.

От 2 до 3 не съм правила нищо, нищичко, само гледах да я опазя жива, това май може да се тълкува, че не съм настоявала с разговора и обясненията  

Стегнахме се, обезопасихме всичко, не я водех на места, на които знам, че ще има истерии, въобще направих така, че да е в максимална безопасност, защото знаех, че не мога да разчитам на нея.
Пресичане на улици - в краен случай, иначе по градинките около нас.
Не знам дали стана ясно - избягвахме причините, които я превръщаха в звяр това беше всичко, което правехме.

И след като навърши 3, тези причини вече ги нямаше, не я провокираха, не предизвикваха нищо в нея.

Е, като не иска да промени родителят посоката - тогава какво да говорим 

Всъщност права си, Уилма, следват кладенците и водите.  
Аз не мога да знам истината- кой тукашен родител как е действал, какво му е сега дереджето на децата и поради що. Не се и старая да гадая кой какво казва и какво спестява, както и защо го прави.
Всъщност човек може да "не прави нищо" с децата си само и единствено ако те не са до него. Дори и тогава "прави" нещо- лишава ги от общуването си с тях. Когато си живеят съвместно, обаче, всяка дума и реакция оставят своя отпечатък и колкото по- малко е детето, толкова по- трайни са отпечатъците.
Ако аз, сега, вдигна рамене и си река- "пубертет", то съм убедена, че мързелът и разсеяността няма да си идат. Познавам достатъчно възрастни, страдащи не на шега от тези си пороци. Ако неглижирам проблема, това също е отношение към него и ще си породи последиците. Ако действам по всеки един от 5-те /примерно/ начина, за които се сещам, всеки от тези начини ще доведе до последици в различни варианти.

хххххххххххххххххххххххххх

Шансове винаги има- като си помогнем на нас, ще сме и по- полезни за децата си.
Когато аз се обезверя търся външен човек, с когото да си обсъдя проблема. Предпочитам външен, не много близък. По- ми е обективен. И не напълно непознат.
Подходите са различни, разбира се. Няма рецепта, родителството не е хрема, нито подходите- универсални капки за нос. Ако не откривам пътя, лично аз си търся съвети, от живи хора, с опит, обмислям ги, обсъждаме си ги у нас, обмислям промяна в стратегията, опитвам новото, ако решим, че е добре да се пробва. Докато не стане това, което целя, в приемливи граници. Приемем и че не винаги съм целеположила правилно. И това може да се случи.

    А защо приравнявате по-мекия подход с нищоправенето? Майките възпитават не само според характера и особеностите на детето си, а главно според своите такива.
   На дете в пубертет един родител може да му постави по-строги ограничения, а друг да отпусне юздите и да делегира права - също както е действал и с двегодишното. Не може да бъде априори постановено, че едното е правилно, а другото не.
   В края на краищата важен е резултата, а все още сме доста далеч от него. Напълно е възможно, виждайки децата на потребителки тук, които са убедени, че възпитават със строгост в прибрано поведение, аз да не остана с такова впечатление, както и обратното.
 Хората тук обикновено поставят проблем и искат работещи похвати - точно трикове, за да използвам думата на която възразиха. Не е полезно за никого, ако постоянно се kатрапва един единствен модел, при който такива проблеми никога не е имало, защото още от бебе на детето му е било показано мястото му и т. н.

   И да - децата са безкрайно различни едно от друго. Едно дете може да реагира добре при ограничения и силен родителски авторитет, а друго да се почувства смазано и фрустрирано. Едно дете може с лекота и голяма полза да възприеме стриктен дневен режим, физически контрол и непоклатими правила - за много деца това създава сигурност и установеност, която им е благотворна, но за друго да бъде мъчително и напълно ненужно. Така че, за пореден път, човек установил, че нещо абсолютно нормално за едно двегодишно дете - да тича, вика , настоява на желанията си, истерясва за нещо си и се държи точно като за възрастта си е изпуснато и разлигавено - нещо, което не би се случило никога, ако беше при успешните майки тук.

Не знам какво те кара да мислиш така.
Тук никой не е писал такова нещо.
Аз пиша тъкмо обратното: "Всъщност човек може да "не прави нищо" с децата си само и единствено ако те не са до него. Дори и тогава "прави" нещо- лишава ги от общуването си с тях. Когато си живеят съвместно, обаче, всяка дума и реакция оставят своя отпечатък и колкото по- малко е детето, толкова по- трайни са отпечатъците."

Човечето писа, че между 2 и 3 години не е правила "нищо", в което, простете, аз основателно се съмнявам. 



Да де, това вече се писа и по- преди: "Щом са още деца, не се знае дали родителят си е свършил работата.". На това акцентирахме в началото- споделяме опит, пишем ние конкретно какво сме правили до сега.
Единствен модел? Нали точно на това акцентираме- че се опитват различни, ако досегашните не работят. При по- голямото дете съм минала през повече проблеми, които съм решила някак и съм готова да споделя как. Никой не твърди, че споделеното е единственият начин. Не прочетох такова нещо тук, в тази тема.

А защо вие говорите за "строгост" и какво съдържание влагате в това? Как разбирате кой тук е строг и кой не е? А какво е "мек подход" и как установявате, че той е добър или че той се прилага от лицето Х? Аз, да речем, не бих си послужила с точно тези думи, т.к. само споменати, същите не носят конкретна информация за своето значение.

Давайте похвати- аз писах конкретни точки. Елизабет, мисля- също.
Нека се концентрираме около това, вместо около идеята как да си кажем едно и също.

И аз го намирам за основателно, предвид, че не я чета за първи път
Затова и казах, че споделя "нашата" философия, но я облича в някакви по-шармантни фрази

Аааа, не, имам свидетели  с Ню си отгледахме заедно децата. Точно м/у 2 и 3 г. сме били всеки ден заедно от ставане до лягане  на толкова дивотии се е нагледала, че може много да разказва 

Аз продължавам да не разбирам какво означава "да не се прави нищо".  

А, през дивотии кой ли не е минал... Дори в момента собствените ми родители с мен и брат ми.

А каква е целта? На мен ми се губи смисълът. 

Бебешкият пуберитет е измислен в наши времена - преди това се е разглеждал само като фаза на растежа, в рамките на която децата отбелязват рязък скок в менталните и физическите си способности. Внезапните изблици на нервност, непослушание, истерии и бунт, които много родители споменават като характерни за този период, са чисто и просто проявление на вътрешна дезориентация. Спохождат най-вече семейства с ясно изразен миролюбив, пасивен, обяснителен или пък никакъв възпитателен подход. Причината е проста - мозъкът на детето 18-24 месеца след раждането е пораснал достатъчно, за да му позволява да прави кратки разходки из околния свят, само че му липсва подходящата карта с посоки, указателни табели и регулировчик. Те, както вече споменах, са били заменени с думи, празна символика или игнор. Представете си, че утре се местите в друга държава, в която се говори непознат вам език. За година-две вие ще поемете и научите този език дотолкова, доколкото да се оправите в магазина или на улицата, да изразите елементарните си нужди и да размените семпли фрази на любезност. Ако се наложи някой да ви разясни държавната политика или финансовия ред обаче, използвайки метафорите и възможностите на непознатия за вас език, вие лесно може да се усетите безпомощен, объркан или отегчен. Може да загубите мотивация или дори да "изключите" вниманието и слуха си. Макар че сте обзети от силно желание да правите нещата както трябва, има голяма вероятност да се окажете престъпник или грубиян. Пуснете си довечера ТВ на полупознат за вас език и проверете колко от чутото ще разберете. Ето това правят много родители с децата си - "обясняват" им света в момент, в който те не владеят дори 15% от езика, явяващ се основно средство за предаване на важна информация. При това положение кризата е неизбежна, независимо дали ще се нарича "пуберитет", "характер", "късмет", "Божия воля" или "несигурност и дезинформация". Непрекъснатото говорене е препоръчително, но с цел усвояване мелодиката и съдържанието на самия език от страна на децата. За да схванат абстрактните послания на даден език, децата първо трябва да го научат. За да разбират само от дума, иначе казано, децата трябва да са минимум на 7-10 години. Преди това е желателно светът и неговите правила да се онагледяват с ясни, недвусмислени послания, еднакво приложими и понятни за ескимосчета, българчета или занзибарчета. Тогава пуберитети няма и няма да има.

 

Не може, а не не иска - има разлика.....

Така е, за щастие медицината се развива, иначе още щяхме да си правим опити с преливането на кръв и да се чудим що мрат хората 

Съгласна съм с написаното, да, трябва им време да усвоят "езика" и през това време ние трябва да осигурим преходна, безопасна обстановка, дотогава, до към 3 г., когато детето съвсем ясно си показва, че вече ни разбира.
Естествено, въпрос на избор е и да се правим, че ни разбират и да им говорим ли говорим...

И моля те, моля те, моля те, не пиши повече пуберИтет, това е думата, при която откачам още от дете   

О, Боже, мигар съм сбъркала?! Веднага ще се поправя, моля ви, веднага - само не губете разсъдък   Всъщност никога в живота си не съм се замисляла над тази дума и до момента съм я спрягала в ума си подобно на "афинитет", "манталитет" и "специалитет", но сега установих, че тя и на английски няма "i". Благодаря за забележката!

Много ви благодаря за ценните съвети и идеи как да укротя малкото зверче... 
В темата намерих много полезни мнения, които наистина биха могли да свършат работа
Ще пробвам това-онова и пак ще пиша дали има някакъв резултат...