За "детето-жертва"

По някога и бащите не могат да помогнат - има деца, които са миролюбиви по натура, колкото и да го учиш да се защитава, дори да го караш да се сбие... ами няма полза - те не искат, няма причина, която да ги накара да го направят... освен когато причината не са те - например моя е готов да убие човек за сестра си - много е странно, но приема всякакъв тормоз над себе си, за сестра си обаче скача като ужилен

Въпрос на характер е, просто иска да избягва конфликтите, не само физически, а всякак. В този смисъл играта на "лош поглед" си е вид конфронтация, което детето се мъчи да избегне. Не знам как да постъпиш и какъв съвет да дадеш. Освен един практически курс по управляване на конфликти да му спретнеш 

dara,
децата са различни ти го виждаш сама.
Аз бих поощрила всички начинания на детето си.В случаят
Криско щом има здравословен проблем и не може да спортува
активно му намираш др занимание.Ти сама казваш,че има др влечения.
Помагай му и да не се чувства различен или пренебрегнат по някакъв начин.

Моят син също не обича мачове,коли и прочие.Губи прекалено
бързо интерес.Мъжът ми не гледа футбол и никога не е изисквал от
детето да рита, защото било 'мъжко'.
Миналият ден ритат децата,и моят изпуска топка.Приятелско
дете от компанията заявява,че не е мъжко и един вид как може така.
Синът ми му отвръща,че ритат за удоволствие не за състезание.
На което бащата се изцепва на др дете,"ама научете го на нещо мъжко вашето".

После се позамислих за семейната среда,нарочените за идеали неща и най вече за
личният пример който даваме на децата си.Криво не се почувствах,стана ми жал
за 'мъжкарят',за които най-важното се състои в една топка.И това че различните деца
не се вписват в картинката му за нормални хора.
Едни ей такива мисли,колко сме понякога 'лоши' дори и без да се усещаме.

Аз нямам проблем с детето. Приемам го такъв, какъвто е. И ми е интересен и е едно много приятно предизвикателство за мен. Не се притеснявам, когато е решил да забърка нов сос или иска да пробва рецепта, когато иска да му редактирам разказ или когато изиграва поредната фантасмагория. Все неща, които убиват бавно баща му. Склонна съм на всякакви експерименти с него и открито го подкрепям във всичко. Но ми е мъчно, че хората не могат да го приемат. Дори най-близките ни. А щом те не го разбират и приемат, какво да очаквам от чуждите хора, да не говорим пък за децата, които са съвсем първични. Усетила съм как в семейството рядко се говори за различните - независимо с какво различни. Дали е нещо като нашето, или физически проблем, или психически недъг. Просто не искаме да ги забелязваме. А когато това стане, то рядко е с добро.

Ние с него много говорим. Повече отколкото с другите двама. Той вижда и проумява много повече неща от това, което го заобикаля. И аз непрекъснато му обяснявам, че няма от какво да се притеснява и срамува. Не бива да се прикрива и да се опитва да подражава на другите. Те трябва да го харесат какъвто си е. Другото е много мъчително. Уж разбира детето, но когато го видя да страда или да му е тъжно и ми идва и двамата да се скрием някъде, където на добротата няма да се гледа като на глупост, доброто възпитание няма да се приема за овчедушие, всеотдайността няма да е за присмех, а стремежа към диалог липса на достойнство.

Ох, аз уж исках да помогна на авторката, а се опасявам, че съвсем ще я уплаша. 

Ритането на топка за състезание си е баш мъжко. Какво значение има дали гледа мачове и изобщо спорт? Гледането е кибишка работа и няма връзка с играенето. Лично аз предпочитам синът ми да рита топка или да тича с другите момчета, отколкото да ми виси пред телевизора и да гледа как другите ритат (по-добре на терена, отколкото на трибуната в живота). Момчетата обичайно  ритат топка заради състезанието, да са отбор, който иска да победи и затова се палят заради една избита топка или вкаран гол. За тях това е същността на общуването - да образуват малка група, глутница, да "воюват", да се състезават, да се доказват в групата и извън нея. Не бързай да обвиняваш "мъжкаря", той просто се е изразил грубо, но в същността си мнението му е вярно. ОбяснИ на детето си каква е идеята на ритането на топка с другите момчета. Сега, как да го кажа, че да не те засегна...  Вярно е, че сме майки, вярно е, че сме по-закрилящи, вярно е, че и децата са различни, ама нека да поощряваме синовете си да бъдат момчета, мъже, включително да се състезават, да се доказват, а не да ги правим мамини синчета! Нищо не пречи на детето пак да си е различно, но да изгради някакви стратегии, за да се впише в момчешкия свят. Нали утре като порасне ще е в мъжкия свят, как ще се оправи, ако не е развил мъжкото в себе си! Не казвам да го правиш мачо. 

Колко е голям? Моят е на 6, със зелен колан е. В нашия клуб все още предимно ги учат да не отвръщат на удара с удар, просто защото на тази възраст нямат точна преценка на ситуациите и може да удари лошо. Но пък, го виждам колко успешно блокира удари или ритници в играта с приятели.


Иначе и големият ми син е от пасивните, но аз не го виждам като "жертва". Изобщо, трудно е с момчетата, покрай "мъжкарския" елемент. Наскоро ми се наложи да обяснявам, че четенето не е "момичешко" занимание, защото и това беше чул от приятел. Изобщо, трудното предстои и аз леко настръхвам 

Въртим сучим пак до мъжките неща стигаме.

Andariel ,
не ме обиждаш по никакъв начин.
Няма какво да обяснявам на детето защо рита.То знае и само.
Написах го в постът си.


Мисля си,че насърчаването на мъжко поведение е ок,но с граници.
В мъжкият свят,както казваш ти не се пробива с топка и бухалка само.
Трябва и малко други нещица да имаш в главата си.
Мъжете са си състезатели по душа и природа,нека се състезават но с правила.
Състезанието не изисква жертви,а способности .

А дали ще рита топка,ще се боксира,или ще кара велосипед си е негова работа.
Прави това което харесва.Аз не налагам мнение.

Кейси,
декември прави 7 синът ми.
Със жълт колан е.Тренира 2 година.
И при нас учителят учи блокиране но учат и удари.Бият се с ръкавици,
и има контакт.НО без да се нараняват.

Зависи от видът на каратето.
Смяната на коланите и техниките.

Да, до мъжките неща опираме! Винаги се опира до тях. Също като женските за момичетата. Нормално.
Точно това е, че той рита за удоволствие (да си подритва топката в компания?), а не за състезание, а за другите състезанието е удоволствието! Това са правилата. Тези правила не изключват имането на други неща в главата, момчетата не са едни крака и юмруци, прихванали целта, а използват и всичко друго - дипломация, принадлежност към групата и общата цел, лоялност, че и хитрост. Няма значение дали се боксира, кара колело или рита топка - пак състезателното е важното - в боксирането да повалиш противника, при карането на колело да си по бърз от другите или да си по-техничен и да знаеш повече трикове. Не е "просто за удоволствие", а за да се покажат кой е по-добър, кой отбор ще победи, кой ще вкара повече голове или ще спаси повече голове. Какви жертви имаш предвид? Момчетата нямат за цел да се млатят едно друго.
Дори в каратето, какво мислиш, че всички тези упражнения са за да се играят на сцена като балет? Нали каратето е боен спорт, има противник, който в един момент трябва да бъде победен, а не просто да се кланят един на друг и да заучават стойки! Днес се бият с възглавници, утре с противник, това също е част от мъжкото. 

Ето това се оказа разковничето при сина ми. След многото приказки вчера, днес се поопънал на агресията. Колко му се е получило- не знам, но важното е, че е събрал смелост да реагира на нещо, с което не е съгласен. Надявам се да не се налага при всяка ситуация да търси гърба ми!
А "мъжките неща" не са присъщи и на баща му. Така че, аз трябва да се справям с "обучението".

Andariel,
разбирам те чудесно какво искаш да кажеш.
Само че аз не залагам твърдо на мъжкото и женското.
Не държа синът ми да прави неща които не му харесват,само
защото някой е казал че ще е по- мъж по този начин.
Нямам нищо против родители които възпитават така децата си
Не искам да поставям модел на подражание.Защото утре ако е свикнал да
подражава може да направи постъпка която да му коства животът.
Посягането към наркотици,оръжие и прочие начинания в повечето
случаи става за доказване на мъжкото.
Искам да мисли с главата си.И ако мога да го насоча
да разпознава добро-лошо.Дано успея,само времето  ще покаже.

Искам от детето си да бъде преди всичко човек.
Да уважава другите и себе си.

Биляна...,
малък е ще реагира.
Въпросът е да реагира по правилният начин.
Боят не решава нещата ,само ги усложнява.Въпросът е да
научим децата си да се защитават като ударът да е последният вариант.
При самозащита бих оправдала боят като изход,но не и да се млатят децата за
Добър ден.Насърчи дето,говори с него.Бъди готова да си на разположение винаги когато
има нужда да споделя.Обяснявай кое е добро,кое лошо.
За мен комуникацията с децата е много важна,опитвам се да не губя връзката с детето си.
Понякога е много трудно,уви.

За такива неща е важно светоусещането на детето.
И е по-важно от нашето светоусещане. Ако се опита-
ме да натрапим нашето, то рискуваме, при това с го-
лям процент вероятност, да внесем смут в душите им.
Биляна, ти възприемаш случката по този начин, а де-
тето ти го възприема като игра. Какво ще стане, ако
то запази своето разбиране? Нищо, просто с времето
или ще отшуми това отношение, или, отивайки отвъд
границата на разбирането на детето ти, то ще реа-
гира по най-добрия за него и за момента начин. Ако
се опиташ да наложиш своето разбиране, могат да
произтекат и неразбиране от твоето дете, и прерас-
тване на отношенията му със съученика в конфликт.
Ако детето страда от случката, това е друго - то реал-
но би я разбирало като агресия, но май случаят не е
такъв. Обидно за нас е онова, което ние приемаме за
обидно, а не онова, което изглежда за страничен на-
блюдател като обидно. Примерно, ако продавачка за-
говори от входа на "ти" с клиент, аз може да го счета
за неправилно, но самият клиент да има друго разби-
ране за подобно отношение, може да го счита за нор-
мално. Аз трябва ли: (а) да се втурна да обяснявам на
клиента, че трябва да се чувства обиден и (б) да се
втурна да обяснявам на продавачката, че обижда, или
трябва да знам, че за клиента е важно той да се нами-
ра в комфорта на собственото си разбиране за ситуа-
цията и собствената мярка за правилно и неправилно.

Аз също не залагам твърдо на мъжкото и женското, но не мога и да се правя, че не съществуват. Не става въпрос за сляпо подражание, а за приспособяване. Например, когато ти ходиш на работа, гледаш да се приспособиш и дори да не ти харесва особено, правиш някои неща, смятани за част от корпоративната култура, защото си наясно, че там важат тези правила и ако искаш да си в играта, играеш според тези правила, иначе рискуваш да те изхвърлят. Не им подражаваш сляпо, но и не им демонстрираш или обясняваш на колегите как това, което е важно за тях, не е важно за теб. Е, същото е и с играта на футбол - всички играчи играят по едни правила и основното правило е победата на отбора и ако само един от отбора не споделя идеята за победа, той предизвиква недоволство и бива отлъчен от отбора. Мисля, че ти доста драстично приемаш нещата, точно като майка на сравнително малко дете. Разбирам те прекрасно, има такъв период - страх детето да не се поведе по чуждия акъл и да си навлече неприятности, страх да не се претопи в "лошата" среда, притеснение че може да стане аутсайдер...

Да страхове относно детето имам много.
Опитвам се да не му ги показвам.
Надявам се да е достатъчно умен и да се справя добре в бъдеще.
Предполагам няма родител без страхове,и че
по някакъв начин се успокояваш като поотраснат децата.

Много хубаво си го казала "приспособяване".
Напълно подкрепям,приспособяване без загубване на идентичност.

Колко са ти големи децата?

сега започнаха шести и седми клас, момче и момиче. Моят опит сочи, че е добре да учим децата на разни дребни хитринки за гъвкавост, за да не приемат отношенията си с другите съвсем буквално. Ние като майки повече се напрягаме, направо откачена работа.