По стечение на обстоятелствата живях след 16-тата си година онзи живот, типичен за 20+ годишните и на 22 се уморих. Но по-скоро съм изключение.
И кво...аз родих на 18 дъщеря си..Учих, работих и я гледах...не бих заменила с никакви студентски купони и някво безгрижие това, което съм изпитала за последните 11 години с детето си.
И не съм само аз. Познавам прекалено много жени, станали майки преди 25тата си година, които в никакъв случай не смятат, че преди да станат на 30 живота им е бил неистински...
Не си изключение, има много жени като теб. Както и такива, които са родили след 35тата си година и пак не смятат, че преди това не са живели истински живота си...
За това такова обобщение доста дразни. Не се заяждам, в никакъв случай. Просто не смятам, че е вярно това твърдение...
Дами, осъзнайте се. Повечето нормални жени в развитите страни започват истинския си живот след навършване на 30.
.Нито се чувствам, нито имам мирогледа на бабичка с 20 годишен син и 2 годишна дъщеря.
За протокола, майка ми е хубава жена, с в общи линии сериозна професия, която се държи сериозно, ходеше ( и до днес ходи де) с костюми и ризи. Не с къси поли и тесни блузки.