Майка на 50?

Забелязала съм, че много (не всички, но много) жени, след като родят в по-ранна възраст, започват да се чудят на останалите - защо закъсняват, до кога ще отлагат, защо и те нямат деца?
Някак си нормална реакция - щом при мен може, значи и при другите може.
Е, да, ама не е съвсем така.
Въпрос на приоритети, въпрос на стечение на обстоятелствата и какво ли още не... Живот, строго индивидуален за всеки един човек.
Ето и пример - на 30 сте, искате дете безумно, но нямате човек до себе си, сериозна връзка, а нямате възможност и да гледате дете сама. Какво ще направите тогава? Бихте ли родили само за идеята и желанието, без да мислите за съдбата на себе си и това дете? А ако тази възможност се появи след 10 години?
Човек чака и се надява, а времето минава неусетно. Така че всичко това със семейството, децата и времето става като един порочен кръг... Не бих си позволила да съдя никого, не знам за вас, от позицията на какви, бихте го направили.
По повод гримовете, моята майка слагаше очна линия и червило. Това, докато бях малка. В един момент вече имаше алергия на очите от грима. Спря и остана само с червило. Тогава много се чудех защо има тази алергия като е все пак сравнително млада, на около 45г.
Е, аз получих алергия от гримове на около 25 г. Изводът е ясен...
Никога не съм гледала/сравнявала родителите си с тези на съучениците/връстниците ми.

Ами аз родих на 19. Не исках дете. Бях студентка, исках първо да завърша, после да се реализирам. (само да уточня, че не съм забременяла на студентски купони (по повод един пост малко по-назад))Ама не стана така. И то детето се оказаха децата. Родих си ги-живи и здрави две прекрасни момиченца. И си ги отгледах. И си завърших. И се реализирах. Трудно беше, но успях. Сега съм на 38 и жадуваме за още едно дете. Много трудно взех това решение, защото разликата между него и тях ще е колкото моята с двете. Освен това все мислих "аз на колко ще съм, когато то е на 20" И ей такива подобни.
...Да, ама се оказа, че не е толкова лесно. Колко глупава съм била като съм приемала майчинството за даденост...
Сега се борим и се надяваме, че ще успеем.
Въпреки това мисля, че да родиш на 50 или повече е егоистично. Никого не съдя и никого не критикувам. Всеки е свободен да прави с живота си каквото поиска. Ама все пак това няма да е само нашия живот, а и този  на детето.

На мен преди време ми писа една приятелка, над 35г. е и се интересуваха с мъжа й ( който е около 60г, по мои сметки дори е над 60г) за разни неща около зачеване, защото искат дете. И аз изписах един гигабайт информация, изобщо много сериозно подходих към въпроса , защото естествено започнах от позицията, че  на тази възраст Не приемам майчинството за даденост и че ги чака епична борба:)
Тя благодарии, замлъкна и след не повече от месец и нещо ми се обади да каже, че е бременна.
Аз дори малко се 'обидих" как така толкова лесно  а пък аз що труд положих да обясня , а те едва ли не от раз. Ами това е живота - понякога млади хора е броят неистово , а са в правилната възраст, а понякога ей така хоп! и ето че чакат детенце:)

Айде малко да се поразвеселим, а ?  

Стига джафф  

Трябва ли да имам бебе и след 35?

- Не, 35 деца са предостатъчни

Не съм прочела и едно мнение от изписаните, но държа да кажа, че снимката в този сайт е силно манипулативна.
Тази жена не е на 50, а поне на 80 г.

Поразяващата уста , защо си мислиш, че характерът на майка ти е пряко обвързан с възрастта си? Защо си мислиш, че тя би била по-добър родител, ако ти беше биологично нейно дете, добито в младите й години?
Мърморещите егоисти са си просто мърморещи егоисти - такива са били и на 10 г, такива ще бъдат и на 100.
Относно детето, което плакало, защото неговите племенници нарекли татко му "дядо" - е, явно проблемът не е във възрастта на таткото, а в начина на възпитание. Нормално е един внук да нарече дядо си точно дядо, а не по име или прякор.
Моя приятелка е родила много млада - на 16 г. Нейната дъщеря също ражда на 16 г. И така, моята приятелка става баба два месеца преди да роди последното си дете /надявам се, че ще приемете възрастта 32 г. за нормална да родиш трето дете!/. Внучката и леля й са на една възраст. И е съвсем нормално внучката да се обръща с "бабо", а най-малката дъщеря да казва "мамо" на една и съща жена. И никой не намира това за обидно. И никой не страда от този факт.
На приятелка на дъщеря ми родителите са доста възрастни. От детската градина са заедно с моето дете и никога, никое дете не е питало момичето дали това са баба му и дядо му, нито му се е подиграл по някакъв начин заради възрастта на родителите й. За жалост обаче доста възрастни хора, без да се замислят дори, са й казвали да предаде на дядо си, че.... нещо си. Което иде пък да покаже, че скрупулите са в главите на възрастните и те ги натрисат в съзнанието на децата си.
Супер комплексарско е да се срамуваш от родителите си, защото са възрастни. Мога да се срамувам от тях единствено, ако направят някоя грозно простотия - да убият, да откраднат, да изнасилят...

Не съм прочела отговорите по темата.
Аз бих родила на 50, само при извънредни обстоятелства.
Децата са обичани както всички деца, а може би и повече.
За старческият дом и погребението си ще се постарая да го уредя, както и сигурността на детето след смърта.
Понякога децата съдят много строго, но никой не знае живота си.

Нормалните граници за подобен акт са 20-40години. На 18 години добре, но на 45 ми се срува малко прекалено егоистично. На 45 може да си осиновиш по-голямо детенце, не бебе. Но това е мое мнение.

Оффф, ми хУбУ де,...само се чудя, как ще се оправяме с тия луди-млади тийнове...Значи на 50 раждам......да речем вече съм родила, след 11 години когато нероден Петко или Петка, ще е на 11 аз дЪл шЪ имам сили да се боря със това торнадо ...а преди това, когато тръгва да прохожда Вчера бях на среща със моя младичка приятелка, която има бебе на годинка. Това детенце тъкмо прохожда и не я остави за минута на стола, а момичето все се хващаше за кръста защото я болеше....Повторям, това е млада жена...Та да не дава Господ да ми се случи нещо и аз да искам да раждам на тези години....Направо жална ми мамата...Аз за себе си разсъждавам, другите не мога да съдя или упреквам.

Делте, като те знам какво си торнадо, с няколко прохождащи ще се справиш.

На 50 години е трудно да тичаш, да ставаш нощем и т.н.
Чрез една пластична операция не е толкова трудно да си подържаш вънщния вид.
Моята баба е родила майка ми на 40, но аз ги заварих и няя и дядо, гледали са и мен и сестра ми. В рода на майка ми има и столетници.
Затуй пък не помня родителите на баща ми, моят син също не беше роден когато баща ми почина на 54 години.
Всичко е доста относително.

Майка ми понякога гледа дете. Обаче каза - О, то няма нищо общо с вашите деца   

Разбирам малките деца или тийнеджърите, на които им е мъчно, че майка им е възрастна, че не е толкова модерна като другите майки и т.н. Но не мога да приема, когато една зряла и интелигентна жена прави оплакване от сорта на "толкова ли не можеше някой по-млад да ме осинови?".  Представям си, ако въпросната възрастна жена, чуе думите на дъщеря си колко болно ще й стане...А бе, хора, разберете, че сте това, което сте в момента, благодарение на старата мърмореща жена, не на младата, дето ви е захвърлила в дом...Давате ли си сметка, какви можехте да сте днес, дали щяхте да се интелигентни, образовани хора, с добра работа, дом, семейство?...Вземеш едно дете, измъкнеш го от дома, гледаш го, възпитаваш го, образоваш го, правиш го човек, пък то накрая " е що трябваше да си ти..."  То всъщност не се отнася само за осиновените, а са всички недоволни от възрастта на родителите си. Млади, стари, красиви, грозни, мърморещи, болни- родителите са хората, на които дължим всичко. Питали ли сте се дали те са доволни от нас, дали им харесват нашите характери, нашите постъпки, нашите реакции, нашият начин на живот? Ами ако и те си кажат"е как пък можах точно това да родя,( осиновя), що не ми се падна нещо по свястно?" ...А знаете ли колко възрастни и болни родители се мобилизират и полагат свръх усилия да гледат разболелите се по стечение на обстоятелствата синове и дъщери? Щото вече в тая работа възраст няма, всички падаме като круши, и никой не знае кой кого ще гледа...

хора, искам да ви кажа, че има един филм,  babies, който разглежда отглеждането на бебета в различна (културна и географска среда), проследявайки 1та година на всяко бебе с камера  - японско, африканско, монголско ..

Ще се изненадате, че бебетата прохождат и без някой да ги води за ръчичка ( например).  резултатът на края на първата година е еднакъв и при бебето, което расте в пустоща на Африка и при това в свръх протектираното английско или японско техн. общеstwo

http://www.youtube.com/watch?v=1vupEpNjCuY

гледайте го, като нищо ще се посвалите от пиадестала

Аз съм сравнително млада майка (родила съм на 24), но също не се контя. И какво от това?
Сега ще ставам пак майка - на 37 - май ще имам повече време и желание да се контя, по стечение на обстоятелствата  .

Смятам, че проблемът на хора, които имат проблем с възрастните си родители, е по-скоро в резултат на различия в характерите, отколкото разликата във възрастта.