Майка на 50?

Ама какво сте се загрижили за пъргавостта на 50-годишните! Та нали има разни екстри като помощен персонал, в лицето на детегледачки, домашни помощници, градинари, чистачи на басейна... Защо сте сигурни, че всички 50-годишни родилки са на прага на бедността и отглеждат самички отрочетата си?
Аз мразя да си играя с деца - никога не съм висяла с тях върху катерушките, нито съм се въргаляла в пясъчници, да не говорим за ритане на топки, федербал, ластик, дама, народна топка... И по-млада да бях родила, пак нямаше да ме влече такъв начин на общуване. Просто съм ленива, и мързелива, и мразя да търча. Около мен имаше разни активни майки, които подприпкваха като катерици, а някои от тях баха и по-възрастни от мен. Какво да правиш - темперамент!

Искам едно да проумеете - няма подходяща възраст за гледане на стар и болен човек! Ще ти тежи еднакво - и на 20, и на 40, и на 60 г. Също така няма подходяща възраст, на която може да се простиш с родителите си без болка. Еднакво те дълбае и пронизва до края на живота ти, когато и да се случи. Ако си обичал.

Малка поправка- стар ИЛИ болен, защото уви, болестите не ходят само по старите хора, каквото и да си мислят някои.

И е еднакъв при всички възрасти? И за детето и за майката?

Касита, аз пък моля, да не ми обясняваш за здравните услуги по света и у нас.
Харесва ли ни или не, телата се износват. Остарява се и в Африка, и в Европа, и в Северна Америка. Не сме вечни, без значение здравните услуги.

baibibi, не става въпрос за висене по катерушките.
Ако така разглеждаме нещата, да родиш и друг да се грижи за детето ти - чудесно. Остави ме без думи, признавам.
С последното съм напълно съгласна. Но темата за теб е много лична и не можеш спокойно да дискутираш.

Имам доста приятели и познати, работят хората, децата ги гледат гледачки, какви ли не комбинации се правят
И са под 40;-)

Проблемите зависят от организма, има хора с проблеми и на 20, както и хора на 50-60 които нямат тези проблеми.

Интересно защо ли си мислите, че хората на 50 лягат да умират  . Може би зависи от възраста на пишещите. Както за някой е немислимо и е върха за тъпотията да се роди след определена възраст за мен е безотговорно да се роди на 15-20 години.

Добре де, Visible, не бъди толкова докачлива. Нервните клетки не се регенерират. А масово населяващи света столетници в обозримо бъдеще ще бунят духовете.
Bye Bye!  

Тежко ще и е на снаха ти,шъ знайш .Но те разбирам донякъде,всеки иска най-доброто за детето си по своите критерии,които обаче често се различават от тези на децата .Но такава снаха дето я описа,едва ли някой ще и се зарадва.Но пък да имаш очаквания кога детето ти ще създаде семейство и деца..Сякаш е малко прекалено.
Иначе по темата-да,не всички жени на 50г. са изнемощели и неспособни да се грижат пълноценно за едно новородено.Но сякаш повечето биха срещнали доста трудности.И все пак продължавам да мисля,че това е твърде лично решение,което не би трябвало да натоварва страничните хора с размисли и да провокира нежелани съвети. Не си представям жена на 50г.,с репродуктивни проблеми,на която късметът и се е усмихнал,макар и по-късно,да не задържи детето,щото Пенка и Драганка щели да я коментират,да и се подиграват,а и за тях не било нормално..Всеки решава за себе си.А авторката на статията..звучи много незряло,неблагодарно и жестоко.Явно не се замисля,че възрастните и родители са и дали шанса да съществува и да се оплаква по форумите.

Първо - не малко млади майки оставят децата си за отглеждане по ясли или на детегледачки, по простата причина, че трябва да ходят на работа. Или искат да ходят на работа.
Второ - темата за мен в случая изобщо не е лична, защото показвам една различна гледна точка. Не е задължително младият родител да търчи като коза, а възрастният да седи като вкаменелост на пейката в парка. Както казах вече, това е въпрос на темперамент.
Моята майка ме е родила на 25 г. Но никога, никога, ама никога не ме е извела да си играя в градинка! Нямам такъв спомен, тя също нямаше. И баща ми не помни и сега ми се чуди как разходждам деца и им угаждам на прищевките. Не бих си и помислила да се сърдя на своите родители - вместо разходки по парковете, в малко по-зряла моя възраст, те ми дадоха толкова знания и умения, че и сто живота ням да ми стигнат, за да им се отблагодаря.
Усещам, че и аз съм същата като тях - същинското общуване с моите деца започна през последните 2-3 години - когато те вече бяха на подходяща възраст, за да мога да разговарям с тях като с равни, да обсъждаме различни теми, да дискутираме  различни въпроси.
Всеки родител има собствена представа как да отгледа децата си и не е изключено петдесетгодината да иска да си играе на кубчета, нито пък двадесетгодишната да копнее да нищи философски казуси с поколението си.
И, ако приемем, че е присъщо на жената да създаде поколение до 25-тата си година, то не виждам какво реве тази 24-годишна престаряла мома! Да си намира мъж и да ражда деца, а не да се тюхка, че изпуска купона, защото трябвало да посещава родителите си в старческия дом.

Аз съм родила на 21 гд , за което не съжелявам .Сега аз съм на 47 гд , а синът ми на 25 гд и почти съм изпълнила задълженията си към него .Не се чувствам нито млада , нито стара .При други обстоятелства бих могла да започна един нов живот , но не и да раждам деца .През ноща спах малко .Сутринта докато се разсъня , започна да ме боли главата и да ми става топло .Замислих се дали започвам да вдигам кръвно или това е някаква вълна (имам съмнения ,че през близките години ще вляза в критическата ).След обед ме заболя ставата на крака (имам съмнения , че ме започва някакъв артрит ).Приятелките ми са на около моята възраст и те имат разни подобни оплаквания .Аз не съм някакво изключение.Определено си мисля и ,че хората над 50 гд започват да губят малко връзка с реалността и леко изтрещяват.В същото време гледам 3 деца , но не са мои...
 За мен най-добрата възраст за една жена за  създаване на здрави физически и психически деца е между 25 и 35 гд .И това се отнася най- вече за България ,защото за едно дете трябва да се грижиш поне 20 гд ,а ситуацията в страната ни не е много добра .На всички е известно , че след 45 гд възраст пазарът на труда е много стеснен и трудно се намира работа ,ако ти се случи да те съкратят .
 За чужбина нещата са малко по-различни .Тук през последните години се женят след 30 гд възраст и си позволяват да раждат до късно .Завършват университет , гледат да си намерят работа и да си стъпят на краката и тогава се женят .Тук могат да си позволят да си наемат домашна помощница и да  раждат по много деца .Нямат страх за бъдещето на децата си .

Ох, извини ме, но година има 2 възможни съкращения: год. или г.
Това гд. ти го пиша в сметката на ранното раждане   ( шегувам се)

Visible, аз бях отговорила първо именно от първо лице, 44-45 е моята граница лична. Все пак  жената, когато реши да има деца не е сама, предполагаемо тук си говорим за нашите лична гл. точка женска, но за мен поне това не е меродавно, защото ние сме двама и аз не мога да изключа мъжа си от такова решение. А ако за мен има Х фактора, за него има още У. Не става въпрос  само за възраст, здраве, финансови възможности, но и приоритети в живота, някакво щастие м/у двама ви, което си е специфично, среда ...

Болни, викате, възрастните хора.
Тати, на 66, миналата седмица качи Ботев с голямата раница, без да се задъхва. Е, вярно, боледува, от време- навреме го хваща гърлото през зимата. Яде чесън и пие чай. Бас държа, обаче, че и вас ви хваща! Бас държа, че половината ще видите зор да се качите с раницата за толкоз време, за колкото го качи той. Както и едва ли ще преплувате 5-6 дължини на басейна, някои и с по една няма да се справят. Тати ги плува.
Тича подир малкия ми син с колелото и ходи на басейн с големия.
Майка /и тя на 66/ я посмързява, по балканите няма да се юрне, ама пък и от гърло даже не страда. Обаче пък рита топка с внука, ако е на кеф. Не съм видяла много млади майки да ритат с нея. Седят по пейките повечко, пък тя си рита.
Баба ми до 80 години шиеше на жените от селото и си оправяше двора сам- сама. И на 50 да бе родила, тогаз щеше да има един "чайлд" 30- годишен. На 90 щеше да има дете на 40.
Злополука може да стане с всеки, за туй ред няма. Както и да ни стигне болест лоша по всяко време може.
И аз не се сещам за възраст, на която ще му е добре на човек да си изпрати родителите. Ако ги е обичал, а не е разсъждавал основно в кой нърсинг хоум да ги изпроводи.

Плановете сега- аз планирам да гледам дете и внуче едновременно, че уж било по- лесно, като стана на 50. Таман големият ще е на 25, планирам до тогаз да го нахомотя. Ем със снахата ще обикаляме градинките заедно, да сме си близки. И лелята с племеницата ще са си дружки.
Между другото лошо в туй не видя, нищо, че планът ми не е такъв.

И можете спокойно да не планувате чуждите съдби, да не им се тюхкате толкоз, че вашите също не си ги знаете.
Имахме случай- 20 годишният единствен син на едни родители се удави. Решиха две години след това да имат друго дете и имаха. Сега то е на 30-тина, отгледаха си го хората. Когато вторият се роди са били над 42 и двамата.
Викайте "Бай, бабо!", то се не знае кому какво. Не са планирали второто си родителство. Тъй както и вашите майки, дето ги давате за пример, се хилели и заявявали, че на таквиз години нямало да раждат. Нямало от тяхната позиция. От чуждата- не се знае.

За едно дете трябва да се грижиш максимум, пък бих казала аз, 20- 22 години. След това трябва да е лигоч, за да не се оправя и само. Не разбирам стенания на 24-25 годишен, че не могат да го издържат родителите му. За мен това не е и нормално. За мен ако не съм си завършила образованието и не съм почнала работа, не съм се поустроила самостоятелно, поне дотолкова, че да се издържам сама, не ми е време за дете. Не може да ме издържат мен, пък аз да имам дете. Значи аз себе си не мога да обгрижвам- ще раждам! Това е още по- безотговорно от майка на 42- 45.
Не бъдете сигурни, че в чужбина всяка майка лесно ще си наеме домашна помощница също. Аз пък си наех бавачка у нас, в България. При вече пълна самоиздръжка.

Евала Джуди, може да се засечем с количките някъде:) Ще се познаем по грохналост и ще обсъдим болежките 

Аз ще съм със зелената раничка на Самсонайт, дето представлява крокодил, с жълта муцуна. Сега малкият я носи.
Да се познаем! 
Да взимаш пъзели с по- едри елементи, да ги виждаме и ние.

 
  Надявам се, че се шегуваш, защото това изобщо, ама изобщо не е вярно. Разбира се, че с продължителността на живота се е увеличило и качеството му. Един човек през въпросното средновековие на 50 години е бил истински старец - и по външност, и по показатели -  неща, които зависят от храненето, лечението на елементарни заболявания - най-общо, начина на живот. Особено пък в областта на репродукцията е несравнимо да се прави паралел между жена на 40 години преди сто-двеста години и сега.
   Да не говорим пък за всичко в областта на лечението на стерилитет, ранна диагностика на плода, асистирани методи на репродукция и прочие.
  Границата на обичайното се покачва, просто е излишно да спорим за това - въпросът е, кому всъщност пречи? Аз мисля, че на никого.

Хммм, едната ми баба се е "задомила" на 34 г. и едва след това е започнала с децата. Има 4 деца (на около 55-60-годишна възраст), 7 внука и вече 6 правнука и още 1 чака. Всичките й деца са си раждали децата около 25-тата си година, но 4-ма от внуците си тя ги изгледа (била е вече над 60-годишна). На 96 години е и живее сама (по нейно желание) и сама си домакинства...