Майка на 50?

Абе вие изкарахте децата слепи и малоумни, че да не могат да правят елементарни наблюдения или коментари...

Нали? Не би се срамувала.
А за нормално ли намираш едно толкова важно решение, като да имаш дете и то на по- голяма възраст /предполага се, че на нея човек мисли не като 20 годишен тийн, дето още хлябът не знае как се изкарва/ да зависи от това, дали детето 1-2 години ще се срамува в градината, когато идваш да го вземаш?
Дали пък това са си мислили хората от моя пример, с починалото дете, които все пак пожелаха да имат второ на по- големи години? И дали точно тази дреболия би ги спряла? За мен би било детинско точно по такива мотиви да се откажат. На 42 и горница човек рядко бива до там инфантилен, да.
Защото децата, както се обсъди, в градината се обиждат от и на какво ли не, вкл. и на червените чорапи. Работа на родителя е да им създаде нормално самочувствие, независимо дали ще им се смеят, защото имат стари , болни или бедни родители или по друга причина.

И тях не ги спираме да си коментират- според възрастта и възпитанието им, разбира се.

Ирис, най-накрая да се разберем . Съгласна съм.
Относно децата и подигравките, вече споделих своето.

Това ми е любимият израз. Винаги завиждам на знаешите истината.
Но в случая това никой не го оспорва.  Въреки че, нищо чудно след 20 години да стане съвсем норммално, както вече е нормално да си майка на 40.  

Трещи, това е м-о-я-т-а истина.   Извини ме, че не наблегнах на местоимението.

Judy, в темата всеки си разсъждава от своята камбанария и никой не осъжда избора на другите. В тази връзка аз самата си оставям вратичка.  Човек никога не знае...

 Синът ми казва , че изглеждам по-млада от възрастта си (може само да ми прави комплимент ), но само аз си зная как се чувствам здравословно .Определено след 45 г при мен започнаха разни промени .Така е и с приятелките ми .Това е моето лично наблюдение.
 Както казах ,гледам 3 деца на възраст между 5 и 10 гд ,но не са мои .Мисля ,че се справям , но нямам отговорност за бъдещето им , което е нещо по-различно от това да си им родител .Едно е да си временна бавачка на децата и друго е да си им родител .
 За сведение , тук за гледане на деца търсят жени до 45 гд .Има по-възрастни жени ,но те обикновено са от доста години в семейството .

Аз пък си мисля, че да гледаш три малки деца, които не са твои е в пъти по-отговорно, от това, ако са твои...Може би нямаш отговорност за бъдещето им, но имаш отговорност за здравето и живота им, когато са при теб. Какво повече от това?...Знам за един случай, в който майката остави детето при бащата веднага след раждането му. Бяха се разделили по време на бременността и т категорично отказа да се грижи за детето, както и нейните родители. Бабата( майката на бащата), която беше на 60 г. пое изцяло грижите за новороденото, тъй като синът й все пак е мъж, нямаше да се справи сам. Тя си го гледаше изцяло, разбира се с финансовата помощ на сина си. Наскоро почина, момиченцето вече е на 16г. Вярно е, че на 16 г. не е възраст , в която можеш да се грижиш за себе си изцяло сам, но тя е при баща си така или иначе. Все пак най-трудната част, от раждането й, до тийнеджърската и възраст, премина изцяло под грижите на баба й. Понеже бабата и моята баба бяха приятелки, баба ми все се чудеше как се справя, а тя й отговаряше, че също не е вярвала, че ще може в началото. Когато обаче е поела бебето се е мобилизирала, знаела, че няма друг избор и трябва да се справи. Мобилизацията чудеса прави. Когато нямаш друг избор, просто събираш сили и вървиш напред.

Хайде да се включа и аз във въшата темичка без претенции да съм я прочела цялата. Аз съм била дете с по - възрастни родители от повечето деца в класа. Изобщо не става дума за срам - никога не ме е било срам от това. Според мен проблемът се крие съвсем другаде - в разликата на поколенията. Майка ми ме е родила на 33 (съвсем нормално за сега), а баща ми е бил на 40. Ами между него и мен винаги е имало едно пропуснато поколение - неща, които за другите родители бяха в реда на нещата на него му идваха малко далечни, макар винаги да се е стремял да ме разбира. Не, не се карахме за това ни помогна и, че много го обичах, а и той мене. Но за съжаление когато аз бях на 27 той почина. Мисля, че все още имах, а и още имам нужда от него, от съветите му, от одобрението му, от усмивката му. Радвам се, че вече бях женена и имах деца - така знам, че и той е имал щастието макар за кратко да сподели радостта ми и да ме види щастлива, но ми е страшно мъчно, че децата ми никога няма да го опознаят истински и никога повече няма  да се радват на своя дядо.
Във тази връзка - майка или баща на 50 - добре, но имайте предвид, че вашето дете ще се нуждае от вас не само днес, а и след години, когато не се знае съдбата на всеки какво е определила (не, че ако си на 20 или 30 е друго де).
Внимание, докато пишехте, в темата бе публикуван нов отговор. Публикувана от: aniese
Това имах впредвид, а ако майката е на 50, а бащата на 50+, то детето трябва да е осигурено - както финансово, така и кой ще се грижи за него.

 Като се оплаквам от здравето си искам да поясня , че преди половин година ми правиха много подробни изследвания , според които съм в добро здраве .
 За отговорността за гледането на чужди деца мога да кажа , че е същата като към твоите деца специално за здравето им , но за възпитанието и бъдещето на децата си отговарят родителите .Има доста разминаване между моето виждане за възпитание и виждането на майката и бащата.Аз се съобразявам с тях , защото децата са си техни .

Въпросът до колко години човек би трябвало да има деца е много индивидуален. Има хора които макар и по възрастни са с по- модерни разбирания, с повече енергия и в по- добро здраве от други с години по- млади от тях. Спор няма, че е за предпочитане човек да има деца, когато е по- млад да речем бих определила като максимум за себе си до 40 години за жените и до 50 години за мъжете, но понякога се случват и излкючения.
Моят мъж е доста по- възрастен от мен, а аз винаги исках деца и то не едно, а две. Като чета темата започвам да се терзая, че може би съм постъпила егоистично както към мъжа ми така и към децата ми. Наистина по друго са по младите бащи като че ли повече се занимават с децата си, докато в нашия случай понякога се чувствам като самотна майка, на мъжа ми не му се излиза много с нас, предпочита да си почива вкъщи. Надявам се някога децата ми да нямат подобни чувства като описаните в статията и да не ме упрекват и да съжаляват че са се родили защото баща им е по възрастен отколкото е обществено приемливо.

Това сериозно ли И аз понякога се чудя...как въобще някои хора правят секс, тоест, как намират с кой

venus1, зависи много от човека. Съпругът ми е почти на 50, а баща ми е над 65. Ами такова таркаляне по земята и игра, та понякога се чудя хора с положение как могат да се търкалят така.

Ако на Иванчо му се подиграват в градината, че са му възрастни родителите, това е симптом за едно единствено нещо - явно е попаднал сред прости деца с прости родители.
В моите детски години съм имала приятели и съученици от най-различни семейства - на един баща му беше инвалид /взимаше го от училище с инвалидната си количка/, на друг - родителите му бяха възрастни, на трети - майката работеше като чистачка в нашето училище, на четвърти - майка му се разболя и почина докато още бяхме в първи клас, на пети - бяха разведени, на шести - ... Никога, по никакъв повод не сме се подигравали на съучениците си. Но пък за сметка на това много уважавахме някои от родителите им - някои бяха известни актьори, други бяха професори, трети играеха с нас и ни угаждаха на дивотията, пети - ....
В средата на моите деца също не е се е случвало някое дете да се подиграва на друго заради особености на родителите му. Дори да съм чувала понякога някакви коментари, веднага съм провеждала сериозния разговор.
Само едно дете дръзна на подиграва дъщеря ми заради професията на баща й. Не искам да коментирам в подробности, но родителите на това дете са доста нискоинтелигентни, а професията на мъжа ми по-скоро определям като повод за гордост, защото изисква много високо образование, много усилия и много изявени лични качества.
Изключително несериозно звучи това, че се кълнете, че няма да родите дете над някаква си възраст, защото някой си щял да му се подиграва. Или пък че щяло да расте с ниско самочувствие. Нека баща ми да е носител на Нобелова награда за нещо си, пък да е на сто години, ако ще. Мислите ли, че ще се срамувам от такъв татко. Или мама да е международно известен и търсен специалист, пък косата да й е побеляла и кожата - набръчкана. /това е образно казано, да не помислите, че се срамувам от родителите си, защото не са точно такива/ Искам да кажа, защото май тук наистина трябва да тълкувам думите си, за да не бъде разбрана погрешно, че съм възпитана така, че да се гордея или срамувам от постъпките на моите родители, а не от вида на костюма им или от възрастта им.
И както учим децата си да не се подиграват на съученици с увреждания, така трябва да ги учим и да не коментират чуждите родители.
Ако вие самите не чувствате, че имате достатъчно сили да родите и отгледате едно дете и да го подсигурите така, че да не се чувства ощетено, ако случайно не доживеете неговите 25 г., то със сигурност има хора, които са помислили за всичко това и са си преценили възможностите.
Темата, както неколкократно се изтъкна, не е дали вие самите бихте родили на 50 г., а дали изобщо е редно някой, някъде да има дете на тази възраст.

Така, така - прости деца и прости родители - но те навън само, във форума - никога!

Разбира се, че сериозно, Шантал! И за русите важи!

baibibi, отдавна не бях чела нещо толкова смислено!