Майка на 50?

Добре се, и какво като яйцеклетките са по-възрастни?По-малък процент ще са жизнеспособни.По-голяма вероятност за генетични увреждания, които обаче ще се диагностицират навреме с подходящи изследвания.Тоест по-възрастните яйцеклетки не пречат да се износи едно здраво дете!

Разбира се, че може да се случи. Съфорумец беше писал в друга тема, че майка му е била на 50+ когато е забременяла с него. Не е бил първо дете в семейството.

Според мен не разбираш това, което трябва да разбираш под 'възраст и качество" на яйцеклетките, но можеш да преговориш процесът овогенеза/оогенеза от учебника по биология за 10ти мисля клас.

Една жена теоретично може да отдели годна за оплождане яйцеклетка и на 12 и на 52 години, тоест, докато тече процеса и е правилно хормонално регулиран.
С каква честота се среща това явление е съвсем отделен въпрос, но безспорно това са по-редки случаи, по една или друга причина. Ще видите, че броят на естествено заченатите деца на жени на 50 ще се увеличава, не защото 'материала' се подобрява, а защото обществото ще допуска по-лесно жени на 50 да задържат децата си.

Проблемът с уврежданията на плода стои не само пред късните майки, а пред всички майки.
Всъщност, 70 процента от увредените деца, които се раждат се раждат от майки в активна детеродна възраст. Това може да се дължи ( и вероятно е така) по скоро на това, че на по-възрастните жени им налагат изследвания и разни ранни диагностики, които да прекъснат  бременността навреме. И тука пак идва въпроса колко са тези жени, какъв процент от тях прекъсват бременност поради увреден плод и т.н Така си говорим малко на ангро-, защото не познаваме ( поне аз не познавам) достоверна статистика, е понякога излизат статии в шапката например "учени откриха че 40 процента.. еди какво си", но за мен това са глупости.
Нещо като статистиката "60 процента от бременните пушат" без никакво особено обяснение как, къде и с какви въпроси е проведено ( ако е проведено изобщо) такова проучване, че човек да го обмисли

Имам въпрос към всички онези, които не считат за нужно децата им да ги гледат един ден - ами ако все пак легнете налегло - какво очаквате - кой да ви гледа??? Съседите, социалните или?

вили, аз съм една от тези, които не желаят детето ми да ме гледа.  Дори ще се радвам малката един ден да живее в друга държава, а не в Бг.
С мъжа ми засега се майтапим само, но дано след едно 30-35 години, ако сме живи де, да се отворят прилични хосписи, в които човек да може да изкара спокойно старините си. Мъжът ми държи да има интернет и евентуално млади женки, на около 65 години.  То къде майтап, но наистина не искам да заробвам детето си и да крада от живота му.

Майка ми спря да работи преди около 5 години, за да гледа баба ми и дядо ми. Дядо почина, а сега продължава да гледа баба ми. Не искам да навлизам в подробности, но това не е живот (за мама говоря).

Е, това пък... . Само като си го представя за себе си и ми става лошо. Имам предвид, аз да съм на мястото на майката, не на детето. На 50+, с големи деца, може би женени, да зема да забременея..Сигурно ще се чувствам като най-прецакания човек в света. Както казах и по-нагоре, адмирирам майките взели подобно решение, но що се отнася до моята скромна личност- не, мерси! На тази възраст се надявам всеки вкъщи да си е поел по пътя ( хм, включително и мъжа ми) и аз да си гледам спокойствието и пътуванията насам-натам)

Именно, това е живота и никой не е застрахован. И ако не разчиташ на най-близките си - не знам! Силно ми се иска да имам такава връзка със сина си, че ако един ден аз имам нужда от него - той да се отзове. Реалист съм, давам си сметка, че животът в един хоспис би бил добър, но не и в тия условия, които се предлагат днес. Частните пък са безумно скъпи и не вярвам това да се промени. Нито ми се иска да живея в болнична стая. Ние сме млади, но наблюденията ми над възрастните са такива - те цял живот са се грижили за дом, всичките си усилия са хвърлили там и искат там да умрат.

Да, това е ваажното, да можем да разчитаме един на друг, независимо каква е разликата във възрастта ни. Братът на баба ми се ожени много млад, родиха му се две деца едно след друго. След време се разведе и на 40+ се ожени втори път, роди му се още един син. Покрай втората жена се изпокара жестоко с първата и със синовете от нея. Не са се виждали от години, даже внуците от тях не познава. Най-малкият син от втората жена, замина на другия край на земното кълбо. Идва веднъж в годината за по десет дена. И те двамата над 80 г. се мъчат като грешни дяволи. Единият едва се тътри, другият с тежък диабет и почти сляп. И какво, първите синове родени рано, вторият късно, все тая-пак са сами.

Млади жени сте, как може от сега да мислите за болести и старост Имаме още тоооолкова време до хосписите и памперсите . Енджойте живота и децата си сега, утре е далече

Бабата на мъжа ми един ден ме агитираше за второ дете. Аз много се дразня от тая тема, но на нея не й се сърдя - все пак преди години си е имало норматив за брой деца в семейството и тя си е карала по старата схема   Та нарежда си бабата и накрая ме закопа с довода: "Като имаш две деца, шансът да те гледат на старини е по голям!"     Рече, та отсече!

Шанти, права си - млади сме, няма да му мислим от сега. Щото не се знае утре какво ще е, пък камоли след 30+ години. 

Аз пък съм се замислила още от сега, за да не се налага след 3, 13 или 30 години децата ми да се терзаят.

В Македония как мислят по въпроса...паднах! Там стандарта е две деца( тези с едно обикновено не могат да направят второ, не че не искат), а ако имат две момичета, в повечето случаи се ражда и трето-с надеждата да е момче. Разбира се, мечтата" да имаш мъжко"  в тази изостанала отвсякъде " държава" е издигната в култ. Питам един македонец " Добре де, нали държите на мъжкото, вече имаш едно, защо ти е непременно второ"), а той " ми как, ако първото умре?" Най-интересното е, че след това попитах още няколко човека и те така " ами ако първото умре". Е....ти държавата, е...ти аргументите.

Вие май не четете дори и предната страница:) Болестите и смъртта далеч не се случват на хората след 50, 60 или 70.
Направо ви завиждам на лекотата и оптимизма. Че и за хосписи с млади мацки си мечтаете. Събирайте пари отсега, че часовникът тиктака.

Със сигурност за мен не е опция синовете ми да ми сменят памперсите. Ако, не дай си Боже, стигна дотам, предпочитам да бъда в социално заведение, вместо да им вгорчавам живота.
Майка ми в момента се грижи за баба ми, която е на легло. Не мога да пожелая такъв живот за децата си.

Аз в България познавам един, който кара жена си да ражда до мъжко. 3 момичета едно след друго, поне четвъртото беше момче.