Есента е тука вече, пълзи и се изправя декемврийското човече! № 10

здравейте    
Времето наистина е  отврат ,но май ще трябва да се примирим ,че идва зимата.Лошото е, че от много топло и става много студено .
Ние горе долу сме добре,има още сополчета ,опитвам се да изсмуквам с помпата за нос ,но тя още като ме види да налапвам накрайника и започва да мрънка,с триста зора и изсмуквам сополките.
Относно възпитанието и аз се опитвам да казвам Не ,а тя си мисли че си играя с нея и се хили насреща ми.Понякога действа ,то зависи с какъв тон и го казвам.Напоследък  много е изнервена и ако нещо не и е угодно или ако и взема нещо къде не трябва да пипа само се тръшка и плаче ,мята се назад ,ужас   А памперс изобщо не мога да сменя ,става да сяда  ,изправя се ,инати се и да си призная честно напоследък много викам и се карам само я разплаквам.А не трябва.
Не може да се изправя,пълзи като тюленче,ходи  като я държа за ръчички.
За книгите - от както забременях съм прочела доста книги ,абонирала съм се в библиотеката и си вземам от там.Когато беше малка по ми оставаше време да чета ,но сега чета основно вечер когато легна за сън.

Ивон  честито прохождане  
nikolinko  
Николета  бързо да се оправяте и вие  
Kimbarly   мерси  за поздравчето 

Хехеее добре, че застудя та да се завърнат доста мамчета в темата!
И на мен хич не ми се излизаше, но поръчах храна за бебо до пункт и трябваше да отида да си я взема. Все още не ми се дава 1лв горница за доставка в къщи. Като завали сняг и до там ще стигна.

За четеното на книги - до края на Юли си носех книжка в коша на количката и а що бебо заспи аз си четях. Не беше лесно, че все трябваше и по каката да гледам. Но обичам да чета и се справях. Но от Август Гошан вече не спи толкова и оттогава не съм прочела 1 ред.

За злоядите деца. Храненето е почти единственото нещо, за което си изпускам нервите. Напоследък обаче, да чукам на дърво, се храни доста прилично. Оставям го да изгладнее м/у основните храненета и не предлагам мляко. Преди с това му развалях апетита.

За възпитанието - думичката НЕ, не е за забавление. Тя означава нещо и кажа ли я, гоня до дупка. Децата са невероятни психолози, усетят ли, че просто си говориш няма да те слушат и когато си сериозен. С каката имам единн ритуал. Започна ли да броя до 3 значи да хвърчи и изпълнява. Досега действа безотказно. Само 1 път на 3 не се беше задействала и в чувал пред нея и събрах всички DVD-та, които тя обожава. Казах, че ги изхвърлям и ги метнах демонстративно на балкона. Доста строго, но действа. На баща си се лигави и той само вика по нея, а аз започвам 1-2-2,5.... на това се задържам повече, да и дам време  и 3 казвам когато видя, че е готова. Така и тя е горда от себе си. Накрая я прегръщам да знае, че съм много доволна.  Е няма как, давам и голяма свобода за почти всичко, затова насреща искам и тя да се старае.

Ееее Джос,португалски:)Супер А за книгите...нищо от декември...само няколко за бебета Но те не се броят;)

Бебешондел,изградила съм същата стратегия.Почти без Не.Опитвам да създам среда,поне вкъщи,където да няма много ограничения.И да го казвам за нещо наистина важно.Примерно не й казвам Не като ми бутне лъжицата и се оплеска,защото не разбира Опитвах Не само за въртенето докато сменяме гащи ама нъцки...само се изнервя.Та гледам да я заигравам с нещо и така.Не знам,аз си мисля,че сега още не разбират кога не трябва да правят нещо.В тази книга Моето бебе от 1 ден до 3 години се посочва годинката като момента,в който да започнем да възпитаваме.Може и да е късно де но на мен ми се вижда разумно.

От тази книга почерпих и идеята да й давам да пипа храната...е не пюрето примерно Но малки парченца нещо е толкова сладко как си ги поднася към устицата...Някой път пропуска,всичко е в домати и сирене,но се кефи.И междувременно може да се бута лъжицата Както Цеци
казва.Ваниас,ужасно е да не яде.Тя ми прави този номер със затворената уста 2 седмици...гадно е...и нищо не помагаше,ни театър,ни песни,върти се и мрънка и не.Ревях след ядене,е не пред нея де...Дано мине вече и при вас!Аз бях по спокойна,че тя си е близо 10 килца та някой път и малко да хапне не е фатално.Но е мъка!

Angya,супер идейка:)Ние може за капризно бебе да премерим сили

Икаменова,да се оправя Петето бързо

Ние успяхме да мръднем половин час из двора и пред вкъщи,ама и тук заваля...Дано спре после като стане.Друго си е дори за малко да се покажеш навън.

За килограмите: преди 2 дни бяхме на ДК и ние сме едни от най-фините 7 450 (+250гр) и 73 (+2см).

За уменията ни: пълзим и се изправяме без проблем, но не вървим много, все още ни липсва желание.

За захранването: Калина яде почти всичко. От днес и риба. Месата съм въвела всички, дори и агнешко и свинско, за които признавам си не знаех, че са проблем. За радост не сме имали проблеми до сега с храни. Готвя и, от другата седмица мисля да вземам кухня.
Не мога да се оплача от липса на апетит.

За книгите: чета по парковете, когато малката спи. Но от както се е родила съм прочела само 2 книги.

За възпитанието: според мен никога не е рано. Като дете бях като войник, нямаше тън-мън от страна на родителите ми. Не че не правех бели, но ги правех с ясната мисъл, че после ще последва и наказание. Мисля, че това ми възпитание ми помогна много като голям човек. Смятам и Калина да гледам по този начин.
Съжалявам, но тръшкащите се по земята деца не са приятна гледка и повярвайте ми не съжалявам родителите им, а само ги укорявам.

За класацията: много добра идея!!! Бих добавила:
Бебе с най-много зъби и такова без.
И бих се номинирала за най-пътуващо бебе.
В края на Септември с мъжа ми и бебка бяхме за 2 седмици на т.нар. от нас Eurotrip. Обикаляхме с колата Италия, Германия и Швейцария (и тук е мястото да благодаря за поканата на Madamе Z за гостуване. За съжаление не успяхме да я уважим). Беше много приятно, малката се държа прекрасно и съвсем затвърди прякора си travel baby.
В този ред на мисли, от както Калина се е родила въведох правило: бебето е в столчето, когато пътуваме. Ами дъщеря ми издържа 6000км в стол и не е умряла от този факт.

ний сме с ларингит  приемат н в болница! стискайте палци мами...

И аз така си мислех Явор като беше малък. Тръшкането е период. Какво ще направиш примерно ако сте на вън и детето ти започне да се тръшка (говоря за когато стане на 1,8-2г)?

Николета дано се оправите бързо.

  Бързо да се оправяте!

Условни присъди за двама лекари заради смъртта на Дани от Варна
  Здравеопазва-НЕ и правосъдие!  Условно за прекъснат детски живот, от мързел, от автовеличие...  и 1000лв административна глоба за лъжа довела до смърт! Срам!!!!!!!!!

Mary_Angel , браво на малката, герой.
Алето също гледам да я държа в стола по време на пътуванията ни, за мен е много важно, когато много...много плаче я вземам за малко , после пак в столчето.Декември ни предстои третото пътуване на Алекс до Париж , но ще гледам да го отложа, понеже края на януари ще ни викат и за каката.
Пак за възпитанието, свекърва ми, възпитавала е строго трите си деца.Била е наистина строга, но винаги им е показвала , че ги обича.Направила им е много добра услуга, прекрасни хора са и тримата.
За тръшканията, вярно , че са периоди.Но един път родителят остави ли се да бъде манипулиран, децата пробват постоянно.Децата се объркват когато един път се каже не , а друг път може.
С Александра ще бъда по-строга, и ще държа да има правила.
Николета, бързо да оздравявате.

Николета,стискам палци Оправяйте се бързо!

Мери,браво на адашката,че е издържала толкова път!

И все пак,убедена съм че всяко дете е уникално и не може да държам бебе насила в стол за кола,когато не иска:)То има деца дето само като ги сложат в количка и заспят...аз се борих месеци докато приеме да седи в количка.Както едно има жестоки колики като моето,а друго не знае какво е това.Мисля че трябва да се действа според ситуацията,а не за да преизпълня плана си за възпитание:)И аз бях твърдо за столчето за кола без лигавщини докато не ми се падна капризно бебе...което даваш всичко само да се успокои:)А тръшкането е кофти ама минава и то;)

Само да вметна, че идеята не е моя, а на  Мама_Ива , аз просто дадох  няколко предложения за категории

dobra, нямам думи за тази  болница във Варна - с най-голяма детска  смъртност са! Нямам думи!

 
Николета,стискам палци 

За Класацията:
Най-захранено бебе:
НАй-кърмено   бебе:
Бебе  плувец

Николета, бързо да се оправяте... много гадно, болница. Дано всичко да мине бързо и да ви пусакт бързо 

 
Аз съм сигурна ,че голяма част от тези нещастни родители са си мислили по същия начин гледайки таквиа деца , никога няма да го позволя. НО понякога нещата наистина не  зависят от теб. Най-лошото е ,че в такива моменти наистина няма какво да се направи, както Бебеш. е казала това е период и е доста често срещано явление, ужасно е , дано не ми се случи никога, но според мен при повече деца това не е от лошо възпитание, а незнам проява на характер ... както и да е, дано нашите не са такива 

Иначе Mary-Angel и аз щях да те предложа за най-пътуващо бебе гаранция вие сте начело на класацията 
А за възпитанието  от едно време и сега незнам къде бъркаме ние, но не се получава както навремето. Днешните деца нямат страх от нищо. На времето ние много слушахме, но сега колкото ида беснееш, да скърцаш със зъби на тях не им пука. Аз също мисля, че със забрани, които започват с преобладаване на думичката НЕ, не се постига голям резултат, покрепям теорията, че е по-добре да ги разсееш вместо да им викаш Не, а те да те глеат умно. Калинче, наистина не разбират в момента особено много може би както и ти си казала към годинка е най- подходящо Така че е безсмислено да се кара човек,  грубо е да им се вика и недопустимо да  се пердашят, така да се каже  Само да споделя с вас една интересна книга ( аз лично нямам време да чета ) оня ден свекървата на мойта братовчедка й е подарила книгата " детето ти е уникално , ти не струваш"  Звучи много грубо, ако беше моя свекърва щях да я  , но ако някой попадне на книгата  да знае ,че била наистина много добра    

 

За Не то, аз също съм против виковете и повишения тон.Но от сега започнах да и казвам не, отначало не ме слушаше, аз отново повтарям...потретям , после вземам предмета, който не ми харесва в устата ти.Мисля, че трябва да знае, че просто не може, отначало плачеше, но после разбра какво е не. За отвличането на вниманието, ползвах го при каката, но при нас не помагаше само временно.
Когато започне да разбира , след някой друг месец, ще обяснявам защо казвам не.
Тръшкането, познавам деца, които не го правят.Две момиченца са, едното на 4, другото на 5, няма такива възпитани деца.Не знам до характер ли е, майките ли са възпитавали по правилния начин, но и аз искам моите да са такива

Кали, защо не сложиш на предната седалка някакви занимателни играчки, виждала съм по сайтовете такива занимателни точно за столче за кола.Другия вариант е да сложиш едно мини ДВД на предната седалка , пред столчето, правиш един диск с реклами-нали всички бебета ги обичат

За пътуванията, каката ни повече пътуваше, къде ли не сме я водили, чак до Африка отиде на 11месеца , за ужас на бабите.

Гледахте ли това?
http://www.btv.bg/video/29527820-Kak_da_se_predpazim_ot_grip.html

Привет!

В тази зима днес обикалях цял ден и направо съм замръзнала. Сега седнах да ви прочета.

По отношение на възпитанието според мен доста от вас имат хубави теории, но не се разочаровайте ако те се различават от действителността. Наистина всяко дете е индивидуално, ражда се с характера си и колкото и да не ни се иска понякога трябва да се съобразяваме с тази специфика. Не го казвам в никакъв случай неуважително, само смятам, че плановете са едно, реализацията им когато става въпрос за човече с характеровите му особености съвсем друго.

Според мен много от нещата, които правят децата ви на тази възраст не се дължат на доброто им възпитание от ваша страна, а просто дечицата са спокойни и кооперативни. Моите деца и двете никога не са имали проблеми да се возят съвсем спокойно в количка и обожават да се возят в столчетата си за кола. Никога не съм возила дете извън столчето му за кола. Но не считам това за своя заслуга и се благодаря, че децата ми не са нервни и не пищят само при вида на столчето - тогава не съм сигурна кой точно от известните ми методи за възпитание бих приложила и как изобщо бих реагирала в подобна ситуация. Аз съдя само родителите, които не считат за нужно да вземат на децата си столче за кола и които возят децата си прави между двете седалки или направо на предната седалка с усещането, че са безсмъртни.

За тръшкането и аз като Бебеш съм на мнение, че има една възраст, в която то е неизбежно, но е период и отминава, а и проявленията на тръшкането са в доста широк диапазон. Въпреки всичко не мисля, че е нещо, върху което родителят има кой знае какъв контрол в тази възраст и че е въпрос на възпитание. Тук не визирам крайностти, при които е очевидно, че става дума за невъзпитание.

Аз си признавам, че омазването с храна не би ме притеснило особено въпреки че никое от децата ми не го е правило, не се е случвало някак. Според мен анимацията по време на ядене въпреки че не съм против нея е с обратен ефект за майката, защото децата свикват да ядат само по този начин. Казвам ви го като човек, чието дете се разяжда само на Бейби ТВ /самата аз не обичам да гледам телевизия и бях убедена, че и детето ми няма да гледа още повече, че никак не е полезно/.

Знам, че тази книга е много добра http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=162, но признавам, че от три години съм зациклила в началото и не успявам да я прочета

Николета стискам Ви палци, дано престоят Ви е кратък и Гоги бързо да се оправя! Много е сладко това, което разказа за показването на пръстчето за годинката  

И Коцето и кака му винаги са в столчета като пътуваме. По време на дълъг път има моменти в които се изкривяват, но действаме според ситуацията - вадят се или играчки, или цици, или се надува силно музиката , но децата са си по местата, няма друг начин просто.

Mary_Angel, браво за евротрипа   Аз признавам - не бих се решила

Откак се роди Коцето успях да дочета една огромна книга, започната през бременността и в момента довършвам една друга. Сега съм на вълна руска класическа литература   А вие какво четете?

Децата ми са готини, често те ме възпитават. Карам го на усет, но е време да попрочета това-онова.

За храненето - нищо освен някой друг плод не иска да яде. Но не го карам, не го гоня, не го залъгвам. Засега просто се моля да прояде. След 2 месеца се връщам на работа и какво ще става направо не знам.