Контрола и грижата за децата ни докато са на училище

по случай вашата случка, сега се сетих и още нещо - към предварителната подготовка на детето да бъде и инструкцията, ако нещо не му е добре, удари се или го ударят, веднага да търси помощ при училищната сестра, както и да знае, че винаги може да се обади на родителите си. За съжаление се случват и учители като описаната от теб, Нарцис, такива неща чувам най вече за учителите от занималнята, затова мисля, че ако ние не си подготвим децата за училище, няма кой друг да го направи. Децата ми в начална степен имаха добри учители, познаваха училището, защото там караха предучилищна,  но аз съм малко недоверчива и на принципа, че първо човек трябва да е подготвен да се оправя сам, защото всичко се случва, не се знае дали отговорните възрастни ще са достатъчно отговорни. Съжалявам, че го казвам, може да звучи пресилено, но доста разчитам децата ми първо сами да се пазят и съобразяват, вместо да разчитам осноно на възрастните покрай тях. Това не важи само за училището, а изобщо в живота.

Знам, че не  звучи успокоително, но в средния курс става още по-драматично. Всяко училище си е написало някакви правила на някаква хартия, нарекло ги е Правилник, който правилник се чете първия учебен ден на децата. След което те са длъжни да го спазват. Ако някое дете не го спазва, санкции няма.

Андариел, на теория можеш много неща да се опиташ да възпиташ в детето с у дома, но на практика няма как да го коригираш и насочиш в среда от 30 или 100 деца.
Ако институцията не предприема мерки да коригира поведението на децата докато са там, няма как да го прави родителят сам, от вкъщи, а и не всеки родител е добър такъв.
Децата се  простират в училище дотам, докъдето им позволява самото училище.
Съвестните (независимо дали са деца или големи хора) спазват правилата, за останалите са предвидени санкции, които обаче се оказват само на хартия.
Освен чувство за безнаказаност и липса на справедливост не виждам нещо друго да възпитава това отношение на институцията в децата ни.

    Нова, за някои неща си много права. Но ми прави впечатление, че не се поставяш на мястото на един учител, не искаш да погледнеш и от друг ъгъл на нещата.
    Сега ще разкажа една история, искам само да онагледя какво се случва с един преподавател, ако си позволи да бъде строг и да изисква добра дисциплина в клас (естествено, не с всеки става така, но все пак достатъчно често се получава) Между другото става въпрос за среден курс, не за начален.
    Учителката ми по немски език беше много строга, при нея имаше ''желязна'' дисциплина, трудно се изкарваха добрите оценки (което беше много хубаво). Имаше едно момче, което обаче беше свикнало да е център на вниманието и да се прави на интересен и ''смел'', като се заяжда с учители и разваля дисциплината. (така и не разбрах защо момичетата и момчетата смятат за голям ''подвиг'' да се държат зле с учителите...  ) Та... карат се с учителката, изпитва го, пише двойка (той нищо не знаеше), на следващия ден пристига майка му и вдига голям скандал как може да пише двойка на сина й, като той си бил учел вкъщи, учителката го била нарочила, сина й никога не би се държал зле и всякакви такива, след това се качиха при директорката и там същата работа. Директорката, за да си запази ''позициите'' пред родителите, защити майката и се скара на учителката пред всички. В резултат учителката напусна....
    Е, как може за една двойка, при това заслужена, да идваш и да правиш ''сеир'' в училище, как може директорката да не защити колега? Тогава тази директорка ми падна в очите.
    Аз, като малка, много пъти съм извинявала лоши оценки с всякакви лъжи- че са ме нарочили, че са свикнали да ми пишат 3-ки и 4-ки, че на всички пишат така, обаче майка ми и баща ми никога не са ми вярвали  и винаги са уважавали учителите ми. 
    Извода е, че хората не харесват строгите учители. Смятат ги за ''лоши''. Харесват се тези, които си затварят очите при проблеми, които пишат оценки наготово, които пушат и пият заедно с учениците, защото са ''печени''. И пр.
    Не че това е единствения проблем, но ако започнем да изброяваме всички... няма да ни стигне цял ден.

narcis,
щом дотук реакцията е такава, ако речеш да настояваш за доизясняване на случая, най-много да ти посочат майката на другото дете - да си се обяснявате Естествено, всяка майка застава зад своето дете, евентуално се изпокарвате, и така до следващия път... (доказано емпирично)
Не се ли предполага, каквото и да става между децата, учителят да тушира проблема на мига, а после да се яви "арбитър" в някаква степен? Никой родител не е присъствал на сцената, всеки казва "аз си вярвам не детето". Е, как разбираме кой крив, кой прав? Така "освен чувство за безнаказаност и липса на справедливост не виждам нещо друго да възпитава това отношение на институцията в децата ни", както каза и НОВА...

Изводът може да е твой, но не  е и мой. 
Учителите представляват една голяма група интелигентни  и образовани професионалисти, а не немощни старци или безпомощни бебета.
Те могат да инициират промени в образованието, ако искат.
Могат да изпълняват служебните си задължения, а не да кръшкат.

В училището на сина ми има както строги, така и слабохарактерни учители.
Не само родителите, дори дванадесетгодишните деца имат респект и уважение към едните. Поведението в клас, на едни и същи ученици е предопределено от поведението на учителите.
В часовете на едните цари дисциплина и децата получават знания. В часовете на другите цари всеобща апатия.

   Къде съм написала, че извода бил твой???
   Виж, нормално е да мислиш по този начин. Много хора го правят, а всъщност въобще не са наясно какво се случва в час. Не оправдавам учители, мислех, че си пролича.
   Аз също искам всеки да си върши работата и да поема отговорност.
   И като казвам всеки, имам предвид всеки .
   И учители, и родители! Трябва да има взаимовръзка и общи усилия.

Нес, сигурна съм, че не оправдаваш учителите, които не си вършат работата.
А и кой би могъл да оправдае някого само поради това, че е некомпетентен, безотговорен и немощен.
Независимо дали  е учител, доктор или таксиметров шофьор.

Конкретно в нашия случай се появиха свидетели, които потвърдиха, че версията на сина ни е достоверната, а именно, че е ударен.
Тази на учителката, която твърдеше, че сам се ударил, се оказа "съшита с бели конци" и ни беше представена най - вероятно, защото поради немарливост не беше успяла да види нищо от станалото и й беше неудобно да си признае.

Да, именно, идотско е да се "привикват" другите деца за свидетели А ако не е това, нали ти казах каква е схемата...

Родителите на моите ученици чакаха пред класната стая.  Тя е на 1-ви етаж. Дразнеше ме това, че някои родители пристигаха много рано. Започваха да си говорят  и ни пречеха.  Правила съм им забележки, което сигурно им е било неприятно. На мен също.
Сега сме във 2 клас и повечето от тях си тръгват сами.
Колкото до контрола, учителите несъмнено отговарят за него. Но задача на родителите е да научат децата си на добро поведение и умение да общуват с връстниците си без агресия.

    Общо взето голям проблем е, че всеки може да стане учител, дори и да не е за тази професия. Разбира се, в някои случаи родителите са безотговорните, но родител може да стане всеки... А при учителите поне може да се отсява. В университетите трябва бала да е висок, за да не влизат такива, които нямат желание, които не харесват професията, които не обичат деца ( и такива неща съм чувала от колеги...).

narcis, конкретно във вашия случай аз бих попитала учителката дали ще вземе мерки и какви и необходимо ли е да уведомя директора.
Ние случихме на начална учителка, по-скоро след дълго проучване я подбрахме.
При всякакви конфликти, които неминуемо възникваха тя ни уведомяваше, но не чакаше от нас решения, а вече ги беше взела,  самостоятелно, веднага, справедливо, след разговор с целия клас. Разговаряше много с  децата, мога да кажа, че ги научи на много неща.
Беше полезна не само за потърпевшите, а и за "децата с пръчката".
Драмата ни настъпи в 5-ти клас, когато се събраха деца от различни класове и различни училища.
При тях си личаха не толкова първите седем години у дома, а първите четири в училище.
За съжаление сега не сме случили с "мъжко момиче" за класна. То и за тая работа трябва "дупе".

"Привикват" не точно казано в нашия случай.
Един ден след училище, до като се разминавахме с друга майка с първокласник, чух детето да казва на майка си "онзи ден това момче го удариха в училището", заговорих майката и детето, после детето каза, че видяло всичко, дори дало кърпичка на сина ми да си попие кръвта, но както и да е - оправия няма!

Докато родителите се чувстват като странични наблюдатели, нещата трудно ще се променят. Щом синът ти е на възраст да се бръсне, значи можев да ти разкаже за часа на класа / не на класния /.
Когато тръгваш да недоволстваш срещу нещо, първо се замисли ти какво си направила, за да се променят нещата.

Разказва ми вицовете и смешките, с които "разчупват" часа на класа. Затова и питам, какво по принцип се прави в този час?

ПП.  Няма как да бъда част от системата ви. Тя е изключително негостоприемна за родители.
Плавно обаче ставам част от една друга система - на параленото образование.