ВсиЧките ми приятели и познати са в България, тук се сприятелих с 3-4 майки с деца, с които излизаме на разходки, но не е същото(аз затова ви досаждам тук постоянно
, постоянно да излизаме на разходки сред хора и въобще да не спираме естествения ритъм на живота си поне доколктоо може. Е, да, АМА Алекси се роди и пожела друго. То не бяха к олики до 5-ия месец, постоянни ревове и писъци. Една разходка нямахме до към осмия месец като хората
Вкъщи никой не смееше да пристъпи, че той постоянно пищеше
Абе ужас някакъв и то доста неочакван за нас. За мен лично си беше ШОК
Приятелките спряха да ми се обаждат да се виждаме често, защото все нещо имаше - или Алекси е неспокоен (даже до близкия парк не смеех да мръдна), или нямах сили и исках малко да си поспя. И така резултата е, че почти не излизам и не се виждам с много хора. Надявах се покрай работата да се променят нещата, но аз по цял ден съм затворена сама в офиса си и хора само "чувам" по телефона, но почти не виждам
Навън ми е много по-приятно да се видим с някой, отколкото в къщи

Желая ти много много здраве и усмивки.
Навън ми е много по-приятно да се видим с някой, отколкото в къщи
в миналото у дома беше хан и ежедневно готвене, посрещане .....


,когато тук се обсъждаше "как да научим бебето да приема залъгалка". 
Една майка "изпусна" бибата от терасата пред очите на детенцето и така му стана ясно,че вече я няма.




Препоръчани теми