Сополиви ЯНУАРЧЕТА тровят нервите на свойте майчета

Мауееее, млад и хубав ли е тоз кинезетерапевт... че и мен ме боли кръста....

Аре наздраве

Доника това е уникалноооооо

Хахаха,това с факса кърти
Дони, сега като си прочетох поста усетих как може да звучи това,което съм написала .Млад беше,но не и хубав.Удоволствието ми дойде от факта,че имах 40 минути само за себе си и след това се чувствах супер и ще повторя,даже и масаж ще си запиша след това,ей така за разкош,ми  и аз съм човек.

Дани, не се оправдавай де, ние те разбрахме........... правилно
Хъм, пък аз съм зле с математиката 

Не мога повече - полудявам  Поредно погребение на близък - става въпрос за майката на момчето, което почина 3 дни след моята. Толкова млада...    Баси тъпата черна серия  Не е истина вече  Цял ден рева на телефона с дъщеря й  Утре заминавам - вече го мразя тоя път Самоков - София  Някакви спомени се въртят в главата ми - аз болна сама вкъщи, нашите на работа, а въпросната ми приятелка с две породени деца на годинка и на две, през половин час тича да ме види как съм. Това всеки път. Господи, не мога точно без тези хора ... А кой ще й гледа детето, само на 22 милото, а толкова мъка му се насъбра  ... Пита ме цял ден милото "Защо" , какво да й отговоря?!? Не издържам хора, честно  Тъкмо почнах да се стягам и днес ми звъни по телефона детенцето, аз си мисля, че редовното прозвъняване - чуваме се всеки ден и даже почвам да се оплаквам, че Делян е със зачервено гърло... И в този момент я чух как плаче...
А тя не знаеше нищо... От две седмици съм наясно, че майка й е в клинична смърт и крия от нея, така ми каза баща й. Надявах се на чудо, поне този път  Сега се чуствам виновна, че не й казах и не я пратих при майка й поне да се сбогува с нея 
Най-близките ми - извън семейството Ще трябва някакси да се стегна за утре и да се закарам и върна от Самоков, не мога да ги оставя, нито тях, нито татко, който също подозилам, че не е добре след тази новина. Последно ги чух преди малко - ревали са тримата вкупом 
Много съжалявам, че ви натоварвам, наистина, просто трябва да си излея мъката някъде 

Комши, силна си...Спомняш ли си какво ти казах по телефона след погребението на майка ти. Ни съм религиозна, ни чак толкоз суеверна, но свеки се оказа права...Затова занеси една питка в черквата и попа да пее за здраве на всички ви...Звънни, ако решиш.
Баси вие сте третото такова съвпадение...

Бубссс не знам какво се казва в такива моменти...

Комши  
Лорини и аз съм същата в подобни моменти  
Благодаря ви за подкрепата  
В момента водя телефонен чат с детенцето / за мен си е такова, все пак от бебе си е при мен/ и двете нямаме сили да говорим   Кажете ми как да й помогна, какво да й кажа след като загуби за един месец и брат си и майка си, а е само на 22 

Бубссс, за теб е детенце, за мен спрямо мен не е...напротив...просто има нужда от човек, преживял подобно нещо, предвид и че сте близки, за да си излее мъката...няма как иначе...ако си го държи в нея ще и е още по-тежко...а предвид, че майката е била в болница, тя предполагам го е очаквала...
в такива моменти човек много бързо пораства дори и да не иска...дано само баща ти и нейния баща не се предадат, защото за възрастните в тавкива моменти е още по-трудно...

Бубс, страшно ме разчувства цялата история-е не е истина за каква трагедия става дума Много съжалявам, мила Изобщо не мога да си представя как се чувстваш, след всичко преживяно Само недей да изпитваш вина-направила си каквото е трябвало Пожелавам ти много сили, на малката също

Лорини тя не го очакваше, това е проблема... Аз и баща й знаехме единствено каква е ситуацията. В болницата я взеха заради психиатрични проблеми... Баща й ми сподели, че положението се е влошило, когато правихме панахида на мама, като изрично ми каза да не споделям с никой   Просто милата явно не успя, да живее с толкова мъка по загубеното детенце   Предаде се   А бащата е на 40  
Мони  
А моята вина, ако имам такава се изразява в това, че от две седмици по няколко пъти на ден обяснявам на детето, че е по-добре да не вижда майка си. Че има нужда от почивка... Не й дадох възможност да се сбогува с майка си, но как да й кажа, че е в клинична смърт след загубата на братчето й, и при положение, че баща й ме предупреди да не го правя  Наистина се надявах и вярвах, че този път ще стане чудото....
За пореден път се извинявам, че ви натоварвам, но така събирам сили да се държа пред останалите, които имат нужда от мен  

Бубссс, тук сме споделяй...много сме и ще понесем част от твоята мъка, ако въобще е възможно...

Съжалявам Бубе, не знам какво да кажа.... Много сили ти пожелавам на погребението и занапред! Това, което можеш да направиш за момичето е да и обещаеш, че винаги ще си до нея и да и помагаш с каквото можеш....човек понася по-лесно трагедиите, когато не е сам!

Бубс  .
Това е повече от ужасно......
В селото на моя мъж, при такива поредни смърти /за период от половин година/, се коли черна кокошка и се хвърля  в гроба, за да се спре смъртта в семейството. Предполагам там също имат някакви такива обичаи.
Нямам думи, каквито да успокоят или да изкажа съчуствието си....
В  случая не си виновна, защото си следвала молбата на бащата. Той е човекът преценил какво да знае дъщерята. По-добре да я помни жизнена, отколкото омотана в апаратура.
Дъщерята, за всички нас околните, е жена, която винаги ще има нужда от някой до себе си, но сама ще трябва да се справя с превратностите на живота.  За теб е дете и ти ще имаш нелека задача да й бъдеш опора.
Прегръщам те силно  .

Bubsss  .Старите хора са прави като казват,че злото не идва само (за съжаление).За много хора 2011 е ужасно каръшка,включително и за мен и все здравословни проблеми.Много сила желая а теб и на всички твои близки.