When I'm 64 (или там нЕкъде)

Много ми се ще да гледам като  Vjara.
За жалост съм свидетел на не едно и две сем. в които "сандвич"поколението (с малки деца и възр.родители)е доста затруднено и ментално и финансово поради лошо планиране и съм се зарекла да не правя това на децата ни,ако мога.
Тях не ги мисля=на 20 каквото и да е, е много по-красно от на 60.Инвестираме в образованието им и пътувания,учим на здравословност и отговорност към околния свят- това би трябвало да си сложи на приличен старт,ако ли не-градини за копане и камиони за каране-бол.

Ние засега сме организирани доста минимално, като самоосигуряващи се лица плащаме осигуровки, които ще ни гарантират по-скоро ниски пенсии. Мъжът ми ще работи докъм 60г. ( 40г. тр. стаж), аз със сигурност до 65. В момента можем да си позволим застраховка ( допълнителна към осигуровките) само за него, но в момента, в който и аз мога да вляза в такъв план ще го направя, може би от 2013та. Само така бихме имали по-нормални пенсии.
Може би ще можем да взимаме и някакви наеми отнякъде, но това .. я камилата, я камиларя, не разчитам основно на това., продажба на бизнесите ни също би трябвало да донесе някакви пари.

Ако сме здрави ( да се надяваме) и на крак, октомври - март сигурно ще сме на топло някъде, ще излиза по-евтино , ако взимам за база сегашната ситуция на доходи, цени. Лятото тук, или в бе-ге.

Целта ми за дете е, ако имаме такова да го докараме до добър старт точно, плс някакъв занаят в ръцете ( аз съм типичен пример как висококвалифициран човек може да изпадне от петолинието и да търси к'во да е). Няма да допусна детето ми да не може да прави 'нещо" с което да си гарантира хляба, ако вземе че не стартира добре.

Ами ти другия път като пуснеш такава лириЧна тема, ми подшушни Че трябва да подържам интригата и ще поЧна да се вайкам и да кърша пръсти. 



Това обаЧе хиЧ не го разбрах. Хем си сигурна Че ще се справят, хем искаш апартаменти да им оставяш. Пък и много е максимилистиЧно.  Да ти кажа, българския ген за оставяне на имущества на децата, вероятно много се размил в мене, но аз такива амбиции нямам. Ако имам какво да оставя, ще го направя с радост, но ако няма, няма да бъда нещастна от този факт. На нас никой и 2 цента не ни е дал и се справяме, така Че не виждам приЧина и детето ми да не се справи.
И когато казвам Че се притеснявам за децата имам пред вид нещо много повеЧе от това какво ще работят и колко апартамента или яхти ще си купят. Притеснявам се дали ще имат съвсем екзистенциални неща, като вода, въздух, поЧва, притеснявам се от войни и изобщо много по-глобални неща от едната заплата или образование.

anette1104, аз по принцип обиЧам сигурния живот и с голямо удоволствие бих седнала да планувам нещо за след 30-40 години ако имам поне една опорна тоЧка за която да се хвана. Но как да планирам ситуация в която има само неизвестни. Например мога да запоЧна да внасям Частно пенсионна осигуровка. Грубо и по спомени ще плащам с днешна дата 200 €/месец с обещанието пенсията ми след 30 години да се увелиЧи с 60€. Само Че кой може да ми каже каква ще е стойността на тия 60€ след 30 години и дали ще са достатъЧни да си купя една дъвка, един хляб или едно шише вода? Кой ще ми гарантира, Че пирамидата, о извинете, застрахователната компания която ми ги прибира утре няма да фалира? Кой ще ми гарантира Че след 30 години евро изобщо ще има? Ей за това става въпрос, Че единственото което е гарантирано е Че днеска и сега ще ми взимат 200€ всеки месец, останалото са обещания без покритие.

това, като гледам, е общо във всички пенсионни планове, май никой не ще да си стои там, квдето е сега 


например? водопроводчик, ел. техник, козметик, хлебар, какво? щото и аз имам подобни хрумвания, ама като на девойката нищо от моите предложения не и пасва? 


при мен пък бг ген точно в това се проявява.
ако бяхме говорили преди 10 години, щях да съм категорична, че както аз съм се оправила без апатаменти (да речем), така и те.
напоследък, обаче, много си промених гледната точка по въпроса. каквото и да решат да правят, имайки предвид, че не смятам банките за никаква гаранция, недвижимото имущество е една сигурност и един старт, който, ако бяхме имали, щеше да ни определя в съвсем друга ситуация в момента.
затова, притеснявайки се за същите катаклизми, които изброяваш, и смятайки че имам още 20 години служебен живот, смятам подобна инвестиция за по-удачна от разни спестявания, или осигуровки (застраховки).



много трезва гледна точка. всъщност и една от причините, за да пусна темата 
много се мъчат да ни вкарат в тази игра за допълнителната пенсионна осигуровка. и понеже утре-то е силно непридвидимо, се питам (реторично) кой печели днес от тая работа. щото е ясно, че не съм аз 

Наскоро бях на един семинар, данните за професии като фризьорка, естетист, водопроводчик, електортехник, пастичер  и подобни са, че безработицата там клони към нулата и продължава да държи такава тенденция . 95 процента от завършилите нещо такова веднагически намират работа, дори в този момент и в моята община, където безработицата е над 25 процента.
Според мен е полезно човек да осигури план Б, да.
Защото един ден може да се окаже, че си търкал банките в университета, обаче си на място и време, в което пазарът на труда няма никаква нужда от теб, а не знаеш нищо друго да рпавиш, бидейки .... химик например.

моят въпрос не беше заядлив, абсолютно споделям гледната точка 
нямам и никакви предубеждения към изброените професии, даже напротив, де да имах такава 

питах само как го навиваш едно дете да поеме по този път, ако няма подобни желания 
щото понякога много лесно правим планове на чужд гръб.

А, защо заяждане.. Ами убеждаваш , предполагам. Тези неща са в-с на курсове, не на някакви ужасно дълги периоди на учене. Едно дете на 16/17 сигурно може да схване, че животът не е само кино и въртелжки и някои неща са необходими. Поне така мисля, де. Както взима патент за кола, така ще вземе и курс за пастичер, например. После разбира се всички деца се вливат в редиците на висококвалифицираните членове на корпоративния свят, но мен лично би ме било страх да  готвя детето само за такова нещо. Като стане на 35 и го съкратят от кюбикъла , който обитава , може пък и да ми е благодарен, че съм настоявала и за нещо друго, и точно то  да го спаси в един момент.
Господ е шегобиец.
Естествено мнението ми не е меродавно, това е просто личен урок, който не бих искала един ден детето ми да научи, ако мога да го спестя.

Толкова съм съгласна, че не може повече. Ще добавя и мнението на мъжа ми, според който след 25-30 години (защото все вдигат възрастта), когато трябва да се пенсионираме, я има пенсии, я не, както са тръгнали нещата...
На децата си бих искала да оставя добро образование, което им харесва (което не значи непременно университет), добро самочувствие и вяра в собствените способности, знаене на езици, космополитност, адаптивност, умение да се справят сами, докосване до други култури... Това за мен ще ги направи по-силни в живота и ще им отвори мирогледа и възможностите пред тях. А апартамент може да си купят и сами ако искат.  Ако не смятат както родителите си, че е неизгодна инвестиция да плащах лихви на банката в продължение на 30 години...
За завършек имаше един много готин лаф, че "хората кроят планове, а боговете се смеят".

абе не е точно така, щото си има училища (и) за тази работа.
и нали се сещаш, пред едно учило 4 години, и едно, изкарало курс, има някаква разлика  

но, както казах, споделям идеята  


е, специално в Италия, жилище под наем е още по-неизгодна "инвестиция"   (предполагам ти е ясно  )

инак, виждам, оптимистки сте повечето, вдигнахте ми настроението  

аз, като анет, имам примери за недомислени организации, които бих предпочела да избегна. доколкото зависят от мен, естествено.

ЗнаЧи казваш никога не е късно генът да проговори и в мен.  Е, за такава ситуация имам и план С, ама той работи само за семейство с едно дете. Ако децата са повеЧе и къщите трябва да станат повеЧе. Така Че не е съвсем да не съм обмисляла разни варианти, но просто съм взела решение да не се притеснявам за момента.
Доколко животът ни щеше да бъде разлиЧен ако някой ни беше подарил по една къща, ами не съм сигурна. Като гледам хората около мене, тези с подарените къщи нито са цъфнали, нито са вързали. Пък и не знаеш какво друго е щял да ти поднесе животът в такава ситуация, тъй Че аз не съжалявам за нищо.
ИнаЧе си права Че за момента инвестиция в имот изглежда по-сигурна отколкото в разни хартийки дето днеска ги има, утре ги няма. Но за целта, децата трябва да искат да останат там където сме избрали ние и преди всиЧко пазарът на недвижимо имущество не трябва да се срути.

За професиите съм съгласна, Че ако детето не може или не иска да продължава образованието си, трябва да изуЧи някакъв занаят. Но ако ще уЧи в университет, е спорно доколко би му било от полза. Ако ни съкратят на 45 от някой кюбикъл, едва ли много ще ни помогне Че на 17 сме изкарали курс по шев и кройка, ама никога не сме практикували.

Фата, много си права, космополизъм, езици, адаптивност, това му е майката. Не знаем къде ще ни захвърли животът утре или къде ще са принудени да живеят децата ни. Аз много сериозно се замислям кога мога да пробутам още един език на детето и дали да не е мандарин (не съм сигурна дали така се казва на български този китайски диалект, ама сигурно се сещата какво имам пред вид).

  Темата ме заинтригува. Събеседниците също си струват. И аз май споделям тревогата, докога ще мога да подкрепям и ще успея ли да дам навреме насоките. Та съм се разгънала в няколко плана - освен училище,езици,спорт,артистичност. И апартаментите и къщите.  На два комплекта баби сме осигурили само един наследник.
   Но за всеки случай и каравана ще гледаме да осигурим.

е, то аз няма да се сърдя ако не ми останат до д.то.
да продават и да се оправят. аз, все пак, мога да помогна, не да реша ситуациите  

не съжалявам за нищо, имах си хас, такива са били времената, толкова е можело, оправила съм се. но ако има възможност за улеснения, защо не?
все пак, нали затова уж му се вика прогрес, за да не трябва всяко поколение да повтаря грешките, или борбите на предишното.

ей на, с лекота говорим за учене на езици, пътувания, адаптивност, все неща, които се предлагат ако имаш възможност, и които голяма част от нас не са имали.
та ако може нещо повече, защо не? (няма да си посипя главата с пепел ако не, в крайна сметка, важно е да предаде идеята, после всеки е отговорен за себе си)

личи си, че сме в майчински форум, от наш'те пенсии тръгнахме и пак до децата стигнахме  



A m b e r,  ти си много напред с материала 
при мен училище=езици, спортът е меняща се величина, а артистичност...  явно им е вродена, като гледам как ме разиграват 

Ние кемпер вече сме осигурили 


По мои наблюдения руския е също много вървежен напоследък   

feiam , предполагам за наемите, в Италия не живеем от години... Просто винаги ме е плашела малко идеята (и половинката също) да си "вързан" някъде с вноски към банката. Но това, повтарям, си е лично наше виждане.   

Между другото, за да се върна към темата сега се сетих, че когато се родиха децата си направихме с мъжа ми застраховка за обезщетение в случай, че единият почине преди определена възраст. Това в Холандия, в България не бих направила, защото им нямам много вяра на застрахователите...

Интересна тема Гледам повечето от вас са помислили за старините си Ние продължаваме да я караме ден за ден, а не сме първа младост. Напоследък и аз се замислям за това и трябва да направим нещо по въпроса. Но Вяра е много права , плащаш парите сега, а какво ще вземеш след години не е ясно.

Разбира се че няма гаранции за нищо,за пенсионни фондове пък съвсем.
Ние обаче взимаме мерки днес,според уменията и информираността си,максимално да осигурим себе си и да не висим на ръцете на децата.Дали ще стане както го мислим-кой знае; но знам че ако днес не го помислим - магически няма да се нареди утре-то,обратното има сякаш по-голям шанс.