КГБ = Клуб на Готините Баби - 115

Така те разбирам, чак болезнено.
И на мен ми е хладно, но не поради времето.
Имам чувството, че всичко лошо, което може да се случи, през последните три години се стовари върху мен. И то май повече отколкото мога да понеса.
Ама ей ма на, опъвам се и се опитвам по някой начин да се справя...

ами да кажем Наздраве и дано да се стоплим.

Боже, как съм завършила предния си пост - личи си, че са ме спешили. Исках да напиша, че си купих нов тефлонов тиган с капак и сега го пробвах с пилешки пържолки и задушени зеленчуци. Станаха разкошни.

Ех, момичета-кокичита този живот нио поднася какво ли не и често ни прави тъжни, много тъжни, но трябва продължаваме, дори да си мислим,че нямаме сили. Дръжте се, милички.

Хули, аз не разбрах този линк, който ни предлагаш. При мен се отваря нашата тема и последната ни страница. В моя лаптоп ли е проблемът?  

Айша, наздраве и от мен. Ще си стоплим телата, а душите ни - дано се поотпуснат малко...

Я, музикалната редакторка да се яви в изповедалнята и да ни пусни една серия музика релакс, а утре сутринта нещо оптимистично за тонус.

 Хулиии, хайде да се стоплиш с една национална среща!Кажи МАЙНАТА МУ на всичко и идвай!А линкът, който си пуснала просто не можах да разбера кое точно имаш пред вид - ами то цяла страница!
Аз като някоя сваха,току каня!
Айша, наздраве, ама виното още е на боза

      Добър вечер,момичета!
      Прибрах се мокра до кости.Дано не се разболея. Но, като Настрадин ходжа, вчера бях с обувки за дъжд и с по дебело яке.Беше ми топло и днес тръгнах с тънко яке и по леки обувки.Кога ще се науча да чета прогнозите за времето - не знам!
      Оплаквате се,че ви е депресиращо и мрачно.На мен ми е тъпо,тъпо,та чак вдлъбнато.Товаря се с работа и вечер като ви прочета,заспивам преди да пиша.Чудя се как изключвам лаптопа,нямам спомен.Вероятно в полусънно състояние.Кога ли ще го счупя?!
      Шпунц,на Насето му никнат зъби и е киселяк.Софи се оплаква,че вечер не може да го приспи по няколко часа.
      Тути,добре,че си писала.Как ти е ръката?
      Дидиа,ти все се засягаш.Нали знаеш,че все забравяме по нещо.Да не си забелязваме,нали това ни е от пубертета. Ето сега се сещам да те подсетя да ми купиш брашно.След дъжд-качулка.Вие няма да ходите пак,нали!
      Хули,аз харесвам много Фреди.А тази песен е чудесна.
       Кой предложи да посетим заедно св.Мина.Това ми влезе в главата и все повече го желая.Но в  събота ще имам двама майстори/ако не ме излъжат/,може да работят и в неделя.
      Спирам да пиша,но не и да мисля за вас.

Видяхте ли ме колко съм кьопава 
http://vbox7.com/play:36cec618&al=2&vid=172512
На кое Янче да кажа майната му ?
На това, че за  детенцето изровихме не асфалта, а пистите ? За това, че се молим като просяци за лечението  и ?
Вбесявам се на предизборния клип на Калфин, където простака казва, че се срамува !
Нека се срамува, защото ние от девет години се опитваме да спасим детенцето ни , защото за нея клинична пътека няма. Такова заболяване в БГ нямаше. И когато някой се опита да направи нещо и се получи грешката  и нещата станаха още по лоши, просто я отписаха.
Благодарение на този форум и на тези всеотдайни майки от година и нещо ние продължаваме лечението на нашето слънчице и наистина имаме успех.
Та нека се срамува Калфин. Трябва да се срамуват всички.

Eхооо, да се обадя и аз.
Цял ден все влизам и излизам- ама като не знам какво да кажа ...
Дааа, има и такива моменти, аз бърбораната, да не знам как да започна и какво кажа ...
И пак както винаги - директно. Това, което ми е на душата, ми е и на езика.

Момичета, недейте така - аз ли повлякох крак с депресиите и меланхолията?
Дръжте се,  нали си имаме тук нашето уютно местенце.  Ще се ,,подпираме'' една друга и няма да се даваме, нали? На мен специално всички вие, дори само с присъствието си тук, много ми помагате.

Пазете се да сте здрави, другото, както казва АЙША, все някак ще се нареди.
Лека нощ на лягащите си по това време.
Аз съм нощна птица и ще поостана още малко.

Хули 

Джили, ако визираш мен с депресията, сбъркала си адреса скъпа.
Няма да кажи нищо повече - пиша във форума от три-четири години.
Ако не те е страх, влез ми в профила.

И това не е за пропускане като спомен 
http://www.youtube.com/watch?v=2TNCWPxNvME

Пак внесох неприятни нотки в темата ви...
Съжалявам, но тогава, когато се реших да я отпочна имах предвид точно това, от което имах нужда аз, а и сигурно не само аз.
Да споделяме това което ни радва, тревожи... Да си помагаме, макар и виртуално...а понякога и не само, защото на други места се случва.
Сега ще бъда неприятно откровена, но просто съм си такава  и ако не приемете моето мнение, ще изчезна завинаги оттук.
Не приемам тогава, когато някоя от вас /казвам го, защото много рядко пиша/  сподели проблем, този проблем просто се отминава тихомълком.
Обаче, ако има повод за картинки, те задължително са налице и то със страници.
Опитвате се да избягате от действителността ли ?
Забавлявате ли се ?
Не ви разбирам и затова не пиша. И вие не ме разбирате, сигурна съм.
Правя усилия, искам да бъда с вас, искам да споделям и вие с мен, но явно се разминаваме.
И май не само аз с вас. Сетете се колко баби не пишат, не защото са умряли, ами защото няма защо...

Дали аз закъснях или времето бързаше?

Аз също мисля, че точно това е, за което трябва да пишем. Както казта народа-за маса приятели много, но в нужда се броят на пръсти.
Сега аз съм на етапа отсяване. Защото мъжа ми ставаше от масата недоял чинията и хукваше да помага на този, който му е звъннал. А сега телефона е замлъкнал.Единствено моите лични приятелки са на линия.

Пак се получи недоразумение, съжалявам.
Хули, обидих ли те с нещо?

И  не, не визирам теб, когато говоря за меланхолия и депресия.
Самата аз от няколко месеца се опитвам да се измъкна от едно гадно състояние на стрес,  непрекъсната тревога и страх дали  да предприема промяна в живота си за напред, и дали няма да съжалявам в последствие за това.

Хули, прочети само последните страници- не ти ли звучат тъжно и Яжка, и Тутулина, и Римар, и Мари, и Янчето, а има и други- да не се връщам назад и да вадя цитати.
И  Хули, да влизам из профилите и да чета минали публикации, на който и да е не ми допада, за мен това е равно на шпиониране, на надничане в душата на някого без той да ме вижда.

За мен лично бягането от действителността не винаги е нещо лошо, понякога има терапевтичен ефект. Правила съм го и пак ще го правя- на мен ми помага. Самото писане във форума, отчасти  виртуалното общуване е едно малко бягство.

Какво имаш против картинките-пак казвам моето лично мнение, на мен ми е приятно, че някой си е направил труда и иска да ме зарадва, да ми покаже нещо красиво.

Знаеш ли Хули, и аз ще бъда оголващо откровена, каквато винаги съм била.
До преди година с мъка се откъснах от една онлайн-стратегическа  игра . Направо  бях развила зависимост в продължение на няколко години. И не бях сама, играех заедно с възрастни  хора ( повечето мъже, играта беше военна), които като мен до толкова се бяха пристрастили и откъснали от действителността, че ставахме по нощите да играем, да разговаряме и  правим планове и стратегии . А повечето в реалния живот, бяха сериозни хора със сериозни професии, но просто в един момент от живота това е начина за  неутрализиране на натрупания стрес в ежедневието. От това време имам няколко много добри приятели, които с времето от виртуални се превърнаха в реални- дължа им много и съм им благодарна за много неща.

Трудно е, а си мисля,  че не е и нужно човек да бъде винаги на 100% сериозен.
Да можеш да се забавляваш по всяко време и с всичко, да гледаш на живота не толкова сериозно за мен е неоценимо умение, което на мен ми липсва, но много харесвам у другите.

Стана дълго и късно.
Ако  някой  без да искам съм засегнала с нещо, моля за извинение.
Лека нощ  на всички !

   Хули, не се притеснявай.Аз не намирам,че си направила нещо нередно.Споделила си това,което ти тежи.Ние непрекъснато го правим.Но не намирам нищо нередно да си пускаме снимки,песни и картинки.Защо,какво им е на картинките? Нали тук влизаме да споделим,да се посъветваме,да се отпуснем.Понякога ми е трудно да коментирам,но не винаги е така.Понякога не ми се пише,а само чета.Понякога споделям,а друг път само тъгувам тихо.Мисля,че всеки е така.

Добро утро,мили приятелки!