чувствам се сьвсем сама!

Изобщо не съм съгласна с този пост.  Има много грижовни бащи.Моят беше такъв,бог да го прости, и мъжът ми също.Толкова е всеотдаен и грижовен,че не можеш да си представиш. 
И тук не става дума само да ми помага,а да се грижи наистина изцяло за детето.Да не говорим за отговорност-на всичко е готов,само и само ние да сме добре. 

Миличка,.......не прави така...Колкото и да си емоционална и разстроена - недей...Казвам ти го от личен опит...Ще страдаш много....

Искаш от него той влюбено да предугажда твоите желания, мисли и емоции....Има такива хора, които някак успяват да почувстват, по-интуитивни са...Но не всеки е такъв, това не го прави по-лош, по-малко грижовен или по-безчувствен.
Действително има моменти, в които на човек му омръзва да бъде обвиняван, нападан, омърморван за какво ли не.....

Що се отнася за бременността ти -искаш ли я? Това какво искал таткото не бива да те притиска. Не разбрах обичаш ли този човек? Я всъщност кажи, как виждаш ти картината, която да те направи доволна?

ти от сега ако си толкова....ужасна, нервна, набиваща канчета, мърмореща и прочее-бих си била шута и даже по скайп не бих говорила...успокой малко топката, иначе ще е по-зле...съвесем добронамерено.

не знам дали го обичам, това е част от проблема. картинката, която ми се струва реална, е той да дойде да учи при мен и двамата да си поделяме грижите за детето, а аз да  издаржам основно семейството финансово, но и той да помага, с каквото може. но сащо така според мен трябва от него да идва някаква инициатива и желание за нещо, някакви предложения, а не аз да тичам след него и да врещиа и да сьм лошата. искам да се чувствам че имам опора, дали реша да задаржа детето или не, да знам, че има двама потенциални родители, а не просто една самотна кукувица, която се вайка и врещи. не усещам абсолиутно никаква ангажираност от негова страна това е. и дори той да дойде и да живеем заедно, аз ли ще трябва да организирам всичко и да обмислям, а той да се прави на разсеян?! искам някаква реална активност и от негова страна. искам ако дойде при мен и той да разгледа да намери как да се запише за специалността си и тн, а не аз да му тьрся и да го рьчкам. изморена сьм.


 преди две седмици го бях помолила за елементарна услуга, която нямаше как да иа свьрша отдалече и той беше поел този ангажимент, и после така и не го направи (а беше сварзано с трето лице ) и когато естествено се развиках, той ми затвори телефона и не ми вдигаше. Той не просто не беше изпалнил ангажимента, ами беше едва ли не загубил клиуча от жилището на трети човек. после една седмица не сме се тьрсили нито писали, толкова много му бях обидена. мислих си изобщо да не го тарся известно време и и да не му отговариам на жалкиа емаил, но разбрах, че сам бременна и така...
та просто се чувствам ужасно самотна с него и без опора. искам именно това да се промени, да има някакво усещане на другия,а а не просто да си изкарваме приятно. Затова не ми се струва, че го обичам. имаше си моменти, в които сам имала много силни чувства кьм него, но сега единственото, което изпитвам е сyмнение.

Jizzlobber,  да си беше бил шута преди точно месец.

e...да беше пила противозачатъчни....
не може да очакваш всички непланирани бъдещи бащи да реагират супер-любовно-обгрижващо още при първото споделяне на великата новина, че си бременна...не може да променяш някой, само защото си заченала от  този някой, пък той не е такъв, какъвто искаш и т.н и т.н.Може и този човек да не се вижда в семейство с теб.Така че-вижте се и го обсъдете, за да имаш ТИ време за реакции.

Каквото и да решиш, имай предвид, че хората не се променят. Приятелят ти е бил такъв и преди да забременееш, няма как да се събуди една сутрин и да стане активен, отговорен, емоционално ангажиран и какъвто още го искаш. Ти също няма да снижиш очакванията си към него като партньор. Това е. Сама ще си решиш как ще живееш понататък.

ти от кьде знаеш какво сьм пила и какво не сьм ? А и не ме интересуват всички бащи. Аз знам за моя баща виждам и моя приятел и откривам разликите.  проблемьт идва от това, че този човек винаги е говорил за семейство с мен и има разминаване между думи и действия.

знам, че не мога да го променя. темата ми не е как да променя приятеля си а чувствам се сьвсем сама.

не бъдете строги към момичето.
станалото-станало.
или той не може да поеме, все още, мисълта за отговорността, или не не желае тази отговорност...
и двамата са млади... но, явно той е по-млад...
към авторката: ти вече не си тази, която познаваш. ти, вече си истинска жена. носиш дете в себе си. знам, че си уплашена, несигурна... страх те е от, евентуално, бъдеще на самотна майка.
Опитай се да се успокоиш, да си вдъхнеш кураж. Дай на таткото известен срок, примерно 1 седмица, да реши той какво иска / освен, ако ти вече не си решила за себе си, че ще запазиш детето/.
Изтрих написаното...ще следя темата.

Престани да се караш с хората, които искат да ти помогнат. Иначе е нормално в началото да си разстроена, всичко е от хормоните. А и трябва да ти кажа, че и нашия татко беше отвратителен през първия месец, защото и аз не знаех какво искам. После се разбрахме, че това е дългочаканото дете, така че вече си е баща-мечта, какъвто винаги съм знаела, че ще е. Вземи поговори с него, ама без да му пишеш дълги излияния. Мъжете не са по обясненията много много. И не му мърмори. Едно бебе е нещо чудесно, но първо трябва да го осъзнаеш, и че след него живота ти никога няма да е същия.

Аа, а вдругата тема точно обратното ме убеждават, че не е истина как човек се променял

човек се променя, но точно в такива ситуации за секунда не става промяната...иначе няма човек, който да не търпи някаква Промяна, но това е с времето...

за кво ревеш?Че не си си подбрала Отговорен ли?Ми да си бе....явно не си виждала в лицето на този човек Баща, след като не сте го планирали, а е станало по начин, който те разклаща тотално...Като откриваш разликите, аз какво да направя-да отида да му се скарам и да му кажа да стане като баща ти ли?Смешно е....а явно му го и натякваш на момчето...
Самотна или не, по-несамотна няма да станеш, ако наистина само мрънкаш и овикваш хората, независимо дали тук или около теб в обкръжението ти.Човек не е самотен, когато е вмир със себе си и е позитивен и привлича позитивизъм на свой ред.

   С извинение към авторката,че не изчетох всичко- в постовете и от първата страница разпознах дословно себе си преди 5 години...Налегнаха ме тягостни спомени и спрях дотам.
В моя случай няма събиране и внезапно настъпило разбирателство между двамата родители. Изкарах цялата си бременност в работа, тревоги и сама. Така изгледах и сина си до 4.5 години. С негово присъствие "заради детето" и адекватна месечна парична помощ. Държи да присъствам на срещите им, но гледа през мен. Като мебел. Унижението е неописуемо. И досега съм сама, просто защото нямам време/сили да бъда друга и друго освен "мама" и изкарваща прехраната.
   Искрено се надявам твоят приятел да изпитва по-топли чувства към теб, а не само към бъдещото ви дете. Да бъде активен родител, който неизменно е там за детето си...А не веселият "батко", който казва "дзак" за час на някое кафенце,и- докато вие с детето унило се помъквате към къщи с разбитите колене, раниците, пазарските чанти, проблемите с дисциплината и сополите - жизнерадостно отпрашва с колата си към поредната компанийка или спокойна вечер пред телевизора.
 

Промените не стават с мълшебна пръчица. Не може да заспиш, а на другия ден да се събудиш отговорен. Това се възпитава още от дете. Отговорността или я имаш или я нямаш.

Никой не е застрахован от инциденти! Но да разчиташ, че другата страна ще стане отговорна, след като в дадения момент не е, определено е обречено на провал. Колкото и да обичаш някого, след като виждаш, че е безотговорен, е по-дорбе да се спасяваш, отколкото да се мъчиш да го превъзпитаваш или да чакаш той да стане отговорен. Е пак може да продължаваш да го обечаш, но много по-важно е ти да си отговорна.

Смятам, че жените трябва да имат избор и не си длъжна да раждаш детето, нито да правиш аборт.
Имаш избор и не оставяй никой да то вменява вина за решението, каквото и да е то.
Ти ще живееш живота си, не другите. Те няма да са там в трудните моменти.
Не си длъжна да раждаш дете от някой, който описваш като безотговорен, неиницитивен, незрял и от който ти се гади. Нещата не опират само до раждането, а и отглеждането на детето, а затова ти си знаеш дали имаш сили и желание. Успех.