Кюретаж и забременяване след това - 23

  • 26 698
  • 750
# 330
... колко истории съм изчела за забременяли момичета без О например,

Те тва да се забременее без овулация е невъзможно,освен с донорска яйцеклетка...
А теб няма какво да те е страх от изследванията...тромбофилията е 160лв ,кариотипа в Малинов беше *150лв на човек-изследвахме се и двамата....

Знаете ли,докато правех всички изследвания не се притеснявах,че може да ми има нещо,притеснявах се да не би да НЕ излезне нещо,защото това е по-страшното-да имаш спонтанни аборти без поне една причина...а излезне ли проблем то той има решение при подходящите лекари Peace

Кукла,съжалявам и честит рожден ден  bouquet
Виж целия пост
# 331
Зу, миличка не искам да Ви товаря и със себе си. Просто приемам, че няма да е скоро, че има милион неща и ще стане когато стане...това е.

Искам да ви споделя нещо...казвала съм ви за зълва ми, която преминава през всичко това, но е на етап инвитро вече. Та тя пише в един друг форум, където наскоро са правили конкурс и искам да ви пусна без да цитирам форума разбира се какво е написала една от потребителките. На мен страшно много ми хареса и мисля, че много от вас също ще го харесат... надявам се да нямате против и ако е така кажете за да го копирам и поставя  Grinning
Виж целия пост
# 332
Поли, давай!
Виж целия пост
# 333
KaRoLa, не се настройвай по тези дати. Може пък и за Коледа да стане  Hug

kukla_ta, стискам палци утре да имаш добри новини  Praynig

Fireche, не се страхувай. Каквото стане за добро ще е! От тук насетне даже и да изскочи нещо от изследванията не се тревожи. Всяко нещо си има лек  Hug Ей ма на и аз се тръшках, че сумати неща излезнаха, но пък си следваш лечението и това е (и се молиш всичко да е наред  Praynig). За тромбофилиите аз правих разширения панел за 240 лв. и го препоръчвам, защото усвояването на ФК и Б12 влиза в него, а това също е важно - особено за такива като мен, които имат тази мутация  Tired Кариотип нас от ВМИ-генетиците ни посъветваха да направим, но вече бяхме на ръба с парите и решихме да го отложим за неопределено време, та по тоя въпрос нямам мнение.

luni4ka_77, това с познатите е много гадно. И аз го изпитах... Стоят и ме гледат, че пафкам, а на тях някой им казал, че съм бременна. върви обяснявай  ooooh! Но и това ще мине! Може да си сигурна  Hug

zuzi_79, да всичко е въпрос на избор  Hug
Виж целия пост
# 334
Здравейте, момичета!
Детето цял ден не е с мен и използвах времето да се видя с приятни хора и да се разведря. Утре съм на лекар, да видим какво става, чудя се защо още не съм се "изчистила" сама... капка кръв няма, нищо.
Исках да ви питам, просто така за мнение, вие на мое място бихте ли забременели пак? След 4 неуспешни опита... направо ме е страх да си помисля да видя пак двете черти. Преди толкова ги чаках, сега сънувам кошмари с тях.
Да не ви натоварвам, извинявайте...  Hug
Поли, стана ми любопитно... давай Simple Smile
Виж целия пост
# 335
август, септември, октомври, ноември 2003
Начало! Започваме този месец! Готови! И старт! Работим за бебе. Ще го направим днес. Колко нормално! Ще го направим с любов. Колко възбуждащо! Ще дойде по време на отпуска. Колко удобно! Ще бъде лятна зодия. Колко красиво! Ще има слънце и плодове. Колко целесъобразно! Ще съхнат бързо пеленките. Колко хитро! И изобщо каквито сме умни и готини двамата! Колко скромно!

декември, януари, февруари 2004
Продължаваме! Близко сме до целта! Напред! Пак работим за бебе. Ще го направим днес, утре. Ще дойде точно след отпуска. Колко освежаващо! Ще бъде есенно бебе. Колко кехлибарено! Ще варим компоти и сладко. Колко българско! Ще заделим вино за абитуриентската. Колко бохемско! Ще заредим гаража с тикви. Колко хранително! И изобщо каквито сме грижовни и двамата! Колко родителско!

март, април, май, юни 2004
Какво става? А! Отново работим за бебе. Ще стане тези дни вече, вярвам. Колко странно! Ще отида на лекар за профилактика. Колко отговорно! Ще направя всичко, каквото ми кажат. Колко послушно! Ще лежа с краката нагоре. Колко комфортно! Ще дам кръв от вената. Колко смело! Ще отида при най-добрия лекар в града. Колко сериозно! И изобщо ще се постараем и двамата повече. Колко изпълнително!

юли, август, септември, октомври 2004
Ние пак сме тук. Работим усърдно, но нещо не се получава. Ще трябва да се мобилизирам. Колко още? Ще започна отначало. Колко на чисто! Ще избера специалист. Колко задълбочено! Ще прочета в Интернет всичко. Колко правилно! Ще отида на лекар подготвена. Колко културно! Ще изискам да ми помогнат. Колко войнствено! И изобщо ще обърна света, но ще имаме бебе. Колко още да чакам?

ноември, декември, януари, февруари 2005
Работим. За тоз дето духа... Намерих компания. Колко ме разбират! Вием заедно в безсънните нощи. Колко глутнишко! Казах на майка ми и няколко близки човека. Колко травмиращо! Направихме много изследвания. Колко разоряващо! Здрави сме. Колко успокояващо! Здрави, ама не става. Колко психарско! И изобщо къде съм, какво става, как се озовах аз там? Колко неразбиращо!

март, април, май, юни 2005
Поработваме. Не сме се отписали... Гледаме детски колички в парка. Колко искаме! Стискаме си ръцете и кроим планове. Колко съпружеско! Няма да се разделяме. Колко сълзливо! Огледаха с камера матката. Колко хай тек! Няма причини. Колко неискано! Няма Господ. Колко ясно! Няма живот. Колко отчайващо! И изобщо не ми се говори...

юли, август, септември 2005
Работим си. Убиваме времето... Бременна съм. Какво? Бременна съм. Неее! Бременна съм. Имам положителен тест. Колко невероятно! Бебето има пулс. Колко променящо! Заспивам права. Колко смешно! Глезят ме и ме пазят. Колко сме щастливи! А после – пулсът е забавен. Колко е пулсът? Ембрионът умира. Колко кратко! Миссед аборшън. Колко да обяснявам? Боли. Колко дози? И изобббпппшшш...(...)

ноември, декември, януари 2006
Почиваме. Плачем. Изплашени сме. Колко още ни е писано? Какво е животът? Колко философско! Къде е оправданието? Колко виновно! Как да се изправя? Колко паденческо! Кой да помоля за помощ? Колко безизходно! Снимаме се за Коледа. Колко неуместно! Уж гледаме напред. Колко неубедително!

февруари, март, април, май 2006
Минават си дните. Приучени сме на труд... Пак щяло да стане. Колко познато! Пак тръгвам по лекари. Колко циклично! Здрави сме. Колко окуражително! Здрави, ама не става. Колко мистично! Всички имат бебета. Колко хубаво! Всички вече питат. Колко загрижено! Всички измамвам. "Колко не сме готови"! Сигурно се усещат. Колко искам да ме оставят на мира! Изобщо!

юни, юли, август, септември 2006
Три години работим. Колко време! Досега милионери да бяхме. Колко кръчмарско! Хубаво лято изкарахме. Колко слънце и плодове! Правихме любов. Колко възбуждащо! Банските съхнеха бързо...

Задава се есен. Колко кехлибарено!...

Сезони. Колко сезони!Години. Колко години!
...
Надежда.
...
Колко надежда?


П.П: И понеже знам, че много мацки са потребители на повече форуми няма да публикувам ника, но ако жената написала това го види, нека не се сърди. Просто е прекрасно и тази тема е подходящото място за споеделяне
Виж целия пост
# 336
Невидимо дете, аз не бих се отказала със сигурност! Просто преди това бих направила изследвания, които явно са пропуснати. Не опитвай повече, докато не изясните причината, защото това носи само болка и тъга...и огромна доза страх!
За изчистването - първия път бях в 5 седмица и няколко дни..дори по-скоро 6-та и се изчистих сама. Дано успееш, че поне гадния кюретаж да ти се размине  ooooh! Praynig

Поли, не вярвам някой да се обиди от постъпката ти, миличка! Много истини има в това, и толкова много мъка  ooooh! Трябва ли всичко да става толкова трудно, за Бога? Не трябваше ли всяка майка да си роди деца, та нали това е призванието ни? Нали все това се говори...колко лесно всъщност стават децата...Лесно, но не и за  нас! Но пък когато стане, тогава започва истинския ни прекрасен живот и ще бъдем безумно щастливи! Grinning
Виж целия пост
# 337
Поли, Зузе, разплакахте ме!  Hug Hug Hug

Благодаря ви, радвам се, че ви има! Hug Hug Hug

Тед, гушкам те, мило! spoko spoko

Куклата, честит рожден ден!   bouquet И съжалявам, че се запознаваме точно в тази тема.

Знам, че ме мислите, момичета, ама при мен също толкова нищо съществено.
Виж целия пост
# 338
Момичета записвам се при вас. Преди няколко дни бях записана при юнските мами но в неделя направих спонтанен аборт  Cry Cry Cry Cry Колко сте позитивни всички  Simple Smile дайте ми и на мен малко положителна енергия. Много ми е мъчно  Cry Cry Cry Cry Cry Cry
Виж целия пост
# 339
Карри, всеки път, когато ми се появиш, ми става едно мило и хубаво! Не знам какво да ти кажа, затова ще те гушна толкова силно, че ще спрем да дишаме за малко...само за малко, обещавам!  Mr. Green Hug Hug Hug Hug Hug (и само на уше да ти кажа, че щом има сълзи, значи има и надежда и вяра!)

Виктория, съжалявам, мила! Четох те скришно в юнската тема и ми стана тъпо като прочетох какво ти се случва. Толкова изневиделица ти дойде всичко...такъв е живота понякога! Тук сме, много сме (от зло, но пък за добро), подкрепяме се и така е доста по-леко! Кураж и сила! Hug Изживей това, което ти е отвътре, после вдигни глава и смело напред! Доброто тепърва предстои, ще видиш!
Виж целия пост
# 340
Вики, това което ти давам сега е една мнооого силна прегръдка. От другата седмица, след като се съвземеш малко ще си говорим за нужните неща и за позитивните продължения на всичко. Съжалявам, че се налага да преминеш през това, но ние сме тук, така че кураж!  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 341
Виктория, съжалявам,че попадаш тук. Позитивни сме, защото се стараем да мислим така, както ЗУ го е написала малко по-рано:


Понеже явно днес ни е обхванала някаква вълна на изливане на "самокураж", да кажа и аз нещичко. Понякога живота ни поднася тежки моменти и неприятни изненади, тества ни и ни "доказва" колко сила има скрита някъде там в нас. Изтеглили сме късата клечка, както се казва, но това в никакъв случай не означава ,че това е нашия вечен избор! Въпреки, че съдбата ни е предначертана, поне в по-голямата й част, Господ е оставил и на нас малко четки и бои, за да потворим и ние! От нас зависи какво ще начертаем или нарисуваме с тези боички...дали картинката ще е слънчева или мрачна, от нас зависи дали ще продължим пътя си напред със сигурни крачки дори и да боли или ще се спрем още след първото ожулване на колене и ще се предадем...Аз избирам първия вариант, и колкото и да боли ожулването и колкото и кръв да тече, аз няма да спра да я отмивам от себе си и да продължавам, ако ще и тътрейки се! Виждам, че тук всички правим точно това, и когато го правим заедно е една (или няколко) идеи по-леко!


Трудно е да се изправиш, но тук сме такава голяма сила и ни крепи една и съща мъка, че ще се постараем да ти повдигнем духа. Но ако сама не си помогнеш ние нямам как да го направим. Преживей мъката си и скоро ще погледнеш нещата от друг ъгъл. До тогава ние сме тук и сме готови да те изслушаме!!  Hug Hug
Виж целия пост
# 342
Благодаря ви за топлото посрещане  Simple Smile аз по принцип съм много позитивен човек ще се убедите сами, но сега ми е много прясно и ми е много тежко. Ще се справя само малко време ми трябва и малко покрепа и всичко ще бъде наред.
Виж целия пост
# 343
Поли, това все едно аз съм го писала...., но не съм аз авторката и с тази разлика, че нашите опити започнаха през 2006 -та  ooooh! Колко изследвания и колко пъти - нищо ви няма, здрави сте ....
Колко мъка има само ....
Натъжавам се, когато вляза в тази тема, но пък от друга страна е една от тези, в която има най-позитивните хора, които ги обединява една цел и една мъка.
Виктория, съжалявам че и ти се присъединяваш ... не крий мъката в себе си, излей я, напиши и на нас какво се е случило, не помага много, но поне малко олеква ...
Другия месец се навършва 1 година от моя спонтанен аборт, повярвайте не мога да го преживея още и още, особено около 14.07, когато ми беше терминът... Страхът, че нещо може пак да се случи.
Карола , ако знаеш само  колко врачки са срещали майка ми по пътя и започват ей така да й говорят за мен, на колко съм ходила аз ... да, познаха, че ще загубя бебето си /мисседа ноември мин.год./ и че пак ще забременея. Едно е сигурно - всички ще успеем, само не се настройвай за дати и месеци. Направете изследвания и другото ... ще стане  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 344
Поли Hug Hug Hug-разплака ме...ей,така ми се сви под езика-ама не е от хормоните.......уф.........ами така е.....
Но има и надежда и вяра  и слънце и топла прегръдка Hug Hug

Карри Hug Hug Heart Eyes Heart Eyes

Вики-съжалявам,че се срещаме тук    action032
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия