Киноклуб 3

Ооооххх, пак изоставам с програмата! Време за нищо няма! Аз предлагам да ревизират денонощието и да прибавят още час-два - дано стигнат!

"Метрополис" е изключително впечатляващ, особено като се има предвид кога е правен.
Това е период на бум в немското кино, май си остават и единствените му силни години.
Визия и кадри - заемки от него се откриват чак до "Матрицата" - Зион/Сион - града на хората - си е "чопнат" визуално баш от Метрополис.

Колкото до Хитлер - не е във филма проблема, а на хер Адолф в главата. Доколкото знам в идеологията на Третия Райх се наместват и идеи на Ницше, и културно-митологичнитге отпратки на Вагнер, ама те ли са виновни? 
не съм стигала до Кевин, не ми остава време, пък ми се иска да го видя на спокойствие...

  Иначе тази версия, която сега намираме по торентите, дали е след последната  реставрация през 2010 година ? Май не. Поне аз не забелязах да има нещо ново, гледала съм го  преди години.
   Роджър Еберт, за реставрирания филм.

     И един много любопитен факт. Специалните ефекти ( Schüfftan process )в "Метрополис" са дело на Eugen Schüfftan (1893–1977).
   А той познайте  за кой филм е взел Оскар за операторско майсторство ? За един от най-любимите ми - The Hustler !
 Работил е с Робърт Росън и в друг много хубав филм-  "Лилит", и там операторството е забележително, гледала съм го. И във Франция е снимал с големи режисьори, преди да се премести в Щатите.

Не съм стигнала до Кевин, но Метрополис много ми хареса! Просто не очаквах от себе си да седя и да го гледам така с интерес. Правен преди толкова години, а колко актуален. Колко сцени в него ми напомниха за други филми. Например хората пред машината сърце, бяха точно като в Седмия Печат. Ами клипът на Вог на Мадона не ви ли напомня нещо? 

Стилът е толкова впечатляващ, виждат се и германския модернизъм и руския/съветския/нацисткия архитектурен стил. А историята (или поне част от нея) е просто копие на това, което се случва малко по-късно в Германия и преди това в Русия. Ясно е защо Хитлер е харесал филма - Християн-социалистическия елемент е основен. Интересно ми е да разбера значението на петолъчката по вратите, дали е свързана с евентуални симпатии с Русия по това време. От друга страна, защо пък беше точно на вратата на Изобретателя?...

Забравих да добавя, че другия месец ще има ретроспекция на фриц Ланг при нас в едно от кината. Само жалко, че няма да мога да се възползвам .

  Biz , ето тук за пентаграма.
 Четох, че майката на Ланг е еврейка, но по-късно приела католицизма. Със сигурност пентаграмът във филма може да се свърже и с пролетарската революция, работниците разрушават машините... Но не мисля, че симпатизира на марксистките идеи за революционна борба, финалът на филма казва друго. Сценарист е съпругата му - Теа Фон Харбу, която по-късно става член на нацистката партия.

 Тук още една подробна статия за символите в "Метрополис". Пише и за Лейди Гага, Мадона, Бионсе, ефекти от филма има в клиповете им. Но по-интересни са изводите в края на текста. "Метрополис" е филм от елита, и за елита. Синът на Фредерсън, "посредникът между Разум и Ръце", се казва тук, са медиите и популярната култура. Те са тези, които мнипулират обществото.  
 Коментар под статията : "Християнството е просто още една система за контрол : елитът контролира  масите - роботизирани човешки овце, съгласен съм ." Това е по повод разсъжденията, че синът Фредер, според думите на Мария е "посредникът", един вид Исус...  

  Клипът на Фреди Меркюри -продължение на легендата.
  Правата за излъчване на кадри от филма купуват от правителството на Източна Германия.  

http://www.youtube.com/watch?v=t63_HRwdAgk


  А тук прочетох някои страховити неща, свързани с биографията на Ланг. Първата му съпруга я намират убита, простреляна в гърдите. След текста има видео - интервю с Фриц Ланг.

Има една много интересна книга, свързана с немското кино от периода. Авторът е антрополог или културолог, във всеки случай не е кинаджия или критик.
Та теорията му е, че киното предусеща  някои тенденции в обществото и политиката.
Много е интересна, издавана е отдавна на български, но в нета я откривам само на руски.
http://www.dnevkino.ru/library_kracauer_1.html

Анализира се цялостната обстановка в Германия - загуба на Първата световна, икономическа криза, недоволства и напрежения в обществото, усещане за обреченост, чувството, че нацията страда незаслужено. Всичко това се отразява в изкуството, няма начин, но по-интересното е, че според автора набиращите сили тенденции в обществото могат да бъдат предвидени - чрез темите на филмите, героите, идеите, които внушават.
"Метрополис" също е подробно разгледан.

    Благодаря за линка. Ето цитат :

В самом деле, требование Марии о том, что сердце должно посредничать между действием и помыслом, мог вполне выдвинуть Геббельс. Он тоже обращался к народным сердцам, но во имя тоталитарной пропаганды.

Изобразительное решение финального эпизода подтверждает аналогию между промышленным магнатом и Геббельсом. Если в этом эпизоде сердце действительно одерживало победу над тиранической властью, то этот триумф обставлялся такой декоративной помпезностью и торжественностью, какие в пластическом контексте "Метрополиса" свидетельствовали о стремлении промышленного магната к неограниченной власти. Будучи подлинным художником, Ланг, вероятно, не мог не заметить той пропасти, которая разделяла буйство эмоциональных чувств и орнаментальную стилистику в его картине. Тем не менее он ни разу не изменил своей пластике: рабочие движутся клинообразной, строго симметричной процессией по направлению к промышленному магнату, стоящему на паперти собора. Композиция кадра как бы указывает на то, что промышленник отдает дань народному сердцу, поскольку желает им управлять; и что он не только собирается сложить верховные полномочия, но хочет расширить их в новой области - коллективной душе. Бунт Фредера заканчивается установлением тоталитарной власти, но этот финал он причисляет к своим победам.

Благодаря за статиите. Да, и аз това си мислех, докато гледах, как посредникът трябваше да дойде отгоре, работниците не бяха насърчавани да мислят за себе си точно. Интересно обаче, как елита и работниците се поддадоха на различни грехове - елита на прелюбодействието (в днешните ни очи танцът на металната Мария беше много забавен ), а работниците, нали са по-простички се поддадоха на насилието.  Четейки за питагорейците, разбрах защо имаше толкова много пергели във филма . Аз си мислех, че са просто олицетворение на науката, чието постижение беше Метрополис. но излиза, че това V имало значение, заедно със звездите. И в крайна сметка християнството надделя над науката  .

Поправям се, Мадона беше от Express Yourself, ne Vogue.

И да, как забравих за любимата ми Джанел Моне и албума ѝ Метрополис!

 
 Много символичен! За този филм може да се каже masterpiece (Alica  ).

Часовникът на работниците беше само десет часа. Богатите се движат в друг, паралелен свят, по друго време.
  "Предсакзващия' елемнт в ред филми (че и книги) винаги ми е бил много интересен. Вкарва ме в конспиративни разсъждения, не ми се отразява здравословно. 
 
Соня, ако искаш да поправиш датите и да избуташ назад Кевин и останалите. Още сме на Метрополис, а вече трябваше да гледаме каквото там е след Кевин (за който се надявам на гореща дискусия).

  Поправих датите, докато наваксаме. Който успее със следващия филм, просто да пише.  

Metropolis (1927)/ Метрополис - Текуща дискусия

We Need to Talk About Kevin (2011)/ Трябва да поговорим за Кевин Следваща дискусия

The Ides of March (2011)/ Мартенски дни

Solyaris (1972)/ Соларис

Жертвоприношение /Offret (1986)

Элегия дороги/Елегия на пътя (2001)  -

Русский ковчег / Руската съкровищница (2002)

Elena (2011)/ Елена

Los olvidados (1950)/ Забравените

El (1953)/ Той

French Cancan (1954)

 Elena et les hommes (1956)/ Елена и мъжете

Det sjunde inseglet / Седмият печат (1957)

Smultronstället (1957)/ Поляната с дивите ягоди

Le beau Serge (1958)/ Хубавия Серж  

Ascenseur pour l'echafaud / Асансьор за ешафода (1958)

Les amants (1958)/ Любовниците

El ángel exterminador (1962) / Ангелът унищожител

Fahrenheit 451 (1966)  /451° по Фаренхайт

2001: A Space Odyssey (1968) / 2001: Космическа одисея

The Day the Earth Stood Still (1951)/  Денят, в който Земята спря да се върти

Blade Runner (1982)

The Matrix (1999) / Матрицата

La Grande illusion / Великата илюзия (1937)

Mouchette (1967)/ Мушет

Belle de jour (1967)/ Дневна красавица

Vivre sa vie: Film en douze tableaux (1962)/ Да живееш живота си

 Le Genou De Claire / Коляното на Клер (1970)

Lacombe Lucien (1974)/  Люсиен Лакомб

Неоконченная пьеса для механического пианино (1978)

Atlantic City (1980)

A Woman Under the Influence (1974)/ Жена под влияние

A Dangerous Method (2011)/ Опасен метод

Phungsan Dog / Poongsan / Пунгсан (2011)  

Ask Tesadüfleri Sever (2011)/ Любов. Просто съвпадение.  

Bal (2010)/ Мед  

Gegen die Wand (2004)/ Срещу стената

Фауст (2011)

Carnage (2011)/ Касапница

Extremely Loud and Incredibly Close (2011)/ Ужасно силно, адски близо

Wilde Salome (2011)/ Саломе

Ами, да поговорим за Кевин, ако искате.

We Need to Talk About Kevin (2011)/ Трябва да поговорим за Кевин
 





    Много добър филм.
    Впечатлена съм най-вече от режисурата, изключително интелигентно поднесена история. Дискретно, и в същото време ясно зададени въпроси, но и честни отговори.
    Най-болезненият въпрос  е :"Защо ? "Защо, Кевин ?".
   "Преди мислех, че знам. Но сега- не съм сигурен." -отговаря той.

    Вина. .. Винаги търсим вина. Трябва да има някаква първопричина за злото, нещо да го е породило, някакво обяснение, което да ни помогне да си отговорим пак на основния въпрос- "Защо ?"
    Каква е историята.
    На пръв поглед Ева е съвсем обикновена млада  жена, влюбва се, забременява. Не изглежда собено щастлива по време на бременността, не се усмихва и когато в болничната стая таткото държи новороденото бебе....Да кажем, страда от предродилна и следродилна депресия.
   Бебето е ужасно ревливо, не спира да плаче. Тежко е в такива ситуации, наистина.
   Но Кевин расте. Вече е по-голямо момченце. Не иска да говори, не иска да играе с топката, не иска да  казва, когато му се пишка...Тя го води на лекар : "Трудно момченце. Но му няма нищо."- казва докторът.
   Ева видимо не е щастлива майка. Кевин е толкова малък, а сякаш някакво съперничество още отсега има между двамата- кой ще надделее над другия. Един ден детето седи в кошарката си, а тя му казва ядовито :" Мама беше щастлива, преди малкият Кевин да се появи, знаеш ли ? Сега мама се събужда всяка сутрин и и се иска да беше във Франция !"
   Бащата слуша тези думи отстрани и поклаща неодобрително глава. Само толкова.
   Очевидно е, че мама има проблем, но никой не предприема нищо. Мама има проблем, не Кевин.     Тук съм съгласна с таткото, че:" Кевин  е просто едно момченце. Малко сладко момченце, и  върши нормални момчешки работи."
    Кевин расте без обич, без обичта на мама, той сам го казва, а е едва десетина годишен : "Това , че свикваш с нещо, не значи, че го харесваш. Ти си свикнала с мен. ..."
Но не довършва. Продължението на мисълта му е : "Но не ме харесваш..."
    Ева е все недоволна, оплаква се от детето на мъжа си. Той и отговаря:"Първо плаче, после мълчи, после ти държи език и е досаден...Правят го толкова деца, а ти го смяташ за лично отмъщение ?"
    От кого научава първите си уроци по насилие Кевин ? От мама.
    Тя стъпква яростно играчката му, счупва му ръчичката, удряйки го в стената....И после какво прави тази мама? Извинява му се, но не го прегръща и целува, а само говори за себе си в трето лице, без дори да  поглежда момченцето, шофирайки : "Това, което мама направи, беше много, много  лошо. И тя страшно много съжалява". Но не и стиска да признае истината пред мъжа си. Грозна гледка. Детето се държи мъжки, а тя - подло. А момченцето е малък мъж, с характер, не е издало звук, докато са гипсирали ръчичката му : " Трябва да ти кажа нещо, Ева. Имаш много смело момче."- казва  възхитена лекарката, а Ева сконфузено благодари. Не го прегръща, не го гушва, не го помилва даже. Просто го качва в колата и  му се извинява, говорейки за себе си в трето лице. Кажете, че тази жена няма сериозен проблем. Има, и още как.
  От кого научава малкият Кевин първите си уроци по инат ? От мама, разбира се.
  Малкият, вече пет-шест годишен Кевин, само по памперс и тениска, си намазва филия с конфитюр. После отива и я плясва върху масата. Майката мълчаливо наблюдава, не отронва думичка, нищо не прави, нищо. Само гледа лошо. Филията остава на масата с дни, никой не я прибира, мравките я лазят....Страхотен урок - по какво...На какво го научи с този пример ? Е, уроците и се връщат тъпкано...Кевин се оказва не само добър, но отличен ученик...Не е трудно да научиш някого на егоизъм, на отмъстителност, на горделвост и  честолюбие. И на омраза. По-трудно е  да възпиташ у него противоположните неща- прошка, смиреност, отстъпчивост...Но Ева не притежава тези качества, така че няма как да ги предаде на сина си.
  Изказването на Ева  за дебелите хора, на което Кевин отговаря :
"-Понякога си доста груба.
 - Ти ли го казваш ?
- Да, аз. От кого ли съм го наследил."
  След инцидента със сестричката, после с хамстера, нещата се развиват лавинообразно. Вече е твърде късно за каквото и да било. Стига се до това .
 Кевин : "Нещата стоят така. Събуждаш се и гледаш телевизия, качваш се в колата и слушаш радио, отиваш в скапания си офис или училище, но не казват за това в новините. Защо ? Защото нищо всъщност не се случва. Прибираш се, отново гледаш телевизия или излизаш да се забавляваш,  да гледаш някой филм. Нещата са толкова зле, че през повечето време хората от телевизора , онези вътре в телевизора, и те гледат телевизия. И какво гледат всички тези хора ? Хора като мен. Какво правиш ти в момента ? Не гледаш ли мен ? Нямаше ли да са сменили канала, ако бях просто някакъв си отличник ?"
  Вече има изграден план за действие. "Как извадено от контекста? Аз съм контекста."

  Най-циничното в поведението на Ева са репликите и накрая. Тя просто не може да говори нормално с Кевин, Винаги някаква жлъч и ирония има в думите и към него.
  Гледа го, той седи пред нея - в затворническа униформа, с обръсната глава, с див, невиждащ поглед на уплашено животно, а тя му казва :
- Не изглеждаш щастлив ?
- Изглеждал ли съм някога ?
  Ирония, ирония, цял живот си служат с ирония, забравят как се общува нормално, защото вече и мислите им текат иронично...Е, ето докъде води тази безконечна ирония...До там, че младежът, застрелял своите връстници, се покланя тържествено на онемелите "зрители"...Подигравателно, артистично, като по филмите, с много ирония....
  

Да поговорим...

На мен също много ми хареса. Добра идея да се покаже проблема отвътре. Да видим как реално се живее при такова стечение на обстоятелствата, а не само да се шокираме от заглавие във вестника 'Тийнейджър застреля 20..." и да забравим до утре, плювайки в пазва.

Първо, държа да изложа виждането си за човека като индивид, за да звуча правдоподобна, до колкото мога. Според мен, във всяко новородено е заложен характер, чието оформяне с течение на времето се повлиява от родители, среда етц., но в никой случай не е задължително резултатът да е огледален образ . Шансът този процес да претърпи провал или да успее е 50/50.

Създателите на филма сякаш също са клонили към това да обвинят майката на 100%. Показаните случки от детството на Кевин една по една са внимателно подбрани, за да ни натякват, че 'ако не гушкате децата си-стават убийци, ако крещите пред децата си-стават убийци, ако играят игри с насилие на плейстейшъна-стават убийци, ако стрелят с лък... ако..ако", тук беше събрано всичко в едно. Съгласи се Соня, че действията и на майката и на детето бяха преувеличени, за да подсилят теорията. Но, все пак е филм и е разбираемо.

Да започна и аз по хронология, но да се опитам да не почерням чак толкова майката.
 Така е, намекнаха ни че е фриспирит, накараха ни да допуснем, че сякаш не беше готова за дете, но детето се появи. Тя все пак го остави, реши да го роди. Кой родител е наясно колко наистина ще ти промени живота едно дете? Нула. Да, нула са наясно точно какви промени те чакат в действителност (да зарежем книгите от типа на 'какво да очакваме, когато очакваме", нямат нищо общо с реалността).
  И после нещата се объркват от там, че всички хора са различни. Едни бързо 'влизат в час' и се адаптират, втори са толкова добри актьори че още в родилното гушват бебето и започват да му гукат, трети имат нужда от повече време, да развият прословутия майчин инстинкт.
 Е, Ева явно беше от третия вид.
 
Имаме и друг фактор обаче, бебето. Което не спираше да реве. Колко по-лесно щеше ако само спи и папка. Ева сигурно щеше и да започне да го гушка, докато си разглеждаше снимките от доматената баня. Щеше да има време полека да си даде сметка, че животът й се променя. И оттам всичко започна да се срива като кула от карти.

  Когато една връзка тръгне зле от начало, си върви зле докрай.

Детето показа ината си много преди филията. Когато си подаваха топката на пода. Върна я със злобен поглед, само за да й покаже, че може да го прави, но едва ли не не иска.
  После когато така майсторски излъга баща си след счупената ръка и т.н., и т.н.
 
Да вземем един дом за сираци (50 на брой), да речем. Да не би тези деца там да са гушкани? Или пък обгрижвани правилно? Имаме ли 50 масови убийци накрая?

Отглеждането на едно дете е взаимен процес. Ако един мозък е болен, всичко лесно се превръща в катализатор. Всяко дете става свидетел на нервно избухване от родител (хвърлена играчка), или  недотам приятен коментар "заради теб...", не казвам че е правилно от страна на родителя, но такива родители има, въпреки всичко. Крайното поражение у детето е различно, предвид характера му. Да ето тук е момента, в който и аз обвинявам Ева (моите 30% вина, които й приписвам  ). Тя трябваше да наблегне повече на отношението си, но аз не мисля, че можеше да промени кой знае колко ситуацията.
Нали едно дете за това се отглежда от двама.

Това дете имаше баща, който му показваше обич, и го прегръщаше и имаха връзка. Къде тогава е вината на бащата? Защо той не се намеси по-сериозно? Защо студенината на майката бе единствения мотив Кевин да стане убиец?
 
 

    Да, бащата...Беше добър с момчето, той сякаш беше другата крайност. Дотолкова безкритичен към всичките му постъпки...Ева беше доминираща в семейството, и Кевин  забеляза от малък този факт. Той се стремеше към това - да бъде над всички, така, както майка му искаше да е над него.
   Съгласна съм, че всеки човек се ражда с характер, и  този характер след това в някаква степен се  моделира от средата, в която живее. В каква степен, трудно е да се каже. И аз мисля, че авторите на филма поддържат тезата, че почти на сто процента всичко зависи от семейството и обществото.
   Кевин израсна копие на Ева. Той я наблюдаваше много внимателно и подражаваше на нея, не на баща си. Той сам избра,че иска да е като нея. Тези кадри са много показателни :



  Те са като огледални образи, малкият отразява големия...

Соня, огледални огледални, ама Ева не е убила никой, и така и не проумя защо сина й реши да се изрази по този начин.

Уж един типаж, пък единия убиец. Далеч по-сложно е от фактора "нелюбеща майка", недей така.
 Не е като да нямаме лични примери за едикойси превърнал се в леке а родителите са за чудо и приказ. Замисли се. Не може да нямаш поне един съсед, съученик, колега. И си остава мистерия как така и защо.

А има и друг момент, докато ние я нищим, тя самата едва ли се вижда като 'отгледала детето си неправилно', сещаш ли се.
 Никой не е способен да се погледне критично отстрани, хеле пък ако става дума за родителски способности (опазил ни Бог  ) и да си види грешките.

Понеже има и такива, които казват Майка ми ме задушаваше... да, визират онея любвеобвилните майки... и затова направих това и това (изнасилих, да речем).... Върви гледай под лупа майката после...

Приемате ли нови членки на клуба, момичета ? Ще се включа в следващата дискусия