Киноклуб 3

Ех, супер Да взема и аз да гледам филмите

Ку-ку? 
Аз май ще пропусна Клер. Ерик Ромер нещо никога не съм го харесвала ужасно заради темпото и героите му, които са винаги себе-обсебени. Идеален пример за това е L'ami de mon amie. Въпреки това в момента съм заинтригувана от Ma nuit chez Maud заради Жан Луи Трентинян, покрай прекрасния Amour. А и ми е любимец от Un homme et une femme та та та табадабадап табадабадап , та та та табадабадап табадабадап   

       Ку !  

  Ma nuit chez Maud и на мен ми се гледа.  

   Ами да продължим с филма на Михалков.
 Ето какво остава.

Неоконченная пьеса для механического пианино (1978)

Atlantic City (1980)

A Woman Under the Influence (1974)/ Жена под влияние

A Dangerous Method (2011)/ Опасен метод

Phungsan Dog / Poongsan / Пунгсан (2011)  

Ask Tesadüfleri Sever (2011)/ Любов. Просто съвпадение.  

Bal (2010)/ Мед  

Gegen die Wand (2004)/ Срещу стената

Фауст (2011)

Carnage (2011)/ Касапница

Extremely Loud and Incredibly Close (2011)/ Ужасно силно, адски близо

Wilde Salome (2011)/ Саломе


 

На мен ми се гледа и Un homme et une femme, има и продължение филма - за след 20 години... Ех, хубаво френско кино...

Ами да продължим

Ами да ги включим? Нямам нищо против да ги изгледам пак, и Мод да включим. Тъкмо пианиното изгледах.

   Привет пак!  

 Продължаваме нататък.

Неоконченная пьеса для механического пианино (1978) .

   Или аз съм се променила доста с течение на времето, или ...Този филм на Михалков бях гледала доста отдавна, много ми беше харесал, развълнувал и т.н. А сега- нищо. Не само, че не ми се понрави, ами през цялото време усещах някакво напрежение и неудобство. Беше ми неудобно от това, че актьорите, а и самият режисьор сякаш преиграват на моменти. Някак пресилено всичко, цитират се реплики и цели пасажи от Чехов, но извадени от контекста, губи се основното.
   Изборът на актьори също не ми допадна. Макар Калягин да играе много добре, не си представям Платонов точно по този начин. Жените при Чехов нямат нищо общо с дамите, които видяхме във филма. Не става дума за самите актриси, а за героините им- нервни, резки, дори цинични на моменти...
Като че ли харесвам Никита Михалков повече като актьор, отколкото като режисьор....
   Филмът не че е лош, напротив. Актьорите играят добре, режисурата също не е чак толкова зле. Но някак не е това, което очаквах. Прекалено много истерия, патетика...Героите на Чехов съвсем не са глупаци, а във филма почти всички изглеждат такива- безлични, глуповати... Прошу прощения, но при чем тут Чехов?...
   По същия начин се разочаровах преди години от екранизацията на Шахназаров  "Палата №6". Там диалозите са буква по буква от самия разказ. Но и това не помага, филмът за мен беше доста слаб.


    Всъщност, прочитайки тази статия, на която попаднах случайно, ми става ясно защо не ми е харесал филма. Прословутата самоувереност на Никита Михалков, която е основната му черта и като актьор, и като режисьор, а и като човек, бих казала, си е казала тежката дума и тук.
    Чета и не вярвам на очите си :
«По пьесе Платонов погибает, убитый Софьей, - вспоминает Михалков. - Мы от этого отказались. Мне кажется ошибкой писателя то, что его Иванов застрелился. Застрелиться может человек, способный на поступок. Чеховские герои поступков не совершают. Таков и Платонов».

От тук
 
  Грешка бил допуснал Чехов, и Михалков изменил пиесата, че да я поправи...   Поне чувство за хумор има, трябва да му се признае.
  

  Гледах новата екранизация на "Ана Каренина" и ми хареса. Оригинално заснет, освен това си личи, че сценарият и режисурата са правени от хора, които познават в детайли литературното произведение. Не само, че го познават добре, но явно го обичат, защото повечето от любимите сцени бяха много добре пресъздадени. По отношение на диалога имаше още какво да се желае. За избора на актьори - Вронски наистина беше сполучлив. Самата Ана-очите и бяха достатъчно красноречиви, за да се абстрахирам от някои други недостатъци...Като цяло, много приятно преживяване беше за мен този филм.
  Да допълня още нещо- Алисия Викандер, която играеше Кити, я гледах в "A Royal Affair (2012)". Изключително талантлива, много ми хареса. Особено в ролята на кралицата е забележителна.

Зарязахме ли темата?


ДА препоръчам, точно тук, документалния филм за Бергман, качили са го в Замунда

Абе уж не сме, ама Сончето я няма

Не сме я, ама нали сме малко, та се изчакваме (негласно) да се съберем ))

Отвори ми се време и се сетих за темата - да ги подпукаме отново, а?

Ми може
Аз да си кажа, след много моткане и нагласи, гледах "Елена" на Звягинцев. Е, честно едва го изтраях. Големи претенции, голямо чудо и накрая едно нищо. Много ме доядя и все се каня да го наплюя, ама все не ми остава време
Та аз поне нямам нищо против да я вдигнем темата

Гледах и "Срещу стената" - мислех, че съм го гледала преди, но явно съм засичала само откъси. Невероятен филм, отвинтва ти главата. Ама като решите за кой ще пишем, тогава ще коментирам повече

Ми да подпукаме. Утре ще погледна кое беше наред от списъка, който остана от Соня. Ако имате други предложения, казвайте. Програмата е волна, знаете.

Това е списъка от Соня

Неоконченная пьеса для механического пианино (1978)

Atlantic City (1980)

A Woman Under the Influence (1974)/ Жена под влияние

A Dangerous Method (2011)/ Опасен метод

Phungsan Dog / Poongsan / Пунгсан (2011)  

Ask Tesadüfleri Sever (2011)/ Любов. Просто съвпадение.  

Bal (2010)/ Мед  

Gegen die Wand (2004)/ Срещу стената

Фауст (2011)

Carnage (2011)/ Касапница

Extremely Loud and Incredibly Close (2011)/ Ужасно силно, адски близо

Wilde Salome (2011)/ Саломе

Аз ще мина директно на атлантик сити, сякаш... Трябва да погледна дали пазя руския и какво имам от останалите.

Пиесата го гледах преди време и сякаш не ми хареса много, малко претенциозен ми дойте. Хареса ми една сцена много -
- Господи, как я счастлив! Вольтер, ты и маман, больше мне ничего в жизни не нужно. Впрочем, ещё Глинка, ничего больше. 



Много се хилих, на този герой точно - разглезен наивник. Иначе ме дразнеха всичките с глупостта си, а и посланието беше ясно пре-революционно, което колкото и да е вярно, ми е и досадило вече. Не че аристокрацията не беше направо разложена, е гати досадния живот това - от имение в имение, от вечеря на вечеря, глупави забавления, клюки. Иначе уж възвишени разговори водят.

другите филми ги нямам май.