Ели, децата ти са ти благодарни. В което съм сигурна. И в кУетУ се заклевЪм.
Виж целия пост
Споделете/167
- Публикувана: 10 окт. 2011, 23:10 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2011, 12:54 ч.
# 271
20 окт. 2011, 22:46 ч.
Естер, то аз съм на път да се убедя, че не ми трябва да ставам дабъл, та кво остава за млад испанец, дето си ходи където му падне. За кво му е? Да се върже с някоя и да не може да мръдне.
Елинор, това е причината, поради която аз още не съм заминала. Не мога да си представя да не се прибирам когато си искам...
Виж целия пост
Естер, то аз съм на път да се убедя, че не ми трябва да ставам дабъл, та кво остава за млад испанец, дето си ходи където му падне. За кво му е? Да се върже с някоя и да не може да мръдне.
Елинор, това е причината, поради която аз още не съм заминала. Не мога да си представя да не се прибирам когато си искам...
# 272
20 окт. 2011, 22:53 ч.
То тоз сантимент всеки го има, ама аз със същия успех не мога да си представя и да не мога да знам ще мога ли да си покрия и насъщния следващия месец...Примерно. Простете за буквалността, но факт.
А, за испанчо. Да, именно, неговият чеиз е в един куфар. Той уж живее в Мадрид, но всъщност 90% от времето е някъде другаде, по целия свят, от екзотични по-екзотични места и въобще.
Виж целия пост
А, за испанчо. Да, именно, неговият чеиз е в един куфар. Той уж живее в Мадрид, но всъщност 90% от времето е някъде другаде, по целия свят, от екзотични по-екзотични места и въобще.
# 273
20 окт. 2011, 22:59 ч.
Елинор, така е, но поне знаеш, че децата ти имат подреден свят около себе си, перспектива и вероятно много по-интелигентно обкръжение.
Писна ми от намусени, оплакващи се, безпарични хора около мен, които ни най-малко не са виновни за тягостнотоси вегетиране. От посредственост, от простащина ... Ако щете дори, писна ми от предизборната досада.
Вадя онази бутилка червено вино, дето не ми харесва, но понеже съм последователна и не оставям нещата недовършени, ще си я пия.
Виж целия пост
Писна ми от намусени, оплакващи се, безпарични хора около мен, които ни най-малко не са виновни за тягостнотоси вегетиране. От посредственост, от простащина ... Ако щете дори, писна ми от предизборната досада.
Вадя онази бутилка червено вино, дето не ми харесва, но понеже съм последователна и не оставям нещата недовършени, ще си я пия.
# 274
20 окт. 2011, 23:18 ч.
Като сте я отпочнали на емигрантска вълна, ще взема да я яхна и аз (вълната).
Споделям, че не си е работа извън България. Винаги съм си мислела, че съм от хората, които се чувстват удобно и у дома навсякъде. Това, защото не бях напускала България за повече от 6 месеца. Сега ми се събраха близо 2 години предимно в Белгия. Паркове с лебеди, спиращи на пътеките шофьори, едно-друго. Мина време, мина и туристическата фаза, взех да се плаша за себе си. Онзи ден гледах тук един български филм (ама какъв филм само - "Кецове"!!!) и после като излязох от киното, толкова исках да съм в България, че ми се ревеше. Вървяхме си с мъжа ми и аз мълчах и изчислявах. Мислех си, ако доживея до 70, това са още 35 години извън България. И ми се искаше вече да са минали. Откъдето и да го погледна, няма как да се върна, освен, ако не се разведа, а аз никак не искам това, защото обичам мъжа ми. Пък той няма какво да прави в България, а аз моята работа мога да я върша отвсякъде. Да не говорим, че като заминах, кариерно излетях някак изведнъж, неочаквано.
Стигнах дотам да се разплаквам, като засека по улиците кола, от която дъни нашенска чалга. Моля ви, не ми се смейте
Споделям и, че ако Вълка рече да напише книга, аз лично, с тези две ръце, ще организирам издателство, разпространение и медийна разгласа. Няма разказвач като него. Тотално съм с Бояна по този въпрос.
Виж целия пост
Споделям, че не си е работа извън България. Винаги съм си мислела, че съм от хората, които се чувстват удобно и у дома навсякъде. Това, защото не бях напускала България за повече от 6 месеца. Сега ми се събраха близо 2 години предимно в Белгия. Паркове с лебеди, спиращи на пътеките шофьори, едно-друго. Мина време, мина и туристическата фаза, взех да се плаша за себе си. Онзи ден гледах тук един български филм (ама какъв филм само - "Кецове"!!!) и после като излязох от киното, толкова исках да съм в България, че ми се ревеше. Вървяхме си с мъжа ми и аз мълчах и изчислявах. Мислех си, ако доживея до 70, това са още 35 години извън България. И ми се искаше вече да са минали. Откъдето и да го погледна, няма как да се върна, освен, ако не се разведа, а аз никак не искам това, защото обичам мъжа ми. Пък той няма какво да прави в България, а аз моята работа мога да я върша отвсякъде. Да не говорим, че като заминах, кариерно излетях някак изведнъж, неочаквано.
Стигнах дотам да се разплаквам, като засека по улиците кола, от която дъни нашенска чалга. Моля ви, не ми се смейте
Споделям и, че ако Вълка рече да напише книга, аз лично, с тези две ръце, ще организирам издателство, разпространение и медийна разгласа. Няма разказвач като него. Тотално съм с Бояна по този въпрос.
# 275
20 окт. 2011, 23:22 ч.
Гледам,че вече Коледа чакате.Аз явно съм единственият човек, който не я обича Коледата. И Новата година също не ми е от любимите,та като неближат само искам по-бързо да минават.
Елинор, у нас беше същото.Особено миналата година,когато идвамата с брат ми заминахме.Нашите се побъркваха от тишина. Не,че сега е много по-добре,но поне брат ми се прибира от София на 2-3 седмици.
Нямам нищо за споделяне,затова и не шиша.Но ви чета.
Виж целия пост
Елинор, у нас беше същото.Особено миналата година,когато идвамата с брат ми заминахме.Нашите се побъркваха от тишина. Не,че сега е много по-добре,но поне брат ми се прибира от София на 2-3 седмици.
Нямам нищо за споделяне,затова и не шиша.Но ви чета.
# 276
20 окт. 2011, 23:25 ч.
Lorelei, не си сама. Мразя Коледа от най-дънното дъно на душата си, следва Нова година, почти колкото Коледа, ама не чак. На Коледа си изключвам телефона и гледам филми които НЕ включват темата за раждането на литъл бейби Джизъс. И така 48 часа, докато не отмине този ужас.
Бях се зарекла да се пробвам да спретвам някакви неща, обаче не мога да се заставя и пак си го карам така.
Виж целия пост
Бях се зарекла да се пробвам да спретвам някакви неща, обаче не мога да се заставя и пак си го карам така.
# 277
20 окт. 2011, 23:31 ч.
Аз тази вечер написах най-ревливия текст в графоманската си история и след като и след третото му препрочитане пак се разревах, влязох тук, прочетох Вълкът с таксито и козата и бурно се разхилих, та си лягам освежена
Виж целия пост
# 278
20 окт. 2011, 23:33 ч.
Аз съм същата относно коледно новогодишните празници. 
Виж целия пост
Гледам,че вече Коледа чакате.Аз явно съм единственият човек, който не я обича Коледата. И Новата година също не ми е от любимите,та като неближат само искам по-бързо да минават.
.
.
# 279
20 окт. 2011, 23:40 ч.
Виното очевидно ви депресира. Предлагам трите J......Jack, Jim and Johny. Много весели момчета.
И споделям, че ше емигрирам в страната на сънищата. И никъде другаде. Харесвам си кочинката.
Лека нощ принцеси, дами, ревли, госпожици, госпожи, емигрантки, нашенки и ти Вълчо.
Уегам!
Виж целия пост
И споделям, че ше емигрирам в страната на сънищата. И никъде другаде. Харесвам си кочинката.
Лека нощ принцеси, дами, ревли, госпожици, госпожи, емигрантки, нашенки и ти Вълчо.
Уегам!
# 280
20 окт. 2011, 23:43 ч.
Нова година и на мен не ми пияче, но обожавам Коледа и то с абсолютно целия възможен кич.
Saule След края на туристическата фаза много често става така. Знаеш ли, повечето емигранти често сънуват един и същи сън. Идват в България и си губят паспорта. Не могат да извадят нов, изпускат си полета и не могат да се върнат обратно. Психолог си, та няма да ти го тълкувам. Не е лесно в странство и не е за всеки. Трябва да имаш много сериозен мотив, както е при теб. Повечето ми познати в чужбина все са в Скайп, Фейса и тн. В периоди на криза, а и чисто профилактично плюят държавата тук, възхваляват новата, после се сещат за лютеници, роднини, купони. После за децата. тогава пак се връщаме на държавите, едната, другата и така. Понякога се налага да се преместиш, но си е мъка. Иначе подкрепям всеки да опита, защото сега няма драма и в повечето случаи можеш да се върнеш. Така поне си знаеш от първа ръка за теб ли е или не. Лично аз съм си за тук.
Виж целия пост
Saule След края на туристическата фаза много често става така. Знаеш ли, повечето емигранти често сънуват един и същи сън. Идват в България и си губят паспорта. Не могат да извадят нов, изпускат си полета и не могат да се върнат обратно. Психолог си, та няма да ти го тълкувам. Не е лесно в странство и не е за всеки. Трябва да имаш много сериозен мотив, както е при теб. Повечето ми познати в чужбина все са в Скайп, Фейса и тн. В периоди на криза, а и чисто профилактично плюят държавата тук, възхваляват новата, после се сещат за лютеници, роднини, купони. После за децата. тогава пак се връщаме на държавите, едната, другата и така. Понякога се налага да се преместиш, но си е мъка. Иначе подкрепям всеки да опита, защото сега няма драма и в повечето случаи можеш да се върнеш. Така поне си знаеш от първа ръка за теб ли е или не. Лично аз съм си за тук.
# 281
21 окт. 2011, 00:59 ч.
За части от секундата бях изправена пред дилемата да удуша едно безочливо същество или да го изхвърля през прозореца. В крайна сметка помолих Господ да му прости, че не знае какво върши, и го убих с усмивка. Ами, нас*а се.
Споделих.
Виж целия пост
Споделих.
# 282
21 окт. 2011, 10:20 ч.
Като се замисля - повечето около мен са някакъв вид емигранти. Махнали се отнякъде. Избягали. Кой от прованса, кой от жена си, кой от отговорност, кой от шаблона, кой от Сирия, кой от Сирищник.
Пиша често в тема за зеленчукова градина, та там почти половината пишещи са в странство. Ей днеска мислех да снимам и покажа лютеницата. По душа съм емигрант комай.
Голямо колебание е налегнало народа по тия избори. Три пъти ми звъняха приятели - питат за аз кого ще гласувам, че те се чудели.
Виж целия пост
Пиша често в тема за зеленчукова градина, та там почти половината пишещи са в странство. Ей днеска мислех да снимам и покажа лютеницата. По душа съм емигрант комай.
Голямо колебание е налегнало народа по тия избори. Три пъти ми звъняха приятели - питат за аз кого ще гласувам, че те се чудели.
# 283
21 окт. 2011, 11:47 ч.
Аз нямах колебания за изборите, но колкото повече предизборни студиа слушам, толкова повече започвам да се колебая и аз.
Съгласна съм Куркума, че всеки емигрира от нещо, дори от себе си. Аз имам своята страст в кухнята, там се изолирам най-добре и съм си аз - да експериментирам, украсявам, комбинирам аромати и се наслаждавам на удоволствието другите да харесват опитите ми. Понякога дори и не опитвам, само мириша и този аромат изпълва сетивата ми с радостни усещания.
Виж целия пост
Съгласна съм Куркума, че всеки емигрира от нещо, дори от себе си. Аз имам своята страст в кухнята, там се изолирам най-добре и съм си аз - да експериментирам, украсявам, комбинирам аромати и се наслаждавам на удоволствието другите да харесват опитите ми. Понякога дори и не опитвам, само мириша и този аромат изпълва сетивата ми с радостни усещания.
# 284
21 окт. 2011, 11:53 ч.
Признавам, че и аз съм обмисляла идеята да напусна милата родина.
Щото на моменти я усещам като мащеха, простете!
Спира ме голямата ми аутистична фея, която и без друго учи българския език като чужд, а какво остава да и се наложи наистина да общува в чуждоезикова среда.
Та тъй, примирих се.
Коледа я обожавам. Много емоции ми носи. Някаква особена магия витае.
Всяка Нова година обаче ми носи носталгия.
Предстоящите избори очаквам с безразличие.
Дразни ме, та чак ме обижда подходът на нашите кандидат-кметове (особено в малкото ни градче от селски тип).
Изпълнената ми пощенска кутия с изпечатани листовки пълни с обидни думи за конкуренцията граничи с простотия.
Грозно е.
Виж целия пост
Щото на моменти я усещам като мащеха, простете!
Спира ме голямата ми аутистична фея, която и без друго учи българския език като чужд, а какво остава да и се наложи наистина да общува в чуждоезикова среда.
Та тъй, примирих се.
Коледа я обожавам. Много емоции ми носи. Някаква особена магия витае.
Всяка Нова година обаче ми носи носталгия.
Предстоящите избори очаквам с безразличие.
Дразни ме, та чак ме обижда подходът на нашите кандидат-кметове (особено в малкото ни градче от селски тип).
Изпълнената ми пощенска кутия с изпечатани листовки пълни с обидни думи за конкуренцията граничи с простотия.
Грозно е.
Препоръчани теми