Потресена съм! Някой иска ли да стане приемен родител на едно слънчево детенце?

Не мога да ентусиазирам никого, защото тази работа с единия ентусиазъм не става. Защото много хора се ентусиазират, вземат децата и след два месеца ги връщат точно, щото някой ги е заразил с вдъхновение. И после децата се местят от един ентусиазиран при друг ентусиазиран и в крайна сметка стават жертви на ентусиазма на възрастните.

И вместо да критикуваш писалите съвсем честно по темата и споделили опита си, се замисли и порови да видиш защо го пишат.

Зеринтия, вероятно тези думи наистина звучат грубо, но това е действителността... Нереалистично е, да не казвам наивно да се надяваме, че хората масово ще стават приемни родители само заради призванието... По цял свят е финансирана най-малкото издръжката за приемните деца ... А това, че по цял свят приемните родители не винаги стават такива от добро сърце е видно и от честите прецеденти (в чужбина четем информации за установено малтретиране над деца и прочее)... И въпреки рисковете явно този вариант е по-удачен от институционалното отглеждане... Аз харесвам идеята за защитените жилища, но това е друга тема...

А що се отнася до финансите... Зеринтия, ако наистина искаш да се захванеш с това нещо (да станеш приемен родител), най-отговорно ще бъде първоначално да се информираш за естеството, за възможните проблеми и т.н.... Защото приемната грижа, особено у нас, действително има много "камъни за дялане"... Не са малко проблемите - организационни и всякакви... Децата не рядко имат по-специални нужди (да речем, от логопеди и други специалисти), по-често боледуват... Дали ще можеш да се справиш финансово? Ти като приемен родител няма да си настойник, няма да имаш право да подписваш документи (примерно за медицински интервенции), в същото време ще ти е трудно да получиш тези подписи от друг... Дали ще можеш да се справиш организационно? А емоционално?... Дечицата ако не са в кърмаческа възраст са по-стресирани, притеснени... имат нужда от повече внимание... Научи повече за тях... И ако чувстваш, че ще можеш да се справиш, действай... Това не е "триене на сол", а моят вид подкрепа...

Зеринтия,не се обидих на думите ти защото и аз преди да взема първото дете мислех като теб.Но искам да прочетеш тази статия зада разбереш с какво ще се сблъскашhttp://velikipreslav.bg/sedmica/index.php?fn_mode=fullnews&fn_id=1351      Това ми го изпратиха приемни майки от Шуменска община.А за това ,че ти трием сол не е вярно и ако имаш въпроси за приемната грижа питай обещавам да ти отговоря.

Зеринтия,по-добре не се хаби.незнам каква им е мисията,ама май да отказват и малкото изявили желание да помагат на деца в нужда,със сигурност!то беше оплакване и мърморене и толкова депресия  и злоба лъха от постовете на някои,че да ти се догади.наистина типично по български.не стига,че всеки ден ни заливат вълни от песимизъм,мръсотия и боклуци,ами и ние взаимно се заливаме.пази боже,нищо чудно и аз след 10-15 годинки да се превърна в такова същество,обезверено!

Чандра,не знам дали си наясно че защитените жилища са за 18годишните които се настаняват в тях за 1год. и през това време те трябва да си намерят работа и жилище.Срещу моята къща има такова жилище/говорим за 2стаен апартамент/ и в него в момента живеят 7 деца.Само 2 от тях си намериха работа ,а другите се лутат насам-натам защото незнаят дори как да се държат в обществото.Често общувам с тях и честно казано това е най-големия им проблем.Навярно имаше предвит къщите от семеен тип ,но и те не са обмислени.Те пък се строят до или срещу домовете,персоналът е същия,грижите също.Само условията са по-добри,но пък децата са малтретирани от другите които продължават да живеят в дома.Това се случва в Трявна ,а до колкото разбрах и при нас строят в двора на детска градина която е през пътя .

Венетка, за мен и приемното родителство, и осиновяването, и скалното катерене, и парашутните скокове са нещо елементарно, лесно и изискващо само силна воля, желание и .. и ъъъ.. и свободно време. Никога не съм се занимавала с нито едно от изброените. Дали заради това съм така настроена?

Не че искам да обобщавам, но постовете на мамите тук, било то приемни или осиновителки, нямат за цел да демотивират или разколебаят някой, в чиято глава хипотетично блуждае идеята да стане приемен родител или да осинови дете, или някои, който твърдо е решил да предприеме горното, воден от наивинистични и идилични картини на благородство, умиление и първосигнално състрадание. Не че и ние не сме били такива и не сме хвърчали в облаците.
И именно, защото сме минали пътя от облаците до земята, споделяме своя опит. Който иска да прочете внимателно и да разбере - ОК, който мисли, че сме се превърнали в злъчни същества си е негов проблем. Но мили дами, ние гледаме тези деца едежневно, вие ги гледате отстрани. Позволете ни да поназнайваме повече и да ви кажем, че да осиновиш дете или да приемеш чуждо в сърцето си е преди всичко отговорност. Огромна отговорност, имайки предвид нуждите и проблемите на тези деца, вниманието, любовта, всеотдайността, която се изисква да създадеш един уютен, спокоен, сигурен и личен свят на тези деца.
Нека отгорността към тези деца ви води в решениеята, които ще вземате, а не съчувствието, състраданието, с които всъщност унижавате децата, защото те са достойни същества и нямат нужда от съжаление.
Това е напълно добронамерен съвет, който ще ви спести бъдещи разочарования в следствие на взети решения с грешни мотиви.

Да, тези къщи от семеен тип (SOS-Kinderdörfer) имах предвид... Разбира се, че е невъзможно да няма проблеми... Но аз лично щях да се радвам, ако бяха положени повече усилия за изграждането и развиването на точно този тип къщи... Като идея ми допада повече от приемната грижа... Иначе е ясно, че нищо, що е ЗАМЕСТИТЕЛ на семейство, не е достатъчно добро за децата...

П.П. Естествено е, че като закрият домовете техният персонал ще опита да продължи да работи в тази област - като приемни родители, като "майки" на сос-детски селища и т.н... За съжаление...

Ама естествено,че взимането на едно такова дете е огромна отговорност.аз дори и не предполагам,че може да има някой,който да си мисли,че да  отглеждаш такова дете е само песен и всичко ще върви по мед и масло.това просто спред мен е невъзможно и как си помислихте,че желаещите са така настроени,като никой не е оставил такова впечатление.и аз в края на краищата не мога да разбера от какво най-много се оплаквате и какво най-много ви тежи,че са ви малко парите ли,или,че децата са проблемни,болни и т.н????не става ясно.добре, успели сте,взели сте ги,имали сте една нагласа,че всичко ще е гладко,че ще ви се плаща ,а пък то излиза друго,така ли?наистина е мн жалко за цялата инициатива тогава и за децата най-много,защото те със здрава психика от това няма да излязат.и давайте си съветите по законовите правните въпроси,ама за другите неща оставете всеки да си има собствена нагласа и ако иска да мине по своя път и да го извърви по свой си начин.със сигурност може да е по-успешен.стига черни краски и песимизъм.всичко е лошо в тази държава и за тези дечица още повече.

   Винаги  ще  има  и   материално мислещи  хора  и  хора  с  добри  и  големи  сърца  .  Просто  не   живеем  в  идеален  свят  .  Обмислям  ...мое  си  решение  .  Всеки   се  стреми   преди  всичко   да  се  чувства  щастлив  ,   за  себе  си  ,   поне  за  мен  осиновяването  и  приемната    грижа  са  благословия  за  приемника  ,  а  не   милост  за     децата  . Но  ми  се   струва  адски  отговорно  ,  не  е   за   всеки  това  . Иска  ми  се  един  ден  да   стана  достатъчно  силна  и  смела  ....за  да   го  направя  

Мила ми Венетке, за теб сме прозрачни като целофан - то е ясно

стига отговаряхте на Венетка - форумен трол е не ви ли стана ясно? Целенасочено ви предизвиква и абсолютно нарочно ви дърпа за опашките.

Чандра ,ние говорим за различни неща в SOS селищата децата наистина живеят като в семейство,а аз ти говоря за защитените жилища които са за деца навършили 18год. или за къщи от семеен тип които се изграждат в момента и са умален размер на домовете/само ,че са по-малко деца/.Пратих ви една статия, защото явно трябва вече да деистваме по този начин след като ще бъдем към общините.

Трол не трол и аз да си напиша мнението. Много хора четат тук, доколкото забелязах вчера.

Направи ми впечатление, че никой не прави разлика между осиновяване и приемна ггрижа. А тя е съществена. На практика децата в домовете имат 4 алтернативи:

1. Връщане в биологичното семейство. Има такива случаи в домовете, които аз посещавам. Причините, поради които децата се настаняват в институция, са с много различен характер и понякога социалните успяват да върнат децата при биологичните им родители.

2. Настаняване при близки и роднини. За да се предприеме такова настаняване детето и приемното семейство от този тип трябва да имат емоционална връзка помежду си, без непременно да са роднини. Тази съществуваща към момента емоционална връзка много помага в трудния път по деинстуционализацията му, както и за лекуване на травми (най-вече психически), които детето може да носи от преживени ситуации в биологичното семейство.

3. Осиновяване. В повечето случаи осиновителите не гледат на себе си като мисионери или благородно помагащи на изоставени деца, а го правят от чисто егоистични подбуди да имат деца. Повечето осиновители приемат осиновяването като начин да имаш дете, с всички произтичащи от това трудности. Те не мрънкат за никакви привилегии и заплащане извън полагащото се на всички останали родители. Една от огромните несправедливости в настоящото законодателество е липсата на платено майчинство за осиновителите на деца над 2-годишна възраст. Всички хора, минали по пътя на деинстуционализация на дете, престояло поне 2 години в дом, могат да кажат колко необходимо е да им се дадат поне 6 месеца време да бъдат с децата си, но бе да са притиснати от финансов недоимък.

4. Приемна грижа - доброволна или професионална. Доброволните приемни родители обикновено приемат едно дете за дълъг период от време. Това им дава възможност да се опознаят добре и постепенно детето да стане де факто част от семейството. В институциите обаче попадат много деца, за които има нужда от кратковременна приемна грижа, повечето са такива - деца с подписани декларации за осиновяване преди да са осиновени, деца изведени от семейства с рисково поведение, деца с биологичните родители на които се работи за да бъдат подпомогнати да си ги гледат и много други случаи. Тогава се налага настаняване в приемно семейство за месеци, както и настаняване на няколко деца едновременно по различно време, ако ПР са съгласни. Когато на едно дете се реши трайно съдбата бива настанено друго и т.н. Приемен родител от този тип няма как да има постоянна работа, респ. постоянни доходи, тъй като всяко дете, особено ако е в ранна бебешка възраст, се нуждае от целодневно внимание в момента на настаняването, а работодател който да плаща на работник в почти постоянна отпуска не познавам. Всъщност това си е вид професия, за която трябва да се заплаща достойно на хората, които я практикуват. Хич не им е лесно, повярвайте!

Къщите от семеен тип за мен лично не са точно деинституционализация, а по-скоро институции с по-човешки условия на живот.

Приемането на дадена професия като мисия е нещо много хубаво и много важно, за да си полезен с дейността си, но претенциите за достойно заплащане са си съвсем резонни, защото всички искаме да ядем, да се обличаме добре, да сме на топло през зимата, да идем на кино и театър, на почивка, да си купим книга, а това струва пари.  

Касита,много ми хареса отговора ти много точно го казваш,много си права ,че докато човек не се захване с нещо каквото и да е то незнае какво го очаква.А на Венетка ще и кажа,че ще ти бъде от полза ако се заинтересуваш дали имаш познати които са осиновители или приемни родители и виж те с какво са се сблъскали и изобщо какво им е коствало срещата с такова дете и после ако искаш пише да видим колко се е променил мирогледат ти.

Форест , много ти благодаря за търпението да опишеш всичко и да направиш разликата между различните мерки за закрила на детето.
Не знам защо някои хора не правят разлика между приемна грижа и осиновяване, разликата е огромна. Както и ти си писала, с акта на осиновяване детето става юридически твое и изцяло твоя е финансовата грижа за него. Тук никой никакви пари или привилегии не иска.
Но приемната грижа е друго. Там трябва да има добро финансиране, за да се покрият нуждите на приемните деца, които не са на приемните родители, а все още на биологичните такива, т.е. отговорност на държавата. Стандарта на живот в България не предполага доброволните приемни родители просто да вземат едно дете и изцяло със собствени средства да го издържат. Пък и никаде по света май не е така.
При професионалните - то за това са професионални, защото това е професия. Приемната майка в този случай не може да упражнява друга професия и да има други доходи, защото трябва изцяло да е на разположение на детето или децата, да поема ежедневните грижи по тях и т.н. Не може с трици да ловим маймуни. Според последните изказвания по темата на Борисов, от 200 мил. по програмата за затваряне на домовете, 15 мил. ще отидат за приемна грижа, останалите за домове от семеейн тип, т.е. там ще се строи, ще се ремонтира, ще се дават едни пари на бизнеса. Това е страшно лицемерно. Вместо да увеличат парите за приемната грижа, за да са по-спокойни и родителите и децата, те ще ми строят пак.
И после ще затварят домове. Ще затварят, ама ще отварят нови.