Златна есен на вратата чука,с нашите Септемврийчета няма скука!

 тя нали си е отгледала нейните деца....какво ти се меша за твоите
аз ако съм на теб при следващото подмятане по този въпрос ще и кажа че диетата е дала резултат

Шегата настрана, но и аз смятам, че няма нищо притеснително Явно,че Елитата искат да са стройни и елегантни от малки Мойто Ели се роди 2950гр, а сега все още нямаме 8кг , но си изглежда съвсем нормално, жизнена е и не се спира по цял ден. От две седмици също ми отказва почти всичко за ядене(без любимите и тестени неща-хлябче, бисквитки), но предполагам, че е защото изкарва зъбки сега, а и бяхме болнички. Започнахме захранването на 5 месеца, но продължихме основно на кърма до 8мия  Чак тогава прояде и успяхме да изместим хранене. Доскоро си изяждаше всичко от кухнята, че даже и отгоре, но напоследък както казах почти не яде. Не мисля, че ранното или късно захранване оказва чак такова голямо влияние, просто си е до дете, то май и анкетата го доказва

Алхимиче, по-скорошно оправяне на Влади  Според мен, щом свекърва ти не казва какво е станало, значи се чувства много виновна и осъзнава добре вината си. Това, разбира се не оправдава това, че не е реагирала адекватно, може би се е надявала, че травмата не е голяма, ще отмине бързо и вие няма да разберете. Но според мен, да и се сърдите няма смисъл, седнете и поговорете, поне ще разберете истината.
Вчера и мойта изследователка без малко да си извади окото с едни закачалки и майка ми беше до нея да я "гледа". Ми то за секунди стават белите, и аз да бях нямаше да мога да реагирам навреме, така че не мога да се сърдя на майка ми. За щастие на мъниците бързо им зарастват раните 

Здравейте, момичета !
Малко позачезнах пак, но нали баща ми е тук, и не остава много време. От голяма помощ ми е, посвикна с гледането на Дара и чудесно се забавляват с нея, но от друга страна си е и като турист тук - за първи път идва, само за един месец, та трябва и града да разгледа. Излизаме насам-натам, когато съм почивка, ето и днес се възползвахме от хубавото време. Другата събота си тръгва, а на 7-ми идва майка ми. Тя ще стои чак до между Коледа и Нова година. С нея ще сме по-взаимозаменяеми в задълженията, защото и тя ще готви, пък аз може да излизам повече с Дара, и така. Надявам се да се напаснем тук. Че си ги имах притесненията и с баща ми. Понеже доста се изписа за случката с Влади на Алхимичето, освен че съм съгласна с всичко, което казахте, се съгласявам и с мнението на iv4i - за това, че със сигурност се чувства много виновна свекървата, но пък е много детинско (меко казано) все пак да не си признаеш и да държиш родителите така в неведение. Та да спомена и аз за една дребна случка от миналата седмица - случи се така, че баща ми се разсея и Дара падна по гръб от ниското ни легло. Нищо особено като падане, но все пак й беше първото падане от легло, ние винаги много сме внимавали, защото в хола, където спим ние в момента, леглото е много високо, и просто не можехме да си позволим да я изпуснем от там. Но баща ми не е свикнал още да е толкова внимателен и белята стана. А мъжа ми е доста подкован от мен в това отношение, и му стана доста неприятно, да не говорим, че и двамата твърдяха различни неща как точно е паднала тя. Явно му е било притеснено (на мъжа ми) и на другия ден даже ми каза, че баща ми бил небрежен и такива неща. Аз му казах, че е постъпил небрежно, а не че е по принцип небрежен. Дадох му за пример как Дара като беше на 5-6 месеца той съвсем съзнателно я оставяше за секунди (за да вземе памперс примерно) на леглото, и ми отне време да го убедя да не го прави, защото всеки момент Дара може да ни "изненада" с ново умение. Подсетих го как и неговия баща се беше разсеял веднъж, но нищо не стана, и излезе "чист" от ситуацията. Или пък как аз я оставих отвързана в количката и тя почти се изсули отпред. Той се усети след тези примери и си промени отношението. Добре, че стана така, защото човек понякога не се сеща за своите грешки, но лесно вида чуждите. А баща ми на моменти пък се дразнеше много като му давах точни инструкции за нещо, или му напомням за нещо да внимава - за толкова "смотан" ли сме го взимали, и той деца бил гледал, не знам-си-кво. А от моя страна въобще няма такова нещо, даже много спокойна вече се чувствам и не искам да си ходи. Та така с родителите и свекърите - все да си тръни, пък и дипломацията трябва да е на ниво . То с една гледачка по' няма да имаш проблеми.. Ама баби и дядовци са.. кеф им е .

antonia, добре, че леко се е разминал Дани. И мен ме е страх от прищипване на пръсти, но аз отдавна съм взела една джаджа, която служи и за да не се отваря дадена врата, и да не може да си прищипе пръстчетата на същата врата. Не сме го монтирали още, защото тя и не ходеше толкова насам-натам, но трябва вече да се слага, и ако върши работа, ще взема още 2-3.
За преградите на стълби и други места - няма ли нещо подобно някъде http://www.amazon.com/Regalo-Easy-Step-Walk-White/dp/B001OC5UMQ/ … 314650&sr=8-1, в Мосю Бриколаж примерно, или в големите детски магазини .

За храненето абсолютно съм на мнение, че си е до дете. Дара е захранена точно на 6 месеца, не е много ящна, но в никакъв случай не мисля, че е злояда - просто и тя като повечето деца си има предпочитани храни. Освен това и никненето на зъби често влияе много.

За теглото на децата - не знам Дара колко е в момента, а на консултация сме другия месец, но на годинка беше 7,400 кг и 74 см. Т.е. средна на ръст горе-долу, но в долната граница за тегло, което я прави да изглежда още по-слаба. Педиатърката й се притесняваше, аз и мъжа ми - никога.

Скърцането със зъби и Дара го правеше повече в началото, когато й избиха и горните зъбчета, че да има с какво да скърца . Сега го прави по-рядко - явно вече не е толкова интересно. Но ако по принцип някое детенце и на по-голяма възраст скърца със зъби редовно, знам, че е проява на тревожност, стрес, и т.н.

Да не пропусна да се оплача пак за спането - няма промяна.. все така е зле . Преди две-три седмици имаше две поредни нощи, през които Дара реши в ранните сутрешни (късните нощни ) часове да будува два-три часа, а аз трябваше да ходя на работа след това, и втората нощ направо ми идеше да се метна от някъде, така се бях отчаяла. Мъжа ми казва "Това не може да продължава". Неговия план беше да не я кърмя вече, ами да го будя, и той да я приспива на люлката. Но му казах, че не е добре тепърва да минаваме от едно помощно средство на друго. Абе извадих разни доводи, че нещо не ми се действаше така радикално. Той ме пита какво предлагам аз в такъв случай, щото само се оплаквам, а не предлагам решение. Аз му казах, че ще си помисля. Е, не съм мислила кой знае колко, караме си по старому. Но определено ще го будя вече, ако видя, че Дара се разсънва и няма изгледи да заспива скоро, а аз съм на работа после. Че не се издържа вече, четвъртък и петък едвам гледах на работата, беше кошмар! Но пък снощи ме изненада приятно - след 3 ставания, на четвъртото в 4:30 взе да се разсънва. Аз бях спокойна обаче, защото съм почивка днес. Кърмихме се, люляхме се, не заспа. Взех я при мен на леглото (мъжа ми спи в спалнята), повъртя се малко, пък реши да си опре главичката на гърдите ми. Аз взех да пея и да й галя гръбчето, и тя заспа . За мен си беше точно шок . Събуди се като я преместих до мен, но пак си заспа, и аз пак така . Ноо ми е ясно, че е било еднократна случка, предполагам. Но тя много се буди и заради зъбките.. трябва да й взимам вече тази огърличка. Тя е и с лека хрема в момента, предполагам, че ще излезе някой зъб скоро, защото няма други симптоми, а си дърпа ушите често.
Иначе почти минахме на един дневен сън, което ми е доста по-удобно за организиране на нещата. Да не говорим, че се усеща повече така като спи дълго (час и половина - два, че и повече) - човек да си изпие кафето на спокойствие, че и работа да си свърши.

Вики, стана ми и на мен много мъчно като те четях как се чувстваш заради яслата и твоята работа . Дара не е страдала особено аз като се върнах на работа, но тя беше доста по-малка - на 5 месеца почти, и не сме имали въобще проблеми. Но тя си е вкъщи де, а за мен е от значение, че почивам три дни в седмицата. Иначе напоследък е доста прилепчива към мен на моменти, явно е в такава фаза и възраст - мама си е мама, нищо, че четири дни ходя на работа и не се грижа аз за нея .

Само ние ли останахме непроговорили ? Нито една думичка не казва, само ба-ба (за "бау-бау") и някакво си бръщолевене нейно си (което със сигурност значи нещо де ). Аз да отворя темата, не че съм се притеснила нещо.

А онзи ден направо се просълзих от една нова проява на емоции - гушна си едно меченце, и го залюля.. ама толкова мило ми стана . Аз може би я подсетих предния ден, защото й показах как да си гушка едно друго животинче, но все пак ме изненада. А иначе ми е голяма гальовница - идва, гушка се, вре се, дава целувки, когато реши . Имаме си едни кърпички - още от началото ги ползваме при кърмене - за забърсване, и тя е много привързана към тях . Като заспива, винаги е с кърпичка в ръка, като е будна често ги разнася с нея. Тая нощ при едно от кърменията беше заспала с кърпичка в ръка, и при следващото като я вдигнах от леглото, я изпусна, и като ревна..

Може да се сетя и нещо друго, че отдавна не бях писала, но стига толкова за сега - да отивам да готвя, да не държа мъжете на суха храна утре .

Прищипах пръстите на дететоо!!!!!!!!!      Два часа след като и аз писах по темата!!!
Стана на вратата на кухненския килер, където съм сложила кофата за боклук, за да не рови в нея. Та хвърлях някакви боклуци от готвенето, а тя си била сложила пръстите. Но ги беше сложила по-навътре, та притискането е станало не върху мястото с ноктите, а на по-горната част. Аз я видях в последния момент и спрях малко преди да затворя съвсем вратата.. не че съм щяла да мога да я затворя напълно. И нали знаете децата как в първия момент нямат никаква реакция като стане нещо, и секунда след това ревват с пълно гърло - и Дара така, и в първия момент си помислих, че сме се разминали, ама не! Малко й се поду като че ли, почервеня, но сега вече има само едно червено петънце на мястото. Мъжа ми веднага тръгна да слага нещото за врати (сетих се и аз след дъжд качулка), но то пък се оказа, че на такава врата няма да стане. Трябвало да е обикновена врата за стая, такава с каса, за да може да се закрепи някъде въпросното нещо. Докато тази на килера не е такава. Та ще си трябва голямо внимание там, защото се отваря много често.
Опитах се да й сложа компрес със лед, тя не даде и просто й капнах малко от кубчето с лед. Вие как бихте процедирали?

Люляк - Ивайло си прищипа пръста на един шкаф. Точно на живеца на нокътя. Много силно рева, ама точно две минути и млъкна. Аз веднага отидох в банята и му сложих ръката под студена вода. Той се заигра с водата и забрави за пръста. Това беше преди около 2 седмици. Сега е тъмно синьо нокътчето и само се моля да не падне... Но определено не го боли. Пипам го там, леко го стисвам - няма реакция. Което поне ме успокоява. Лошото е, че продължава да блъска шкафовете и незнам как да му обясня, че пак ще се удари...

И мен много ме е страх от прищипвания на пръстите  И не мисля, че може да им се обясни нещо, още са много малки и експериментират с всичко и това, че ще се удари един път, не означава, че няма да го направи пак, просто още не могат да правят такива причинно-следствени връзки...така че единствения начин е обезопасяване на всички опасни места. Аз като ви чета как някои си играят с шкафове да ги отварят и затварят и много ми е странно, Мая никога не си е играла с такива неща, по простата причина, че резултатът ще е ясен! У нас всички шкафове са обезопасени, не може да ги отваря, това е единствения начин да мога да я оставам макар и за малко сама в стаиите. Само като влизам се ослушвам къде е и отварям мнооого леко вратата.
Аз като съм била малка съм си прищипала така пръста на врата и е било много страшно, висял ми е на костицата и съм щяла да го загубя...ужас!!! Сега имам белег, по-скоро там на мястото ми е такъв прищипан, личи си......така че внимавайте, наистина е опасно, много са им малки пръстчетата!!!

И аз до преди броени дни говорих ,че Любов не отваря шкафове,но вчера отвори скрина с дрехите си и ги извади.Аз прибрах дрехите,тя ги извади и така няколко пъти,реших да я оставя да си играе.След минута се чува писък и рев,отивам тя си затиснала пръста с чекмеджето и неможе да мръдне и  реве.Обяснявам ,но пак е там и не разбира че ще плаче отново.Батко й беше на 1,6 г. когато ми викаше пари пари и си сложи ръката на  партегрилчето за филийки.Е , повече не се е парил след случката,ама хем знае че пари хем пробва.

Люляче, много гадно, миличката Дари. Ами и аз слагам лед, ама на мен ми позволяват. Първо под студена течаща вода, после лед и накрая мажа със "Спасател" - крем на билкова основа с колоидно сребро, използва се при травми и контузии. При вас сигурно има нещо подобно.
Айса, на нас ни падна едно нокътче от такова притискане на шкаф.  Но не съм забелязала да е имал болка през този период- около 2 месеца.

Момичета,предстои ми три дневно пътуване а още се кърмим сутрин и вечер,какво да направя -дали ще ми спре кърмата и дали така ще се отбие,защото няма да взимам Кейт с мен.

Ами, ако искаш вече да се отбивате-нищо не прави, а ако не искаш се изцеждай по малко сутрин и вечер, за да задържиш лактацията

МАМИ ИМАМ ОГРООООМЕН ПРОБЛЕМ 
СВЪРЗАН С КОМПА, АКО НЯКОЙ РАЗБИРА ОТ СОФТУЕР ЩЕ СЕ ОПИТАМ ДА ГО ОБЯСНЯ 

Обясни накратко, пък ще видим докъде ни стигат силиците... 

Ще опитам накратко 
Снощи мъж ми преинсталира window-са и след това целия дял D се изгуби. Не излиза изобщо като "икона" като отворя "моя компютър" Чрез друга перационна програма се опита да го отвори, но го разчита като "неразпознаваем файл" от 495gb. т.е. , има доста инфо като обем, а не позволява да се отвори по никакъв начин 
Знаете, че всичко се записва на D-то и при мен най-ценно са спомените свързани с Ади от момента на растящия ми корем, през първите му дни до този момент включително. Много ми е болно 
Ако се наложи да се изтрива всичките ми спомени отиват .....

Мамиииии, почвам сериозно да се притеснявам за моя юнак. Все по-нестабилен става, а аз чакам да проходи. Преди се задържаше прав на едно място, докато се хване за друга опора, от 2-3 дни пада по дупе на секундата щом няма къде да се хване. А да се похваля пък, че от една седмица се наспивам. Буди се по 2-3 пъти и заспива бързо. Ееееее, няма такъв кеф да се събудиш отпочинал. Заспива към 22.30 и окончателно се събужда в промеждутъка от 8.30 до 10 ч.  Само не знам от ваксината ли е или от Хамомила-та. Вечер му давам 5 гранулки преди сън, че беше станало почти нетърпимо положението. Но преди не му действаха толкова. Така че не мога да схвана от къде този сън. Но ще спра гранулките и ще разбера дали е от тях.  
Вани, пиши какъв е проблема, пък все някоя мама ще се включи.
ilik123, големи сладури са малките!!! Гледах снимките във фейс-а.
Вани, виж тук:
http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=153961

velizarka_8
,сигурно се наспиваш,а не напиваш.Направо се  опулих  ,после разбрах че е грешка в бързината.