и за мен тази тактика не работи. Че ще прояде, то се знае - ще прояде, но ще видим кога
предната неделя ми се наложи да изляза точно по обед и баща и я глада. Нямаше ме точно 2 часа (за пръв път я оставям) - първия час само ревала и нищо не я успокоявало, втория час изяла едно плодово пюре от 120 гр и заспала
при мен никога не е яла толкова много. Случвало ми се е да изяде половината макар и рядко. Иначе и давам и непасирана храна - всякак пробвам. Всяка сутрин упорито продължавам да правя попара - само сменям сиренето ( козе, краве ) и чая - да видя дали някоя комбинация няма да и хареаса. Правя макарони на плазмон. На обяд готвя и вземам кухнята. Вечер пак пробвам супа или кисело мляко. И накрая или аз го изяждам, или хвърлям. Добре, че поне царевични пръчици не отказва, но гледам да не и давам когато е време за ядене.
.
Има обаче нещо друго - татко й работи на смени й тя е свикнала с него много, а когато мен ме няма тя е с него. С кърменето се справяме много добре - когато ме няма цял ден я кърмя само вечер и през нощта. А когато съм на 4 часа добавям и още едно кърмене - за заспиване на обяд. Много интересно как когато ме няма си заспива без кърмене, но като трябва да заспи с мен - само като засуче.
Може да пробвате храненето да се прави от някой близък, а вие в другата стая - да се избегне ефекта мама = кърмичка. 
На Мая постоянно и давам сама да се храни, но тя така съвсем не яде, само иска мен да храни, но сама не си слага в устата никога. А това да я храни друг при нас съвсем не върви, даже по-ожесточено отказва, от мен понякога се случва да хапне няколко лъжички, а от друг мноооого рядко....но всяко си е различно, при друг може да свърши работа. Поне не смятам да я оставям скоро и не се притеснявам от тази гледна точка, но така или иначе и аз постоянно мисля дали кърмата и е достатъчна на този етап....между другото преди месец и изследвах хемоглобина, беше 114....поуспокоих се малко. 



Никола винаги ми се буди около полунощ и докато не му дам да посуче, не мирясва.
Дави се от сополите, кашля и се буди по сто пъти на нощ. Особено последната седмица, докато му избие най-сетне зъб номер 9 - долен десен кучешки. За щастие от два дни май успяхме да се преборим със сополите.
Според хомеопатката причината за тях не е нито вирусна, нито бактериална инфекция, а са на психо-емоционална основа.
Ревнува от прекомерното внимание, което отделяме на каката, покрай нейните нервни избухвания и истерии. Предписа ни хапченца за него и за нея и като че ли имат ефект. 
Вече на няколко пъти се случва като му откажа нещо да се тръшка класически на земята или да се извива назад на дъга.
Опитва се да ме пробва като нарочно прави някоя пакост и ме следи с поглед и лукава усмивка как ще реагирам. Само че не знае, че този филм вече сме го гледали и номерата му хич не минават.
Но ми е много интересен как вече от бебе се превръща в малко дете, със собствено мнение и желания.
Много е комуникативен и само чака някой да му обърне внимание и да го закачи. Сам се занимава и може цял час да си изследва разни неща. Имаме прогрес и с хапването - яде с апетит, макар и в малки количества. Най-много обича да опитва от нашата храна и затова почнах да готвя и за нас безсолно. Новите му умения са да казва как прави патето и кончето и да маха за чао. 

. Тия номерца с тръшкането и ние ги правим. Нарочно си удря главата и после театрално плаче да го гушна. 

)) ама какво да го правя диването
. Голяма мъка ми е... Ама а, дано скоро се научат да спят. И как намират енергия цял ден да дивеят незнам
.
. И много други неща може, ама това най-ме радва
.
Гале честит рожден ден.Да си жива и здрава и много обичана .