Жената зодия риби 15

Значи асцендента ми е Близнаци все пак.Поне Луната ми е в Телец.Мерси, NEVER YOUR

Моят е Стрелец.
   

И аз погледнах...пак водолей ми изкара.
Луната ми е в Козирог    Ужас..имам нещо от моя козел вкъщи.

Луната като планета също дава важно отражение в характера 
Моята е във Водолей,от което съм много доволна.От там е свободолюбивия ми дух и действията ми стил "джаста праста"....не се виждам като типична мирна и тиха риба 

Откъде идва наистина това с "тихата и мирна" Риба?Аз съм всичко друго, но не и такава.Мартенска Риба съм, ако това има значение.Освен това съм родена на 19, леко на границата с Овен.

Може би,защото сме склонни да се вглъбяваме,да си мечтаем..да се отдаваме на самота(от тази хубавата).
Те нали са две риби-тиха,безволева и носеща се по течението и другата,която е оригинална,странна и вечно срещу течението.
На мен асцендент водолей и луна в козирог ми дават нещо почти едно и също  -прикриване на чувствата..явно изглеждам затворена,надута и безчувствена.Стремя се да не показвам слабост и чувства и отдавам всичко на работата,защото мисля,че така единствено хората ще ме уважават.Водолея ми носи малко оригиналност и винаги да съм обратното на общоприето,харесвано,слушано...
Не знам как се съчетава с безволевостта ми и мързела,липсата на амбиция и склонността към самота и депресии по рибешки 

И аз съм мартенска риба и то от втората декада,дето уж били баш риби...освен това и с асцендент Риби.Обаче не веднъж съм чула за себе си,че не приличам на типичната представителка на зодията.Тук като си обсъждаме зодията-виждате...намираме си доста общи черти.Дали хората не се подвеждат от думата "риба" 
Каква е изобщо типичната Риба?! 

Аз като се позамисля, не познавам мирна и тиха риба. 

Не съм изпадала в депресия досега.Мога да съм апатична, тъжна, само за няколко дни.Ужасно весел човек съм и обичам да се смея.Гаджетата си ги преживявам буквално за броени часове.Не съм човек Но за сметка на това ще се впусна в бясно нищене на причини, следствия Това може да отнеме месеци, че и повече.Много хора не ми вярват като им казвам, че принципно не ми е проблем да живея сама.
Все едно и мен описваш.Никога съм нямала нуждата да се доказвам, да надскачам себе си, да си поставям крайни срокове.Сякаш винаги съм знаела от какво имам нужда, как да го постигна и само да искам да го задържа.Мога да бъда щастлива и от много малко.Воля ми липсва само за неща, които категорично не желая да направя.

Типична риба...не знам.За мъжете рибоци почти не съмс е интересувала,въпреки че баща мие  такъв.
Но жената си е една жена-дете.Типична риба е може би като се започне от многото фантазия,въображение и измислени светове...голяма драматичност,съпричастност..много жалостиви и събираме сумати негативизъм от околните.Бях чела някъде,че нямаме почти никаква защита затова попиваме освен хубави емоции,така и лоши.
Емоционални,податливи...хем сме готови много да търпим,да ни тормозят с надеждата,че този до нас ще се промени...хем пък с лесна ръка може да захвърлим някой ако "прогледнем" и видим,че нещо не съвпада с представата ни за принца.
Лично за мен мога да кажа,че се влюбвам в непознати..изграждам идеален образ,започватс е едни мечти,представи.В един момент мъжът е в мрежите ми,но разбирам,че нещо не съпада с моя измислен герой и се започват едни големи драми и страдания    Затова си обичам моя,но много се караме..все не мие  достатъчна любовта,разбирането...но и всяка седмица се влюбвам в някой "идеален" индивид.  
Знам,че и сме много депресивни,склонни към пристрастявания..меланхолични и с рязко менящос е настроение.Аз самата съм много депресивна,изпадам в тежки състояния и трудно излизам от тях.Най-малкото нещо...ако видя да речем болно куче на улицата ме кара да не мога да спя,не мога да ям и не мога да си избия от главата кучето и болката му. Баща ми може би е виновен малко за това де...възпитани сме в огромна любов повече към животните и трудно понасям тяхна болка.Той е веган,върл защитник и много съм попила от него.
 
Също четох,че рибите много не се вълнуват от световни проблеми и често изглеждат повърхностни.Това било защото сме твърде вглъбени в самите себе си и проблемите си,нищо не ни изглежда толкова драматично,колкото собствения ни живот и преживявания...нужно ни е малко да сме щастливи и свободни и не се вълнуваме,че някой отгоре ни подтиска и командва.
 

Ох, като пишеш сега за болно животинче.Ей тая болка не мога да я понеса само.Преживявам го много зле.Скоро си изгубихме котката и не искам никога повече да изпитвам онази празнина и тъга.Намерихме я, слава богу.Баща ми е ветеринар и явно от него съм наследила любовта към животните.Не че за някой човек не би ме било жал, ако е пострадал.Но едно животно е беззащитно.Скоро една позната тръгна да ми обяснява за едно куче и как хората се държали изродски с него.И сега ме побиват тръпки и не мога да си намеря място чак.Искам да не чувам, да не знам, че подобни неща наистина се случват.
Интересувам се от проблемите на всички хора.Мога да понеса цялата им болка.Рядко някой приятел може да ме натовари с проблемите си.

Аз съм февруарска риба и съм явно типичната мирна,тиха,ранима и чувствителна риба.
По думите на ММ "пълна овца",но какво да му обяснявам,че съм риба,а не овца.
Познавам мартенски риби,които са по-скоро акулки,а не шарани като мен.Дали февруарските сме по-софт?
Две странички преди една дама беше писала за комбинацията Риба-Везни мъж.Все едно нашето семейство цитира.
За лъжите си признавам без бой,че съм лъгала,но кой не е?
За погледа на Рибите.....ех този поглед!
Не случайно избрах томзи аватар,не че съм красива като Ким,но гледам почти по този начин и се усмихвам така....пак според ММ като овца.
Интересен разговор се получи за нашата зодия.Между другото устойчиви ли сте на стрес?
Аз съм паника,но след бурята бързо се изправям и продължавам.Чела съм,че се огъваме,но не се пречупваме.

На стрес досега съм била устойчива, но устойчивостта я разбирам като да се стегна, да поведа, да подкрепя, да взема юздите и да вървя напред. Нищо не ме е събаряло, надявам се и занапред да е така. Сякаш избутвам емоциите си в такива моменти някъде далеч от мен и ми остава единствено пресметливостта и решителността. Усещам се желязна, знам, че ще отмине, ще се изправя и ще бъда още по-добре.
Аня, като ти прочетох съждението за волята, ми светна, че без да съм мислила и обмисляла и аз така "мисля" - ако следвам себе си, а това го предпочитам при всички случаи, не ми трябва воля. Просто всичко се случва леко, лесно, приятно, красиво, щастливо....., воля ми трябва само ако вървя против мен самата. За личния си опит съм схванала, че това не  води до нищо добро. Някои много се гордеят с волята си. Аз установих, че тя е твърде ненужна за мен, поне в смисъла, който аз улавям.

И да, не се вълнувам от "световните проблеми" поставени и представени от някой друг по определен начин, в определен контекст и с определени цели. Не понасям да бъда водена от чужди интереси и да се опитват да ми втълпят накъде точно трябва да вървят "мислите" ми. Следвам своите пътеки. Виждам от собствения си ъгъл и го ценя, не бързам да захвърля мислите си, ако не съвпадат с наложеното. И обожавам да оставам сама със себе си, а и го умея добре.

П.П. Ааааа, вие сте писали, писали.  Върнах се да попрочета. И Виолетова прочетох. Аз познавам и патологични лъжци/или преувеличаващи/ от всички зодии. Познавам и хора на които този "недостатък" или достатък, кой знае кое е вярното, им липсва в личностната характеристика.  Общо взето не ме вълнува хич, как точно ме възприемат околните в това отношение.
И коя е тая статия на Люмиер, линк, моля!
За излъчването на секс, характерно за зодията, съм чела тук там, но честно казано не съм се задълбочавала. Виждам ефекта, който произвеждам, но и всяка друга жена също. По-скоро го отдавам на женската природа, отколкото на принадлежността към определена зодия.
...И забравих какво още сте мъдрували, та да се включа и аз.

Момичета, толкова ми е и хубаво, че има и други Риби като мен    – във всички ваши постове чета толкова много неща, които мога да кажа и за себе си, но и тъжно, защото рядко се намират хора, които да ни разбират така, както самите ние себе си... Имах една позната, все ми казваше: “Толкова е ефирна душата ти, че трябва на визитна картичка да я показваш, за да ти повярват хората...”  

Любовта към животните, не мисля че е само възпитание от родителите. Само на вас няма да ви е смешно да ви споделя - когато бях дете, майка ми трепе мухите, а аз рева...    И до днес не мога да си го обясня, освен със състраданието към някой, който е в беда...

Преписвам част от описанието за Риби от книгата на М. Дж. Абади и Клодия Бейдър.

“Щом ме видят, хората веднага разбират колко съм чувствителна. Това ми е запазената марка. Моите преживявания са толкова силни, че съм като свръхчувствителна плака, която отразява всичко експонирано. Аз регистрирам и най-малките трептения. Плувам в нещата и така стигам до хората и проблемите им. Преизпълнена съм с разбиране и състрадание. Като риба в океана, аз пътувам по течението на живота и емоционално се докосвам до всички болки и страдания. Вашата мъка става и моя. Не е лесно да се живее така. Аз непрестанно се стремя да различа кое е лично и кое приижда към мен отвън. Ето защо реакциите ми са често крайни.
Грубостите на живота осезателно дразнят моята свръхчувствителност и аз почти непрестанно търся успокоение с усилие на волята и въображението си. Природата ме утешава, обичам морето, защото ме стимулира душевно. Имам лечителски способности.
В любовта съм идеалистка. Подвластна съм на еротиката и обичам да използвам въображението си в любовното изкуство. Мъжете, които ме вдъхновяват, са изключително притегателни. Нуждая се от х ора, на които да се доверя и които да споделят разбиранията ми. Когато надделее чувството на несигурност, аз си избирам мъж, който да ме увлече и омае. Стремя се да разбирам партньора си и да го утешавам с присъствието си. Вниманието ми се съсредоточава върху него.”

slavka70, аз съм крайно неустойчива на стресови ситуации.Блокират ми се всякакви умствени възможности и буквално седя като препарирана.Желателно е да има здравомислещ човек около мен в такива моменти, защото е страшно . Също така на моменти съм голяма параноя  .Иначе да, бързо се справям с проблема след като се взема в ръце.
Винаги ме е изумявало обаче това ми качество да съм хамелеон с всеки конкретен човек.Попивам от неговите реакции и сякаш без да се усетя пренастройвам моето държание към него.На моменти съм си мислила, че нямам индивидуалност, а съм огледало.Мога да усетя всеки страх, всяко желание у човека до мен.Ако се бях научила и да се възползвам от тази ми способност, много щеше да ми е лесен живота...