....Аз,лично си искам тишината и времето в което да си чувам мислите/но има надежда-ваканцията свършва в понеделник/.
))) 
Аз и вчера и днес сутринта получавах факсове, че ме люлее, следобед пак и викам-луда съм...ама се оказа, че следобед наистина е имало. 
Дано така да ни е цялата година 
Нищо друго не ми е било толкова интересно. На мен месец и 3 дни до 26 години. Опс, за малко да излъжа - иронията ме дразни и впечатлява: Маниите ми са дребнички, така като се замисля. 
Чувствам се у дома единствено в ума си - там е къщата на мечтите ми засега. Може би защото обичам нещата да произлизат от мен. А пък твърдят, че на рибите им дай само някой, който да осигурява битие и мечти. Дрън, дрън, че пляс! Взех решение и се бухам от една работа в коренно различна, а и ще си седя повечето време у дома, т.е. ще съм свободна. Много рискова, но не бих могла да ти опиша какво спокойствие, каква увереност се разля по мен, като го реших. Ей така. Изведнъж. Ама защо ли ми трябваше да зрея толкова години... Тюф! Всички котки да се махат от пътя ми!!! Накрая ги спасявам и се взимат твърде на сериозно и сговняват нещата между нас. В смисъл-ако мъж не ми обръща особено внимание, ако е самотник, някакъв, в който виждам твърда външност и нежно сърце-преследвам го до дупка.Но хвана ли го, накрая си викам"И за какво ми трябваше" и бързо ми омръзва. Връзват ми се де...даже по 2-3 пъти. При баща ми се чувствам у дома си, всяко друго място ми е някак временно и не мога да се отпусна.Все имам странно напрежение в сърцето, че утре ще си тръгна Накрая ги спасявам и се взимат твърде на сериозно и сговняват нещата между нас. В смисъл-ако мъж не ми обръща особено внимание, ако е самотник, някакъв, в който виждам твърда външност и нежно сърце-преследвам го до дупка.... Препоръчани теми
