Луна, титлата ми е в отговор на предизвикателство, което ми беше отправено от едно момиче в оная тема. Явно беше влязло погрешно там. Още не съм я махнала, на мен не ми харесва.
Виж целия пост
Жената зодия риби 15
- Публикувана: 13 окт. 2011, 18:14 ч.
- Последно мнение: 5 фев. 2013, 20:12 ч.
# 721
27 ян. 2013, 23:26 ч.
Аз пък не се чувствам приятелка на моето дете. То е и малко още - само на годинка и три месеца. Но си мисля, че на моменти съм прекалено строга, избухвам лесно и му се карам, а после ми е гадно и се чувствам отвратително. Бързо ми минава, но белята от моя страна вече е сторена. Опитвам се да се боря с тази избухливост, но на моменти имам усещането, че тотално се провалям.
А той е такава сладка душичка... Толкова е мил и добричък! Чак се чудя с какво заслужих това прекрасно и послушно създание да си избере точно мен за майка... Мисля си, че заслужава някоя по-добра и търпелива мама, а не зло като мен.
Виж целия пост
А той е такава сладка душичка... Толкова е мил и добричък! Чак се чудя с какво заслужих това прекрасно и послушно създание да си избере точно мен за майка... Мисля си, че заслужава някоя по-добра и търпелива мама, а не зло като мен.
# 722
28 ян. 2013, 09:41 ч.
Привет момичета 
След дълго мълчание и аз се включвам. Може да е от изтощени емоции, може да е от липса на нещо друго, но наистина понякога си се чувствам по-добре като истинска риба - потопена в мълчание и стремеж към вътрешно спокойствие...
Ами, типично по нашенски, пак ще кажа - това съм и аз. Такова дипломатично и жертвено търпение, такова щедро раздаване на бонуси към недипломатичността или нахалството на някои, че наистина после се питат кво е туй чудо срещу тях... Лошото е, че няма никакъв положителен резултат - нито аз мога да се науча навреме да показвам знак Stop, когато някой прекрачва границите, нито пък те да се съобразяват навреме с това, че стъпват на вулканична зона.
За отношението към децата - да, и аз съм повече приятелка, отколкото родител. Не слагам на кантар дали съм уцелила десятката при възпитанието им или съм сгрешила, но това си има и положителните страни. Мисля, че след време ще се прояви истинският резултат - когато станат по-големи, а след време и родители...
Виж целия пост
След дълго мълчание и аз се включвам. Може да е от изтощени емоции, може да е от липса на нещо друго, но наистина понякога си се чувствам по-добре като истинска риба - потопена в мълчание и стремеж към вътрешно спокойствие...
Много съм търпелива, направо съм дебилно спокойна. Само докато не ми прелее, тогава съм простоооооо ......... Не се контролирам изобщо. За сметка на това ми минава бързо. Лошото е, че хората при това положение не разбират защо трещя така (когато си бил търпелив и не си правил забележки, като гръм от ясно небе им идва), а и не им минава бързо, като на мен.
Ами, типично по нашенски, пак ще кажа - това съм и аз. Такова дипломатично и жертвено търпение, такова щедро раздаване на бонуси към недипломатичността или нахалството на някои, че наистина после се питат кво е туй чудо срещу тях... Лошото е, че няма никакъв положителен резултат - нито аз мога да се науча навреме да показвам знак Stop, когато някой прекрачва границите, нито пък те да се съобразяват навреме с това, че стъпват на вулканична зона.
За отношението към децата - да, и аз съм повече приятелка, отколкото родител. Не слагам на кантар дали съм уцелила десятката при възпитанието им или съм сгрешила, но това си има и положителните страни. Мисля, че след време ще се прояви истинският резултат - когато станат по-големи, а след време и родители...
# 723
28 ян. 2013, 13:34 ч.
Привет и от мен, момичета!
редовно ви чета, но не съм писала мноого отдавна.Както вече Анджали го е написала..
..така съм доста дълго време 
Все се надявам бавно да изляза от това си състояние, ама пък като се замисля иде дупката покрай рождения ден...Моят е на 8 март..Та не знам 
Иначе и аз като типична риба умея много да търпя, но побеснея ли все едно не съм аз.Губя всякакъв контрол и казвам тежки думи, след това бързо ми минава и започва да ме гризе съвестта дали не прекалих
По отношение на детето и аз отчитам, че съм му повече приятел , отколкото родител. Синът ми е на 12г и на моменти сме като братче и сестриче- и когато си говорим разни щуротии да се посмеем , и когато нещо се спречкамеКогато се опитвам да съм строга не ми е хубаво и усещам, че не ми идва отвътре.Дано не греша много с това и той да започне да злоупотребява
Виж целия пост
редовно ви чета, но не съм писала мноого отдавна.Както вече Анджали го е написала..
Цитат
Може да е от изтощени емоции, може да е от липса на нещо друго, но наистина понякога си се чувствам по-добре като истинска риба - потопена в мълчание и стремеж към вътрешно спокойствие...
Все се надявам бавно да изляза от това си състояние, ама пък като се замисля иде дупката покрай рождения ден...Моят е на 8 март..Та не знам Иначе и аз като типична риба умея много да търпя, но побеснея ли все едно не съм аз.Губя всякакъв контрол и казвам тежки думи, след това бързо ми минава и започва да ме гризе съвестта дали не прекалих
По отношение на детето и аз отчитам, че съм му повече приятел , отколкото родител. Синът ми е на 12г и на моменти сме като братче и сестриче- и когато си говорим разни щуротии да се посмеем , и когато нещо се спречкаме
Когато се опитвам да съм строга не ми е хубаво и усещам, че не ми идва отвътре.Дано не греша много с това и той да започне да злоупотребява 
# 724
29 ян. 2013, 11:27 ч.
windy,аз бях точно твое копие като млада майка
Сега съм....сбирщайн от това,което са писали по-горе момичетата...синът ми сподели,че приятелите му завиждали за майка като мене,щото съм била плясната в устата,много неща са му разрешени,обличала съм се "не като техните майки" ии..разни такива...Това хем ми хареса,хем на моменти и аз като Луна се питам и се страхувам дали не бъркам.Но пък-не мога да бъда друга.Така го чувствам и точка!
Виж целия пост
Аз пък не се чувствам приятелка на моето дете. То е и малко още - само на годинка и три месеца. Но си мисля, че на моменти съм прекалено строга, избухвам лесно и му се карам, а после ми е гадно и се чувствам отвратително. Бързо ми минава, но белята от моя страна вече е сторена. Опитвам се да се боря с тази избухливост, но на моменти имам усещането, че тотално се провалям.
А той е такава сладка душичка... Толкова е мил и добричък! Чак се чудя с какво заслужих това прекрасно и послушно създание да си избере точно мен за майка... Мисля си, че заслужава някоя по-добра и търпелива мама, а не зло като мен.
А той е такава сладка душичка... Толкова е мил и добричък! Чак се чудя с какво заслужих това прекрасно и послушно създание да си избере точно мен за майка... Мисля си, че заслужава някоя по-добра и търпелива мама, а не зло като мен.
windy,аз бях точно твое копие като млада майка
Сега съм....сбирщайн от това,което са писали по-горе момичетата...синът ми сподели,че приятелите му завиждали за майка като мене,щото съм била плясната в устата,много неща са му разрешени,обличала съм се "не като техните майки" ии..разни такива...Това хем ми хареса,хем на моменти и аз като Луна се питам и се страхувам дали не бъркам.Но пък-не мога да бъда друга.Така го чувствам и точка!
# 725
29 ян. 2013, 11:40 ч.
Ей затова ми харесва да плувам тук. 
Все едно си разговарям със себе си, а това, ще се съгласите и вие, най обичам. Да потъвам в собствените си дълбини и да изследвам, изследвам, откривам все нови и нови току що осъзнати красоти, което ме радва, няма как.
Макар в момента да съм изследователски настроена в друга посока по-скоро... - как вътрешното определя външното. Много приятни изненади си поднасям напоследък и още повече се радвам за себе си.
Дипломатичността и търпението нямат нищо общо в моя свят, да вметна. Дипломатична съм често, не лъжа, но и съм директна, а търпението, в смисъл да понасям тежести всякакви, нерешени от мен, а наложени ми, вече режа в началото още. Не ми е било трудно да го осъзная ефекта от подобно самоотношение, трудно ми беше да не го приложа веднъж само и още по-тежко да живея с последиците от неприлагането му години наред. Съвсем логично обичам да обичам себе си първо. А това последното да не се съревновава с обичта ми към децата. На различни нива обич, но взаимно свързани, като скачени съдове - обичаш себе си имаш и за децата си в повече.
Леле, къде се отплеснах!
Не ми прощавайте! 
Виж целия пост
Все едно си разговарям със себе си, а това, ще се съгласите и вие, най обичам. Да потъвам в собствените си дълбини и да изследвам, изследвам, откривам все нови и нови току що осъзнати красоти, което ме радва, няма как. Макар в момента да съм изследователски настроена в друга посока по-скоро... - как вътрешното определя външното. Много приятни изненади си поднасям напоследък и още повече се радвам за себе си.
Дипломатичността и търпението нямат нищо общо в моя свят, да вметна. Дипломатична съм често, не лъжа, но и съм директна, а търпението, в смисъл да понасям тежести всякакви, нерешени от мен, а наложени ми, вече режа в началото още. Не ми е било трудно да го осъзная ефекта от подобно самоотношение, трудно ми беше да не го приложа веднъж само и още по-тежко да живея с последиците от неприлагането му години наред. Съвсем логично обичам да обичам себе си първо. А това последното да не се съревновава с обичта ми към децата. На различни нива обич, но взаимно свързани, като скачени съдове - обичаш себе си имаш и за децата си в повече.
Леле, къде се отплеснах!
Не ми прощавайте!
# 726
29 ян. 2013, 12:01 ч.
Само не мога да разбера как в началото на житейския си път бях една такава свита,тревожна-да не обидя някой,да не го нараня...А сега-пляскам си,каквото мисля...най-често под формата на шега /може би пак от неудобство да не обидя отсрещния/,но ми олеква и съм спокойна,че съм го казала...мразя да трупам в себе си
Виж целия пост
Дипломатичността и търпението нямат нищо общо в моя свят, да вметна. Дипломатична съм често, не лъжа, но и съм директна, а търпението, в смисъл да понасям тежести всякакви, нерешени от мен, а наложени ми, вече режа в началото още.
Само не мога да разбера как в началото на житейския си път бях една такава свита,тревожна-да не обидя някой,да не го нараня...А сега-пляскам си,каквото мисля...най-често под формата на шега /може би пак от неудобство да не обидя отсрещния/,но ми олеква и съм спокойна,че съм го казала...мразя да трупам в себе си
# 727
29 ян. 2013, 12:09 ч.
Аз другояче съм го изживяла, Фиона. Не го свързвам със свенливостта хич.Не е и егоизъм, както го тълкуват повечето - със знак минус. Не. Жизнеутвърждение е. Родила съм се с тази нагласа, околните са опитали да я префасонират от кривонатъпкани убеждения, но решаващата точка е за мен. Без вреда никому.
Виж целия пост
# 728
29 ян. 2013, 12:32 ч.
Абе,Луне..щях да те питам-ти как определи,че си зодия Риби?По часа ли се гледа?Щото имам 4 дружки родени на твоята дата-две се определят като Риби,останалите като Водолеи..а съм сигурна,че те часа надали си го знаят. 
Упссс...чакай сега...ти февруарски риба ли беше или мартенска...
май мартенска
Виж целия пост
Упссс...чакай сега...ти февруарски риба ли беше или мартенска...
май мартенска
# 729
29 ян. 2013, 12:33 ч.
Принцесо, много успокояващо ми подействаха думите ти. Може и за мен да има надежда да стана по-търпелива и да не се впечатлявам толкова от дреболии. Преди да родя гледах чуждите деца и все се молех, когато някой ден имам свое дете, то да не бъде някое малко лекенце, разглезено до крайност, да не порасне злобно и дребнаво, все недоволно от заобикалящия го свят. Исках (и все още искам) да възпитам добър, честен и великодушен млад човек, обичлив и мил, позитивен, усмихнат и с добри обноски. И мисля, че това възпитание трябва да започне от рано. Но опит като родител нямам и все се опасявам, че изискванията ми към малкото ми момченце са твърде завишени. Та той е още почти бебе...
Относно дипломатичността, не бих казала, че съм най-добрия пример за това. Не съм еманация на съобразителността, но пък и никой от близките ми приятели не го очаква от мен. Ако има хора в обкръжениео ми, които очакват да спестявам истината, за да не ги заболи, то те със сигурност не се числят към близките ми приятели. Добрите ми приятели затова са добри - защото с тях си казваме всичко. Те са ми и най-добрият коректив, когато допускам грешки. Няма по-натоварващо психиката нещо от лицемерното отношение.
Тук съзнавам, че смесвам понятията дипломация, съобразителност и честност, но въпреки това се надявам, че сте ме разбрали правилно.
Виж целия пост
Относно дипломатичността, не бих казала, че съм най-добрия пример за това. Не съм еманация на съобразителността, но пък и никой от близките ми приятели не го очаква от мен. Ако има хора в обкръжениео ми, които очакват да спестявам истината, за да не ги заболи, то те със сигурност не се числят към близките ми приятели. Добрите ми приятели затова са добри - защото с тях си казваме всичко. Те са ми и най-добрият коректив, когато допускам грешки. Няма по-натоварващо психиката нещо от лицемерното отношение.
Тук съзнавам, че смесвам понятията дипломация, съобразителност и честност, но въпреки това се надявам, че сте ме разбрали правилно.
# 730
29 ян. 2013, 12:39 ч.
Windy, всичко ти разбрах, но нямам време да пиша. Бързам за работа.
19-то мартенска съм , Фиона. Нямам нищо общо с водолеите.
П.П. Хич не ми е чуждо да плесна понякога нещо не на място.
Виж целия пост
19-то мартенска съм , Фиона.
Нямам нищо общо с водолеите.П.П. Хич не ми е чуждо да плесна понякога нещо не на място.
# 731
29 ян. 2013, 13:09 ч.
Нема кво да се извинявам значи Ама се усетих накрая,деее...
Windy,и аз с такива претенции тръгнах към сина си...като беше малък даже имах мнооого по-завишени изисквания към него..и сега ме е яд,че съм била такава.Ако имам второ детенце,ще наблегна на гушкане и ласки много повече,отколкото преди.Не,че съм била студена майка /но и не обичам много лиготии,де/..но все си мисля,че съм могла да бъда не толкова сприхава с него.Ми,дете е все пак-какво съм очаквала?? Лекенце не е бил /и аз имам непоносимост към такива келеменца
/ но пък днес на моменти забелязвам,че много често е недоволен...мърмори като дърта свекърва..не оценя много от нещата,които му се дават/за него явно му се полагат/ и това е нещото,което ме изкарва извън релси с днешна дата. 
Виж целия пост
Windy, всичко ти разбрах, но нямам време да пиша. Бързам за работа.
19-то мартенска съм , Фиона. Нямам нищо общо с водолеите.
П.П. Хич не ми е чуждо да плесна понякога нещо не на място.
19-то мартенска съм , Фиона.
Нямам нищо общо с водолеите.П.П. Хич не ми е чуждо да плесна понякога нещо не на място.
Нема кво да се извинявам значи
Ама се усетих накрая,деее... Windy,и аз с такива претенции тръгнах към сина си...като беше малък даже имах мнооого по-завишени изисквания към него..и сега ме е яд,че съм била такава.Ако имам второ детенце,ще наблегна на гушкане и ласки много повече,отколкото преди.Не,че съм била студена майка /но и не обичам много лиготии,де/..но все си мисля,че съм могла да бъда не толкова сприхава с него.Ми,дете е все пак-какво съм очаквала?? Лекенце не е бил /и аз имам непоносимост към такива келеменца
/ но пък днес на моменти забелязвам,че много често е недоволен...мърмори като дърта свекърва..не оценя много от нещата,които му се дават/за него явно му се полагат/ и това е нещото,което ме изкарва извън релси с днешна дата.
# 732
29 ян. 2013, 14:42 ч.
Аз наблягам на гушкането, понякога направо не мога да се спра. Толкова го исках и го чаках това детенце, че не мога да му се нарадвам. Ликувам само при мисълта, че си е мой! Знам, че след време няма да ми дава дори да се доближа до него - когато стане тийнейджър и целувката на мама се превърне в най-неготиното нещо на света. Затова сега се възползвам от "промоцията"!
Но гушкането не ми пречи да се карам понякога. Този студ навън е истинско изпитание за нервите и на двама ни. Той скучае и върши бели, а аз си тренирам търпението...
Виж целия пост
Но гушкането не ми пречи да се карам понякога. Този студ навън е истинско изпитание за нервите и на двама ни. Той скучае и върши бели, а аз си тренирам търпението...
# 734
29 ян. 2013, 20:50 ч.
Фиона, аз за себе си писах..., нещо във връзка с последните ви постинги.
Не обичам да ми се извиняват, обичам да ми се заявяват. Когато човек се изразява без нарочни лоши и насочени към слушателя/читателя мисли, се усеща.
По въпроса с гушкането, мисля, че напук на цялата ми студенина, съм най-лигавото майче що се отнася до прегръдки, целувки и гушкания. Пуберчето ми още ми позволява да го целувам по челото на излизане - нещо като ритуал за късмет ни е. А на мен ми действа успокояващо, като да съм го благословила и някой го пази, докато е далеч от мен. И с малкия сутрин се повтаря същият сценарий. За мен точно и за моите деца това е най-верният начин. Така го усещам.
Но признавам си, с друг така не мога. Много делова ми се получава всякаква друга близост и осъзнавам колко ледена изглеждам отстрани.
На 19 - ти ли?
Виж целия пост
Не обичам да ми се извиняват, обичам да ми се заявяват.
Когато човек се изразява без нарочни лоши и насочени към слушателя/читателя мисли, се усеща. По въпроса с гушкането, мисля, че напук на цялата ми студенина, съм най-лигавото майче що се отнася до прегръдки, целувки и гушкания. Пуберчето ми още ми позволява да го целувам по челото на излизане - нещо като ритуал за късмет ни е. А на мен ми действа успокояващо, като да съм го благословила и някой го пази, докато е далеч от мен. И с малкия сутрин се повтаря същият сценарий.
За мен точно и за моите деца това е най-верният начин. Така го усещам. Но признавам си, с друг така не мога. Много делова ми се получава всякаква друга близост и осъзнавам колко ледена изглеждам отстрани.
И аз съм от точно от споменатите мартенски риби
Препоръчани теми