Есента настъпва, АВГУСТинче смело стъпва!

Слави, наминавай по-честичко   Мишо се е ориентирал много правилно с питката  
Десинка, и от мен стиснати палци притесненията ти да не са основателни. И сигурно е така.
Умората си казва думата, сега сме в труден период с мъниците и наистина е доста изморително. Може би ако има кой да те отмени поне за мъничо?...
Аз в това отношение не мога да се оплача в момента, дори бих казала, че имаме по-добър сексуален живот от всякога, но сме имали такива моменти и за това мога да кажа, че понякога се случва човек (или и двамата във връзката) да изпадат в подобни състояние. И кофтито е, че се отразява зле на връзката, но пък хубавото е, че е временно и отминава. Надявам се при вас да е така. При нас си отмина от самосебе си, като единствено си повтарях, че не трябва да се фиксирам прекалено в това.

Тупурче, директно по зададения въпрос

1. Обличане и събличане. Под формата на игра се обяснява на детето всяка част от облеклото и се моли за съдействие. Например - подай ми лявото крачето, за да сложим лявата обувчица. Показват кое е лявото краче и обувчицата и т.н. в този стил. Резултат, че Софи вече сама ми дава крачето да я обуя, като си свали чорапите се мъчи да си ги сложи, помага ми като й обличам блуза, а може и сама да я съблече ако помогна малко с ръкавите. Изглежда тривиално, но им беше много забавно.
2. Игра с шалчета - всякакви разновидности шалчета - прозрачни, цветни, плътни, от различни материи, шарени, едноцветни и т.н. Може да се измислят всякакви неща. Играха на криеница като първо се покриваш ти с шалчето и питаш "къде съъм", детето го маха от лицето ти и ти казваш "ето ме". А сега ти - и детето се крие само с шалчето, ти го търсиш и като го махне казваш "ето теее". После се усложнява играта с по-плътен и голям шал. След това се крият предмети - първо с прозрачното шалче, след това с по-плътно. Идеята е детето да разбере, че нещата дори да не се виждат в момента продължават да съществуват. После криеш предмета и насърчаваш детето да го намери. И т.н. в този стил.
3. Игра със сапунени мехури - голяма веселба. Също може с пяна за бръснене върху огледална повърхност, но зависи от детето - Софи е на етап да я яде и е още малка за тази игра, която иначе е много забавна.
4. Игри с учене на частите на тялото. Тук може много да импровизираш с песнички, с разни играчки или пъзели от този тип. Софи вече знае доста неща - къде й е ръчичка, краче, носле, бузки, косичка, коремче, дупе, устичка, пръстчета, зъбки. Не ги показва винаги, но ги знае.
5. Игри за научаване на животните - тук изборът на играчки е огромен. Както и книжки. Може да се покаже например кончето на книжката, кончето като играчка, кончето на снимка и т.н. Идеята е да не се асоциира само с конкретната картинка/играчка, а да се създаде по-цялостна представа у детето. Софи вече показва страшно много животинки, а само преди 2-3 седмици мислех, че не разбира нито дума от това, което казвам.
6. Игра на телефон - също много импровизации, като ти си отсрещната страна и говориш с детето.
7. Рингове за нанизване, пъзели с големи части, с дръжчица за по-добър захват и отдолу подсказка къде трябва да се сложи съответната фигурка, кубчета, играчки за издърпване, играчки тип да уцелиш формичката, има едни като чашчици с различна големина, които се слагат една в друга и пр. и пр. - все неща, подходящи за развиване на фината моторика. На по-късен етап преливане на вода от съд в съд. Сортиране на щипки по цвят, нанизване на макарони - пак на по-късен етап.
8. Четенето и показване на картинки също е чудесен начин за развиване на детето. Софи много обича и ми носи книжките да й чета. Показва вече доста неща по картинките като питам къде са. Определено ме разбира, но не казва почти нищо.
За мамите, които се тревожат, че децата не са много напред в говорното развитие в сравнение с други на тази възраст - логопедката ми обясни, че в периода на прохождане децата се фиксират много в самото ходене и говоренето остава на по-заден план. За това много деца временно стопират говорното си развитие докато горе долу усвоят добре ходенето. Но предвид, че ходенето се развива интензивно до около третата година, координацията и ориентацията, възможно е някои деца без никакви проблеми да проговорят около тази възраст. За пример сестра ми проговори на 3 години. При Софи стана така - тя казваше някои думички, отговаряше ми с да и не и като почна да се пуска да ходи спря тотално и мина само на бебешки.

9. Игри с музикални инструменти - хармоника, барабан, ксилофон, пиано, китара и т.н. каквото се сетиш.

Друго важно - не се препоръчва да се скупчват много играчки около детето, защото в резултат то се разконцентрира и не обръща достатъчно внимание на нито една играчка (сигурно има изключения). Играе се една игра, като изгуби детето интерес се прекратява и се минава на следващата. Естествено става дума за времето, което се прекарва в игра с детето и естествено това не може да е по цял ден. Достатъчно е един час на ден да се занимаваш, но да е качествено. Учеха я да прибира играчките по местата им. Да прибира по-дребните играчки в кутии. И към края тя наистина ги прибираше. Обясниха, че за децата е много важно всяко нещо къде се намира в пространството. Желателно е да са все на едно и също място, всеки път след игра заедно да се прибират, макар и детето на тази възраст още да го прави съвсем непохватно - така се стимулира чувството за ред и сигурност у децата, което на тази възраст е от голямо значение.

Много е важно как точно говориш на детето - бавно, отчетливо, с много повторения и ясна артикулация. Стремиш се да привлечеш погледа му към устните ти, за да види как точно произнасяш дадена дума много бавно. Наблягаш на думите, като ги онагледяваш, но без да става досадно от типа "хайде сега кажи еди кво си". Стимулираш детето да отговаря на въпросите, като в началото например ти отговаряш вместо него, но с въпросителна интонация. Например: Искаш ли тази играчка? ... (оставяш време за отговор) .... ако не последва ти отговаряш - Дааа?? Значи искаш тази играчка? И така, докато детето схване за какво става дума. Звучи досадно, но има ефект.

Айде стига, че стана егати романа  

Либи, изключително полезна информация. Благодаря, че я сподели!

Ехееее,Наде ами аз тефтерчето да си бях отворила да записвам-много неща си научила:) Нищо-сега всичко е систематизирано:) Някои неща съм пробвала на моменти да правя по интуиция,а другииии -абе има за корекции
Тупурче,много се радвам за синичките гащета!
Майола Бени,направо ме разби за плеймейтката Тя че Маги си е хубавица-факт:))))
velma,малкият голям майстор-браво!

Момичета, вие какви чаши със сламка ползвате? Аз вече давам на Хриси млякото с такава чаша на Дисни, но ми е адски неудобна, че не е разграфена. Та -подсказки коя фирма има чаши,  разграфени и по 250-300мл?

Здравейте! безкрайно ви благодаря за прекрасните честитки и пожелания които получих!   
Veronika Hristova добре дошли с поредното августинче , напиши повече за вас 
Велма и мен ме изумиха способностите на малкия - браво на него!
desinca това за положението с половинката все едно аз съм го писала  , наистина е трудно когато той е постоянно на работа, и малката е залепена за мен, и за капак спи с нас на малкото ни легълце което адски скърца и тя суче като новоредено  , но все някога ще мине този период, и после като зайци    и аз като Либи, не го отразявам като проблем, просто е фаза през която няма как по друг начин да минем, но ще я минем 
Слави , хубаво е че се разписа 
Либи , това което описваш, е  полезно, и съм го чела в книгата за която съм ви споменавала, исках да ви напиша част от нещата които пише, но все нямам време, но ето че Либи го е направила  ЕТО ТОВА Е КНИГАТА много хубаво  е обяснено всичко , както казах това което Либи е описала го има вътре, пише всичко по месеци,  за определените месеци какво е добро за децата, какво би трябвало да могат, и на какво да наблегнем за да им помогнем да научат онова което трябва да усвоят за възраста си.. само да допълня още нещо като част от игрите :  ако искаме да не се зариваме с играчки и да ги учим на ред и дисциплина, трябва да въведем подреждането като част от играта, например вземаме кашони или кутии и когато приключваме с играта започваме гласно и нагледно да прибираме играчките като обясняваме на детето какво правим, и го подканваме да ни помага, добре е играчките да са сортирани, по-лесно е за детето, напр. книжките в една кутия, музикалните в друга, плюшените в трета, също може да са цветни кутиите, и да му се обяснява как кубчетата стоят в зелената кутия а куклите в червената например.. в началото основно само вие ще си вършите това упражнение, но идеята е че те наблюдават ритуала , попиват и най-малкото копират  по-нататък, вече може да стане и по-забавно когато им създаваш стимул, например, ще успееш ли да събереш всичко по местата докато спре кухненския  таймер, или свърши песничката и т.н. да ви кажа с Вики имам голям напредък в това отношение, още и е трудно да разбере защо всичко се слага на отделни места , но помага и сама си слага нещата по кашоните  с нещата описани от Либи също добре се справя и сега като чета че специалисти ги ползват горещо ви препоръчвам да си набавите тази книжка..
относно играчките също е както е обяснила Либи, отделно само искам да ви препиша какво пише в книгата относно кои са подходящите подаръци за около две годишни деца, а и все пак сега сме пред избор на такива за празниците и смятам че ще е полезно :
Наблягайте на разнообразието.
Играчки подпомагащи развитието на дребните двигателни умения:
за вместване и нареждане, прости дървени пъзели /особенно с малки бутони, за по-лесно поставяне и измъкване/ игри за откриване на местата на определени форми, кубчета, кутии за напълване и изпразване.изскачащи играчки с циферблат, копчета или бутони за манипулиране.
Играчки подпомагащи развитието на големите двигателни умения:
топки с всякакви размери,играчки за бутане и за дърпане, играчки за яздене, за катерене, люлки, пързалки.
Играчки стимулиращи въображението :
животни, кукли и кукленски мебели, колички , камиончета и самолетчета, книжки от картон, кухненски съдове и електроуреди / имитация на истинските и безопасни истински/, вещи от бита/ телефони, колички за пазаруване в магазина/ , дрехи и аксесоари / шапки , куфарчета, дамски чанти / , конструктори.
Играчки стимулиращи творчеството :
пастели и хартия, пластилин,материали за изработване на колажи, боикоито се нанасят с четка и гъба.
музикални играчки :
барабани, маракаси, духови инструменти, ксилофони, клавишни, касетофон с музика за  1-2 годишни.
 в книгата също пише, че трябва на детето да се обяснява много, в смисъл, не просто да му се каже не, а да се обясни защо му се забранява, например, да не разхвърля кубчетата защото е опасно и то или друг може да се подхлъзне и да се удари, когато пипа нещо забранено ,да не го нападаме с крясъци и забрани а да му позволим да огледа например телефона или дистанционното, а  после да му обясним, че това не е за игра, и да му посочим кое е, например, имитация на тел. или друга играчка с бутони, в началото няма да разбират, но постепенно ще добият навик и ще се вслушват, и ще започнат да правят разлика м/у играчките и "забранените" неща..
ами като имам време и ако смятате че ви е интересно, мога да опиша и още неща.. 
много  и  на всички !!!

Мими, аз имам същата книга, както и тази за първата годинка и определено това са най-безценните книги, които имам на тази тематика. Безкрайно интересни и полезни съвети, които най-важното - работят!Много неща съвсем естествено идват на родителите чисто интоитивно, което е нормално - то не е висша математика родителстването, но си е друго да ги видиш систематизирани нещата

Но във Варна най-важното беше да видиш с очите си подхода и резултатите. Не знам как успяваха да я накарат да направи неща, които аз не успявах преди това  

Вероника, добре дошла при нас 
Велма, и мен ме шашна, браво на детето!   

Мими и Либи, безкрайно благодаря за инфото, само заради вашите 2 поста на тази страница си заслужава да следя форума(и не само, де:))))    - по едни китки за двете.

И аз много благодаря! Успокоих се, защото Мими прави много от нещата, а сега се замислих много и за подхода си и се надявам да имаме резултат. Златни сте, момичета! И точно говоренето ми беше най-тежко, но пък именно Мими рано проходи и все още това и е най-интересно, трудно мога да я накарам да се концентрира върху нещо, обикновено бяга като фурия около мен. Племенницата ми проходи на 1 г. и 3 м. и до тогава говореше много хубаво и явно има нещо общо. Много ви благодаря!  
Но пък и има хора, на които им идва от вътре, имам много добър педагогически подход. Аз не съм от тях, но поне се старая  
Днес излязохме с буба пеша на разходка, обиколихме тук района и се представи добре. ПРеди обяд пък с количката бяхме, но често я свалях да върви и съм много щастлива, че се получава. На моменти се чувствам ужасно гузна към Мими, сякаш ще и открадна част от детството заради бебето. Тя спи при нас, но пък си играе в кошарата, а тогава бебето ще и я вземе, бебето ще бъде в количката, а тя ще върви... абе такива ти неща, вероятно като се появи малкото човече ще бъде съвсем различно, все още не мога да си представя как бих могла да обичам някой колкото нея, но пък и за нея не си бях представяла колко много мога да я обичам  

·٠•●♥☆тупурче☆♥●•٠·, с брат ми имаме разлика във възрастта около година и пет месеца и никога, ама никога не съм страдала от това! не съм се чувствала ощетена, нито пренебрегната.. дори напротив - такива приятели сме, всичко сме си споделяли, били сме в едни и същи компании като ученици и досега сме много близки! някак си в себе си съжалявам, че не мога да имам две дечица с толкова малка разлика, защото антония със сигурност ще загуби от това, но.. не му е сега моментът за второ!


а пък за това, че нямаш добър педагогически подход - аз лично оставам със съвсем различни впечатление!! поне от нещата, които споделяш тук за себе си и мими!
 

И аз благодаря на Либи и Мими за споделеното   ! И искрено се учудвам, че децата ми с почти всичко от изброеното се справят много добре. Но го отдавах по-скоро на естественото им психическо и физическо развитие  . Защото признавам си почти никакво време не ми остава да обръщам персонално и задълбочено внимание на всяко от децата  .Пък може и това да е причината - от зор ще пораснат бързо, бързо 

А за връзката между говореното  и вървенето май е вярно - близнаците проходиха на 1.3г и вече правят прости изречения, а кака им проходи на 1г и съответно проговори към 1.6-7г.  .

Тупурче, едва ли ще те успокоя, но не минава ден, в който не се чувствам виновна пред голямото си дете, заради повечето внимание, което отделям на малките  . Опитвам се да компенсирам това, но на моменти пак забравям, че и тя все още си е донякъде бебе. Успокоявам се поне с това, че има голяма компания в игрите
 - братята й добре я забавляват  . Но това важи за мен разбира се.

Лек ден!

٠•●♥☆тупурче☆♥●•٠·,ще ги обичаш  и двете много повярвай ми.А за изместването- не се притеснявай,все пак Мими ще расте и ще трябва да става самостоятелна и причината няма да е  непременно бебето.Моя син май на моменти е доволен,че навън немога вече непрекъснато да гледам какво прави и не викам постоянно-ще паднеш,по внимателно,не бягай силно и т.н...Сега има повече свобода и разбира се когато иска да се  гушкаме си го гушкам и  му чета приказки.

Аз май ще спра да чета вече в тази тема, вие пак го обърнахте на кой е по-по-най. Явно моето дете е тъпо щото не може да говори, казва само някакви бебешки глупости, не може да се облича, не познава животните, не знае как казват, не иска да четем книжки, не може и не иска да си прибира играчките, не познава частите на тялото, не се интересува от музикални инструменти, от формичките може да пъха само кръга и триъгълника. Така че явно и аз съм тъпа майка и детето ми е тъпо.

И моето дете не прави повечето от гореизброените неща, не говри също. НО това не означава, че не искам да чета какво могат другите дечица и да се радвам за постигнатите резултати. Все пак всички деца са различни както всички хора сме различни и точно в това ни е чара. Винаги има нещо, което компенсира останалите неща.
adelina_bg не се ядосвай за глупости, понеже няма никакъв смисъл от това 

Ако съм смятала, че това, което написах може да се възприеме като "кой е по по най", никога нямаше да го напиша. Това ми е едно от най-омразните неща. Написах го само, защото смятах, че ще бъде полезно и защото на мен лично ми беше много полезно да видя с очите си как точно се подхожда за определени неща.

Софи до скоро също не правеше много от нещата, но от както започнахме по-целенасочено да се занимаваме с нея дръпна много напред, а и да не забравяме, че в тази тема тя е най-голяма, а много по-малки от нея правят много повече неща. Но не смятам, че е тъпа, защото на тази възраст изобщо не може да се говори за такова нещо, а че с някои неща се справя по-бавничко и е необходимо повече търпение и занимание. Все едно аз да тръгна да се обиждам тук на мамите с ходещи дечица, защото Софи от един месец уж е проходила, а все още пълзенето й е любимо или на говорещите, пък тя не казва почти нищо съзнателно...
Децата възприемат по различен начин, на едни едно им е интересно, на други - друго и ако смятаме, че изостават в дадено умение, просто му обръщаме повече внимание и се занимаваме. Ето, Софи пък не може да уцелва формичките, но й показвам непрекъснато и съм сигурна, че скоро ще се получи.

И друго да допълня - като казвам обличане и събличане, някой да не си представя, че едва ли не самостоятелно трябва да го прави детето на тази възраст. Става въпрос за подканване детето към съдействие, а трябват още доста умения, за да може да го прави само. За събирането на играчките също - естествено, че не си подрежда играчките, а просто ги подава да ги приберем в кутия и после постепенно трябва да се премине към по-голяма самостоятелност, което ще отнеме време.

Деси, надявам се че това го написа с ирония
Вече няколко пъти се писа че при децата на тази възраст не може да се говори за по-по най и не се пускат поставе с цел да се изтъкват децата. И мен ме болеше сърцето като четях как твоя малчо седи седанал самостоятелно на 6 м., а Микаелка милата седна самичка чак на годинката.
На сеста ми детето е с два месеца по-малко от Мики - в двигателно отношение е голяма фъркотия /за разика от нашето заспи  /, но пък грам не можеш да е хванеш да й пееш нещо, да й разказваш или да е занимаваш - просто си е до дете.

Аз не съм изпуснала нито един пост във темите досега, въпреки че съм писала броени пъти и то все с притеснения около развитието на Мики, но постове от рода на какво прави някое детенце са ми много от полза и голям ориентир.

Много интересно като ходихме последния път на детския невролог и той като ме разпитва какво прави детето /тя повечето работи за които ме разпита си ги правеше / и аз после като споделях с познати майки всички казваха ми аз ако си водя детето при него ще го изкарат много зле, а на мен ми се струват техните деца много по-напред от Мики 


Обадихме се и ние да запишем един курс в Карин дом - пък дано се обадят по скоро, а още по-добре Мики да проходи до тогава и да не се налага да ходим