Есента настъпва, АВГУСТинче смело стъпва!

Zolka, аз много търсих разграфени чаши със сламка и така и не намерих. Добре, че вече не ми трябва разграфена. Иначе имам една на Чико (оставих я в яслата) и у дома една на Нуби. И на двете съм махнала част от клапите, защото с тях и аз едвам засмуквах. Жалко, че не могат да се пробват в магазина как се смуче от тях. На Чикото беше лесно, само дръпнах една гумичка настрани, а на Нубито направо смених карантията с една от стара счупена чаша. Въпреки намесата ми, чашите продължават да не текат, като ги обърнеш надолу и Миро идеално и лесно засмуква от тях.

adelina_bg, Миро също е от отбора на Алекс. Изобщо не му се притеснявам, въпреки че с развитието си е направо изоставащ спрямо сестра си. Обаче при него ми е много по-лесно от друга гледна точка - заспива си сам от много месеци назад, спи си по цели нощи, адаптира се в яслата супер бързо. Играе си сам, не ме тормози. Аз съм доста заета и не му обръщам много внимание в игрите. Виждам го, обаче че е винаги весел, дори и болен (както е пак от вчера ) и му се радвам.

тупурче, според мен като се роди второто дете, щеш-нещеш ще го научиш да си спи в неговото легло (при вас няма да има място от каката или обратното - Мими ще се научи да спи сама). От самосебе си ще ти се получат и много други неща, за които сега се притесняваш. Успокой се и се наслаждавай на времето ти сега с Мими. И аз имах притеснения, че ще пренебрегвам единия или другия, но не е толкова страшно. Майките намират време винаги, пък има и татковци, които също се включват и вниманието към децата е достатъчно.

Миро пак бори ужасна хрема и придружаващата я кашлица. Много ми е болнав сравнено със сестра му, но знам че и това ще отмине и той ще стане здраво парче, като сестра си

Мими ,наистина страхотен пост С валсовата стъпка просто ме развесели тотално!Аз пък да ви кажа,че съм убедена,че мъниците разбират много повече,отколкото дават вид и кой знае колко ни гледат сеира как се правим на малоумни на моменти.Двата поста на Мими и Либи ми се виждат много полезни за насоки и идейки,а все пак всеки човек си е индивидуалност още от раждането му и троги закони в развитието му няма!
Деси,не си мисли ,че някой слага етикет "малоумен" на детенцето ти.Самата дума е груба и не отива на такова хубаво слънчице! Алекс тепърва ще има да си показва възможностите и характерчето,както и всички други сладури.
Много прегръдки за всички силни майчета,които са минали през трудности и се борят за здравето и щастието на дечицата им.Не е срамно да имаш проблем,за да се бориш,за да го разрешиш! Дано проблемите при всички ни са по-малко!
За чашка със сламка-ние сме с най-обикновена за 3 и нещо:)
  за всички!

Аз имам две чашки със сламка още от времето на моята племенница (10-12г) обаче няма кой да ги ползва. Сламката е за дъвчене ако не знаете! Иначе чашите са хубави, но марка не мога да кажа. Също не са разграфени.
На моят син явно пак му никнат зъби или има някакъв друг проблем. Направо се чудя какво да го правя. Виждам, че нещо го тормози, но немога да разбера какво е. Има дни в които има страшен апетит. Яде като разпран и немога да му смогна. Има дни както днес, когато си яде само закуската и всичко свършва до там. Тази вечер идваха родителите ми на гости и донесоха една камара глезотийки за ядене. Тях ги яде вечерта, но яденето цял ден почти не близна.
Акото му пак е странно. В смисъл през деня си е нормално твърдо и оформено, но вечер пуска по едно рядко, колкото да му зачерви дупето до кръв. Незнам на какво се дължи всичко това.

За малко да забравя. Въпрос към мамите, които пазаруват от чужди сайтове. От къде мога да си купя бодита за моя гигант (ръст 98), понеже не ми се дават по 7-10лв за едно боди. Видях в продавалника, че има на джордж и някакви други за по 3-5лв бройката, но няма нашият размер. Дайте идея.

Деси, ще си позволя да ти отговоря, само защото прекрасно разбирам защо реагираш така   Очевидно темата за уменията на детето ти ти е болезнено чувствителна. Поради тази причина приемаш лично постове, които изобщо нямат за цел да уязвят когото и да е, нито пък да си хвалят децата на гърба на другите, които могат по-малко. Разбирам те прекрасно, защото на мен пък темата за ходенето ми е болезнено чувствителна. И понякога и аз реагирам пресилено на тази тема, дори когато няма повод за това. Макар че много пъти се е случвало съвсем тенденциозно и целенасочено някой да се опитва да ми оригиналничи и да се прави на компетентен.
Софи има проблем и това е съвсем реален и истински проблем, не измислен и аз всеки ден умирам от страх този проблем да не се задълбочи. И всеки път като чета тук как дечицата бягат, ходят, разхождат се навън сами и пр. аз просто се моля един ден да мога и аз да се похваля със същото. Повечето хора я гледат, радват й се и дори не знаят през какво сме минали, нито виждат нещо необичайно в нея. Само че никой не я гледа през моите очи и не вижда така както аз каква точно е стойката й, как не умее добре да балансира заради разликата, как се изкривява настрани, за да компенсира и колко много си личи тази разлика докато ходи, защото това я затруднява. Само че тя си е моят борец, аз вярвам искрено в нейните възможности и ако някой дори без да иска ме засегне на тази тема, ставам много много чувствителна. За това и разбирам защо реагираш така, просто защото се страхуваш, но те уверявам, че Алекс е едно чудесно дете, което се развива по свой собствен начин и ако ти смяташ, че изостава по даден критерий, просто обърнете повече внимание на това, но не се фиксирайте, защото децата нямат рамки и няма строги правила.
Със сигурност обаче си има определени установени норми за уменията при децата и те изобщо не са глупости, а са просто един ориентир, който може да варира при различните деца, но е абсолютно необходим.
Освен това както казах Софи до преди 2-3 седмици смятах, че не отбира и дума от това, което говоря и обяснявам, но както каза Лунен сън - истината е, че те разбират много повече отколкото показват и отколкото ние мислим и в един момент просто ни сразяват.
Но те моля да преосмислиш малко ситуацията и да повярваш, че никой не е искал да засегне когото и да е. Мога да те уверя, че и от твои постове на други мами са им се свивали сърчицата за уменията на техните деца, така че нещата са много субективни и малко по-емоционални от необходимото.

Дес, аз пък искам да ти кажа, че изобщо нямаш причина да криеш Петър, защото той е едно прекрасно очарователно сладурче и който не може да го оцени ... няма нужда да се коментира. Той преживя много, както и ти, но и това ще остане в миналото, както ще стане и с нас надявам се.  

Аз ползвам най-обикновена чаша със сламка, не е разграфена и честно казано не знам къде се предлагат такива, наистина би било удобно.

Точно разглеждах сайта на Асдата
http://direct.asda.com/george/baby/bodysuits/D5M1G10C7,default,sc.html
Бодита - би трябвало да съм ги селектирала 18-24 месеца.
Обаче май няма доставка до Бг, трябва да се поръча през доставчик. Има и тема нейде из форума.
Не са им лоши нещата.
Деси, разбирам те. На мен за три месеца толкова мисли - черни и противни, ми имнаха през главата, че не ми се говори направо. А имам чувството, че таиш в себе си много болка и много страх. Пусни ги да излязат, ако не наведнъж, то поне малко по малко, ако трябва крещи, викай, плачи - сама или пред някой, който ще те разбере. Но не оставяй всичко това в себе си. Ще те съсипе. А ти, и детето ти, и хората, които те обичат и държат на теб, нямате нужда от това. Дано не ми се разсърдиш или обидиш, че ти го казвам. Просто и аз минавам през същото, като теб. Всеки ден мисля за едно и също - как в мен е вината за това, което се случи с Маги. И стоя и я пазя, докато спи, защото се страхувам, че нещо може да се случи, докато не съм до нея.
И тогава си повтарям, че имам едно здраво, щастливо, умно, усмихнато момиченце, на което това никога повече няма да му се случи. Повтарям си го,докато , не повярвам поне мъничко и не се усмихна.
Спирам!

Eй, agnesana, вярно ли е 98 см, голям мъж, браво  

На Калоян до сега всички бодита съм ги купувала от ибей, комплекти от 5 или 7 броя, но си трябва дебнене на изгодна оферта. В момента е с едни, които бях обстреляла още зимата, но му бяха големи. ИЗлязоха ми към 10 лв. за комплект от 7 бодита, но си трябва яко ровене и зареждане на снайпери, а аз напоследък нямам никакво време и нерви за това  

Не е 98, просто такъв размер търся. Последно беше 86. Иначе че си е голям - голям си е. Няма да коментирам какви усилия ми коства да го нося вече.
За ибей не се бях сещала. Сега ще разгледам, обаче тия снайпери нищичко не ми говорят  Никога не съм пазарувала от чужбина и ми е тъмна индия. Но винаги си има и първи път за всичко.
 
Майола Бени благодаря ти и на теб за инфото. Хващам се да ровя 

adelina_bg, явно моя пост те е раздразнил толкова много...И какво сега се очаква от мен - да се извинявам, че не съм усетила  душевното ти неразположение, или да засрамя, че видиш ли децата ми си носят чорапите като ги помоля, а нечие друго не може. Без да омаловажавам тревогите ти ще ти кажа, че и ти няма как да знаеш коя от нас какви проблеми има, за да "скачаш" толкова силно. Още повече, че никой никого не определил като тъп - това са си твои интерпретации и аз нямам нищо общо с това.

П.П  Спирам, защото след Майола и Либи каквото и да кажа ще е излишно...

Деси, извинявай ако си се почувствала засегната от поста ми за "опашката", не исках да те обидя  всеки е имал своите трудности с децата си, Мими и Либи много добре описаха ситуацията.  Не се засягай и не сравнявай Алекс по нормите, едни могат едно, други друго. Нормите кое какво трябва да прави и на каква възраст са и като нормите за възраст/тегло/височина - просто ориентир, но това не означава, че който не е по тези норми, значи е "извънземно" както се изрази Мими    Моля те, не влизай в излишни филми и си "гледай детето", то най-добре ще ти покаже от какво има нужда, какво иска и кое му е скучно. Това за сядането на 6м че било опасно, не съм много сигурна. Нали знаеш, че децата най-добре си знаят дали са готови за дадено нещо и ако са - го правят, ако не - изчакват. Същото е и с ходенето, говоренето, обръщането и др.
Дени също не прави много неща, но погледа в очите й ми говори "остави ме, когато се почувствам готова или имам желание, ще го направя"  Такива са си нашите лъвчета - своенравни. Гушни сега Алекс от нас и се усмихни 

От чашите със сламките нямам наблюдения, но тази вечер направих една доста успешна комбинация взех капачката на шише на Теди   , от тези с ароматната вода, дето имат една клапа вътре в капачката и не изтичат. Сложих я на детското шише на Девин от 330мл и се получи чудесно  хем си го държи сама, не е толкова тежко, хем си пие и не се улива 

Момичета много сте мили всичките наистина  съжалявам че изобщо написах онзи ироничен пост, с който се започна цялата тирада. От два дена ми е супер мрачно понеже свеки ще идва а тя е цербер, все пита това вече може ли го, онова защо още не го може, племенника ми на тази възраст колко много неща можел и т.н  от което още повече ми се свива сърцето. Истината е че в момента Алекс е концентриран в това да обикаля къщата и да въвежда ред - като види контакт без капачка отива взема си любимата капачка за контакт и започва да крещи и да сочи с пръст докато някой не я сложи в контакта. Тази капачка му е най любимата играчка при все че има милион други и скъпи играчки. Без нея просто не заспива. Може да не може да говори ама ни командва всичките, постоянно обикаля насам натам и ако види някъде петънце или разляна вода по пода започва да вика за да я избършем. И общо взето нито едно от описаните от Либи упражнения не са му интересни, той си живее с неговите си фантазии и си измисля собствени игри, предпочита да си играе сам. Любимото му е да ми подрежда шкафа с компотите и консервите. Вади ги, носи ги насам натам и ги прибира обратно в шкафа. Като реши че му се излиза ми носи ботушите и неговите кубинки
Мими ето ти две игри/упражнения, които ние играем: При обличане/или обличане на памперс-гащите му казвам:"Вдигни дясното краче", после вдигни лявото краче. Незнам как ги е научил, но винаги улучва ляво и дясно.
Другата игра е с един чувал с картофи. Казвам му: Донеси на мама един картоф за да сготви супа. Той носи. После казвам дай още един и още един и т.н Накрая ги събирам на купчинка и му подавам един по един картофите и му казвам сега ги занеси обратно в чувала.
В никакъв случай не си мисля че детето ми е наистина тъпо, казах го по-скоро иронично тъй като тези норми наистина ме вбесяват. За мен той си е уникален и най-умното дете на света. Може да не може много неща, но забелязвам че е доста хитър и пресметлив. Сигурно един ден всичките ми притеснения ще отминат и ще се смеем на това, но засега още ми е свитичко на сърцето.
Освен това има и друга причина да ми е мега криво - от юни правим опити за бебе и не става и не става, що инжекции ми наръгаха и нищо и нищо. Само дебелея и злобея. Добре че е чаровната усмивка на Алекс да ме отвлича отвреме навреме.
Мими поста ти е просто прекрасен    винаги съм ти се възхищавала колко позитивен човек си.
Либи на теб ти се възхищавам за силата на духа, през какво мина и колко позитивно и философски гледаш на нещата, шапка ти свалям. За прохождането искам да ти кажа моя опит от Алекс. Първия път когато проходи беше малко насила - ела насам ела натам с побутване. Ходеше ама насила и само ако има някой или нещо наблизо да се хване. После един месец спря да ходи. Когато си проходи после сам беше много по внимателен и сигурен в себе си, обмисляше си всяка стъпка и всеки риск (винаги съм се чудела дали наистина го прави, но предполагам че да), не предприемаше безсмислени ходове само ей така. И това докато не укрепна. Сега месеци половина по-късно си ходи със събрани крака като възрастен (а не разкрачен като жаба) и е много внимателен и стабилен. Мисълта ми беше че има деца които са по първосигнални (не в лошия смисъл) и прохождат бързо, но не мислят, падат много, удрят се, и такива които прохождат бавно, но стабилно, сигурно и обмислят всяка една стъпка. Може би Софи е именно от вторите.
Дес твоето детенце е прекрасно и не виждам защо трябва да го криеш. Сега след операцията ако някой не знае че е имал дефект няма и да разбере.
На всички мами които съм пропуснала моля да ме извините. Не исках с последния си пост да изглеждам като майка-мъченица. На много от вас ви се случиха такива неща че аз сигурно нямаше да преживея. Да наистина месеци наред ни се трупаха хиляди негативни емоции на главата. Може би още ми държат влага, макар сега всичко да е наред, но и това ще преживеем. Радвам се на вас, които успявате да превъзмогнете всички тези негативи и сте над тези неща. 
Стана много дълго за което съжалявам, но исках да ви кажа че не съм чак толкова негативен човек, колкото може би си мислите.
Лека вечер и спокойна нощ

Грета,а това за моженето на твоите сладурчета си имам много ясно обяснение.Убедена съм на 100%,че когато дечицата са 2 те се дърпат едно друго,а в случая имаме и кака на хоризонта:))) Така че-да правим повече деца те ще се гледат и обучават помежду си:)))) Кой го казва само-пфуууу-Мис Бъзла
Ехеее,Деси,чак пък лоша  и негативна недей!Трябваше да добавиш към списъка и вашите интересни игри,кой знае какъв е сладур! А бебенцето ще дойде,когато то си реши и забравите за "ама защо сега няма" И свеки ще мине и ще замине,измисли и някаква дейност да не те тормози много:)
Дес,не съм запозната с проблема с малкия Петър,но се надявам всичките ти страхове да си отидат скоро!
Няма съвестна и отговорна майка без страхове.Просто едни хора се сблъскват с едни проблеми,други с други,а е хубаво,че тук си даваме кураж и позитивизъм

Момичета, гледах "Горещо" преди малко и съм разтърсена, темата беше смъртта на 19-годишна родилка, осъзнавате ли колко сме привилегировани от съдбата да се радваме на децата си, такива, каквито са. Да са ни живи и здрави, а и ние да сме, за да ги гледаме как растат. Всичко друго е суета.

Вярно е че сме късметлийки, аз дори не мога да гледам такива негативни неща.

Уф,и аз го гледах и аз се замислих как понякога сами си създаваме проблемите,а не бива.Много тежко ми стана и май трябваше да го пропусна...Късметлийки сме -факт!
Либи,а на Софи по-честичко май трябва да и устройваме състезания да видим не може ли да ходи:)

des_1984 ,разгледах снимките на Петър.Еми наистина е очарователен.И преди и сега.Незнам защо си го криела.Сигурна съм,че когато порастне ще покорява много женски сърца.Има много хора,които точно заради едно такова различно нещо(крив зъб,белег от шарка,от рана или от операция)по лицето,ги прави изключително интересни и привличащи внимание.Да ти е жив и здрав!Дано от тук нататък да споделяте само хубави моменти
adelina_bg ,и моето момче е мнооого назад от към говорене и занимания.Той си е такъв.Дивак. Трудно му се задържа вниманието.Сега например му взех рингове(нали били точно за тези месеци).Ами първия го вкарва(ако съм го дала точно над пирамидата),втори я също,хваща третия и ...бяга с 200 а докопа ли ги сам,стой та гледай какви полети правят из стаите.Ами предпочитам да е такъв буен,отколкото ленивец.Ще се научи някога.Сега,че не било точно този месец...Здраве да е.
А за свекито...хич да не ти пука. -Може ли да прави еди какво си?-Да може,но сега не иска!
Ми да не са кучета да изпълняват всичко по команда
Уф сори,че стана дълго.Дано сте ме разбрали и двете