Есента настъпва, АВГУСТинче смело стъпва!

  Ох, и ние имаме едни комшии с внуче в началото на Август. Видят ли ме и се почва кръстосания разпит и от там тяхното какво можело и какво прави.
  Петър като цяло много се радва на децата. Смее се с тях, иска да ги хване, ако викат и отй почва.
  тупурче, ние деректно се тръшкаме по земята.
  С пипането поне и аз не съм намерила начин. СЕга имаме нова мания- да си взима играчките и да ми ги пуска в мивката или да ги слага върху котлоните. Може скоро да стържа някоя играчка от там:)
  И аз гледам да не се ядосвам. Сега чета една книжка, която като цяло се разказва за едно бебе, дете, което опознава света и понякога го гушкат и му се радват, а после обратното и то не може да осъзнае кога го гушкат и кога му се карат. Много се замислям сега и когато ме ядоса нещо си повтарям, че той още е малък и точно това нещо не го прави нарочно.

тупурче, аз отдавна съм се замислила, а /да не казвам голяма дума/ в плановете ми са и три деца, така че от моя страна желание има. Ама, пусто с това кърмене и цикълът ми още не се е възстановил, и желание за sex никакво у мен /пък мъжът ми как си нерви, не е истина; разбирам го, но май той мен не ме разбира съвсем/. Вкъщи почти всичко, което не бива да пипа дребната е вдигнато и прибрано и не си давам много зор ако набара нещо, което съм преценила дкато безопасно. та , като идем някъде и нащшата започва да пипа и да рови  и все отнякъде се носи  Неее, не пипай, внимавай с цветето, остави огледалото ... С по-големи деца рядко я оставям да играе, защото е двете страни не умеят да се пазят една друга и взаимно. Вчера, например , я люлея на една люлка в парка, пристига една девойка на 3-4 години, дърпа люлката и иска да се качва. Ами, казах и да изчака маллко, свалих Маги и си тръгнахме, родителите му изобщо не ги видях наоколо. А по-малките или на наша възраст са си все по количките и Маги търчи подире им и ги милва по ръчичките.
Деси, коя е книжката?
Аз си взех ето това http://za-jenata.com/article/12857/Vsichko-zapochva-ot-detstvoto-Stela-Daskalova/  много приятна книжка е!
Marrah, недей така, моля ти се,без самоотлъчки. Разкажи малко за ЛЛЛ-срещите, аз досега само на едно Бебешко кафе съм била и то все търчах подир Маги     , та нищо не разбрах и от него.

здравете!
 да се вкюча и аз по темте,че да не се забравим.
 за играта с другите деца- нашия строява всеки ,който е пред очите му.по-големите деца като го видят си крият играчките.принципно хваща ръчичките на децта и им прави здрасти,но ми прави впечатление ,че доста деца се стряскат,а нашия съвсем спокойно и добронамерено общува с тях.

за сравненията - мнооого се забавлявам.майка ми има няколко приятелки ,които имат внучета големи колкото нашия и като се започнат едн сравненияяяяя от тяхна стрна е голямо шоу.а когато някои започва да сравнява пред мен моето и неговото дете - просто винаги казавм ,че нашето го може,че може еди- какво си дори да не е съвсем вярно ,та следващия път да не иска да се сравнява.така де както казахме всички са различни и това  е хубавото на хората.

за пипането - и ние сме на тази вълна.проблема ни е,че се преместихме и още не сме се настанили напълно.чакаме си мебелеите,та да може да вдигнем опасните неща.но се опитвам дори и да има нещо ,което не трябва да се пипа да го науча ,че не се пипа.сега се тренираме с една йоника - позволявам му да я пипа само когато е включена и само клавишите без останалите копчета.

ние имаме друг проблем - Йони не ще да си седи в стола за хранене.някой с подобен?той ринципно не иска да седи в какъвто и да е стол и изобщо не обича седящото положение.дайте някакъв съвет????????

Ох, това тръшкане и тропане с краче, сърдене и викане когато не е нейната или не получи нещо, което не е за нея   не знам и аз как да се справя с този проблем. Опитвам се да й говоря, че така не бива и т.н. но на моменти ме хващат нервите и мен, ако сме в къщи я оставям да си се тръшка, но навън я вземам да я нося и ми се огъва в ръцете и вика, чудо сме  
Да си се похваля, днес за пръв път се осмелих да я оставя навън да си ходи сама без постоянно да я държа за ръката. В къщи си щъка, но навън ме беше страх да я пусна, днес се престраших и тя беше много доволна и щастлива   но после едвам я прибрах, моя нос потече, но детето си искаше на пързалката  
Марина, друго си е то това първата любов   сладури  
Marrah jennie.to е права, хич не се колебай дали да пишеш за Оги или не, пиши си пък който не иска, да не чете  
des_1984 излишно е да ти казвам, че малкия е едно невероятно съкровище и по нищо не отстъпва на останалите деца. С тази усмивка много сърца ще бъдат покорени   Сега разгледах снимките в групичката, които си публикувала. Той е един малък борец и победител   може да го криеш единствено от мацките след време да не ти го отмъкнат, че ще са доста  

  аха да публикувам и "Внимание, докато пишехте, в темата бе публикувани 3 нови отговори" докато ги прочета и после аха пак и "Внимание, докато пишехте, в темата бе публикуван нов отговор" 
Велма, дребната седи в столчето само, ако й е пуснат тв да си гледа рекламите 

desinca, същото е положението с тръшкането и при моята госпожица Мята се, извива се, реве със сълзи, направо страхотия. Надявам се като стане малко по-голяма и разбира повече да не е така, защото е много кофти. Но ако и като голяма така се тръшка май ще има шамари 

дребните сега са в такъв период, в който всичко искат да пипат, така опознават света, у нас прередихме всичко, махнахме някои дръжки на шкафове, сложихме на някои закопчалки, не му забранявам нищо, оставям го да рови навсякъде. Старая се да му казвам "не" само, ако тръгне да рови в контакта или се насочи към включената печка, все още нямам голям напредък, въпреки че съм ограничила забраните до минимум, само чака да се обърна и отива да ръчка в контакта...та така - период - ще мине:)

Хайде сега, никакви драми няма   Я вижте от поста на Деси как хубаво се съживи темата   Ми тъй де, нещо трябва да стане, че да се разпишем.

Сега да ви кажа за пипането и тръшкането - след много прочетено и също коментирахме в Карин дом как е редно да се постъпва в такива ситуации, стигнах до следните изводи:
Обезопасила съм напълно целия хол. Почти няма нещо, което да е опасно, като изключим масата, която въпреки силиконовите ръбчета, пак ми се струва опасна. Та в хола я оставям да прави абсолютно каквото си иска, да ми се наложи да казвам "Не" не повече от 2-3 пъти на ден, като не-то задължително трябва да бъде съпроводено с обяснение защо точно не се прави дадено нещо. Може би ви се струва глупаво в момента, защото не разбират, но пак казвам, че изобщо не е ясно колко точно разбират. В спалнята ако я пусна се побърквам - там всяко нещо не е подходящо за пипане, за това прекарваме цялото си време в хола, в спалнята се спи и чете, а в кухнята се яде на столчето.
Децата се объркват от прекалено много забрани, а още повече се объркват когато един път дадено нещо е забранено, а друг път - разрешено.
Софи много добре знае кое не трябва да пипа, но ми прави нарочно и се забавлява. Например днес сме оставили чаши с кафе и захарта на холната масичка. Тя ме поглежда, посяга към чашите, дърпа си ръката и се смее. Посяга пак, пак я дърпа и се смее. Не ги докосва. Аз само казвам "Нали знаеш, че мама тук не дава да се пипа", а тя пак посяга, докосва лекичко и ме поглежда. В такива ситуации обикновено обяснявам защо не давам, но ако въпреки това пипа (без да е направила все още беля) не се карам, а просто прибирам нещата. С пипането на тази възраст няма по-ефикасен начин от отвличането на вниманието. Според мен едно дете на тази възраст все още не може напълно да осъзнае защо дадено нещо не се прави и за да няма излишно хабене на нерви и караници, които са безплодни, просто се обезопасява максимално и ако все пак има нещо за пипане, се отвлича вниманието с по-интересно занимание.

За тръшкането - и Софи ми се тръшка, и крещи с цяло гърло като не става на нейната. Първо ми беше много смешно като се развика, но след като няколко пъти го направи навън и се почувствах доста глупаво, предприех следната тактика - не й обръщам никакво внимание, не й давам да разбере, че ме е ядосала. Обяснявам съвсем спокойно, че така не се прави и не ми е приятно, и отново се стремя да й отвлека вниманието. След консултацията с психоложката в Карин дом се убедих, че това е правилния подход, защото всяка друга реакция ще доведе само до утвърждаване на този ужасен навик, защото когато детето види, че привлича вниманието си с това поведение, просто продължава да го прави. Трябва да разбере, е с крещене и тръшкане не се получава абсолютно никакъв ефект.

И нещо друго - аз съм на мнение, че не съществува такова нещо като палаво дете на година-година и половина. Детето в тази възраст не прави нещо, за да ядоса някого, а защото всичко му е интересно и защото вроденото любопитство у детето е най-голямата му двигателна сила и това е нещото, което го кара да се развива. В една от статиите, които четох имаше чудесен пример: Представете си един ученик, който седи в стая с всякакви учебници, микроскопи и т.н. Той е много любознателен и всичко му е интересно, но всеки път като посегне към някой учебник му се казва - не пипай това, остави го. Колко време ще му е нужно на ученикът, за да му се убие любопитството и да премине в апатия? - малко. Та и с мъниците е същото - те така опознават света, учат се и за тях всяко докоснато нещо е ново знание и опит. А от нас зависи да се стремим да ограничим опасностите, без да секваме любопитството им. Трудно е, и няма родител, който да не се изнервя, но .... и това ще мине

Хайде и аз да се включа с пипането-нашия най-голям проблем. Няма място дето да не сме се завряли да видим какво има и какво се случва ако бръкнем. По този начин пострадаха много неща. Колкото и да се опитваме да крием опасни неща, все намира начин да пипне. Забелязала съм, че сутрин спокойно обяснявам какво не бива  да се пипа и с напредването на деня увеличавам децибелите, даже два три пъти на рев го докарах. Иначе не е лошо дете, но пакостите сами го намират милия. Децата, с които цяло лято общува ги познава и се поздравяват много смешно, както Марина е писала, не беше виждал едното една седмица и беше голяма радост като се видяха. А по въпроса за любовите, да ви разкажа моя синковец целува Ани Салич на телевизора като цели по устата да е. Щяхме да паднем от смях
Либи, май с момите сте по-добре, аз докато си отворя устата кафето вече се стича..много е любознателен.

а дайте съвет какво да правим с хората вкъщи ,коио не искат да разберат ,че те трябва да се съобразят с бебето ,а не то с тях? аз се искам да махне абселютно всичко опасно,което го привлича, но не всички ме разбират и искат постояно да го ограничават и да казват не.и имаме сега вкъщи една опасна котка,която  принудена да живее в коридора,ама все се вмъква в хола и ляга където си поиска и се заиграва с играчките на малкия.

Либи, всичко това е много хубаво, ама моята пикла всяко мое НЕ го обръща на игра и се забавлява с мен.  Телевизора е на нивото й и много лесно натиска копчетата му за смяна на каналите. Казвам й НЕ със сериозен тон, тя ме гледа и ми се хили маймуната и отново пипа, казвам й няколко пъти не и накрая я плескам съвсем леко по ръчичката да знае, че там не трябва да пипа, а тя вече се залива от смях  Иначе й обяснявам кое не трябва да се пипа и защо, но не ме отразява много много, даже онзи ден си ходихме на село и тръгна да пипа вратичката на печката на дърва. Казвам й не, ще се опариш, там не се пипа и като се заинати това дете видях се в чудо  издебна ме когато не гледам и право там, пипна я, видя че е топло, поогледа си пръста и тръгна пак за провери втория път може да не пече,  голяма мазохистка ще дойде да е 

Уверявам те, че при нас е същото Десинка
Телевизора и в нашия хол е на нивото й - не съм го пускала от месеци. За всичко друго се справяме с отвличане на вниманието. Няма дете на тази възраст, което да не е такова и да изпълнява това, което му кажеш. Проблемът идва, когато не го приемаш и имаш от детето по-високи очаквания от възможностите му за момента. Аз съм приела, че на този етап е така и не ми прави впечатление. Е, понякога и аз се ядосвам като всеки жив човек.
Шаника - ооо ами ние имаме вече доста разляти кафета, нали е супер интересно да видиш какво става като обърнеш пълна чаша  Ама вече се знае, че не трябва, само че е много интересно как мама ще реагира.
Велма - аз на твое място бих дала на таткото да почете малко книжки и статии, за да види, че не са мои приумици

Либи, сигурна бях че е така  тези мъници са толкова хитри, че само ни гледат сеира от страни и ни се смеят 
Я кажете как се справяте със слагането на ръкавиците, при нас това е мисия невъзможна. Не мога да й ги сложа или ако успея, то ще е за 1-2 секунди само и веднага ги сваля, а ръцете й замръзват навън. 

Либи,той таткото след малко уговорки приема,а също се старае да чета,ама не сме само ние тримата... ПОМАГАЙ !!!

Ееех, почти идилична е картинката в нашето форумче  Айде вече без сръдни 
Деси / ама много Десита има тук  / Аделина , като четох за игрите ви с Алекс и се усетих, че аз Вики ама изобщо не съм я учила на "ляво" и "дясно"  аз съм много зле с посоките, майка ми също, и сега явно и Вики ще е така  сега се старая да и показвам кое е лявото краче например, вместо да и казвам : дай другото .. 
За свекървата и моята е сссссссъщата, просто я игнорирай, аз моята я затапвах като и казвах, например : дава ли боц, и аз - дава но не на всеки, само на когото си хареса - пробвай да видим дали ще те отрази! "  така за да не изглежда, че внучка и не я харесва престана да ми задава тъпизми 
Тупурче , аз си мисля че като дойде детето всичко ще си дойде по местата и нищо няма да е както е било със Мими, защото ти сега на ум ги сравняваш, но те ще са различни, и така то ще е специално и мило със съвсем различни неща за теб, т.е. няма как едното да е по-обичано от другото, ама го обясних  за пипането и тръшкането и ние сме голяма картинка, но аз съм предприела друга тактика, не и показвам видимо, че ме е притеснила като пипа нещо което не трябва - например - бута вратата и аз вътрешно треперя че ще остане без пръсти, но видимо само така м/у другото и казвам , да внимава , обяснявам че може да се удари и се опитвам с играчка или друго да я отделя от заниманието й.. така като не фокусирам в/у нещата, на нея не и правят голямо впечатление, бързо и омръзва / като всичко  / и не ги пипа, като шкафове и т.н. Но разбира се че не всеки път ми минава номера, и аз съм и се карала яко защото ама хич не слуша, на маймуна ставам за да я накарам да направи нещо, или съответно да не го прави  за другите деца, за съжаление рядко срещаме  но Вики много харесва да е сдруги деца, не се "кара" с тях винаги им дава всичко и ги гушка.. ииии ми става мъчно че си няма дружки .. Маринка дано малките "влюбени" да задържат дълго отношенията си 
 За сравненията на бабите, аз какво да кажа като нашите баби докато бяхме в БГ не спираха да сравняват Вики със съответно 2 и 3 годишните и братовчедки 
Майола Бени Маги май ти намеква нещо с тази книга 
Marrah разбира се че не трябва сега да се замисляш над всичко което смяташ да публикуваш, но не е реално според мен да няма недоразумения и дразги, и обясненията и извиненията не са лошо нещо в един онлайн чат, м/у толкова различни хора - всеки със своите си проблеми и схващания и виждания, за едни едно нещо е полезно и интересно, за други друго.. 
Мисълта ми е , пак да кажа, че всеки тук говори за себе си и за неговите си неща - дете ,дом и т.н. споделя негов житейски опит и просто трябва да го отчетем това - че той говори за неговото дете не за моето  и тогава ще има по-малко извинения и тиради , не приемайте всяко споделено мнение като нападка и лична обида  Тупурче , ама как няма да се похвалиш с прохождането на Мими, ами и аз бързам веднага с вас да споделя за всяка новост покрай Вики - било това че ака зелено или това че си храни куклите  именно за това си мисля че е тази наша група, да се хвалим с децата си, и макар връстници те са толкова различни и всяко едно по свой начин уникално  просто е нормално на някой в дадем момент да му паднат батериите и да си го "изкара на нас"  но вижте пък как се оживява форума след като всеки си изкаже мнението а после дружно се "прегърнем"  така че на мен пък и тиради ми се четат, има неща които е трудно да споделиш с някой , а тук всички малко или много ги изживяваме, така че ако на някой му е криво и гадно да не се чувства задължен да пише за цветя и рози само за да не разваля формата на темата 
 Тююю, спирачка нямам тези дни  много философствам и сигурна съм че на някои ама хич не им е приятно и като ми видят писанията и обръщат очи -пак ли тая бееее  но аз съм такава и ето го необходимото извинение по този повод    обичам ви всички  пишете каквото ви е на душата, не си премеряйте думите, ами адски е трудно в групов форум в който повечето са непознати 

Внимание, докато пишехте, в темата бяха публикувани 11 нови отговора.  Чакайте да чета, че пак да събера материал за още от моите романи 

ехееее.. аз се научих да различавам ляво и дясно по време на шофьорския курс!!