По-различният поглед

Не искам да споря, а да разбера каква  е причината училищните правилници да са само на хартия?

Ако темата е само за учители, извинявам се.

Мисля, че е нормално за математическа гимназия.Защо мислиш, че само там ще получат добра подготовка? Пък и не всички ще станат математици.Не съм съгласна,че учителите са в заблуда.Ето такова отношение от страна на родител, такива реплики според мен не са коректни.

Разбира се, че не само там. Има със сигурност поне още 3 училища с математически потоци в София.

Не става въпрос изобщо да стават математици, те и не искат това всичките. Повечето искат да учат в едно от малкото останали училища с добро образование в среден курс.

ПП. Заблудата е отговор на първия постинг -за невъзпитаните деца и също толкова невъзпитаните им родители, даже и нахални. Предположих, че имате предвид някакво масово явление, а не шепа хулигани, с които цяло училище да не може да се справи.

Аз лично смятам, че е нормално в някакви граници родителите да се "месят" в работата на учителя.
Аз съм програмист и уви клиентите ми също се "месят" в моята работа с изисквания, с променени изисквания, дори малоумни изисквания. Да, ама те плащат.
На учителите по един или друг начин плащаме ние - всички останали. Следователно е нормално да имаме изисквания, все пак отнася се за бъдещето на нашите деца.
За съжаление в едно от училищата в което беше сина ми в 1 и 2 клас се случваше обратното - госпожата се опитваше да налага изискванията на нас родителите - от рода да си правим редовно диктовки вкъщи(?). В някакви граници изискванията от учителите разбира се изпълнявах, но да се опитват да ни накарат да вършим тяхната работа.. не мисля че е нормално.

Затова ли много директори предпочитат да не наказват трабълмейкърите, а да са готови да губят добри ученици? Брей, та то било на далавера да си лош - коткат те и не те наказват каквито и провинения да имаш! Мда, сещам се за законите на Мърфи и бюрокрацията.

Моля, моля..В някои училища наказания и навременни мерки все пак се предприемат, въпреки толкова спряганите делегирани бюджети. Но това са училища, към които принципно има наплив. Наистина в останалите случаи гледат да си държат провинилите се, заради издръжката за ученик, стояща зад тях.В 6 клас, след неколкократни предупрежедния, за лоши прояви под формата на агресия над съученици,разюздано поведение, употреба на алкохол и слаб успех , от училището накуп бяха изгонени момче и момиче.Или по-меко казано, родителите бяха учтиво приканени да потърсят друго училище за децата си. На следващата година имаше отново дете, на което връчиха отпусното, не по желание на родителите.През същата година имаш дете, което си позволи да надраска новобоядисаната фасада. Оказа се все пак, че камерите не са проформа.Изясни се кой е виновникът и му беше наложено наказание.За двойки пък изобщо и не може да става дума, че не се пишат, още повече пък  заради страх от реакцията на родители.

Твърде рязко е разделението на ролята на учителя и ролята на родителя, а по средата стой детето, което всъщност е жертвата на двете страни. Не търся заимстване на отговорности, а продължение на ролите, докъдето стигат възможностите и правата.
Предполага се, че форумът е място, в което пишат по-будните, по-образованите /разбира се в по-голямата си част/. С особено чувство чета родители, които наричат учителката "тая", а задълженията на учителя свързани с придобиването на знания у отрочето, достойни за Нобелова награда по квантова физика.
Във веригата родител-дете/ученик-учител няма нито бели, нито черни роли. И при едните, и при другите има хиляди дребни и не толкова детайли, които да направят всяка такава връзка уникална и предполагаща липса на обобщения тип "те, родителите", "те, учителите".

Писах в подобна тема. След това ходих на родителска среща. Честно ви казвам- рядко съм попадала на място, на което присъстват повече комплексари... Имам предвид горди родители на второкласници. Само като слушах какви изисквания се леят, а какво се дава в замяна - претенции за гениалност, а невъзпитанието на децата се нарича 'ярко изразен стремеж към себеизразяване' (разбира се, майката на детето, носител на същия, не можеше да се изрази с тези думи, но се опита така да представи напъните на сина си да псува и обижда). Искрено съжалявам днешните учители и моля тези, които ще се сблъскат с дъщеря ми - простете ми  .

v_ili33, ще се опитам да ти отговоря с цитат, взет от едно интервю във в.Култура.

Учителят обикновено гледа от 2 камбанарии - и като учител, и като родител Но щом въпросът е как учителите виждат родителите... Аз ги виждам различни. Има такива, които се интересуват от напредъка на детето си, а има и други, които ти затварят телефона, когато се обадиш, за да им съобщиш за слабия успех или някакво провинение на детето им. Особено обидна беше репликата на една майка "Я не ме занимавайте с глупости!" Е, щом майката мисли така, какво остава за сина й... Арогантното поведение на един баща пък преди няколко месеца просто унищожи ентусиазма ми за извънучилищна работа с ученици. Момчето беше виновно, призна си всичко пред всички нас - учители и собствените му родители, а бащата му крещеше (буквално) да млъкне, не било така, той се бил объркал. Само пояснявам, че инцидентът се случи по време на извънучилищно обучение, а бащата беше на много километри от там. Има ли нужда от коментар? Тази грозна сцена се явява в съзнанието ми всеки път, когато си помисля за този вид обучение и определено няма да се заема с такова скоро. Нямам желание отново да преживея нещо подобно. Преди 20 години подобно поведение от родители не е имало.
За щастие не всички родители са такива. Има родители, искрено заинтересувани от образованието на децата си, ентусиазирани да помогнат с каквото могат. Само че те стават все по-малко с течение на времето.

Не съм съгласна. Ти си специалист, но при теб идват хора с някакви свои поръчки. А образованието е задължително, касае се за децата ни и има спуснати стандарти, които трябва да следваш. По-нагоре си казах мнението за данъците и плащането.
Диктовката вкъщи е необходимост! Ти не вършиш работата на учителя, вършиш нещо полезно за детето си! Учителят не може да прави индивидуални диктовки, а те са неибходими на детето.


Много е обобщаващо. В училището, където работя такива герои не се търпят. Но понеже имаше питане - дадох пример. Наистина там, където има наплив става лесно, но има по-малки училиша. Там директорът трудно ще се реши да загуби ученик. Това е истината.


Ако учител напише това, ще го линчуват. Но е реалност.

Грам не разбирам от програмиране, ти разбираш ли от преподаване? Как може да имаш 'изисквания' и претенции към материя, която не си изучавала и практикувала? (в смисъл, да смяташ, че си по-наясно и да даваш акъл?!)
Ти не правиш ли диктовки вкъщи? За да са грамотни децата трябват упражнения. За да обичат книгите - трябва да виждат, че мама и тати четат, да ги заведем в книжарница и да ги пуснем да избират. За да казват 'благодаря', 'моля, 'всичко добро', трябва да имат някой, използващ тия думички наоколо си.
Училището не е място, откъдето по дифолт децата да излизат 'образовани', и подготвени до определено ниво. Училището е мястото, където работят хората, подготвени да дадат определени знания и умения на децата, чрез използването на различни подходи и инструменти. Ако отсрещната страна не поддава - родителското тяло смята, че учителят не става. Каква логика само  
Уби ме това, че диктовките са 'изискване' и 'задължение' на учителя  

delices8, точно училището е мястото, от което децата трябва по дифолт да излизат образовани и подготвени на определено ниво, нито пък е просто работното място на едни служители, където да преседяват някакво време, за да получат заплата! Иначе за какво е? Ако е само заради това децата да не са по улиците, то това не е училище, а забавачка! Аз мога да си ги забавлявам и контролираам децата и вкъщи или със свои ресурси, има толкова много школи, където могат да учат различни неща, за какво ми е да ги пращам на място, чието предназначение не е образоване и подготовка на определено ниво?
не знам, ама едно време, по-точно допреди двайсет години, децата са били и бяха възпитавани в училище така, че дори детето на най-простия, неграмотен и с лошо възпитание родител да се научи да се държи добре, да се образова и да бъде отговорно. Щом тогава е можело, може и сега. Системата е продънена из основи най вече откъм възпитание на децата в училище, щом простаците и побойниците са царе и и на твърде много места  никой не може да ги накаже. Затова и всеки започва да се спасява поединично, къде със смяна на училището/класа, къде с частни уроци, къде като просто гледа да мине през системата с минимум щети. В една фирма щом началниците по веригата не са си на местата, то и нещата не вървят и работниците си правят каквото искат и както искат, или пък напускат и отиват да работят при по-добри условия и дисциплина. Подобно е и в училището - ако директорът не си е на мястото и къде от малодушие, къде от некомпетенстност или просто заради други причини, не ползва по предназначение моркова и тоягата, училището върви надолу.

Есенна приказка, ако исках да обобщя щях да напише "всички директори", а аз написах "много директори".

Andariel, съгласна съм с теб.
По-нагоре прочетох мнение на учителка, която е достатъчно обезсърчена заради някакъв инцидент (или ситуация), а това няма как да не се отрази на цялата й работа, на отношението й като цяло към останалите ученици. Защо, питам се, учителите допускат това? Два-три неприятни случая, а потърпевши са и деца, не само с нормално поведение и дисциплина в училище, но и с родители, които не притесняват учителите със свои претенции и капризи, съобразяват се с трудностите и дори наказанията, наложени понякога от тях??? Нима, като започват педагогическата си работа, учителите не са наясно, че предстоят и проблеми? Та, нали всяко дете си има свой собствен характер и свои особености, с които неизбежно учителят ще се сблъска? Нали е излишно да казвам, че за да си учител, е нужен силен и издръжлив характер? Нали затова не всички стават учители?
А, и още нещо! Когато един учител подхожда с негативно отношение (понякога и агресия) към учениците си, автоматично презизвиква и тяхното негативно отношение към самия себе си. Някой някъде беше сравнил нещата като с огледалния образ. Пример? Началната учителка на сина ми - редовните реплики към учениците й: "Много сте мързеливи, бе", "Глупаци"... Какво добро отношение и уважение очаква тази учителка?!
Друг пример: учителка по Човекът и природата в старото училище на дъщеря ми: страхотна, лъчезарна, с положителна нагласа жена, винаги усмихната, интелигентен преподавател и т.н. Нямаше проблеми с класовете, всички я обичаха...
Много неща зависят и от родителите, но и от учителите. А от обезсърчени учители, няма как да очакваме развитие в образователната система...

Абсолютно правилно Целта на училището е да обучи децата най-малко до определено ниво. Т.е. да им даде поне някакъв общообразователен минимум, та да могат да се интегрират после в обществото на възрастните. Останалото или е вторично, или е предпоставка за главната цел.
Точно от това идват и много от противоречията между родителите - за някои родители този общообразователен минимум не е достатъчен и искат нещо повече, на други им е добре, а на трети им идва нанагорно да го покрият и него. Но все пак, бидейки обществена институция, училището гони обществените си задачи за някакво минимално ниво, което е съобразено със средния ученик, дете на средния данъкоплатец. Който иска повече се грижи сам за това. Който не може да се справя - трябва да отпада.  Тази концепция обаче се "дъни" поне по две направления:
1) това средно ниво нещо все повече и повече пада и е доста под средното ниво по света;
2) за да не се изгубят пари слабите ученици не отпадат и така теглят всички надолу, което спомага за спадането на нивото.

Виж, вината за тези две издънки е комплексна - и на системата, и на родителите, и на децата, и на учителите и на обществото и ценностната му система като цяло.