Зове ли дивото?

  • 5 818
  • 95
# 75
Обаче да се смея с пълен глас като ми е смешно или да отпраша някъде импулсивно, да не се наспя или да чета книга цяла нощ щото ми е интересна изобщо не виждам кое му е нередното.
Аз не виждам и кое му е необичайното  Simple Smile Изключвам импулсивното отпрашване, то изисква съобразяване с дете, най-малкото.
Виж целия пост
# 76
Обаче да се смея с пълен глас като ми е смешно или да отпраша някъде импулсивно, да не се наспя или да чета книга цяла нощ щото ми е интересна изобщо не виждам кое му е нередното.
Аз не виждам и кое му е необичайното  Simple Smile Изключвам импулсивното отпрашване, то изисква съобразяване с дете, най-малкото.
Необичайно в смисъл, че не отпрашваш на някъде всеки ден, не ти се иска постоянно да се смееш или не намираш толкова завладяваща всяка книга.Но ако ми се прииска да правя тези неща ( и други също ) не се спирам, както Ментова каза, че смята за нередни. Те може и да са такива в очите на много хора, но всеки е себе си, не някой друг.
Доста хора не могат да се отпуснат да се наслаждават на момента, ако имат някакви тревоги да речем, не биха си дали последните пари за нещо, което ги кара да се чувстват живи, дори ако след това цяла седмица ядат само хляб, аз обаче съм от хората, които след време сигурно ще съжаляват за неща, които са правили, но не и за такива, които са искали, а не са се решили.  Simple Smile
Виж целия пост
# 77
Не, не са нередни, разбира се, но понякога няма как. На оперативка, ако избуухна в смях, защото ми е смешно, ще ме изгледат очаквателно. Не се разхилвам. И острите, директни думи си спестявам често, защото ... защото ще ги приемат като обида, а аз не винаги мога да си позволя да поема последствията. Същото и с работата - налагало се е да я търпя, моментът е бил такъв, и още такива ще има. Като ми се чете книга по нощите, трябва да се съобразя кога трябва да ставам, какво имам да върша на другия ден. Защото вече не понасям добре безсънните нощи, чисто физически.
Извод: май не дивото ми е много, а ЕГН-то ми е голямо, а средствата и децата - малки. Laughing

Нередно ми се струва да си взема малкото куфарче в напрегнати моменти, да оставя мъж ми да се оправи с всичко. Не защото няма да ме разбере, ще ме спре, ще натяква, а защото трябва да съм там, до него. Нередно ми се струва, примерно, да напусна работа, когато семейния бюджет има нужда от заплатата ми. Или да хвърля откровенията си в нечие лице, а това да доведе само до напрежение.
Ей такива неща. Даже "нередно" не е точната дума, просто правя някаква преценка, озаптявам си спонтанните реакции, което на 20-ет често си спестявах. Пък за децата и дума да не отваряме, те са ми истинските дресьори. Grinning
Виж целия пост
# 78
Диво? Да зове?
Отдавна не го чувам  Laughing
Дай ми да мързелувам и да почивам, надивял съм се.
Не обичам стари диваци. Кога е било време, трЕбвало е. След една определена възраст повиците на дивашкото е хм, нелепо... като спортните коли на дедковците и марковите чанти на бабетките... Кого заблуждавате? Simple Smile
Виж целия пост
# 79
Извод: май не дивото ми е много, а ЕГН-то ми е голямо, а средствата и децата - малки. Laughing
Явно, това ще да е проблема. И трите ли или по еденично?
Виж целия пост
# 80
За някои хора май уморен е равно на опитомен.
Виж целия пост
# 81
Зовът на дивото в днешно време се казва "криза на средната възраст"  Grinning
Още не.  Laughing

П.П. Имаше тема за четирдесетгодишните, метнах й едно око. И какво? "Да си направя татуировка", "Да скоча с бънджи"...
Егати дивото.  Laughing
Виж целия пост
# 82
Зовът на дивото в днешно време се казва "криза на средната възраст"  Grinning
Още не.  Laughing

Или изкукуригване на старческата.
Виж целия пост
# 83
Зове ме дивото, затова редовно хващам гората  Peace
След 1-2 дни див зов, умора до умопомрачение, се прибирам уморена и удовлетворена, пред мен е цялата нова седмица. Ако не практикувам това, наистина подивявам, просто ми се затлачва мозъка.
А опитомена, не мисля, че съм, а и не искам. Много ми е грозна тази дума - опитомена. Сещам се за опитомените диви животни в зоопарка и тъжните им погледи ...
Виж целия пост
# 84
Абе вие какво разбирате под диво изобщо?
Щото много се пазите да не ви опитомят, ама да не се окаже, че цял живот сте мъркали послушно?
Което не е кофти, просто е смешно да видиш домашна котка бунтовнк с претенции за рис Simple Smile

Диво не е да се татуираш, да скачаш с и на ластици, да имаш зелени кичури в главата или да слушаш екстремна музика.

Под диво живеене разбирам например да ти хрумне да идеш в Бургас да речем, още същата вечер да си там и да се върнеш в София след 3 седмици, като си тръгнал абсолютно импровизирано и бвз планиран бюджет. Съвсем прост пример.
Просто диво се живее, трябват сили и младежки ентусиазъм. Не просто да решиш о днес за 30 мин ще съ мпак див , йеее, колко съм як.
Не става. То си требе дух, нагласа. И време. И желание.
Аз вече нямам.
Опитомен съм. Обичам благата на цивилизацията Simple Smile
Виж целия пост
# 85
Дейв,сетих се за Васко Василев цигуларя.
Баща му в едно интервю го изкара същински дивак. Нещо подобно на примера Бургас-Варна,но по мащабно Laughing
Виж целия пост
# 86
Аз си трайкам какво съм правил  ooooh!
Но дивак ме описва и мен добре, благодаря за думата.

Та мисълта ми е, че отдавана нито имам сили, нито желания за дивотии.
И да сравнявате духа на лудото и младото с някоя прищявка на средната възраст е, хм, меко казано обидно за всички, които са беснели качествено bowuu
Виж целия пост
# 87
Не съм имала смелост да правя диви неща,но харесвам диваци ,мъжът ми е един от тях!  Peace

И се радвам,че това му  е и му доставяло/вя  удоволствие.
Виж целия пост
# 88

Не става. То си требе дух, нагласа. И време. И желание.

И липса на отговорности.
Виж целия пост
# 89

Не става. То си требе дух, нагласа. И време. И желание.

И липса на отговорности.
Да.
Абе младост го кажи направо!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия