Мъж Скорпион - 2

Напълно съм съгласна с wantmenow, че не обичат мълчанието и несигурността.Преди 2 седмици моят скорпи не спря да ме хапе и просто тотално прекали и аз реших,че няма да се занимавам повече да се обиждам,казах му че е прекалил и просто дадох крачка назад. Спрях да говоря както преди,да пиша,много мълчание,той правеше усилия,извиняваше се,но просто на мен ми беше дошло до гуша.И вчера за добро утро,той ми се обади крещейки и трещейки,че не можел така-това мълчание и несигурност го убивало и ако не мога да му простя,да късам с него.  Много говорихме и си казахме много неща,разбира се той е безпогрешен  и не разбира как може аз така да мисля и правя , но знам че ще помисли върху думите ми.

Не знам дали ми е правилна тактиката с него,но аз винаги съм била много директна и открита с него,и както той не ми спестява нищо,така и аз не му оставам длъжна .

Но търпението ми е вече към края си.

.

Здравейте, изчела съм цялата тема и искам да споделя моите неволи от взаимоотношенията си със Скорпион.
Ще се опитам да бъда възможно най-кратка, защото филмът ни е доста голям
Всичко започна преди 3 години, когато се запознахме (по негова инициатива). Личеше си че много ме харесва, всички приятели отстрани ми го повтаряха.
Аз като дама Козирог се дърпах доста време, преди да излезем, но в крайна сметка склоних и прекарахме месец/два в приятелски излизания, по време на които той откровено си ме сваляше. Беше забавно и приятно и всичко беше 6, докато не започнах да се влюбвам. Той явно е усетил защото започна да ме търси по-рядко и да твърди, че ме имал само за приятел (въпреки, че той ме сваляше, не аз).
Започнах да се чувствам много объркана и му поисках обяснение и оттам започна едно чупене на стойки..
Спря да излиза с мен, комуникацията беше главно онлайн, като се видим се прави на важен и т.н.
Аз се държа приятелски и толкоз.
След това последва един огромен скадал и "раздяла". Аз започнах да се виждам с друг, а той ме подминаваше като малка гара.
След 3-4 месеца неусетно как отдалече-отдалече, Скорпиончо някак успя да ме завърти пак в мрежите си, а аз бях достатъчно глупава да му се вържа.
Тогава за първи път правихме секс, след което той започна да се държи адски странно - един ден ме иска друг не. Започна да ми натяква как бил много желан и т.н. Прекрасното му държание се изпари и дойде на дневен ред гадното и гадните думи. Разбрах, че трябва да се откопча, но не успях! И така 2 години приятелски секс, който преди два месеца приключи, УЖ по взаимно съгласие. Аз искам връзка, а той не.
Една вечер бяхме заедно и на мен някак ми писна, избухнах и си тръгнах. След това му писах да не ме търси повече за секс. След опити от моя страна да поддържам добрия тон, той ми заяви, че между нас не може да има нищо. Аз казах ок и се опитвам да съм ок с положението.
Това което ме тормози в момента е, че като се засечем се държи супер гадно, игнорира ме, ако се опитам да го питам "как си" измърморва нещо и бърза да си тръгне. Това ме наранява адски много, а не искам той да го вижда. Не искам да вижда, че ми пука, защото знам че на него не му пука за мен.
Веднъж го попитах защо се държи гадно, а  той отговори: "Защото искам да правим секс, а ти се дърпаш".
Започвам да съжалявам, че съм била толкова добра и търпелива с него и всичките му драми. Единственото, което искам е да можем приятелски да се погледнем, въпреки че все още го обичам.
Най-лошото е, че знам след месец-два, точно когато съм успяла да го забравя, ще ме потърси всякаш нищо не е станало. Винаги го прави!
Съжалявам ако звуча объркано, но така и се чувствам. От цялата тази история се чувствам адски зле психически, признавам си и вече започнах да се плаша от себе си.
Поздрави на всички :*

След няколко анализации според мен - щом се е стигнало до момента на игнора и игрите, човекът просто не иска да бъде с вас. Да, иска да прави секс, но всякакви други по-задълбочени форми на близост го дразнят и заради това се държи грубо. Пак се връщам на моя най-добър приятел /покрай моя човек, заради когото писах, започнах да си припомням/ - бях забравила, че в началото супер упорито ме сваляше, преследваше /до лудост!!!!/  и тн - сега 15 години по-късно сме си най-близки приятели без да е имало интимност. Момичета, щом се държат така -  просто не ни харесват и не ни виждат като тяхната жена - горе главите!  Спираме да ги анализираме и продължаваме напред!  Ако е имало да се случва нещо между вас, досега да се е случило.

Напълно сте права justme12 Аз съм на същото мнение, затова и казах, че се моля след два-три месеца да не се присети за мен, защото му е навик. Предполагам, че го прави защото до сега му е минавал номера
Благодаря за откровението и отговора! Явно трябва да възприема, че не можем да бъдем само приятели, защото се усещам че в момента храня тази илюзия. Може би след време, но не и сега.
Липсва ми повече самото приятелство ако трябва да бъда честна, защото и ние бяхме първоначално приятели и ме е яд, че си го развалихме. Това беше по-ценно от всичко останало

С оглед на нещата при мен и един 2-часов разговор с въпросния ск,осъзнавам,че трябва да си ударя един здрав шамар  Не намирам думи да опиша нито него,нито шизофреничното му държание,което по-скоро отива на "тийн",а не на човек отиващ към 30те.
Както обаче Modra беше казала,няма как да са те правили на луда калинка и да очакваш,че можеш да разчиташ и вярваш на този човек за в бъдеще. Обичам го,но грозните му постъпки не оставят място за каквато и да е надежда.

Към Kiarara - честно възхищавам ти се на търпението 3 години! Явно психически и емоционално си доста силна,защото аз на твое място не бих се справила,а щом си стигнала до тук,значи имаш силата да се справиш и за напред.

А ако някой има идеи за бързо оздравяване след ск,нека споделя,защото едно рогато добиче няма никаква идея какво да прави с цялата тази емоционална болка 

Aallexa , благодаря! Да психически и емоционално съм доста силна, до сега да си призная мъж не ми е въртял главата така. Позволих му (казвам позволих му,защото осъзнавам че сама съм си виновна), единствено защото го обичам, но и през тези три години научих много ценни уроци за себе си и съм благодарна!
Разбрах че, нямам достатъчно самоуважение и самочувствие и че трябва за в бъдеще да поставям собствените си нужди на първо място.
Той откровено усети, че може да ме манипулира чрез чувствата ми,
и точно така ми се качи на главата, аз по принцип не си падам по номера и игрички.
Осъзнах, че с такъв човек много за кратки периоди трябва да си добър и да усещаш тънкия момент в който започва да ти се качва на главата -  дори и като приятел, и да го приземиш!
Иначе комбинацията Козирог-Скорпион е наистина перфектна, в миналото съм имала друг с който всичко беше повече от перфектно, да имаше и тестове, но много за кратко. Просто човека беше емоционално интелигентен, знаеше какво иска, удовлетворен от живота и липсваха комплекси.
Но кагато има множество комплекси става ад, особено ако е на по пределна възраст
Моят съвет към теб Aallexa е, съсредоточи се върху себе си и собственото щастие! Спортувай, пътувай, радвай се на малките неща, обръщай повече внимание на семейсвто и истински приятели. Аз така се лекувам и работи!
Поздрави

Ретроградната Венера е виновна 
Kiarara благодаря ти,сега наистина имам време за нещата,които бях оставила на втори план заради ск.

Ретроградната Венера е много коварна сега- всички наши желания са обърнати към миналото, а държанието ни е толкова театрално и все търсим романтика. Извинявам се за скобата,относно периодът в който сме.

Aallexa , аз бих те посъветвала също да се погрижиш за себе си, както го почустваш- плачи,смей се,излизай,съжалявай,изживе всяка емоция която напира в теб,за да се излекуваш и не се връщаш назад. Много често не си позволяваме да сме слаби и когато миналото почука на вратата ни,се връщаме,защото още сме подвлостни на емоциите му,защото не сме ги изживели.

Дано съм била полезна, а ако съм си прекалила с това , че се меся в животът ти, не е било умишлено.   

Здравейте
Радвам се, че Ви има. Прочела съм всичко написано, в някой редове намирам и своята история. Ето я и нея, аз съм Козирог, той Скорпион. Колеги сме от 1 година. Влюбих се един ден, когато без да искаме се блъснахме един в друг, сега 9 месеца след това - не знам какво изпитвам. Наранена съм и безсилна. 9 месеца през които когато той имаше нужда ме търсеше и аз бях насреща. След това със седмици не ми пишеше не ме търсеше дори не ми говореше на работа. И после звънеше все едно ншщо не е станало. Но днес му казах край! Болно ми е обичам го, но не мога така. Знам че винаги ще го обичам, но трябва да мине време да свикна с мисълта. Ще стане това го знам. Всички заслужаваме мъже, които да са до нас когато имаме нужда от тях и да ни подкрепят. Не знам за тези изпитания, за които говорите сигурно и на мен ми ги е приложил, но 9 месеца са прекалено дълго време. Време, което според мен е достатъчно да разбере дали ме обича или не. Е явно не, жив и здрав, обичам го и му пожелавам да е щастлив. Благодаря Ви

Хм да не би 8-9 месец от връзката при ск да е някакъв преломен момент,че като гледам при повечето май точно тогава се случва каквото има да се случва?  Сигурно толкова трае пълният курс на тестове и проверки 

Има нещо такова, но не знам на кое се дължи по-точно. При нас кризата беше сега на 10 месец,защото скорпито ми заяви,че не е готов на още да живее с мен. Защо ли пък да е  ...

Идеята ми е,че за нас жените това е достатъчен период ( 8 - 12 месеца ),съобразено и с годините ни,разбира се,да усещаме дали е Той човекът и дали искаме нещо по-различно и истинско от него. А при Ск, как върви този процес,нямам представа,знам само,че щом още не го е поискал, а окт месец ще правим година,значи няма да го поиска, а аз нямам времето и търпението да чакам някой си Господин да му дойде желанието. 

Пращам Ви много Любов,Момичета    !!!!

Как разбираме дали сме минали тестовете?  Сигурно като се вкопчат в нас като ватенка 

Мисля,че тестовете никога не свършват. А вкопчването е част от техният характер.

dessM твоето Ск прие ли раздялата? Опита ли се да те задържи?

В отговор получих само "ок"! Грозна работа.