Оставам да ви чета.
Но не престана да ме търси,дори все повече и повече.Дори може да се каже,че усещах че грам не му и пука за присъствието на някой друг в живота ми.Аз от своя страна си биех яко пас.До един момент в който се разболях,и си бях вкъщи,пишехме си,оплаках се че не се чувствам добре и ми е много гладно и смотано и нещеш ли след 5 мин ,получавам съобщение във фейсбук: "след пред вас за 2 минути" (пропуснах да напиша ,че от дума на дума се оказа че живеем на 50 метра дори без да подозирам) И тогава той ме чакаше с една кутия с топли щрудели ,ами не мога да отрека много ми стана мило и запознах да гледам на него по друг начин.Почнах лека полека да го разпитвам за личния му живот ,дето се вика да разбера и аз нещо но той все ме мяташе по върбите или все ще се опита уж нещо да се измайтапи ! Както и да е ! Излизахме! Аз му разказах без задръжки какво става с живота ми ,колко съм разочерована от определени хора,колко изстрадах миналата година и изобщо излях всичко.Просто така го почувствах и му споделих.Той от своя страна също( което ме изненада)Всичко вървеше добре,до момента в които реших да му отида на гости .Обеща ми да не прави глупости,но то и аз съм си виновна просто само дишането му близо до мен ме караше да настръхвам и да се залюлявам.Никога не съм изпитвала такова нещо! Направо го осещах като една бомба до себе си,всеки момент готов да избухне от емоциите си,толкова му личеше как направо не може да се сдържи! И хлътнах....много хлътнах! Проблема е ,че отстоях до края позицията си и не си позволих да правя секс с него ,а той много го искаше.Отдръпна се,промени се за отрицателно време! Излизахме след това ,стоим и мълчим ,но никой не говори за това,наблягаше на някакви общи приказки и прочие ,а аз стоях безмълвна понеже сърцето ми се свиваше от мъка.По късно реших да преглътна достойнството си и да поговоря с него.Писах му и той пак ме накълца на парчета ,с думите че ако съм искала да говоря с него съм щяла да отида лично до тях и сме щели да говорим.Не трябвало писаници ,говорене трябвало.И както аз си изливам душата и се опитвам да обесня поведението си ,той от своя страна ме прекъсва и ми казва че му пишат още 3 мацки които са готови да му дават ,но само аз съм получила покана да отида до тях да поговорим.Е направо подивях и побеснях.Мразя да ме правят на глупи.Не му казах нищо обидно ,но споменах че не искам да ме търси повече и че вече ми е ясно каква съм в живота му.Той започна да му говори ,че тези на него не му минавали и аз тогава и прекъснах изцяло разговора.Много ме обиди и бях решила че повече няма да му пиша или да го търся.На другият ден обаче пак ми написа някакво съобщение от типа на някакво предложение да отида до тях цитирам : "да тлеем заедно",на което аз още повече се ядосах и му отговорих че съм обидена и няма да позволя които и да е да ме третира така.След това отговор или контакт нямам с него...Много съм объркана,масово виждам съвети че игнора е най сигурното оръжие ,но и много искам просто да го прегърна и да му кажа колко много ми липсва.Не знам момичета,нацапала съм много на дълбоко в блатото и сега се чудя и се мая кой път да хващам.Моля ви за съвет,какъвто и да е ! И благодаря ,че станахте съпричастни
Препоръчани теми