Мъж Скорпион - 2

Ама моля ти се, мен ме покани на почивка заедно с неговото семейство /отказах, разбира се!/, няколко дни говорихме по телефона леко палаво, а след това пак си пусна завесата и ме кара да се чувствам досадна.     
Как така ще ме кани на почивка на хотел?! При положение, че сме се докосвали само за "здрасти" как я мисли тая работа?! И деца имаме с нас. И като каква ще ме представи на техните? Нищо от никъде не ми се връзва. Но пък и аз съм задръстена- дори да бяхме "заедно", нямаше да приема.
Просто не мога да повярвам колко са еднакви тия скорпиони!

Coolmummy главата ми не го побира,а мислех,че вече всичко съм видяла,че няма кой с какво да ме изненада,но ето. Наистина не го очаквах,защото нещата вървяха добре.Той сам го каза,колко добре сме се разбирали,колко щастлив бил с мен.Представи ме на родителите си официално,макар ние да се знаем,аз на моите също. То не бяха цветя,то не бяха разговори.Само като се сетя какво ми е говорил и ми става болно,при все че го помолих да бъде искрен,за да сме и двамата наясно с нещата и да няма сърдити. Била съм значела нещо за него>И като знача какво му стана вчера,че даде рязко назад. Не била в мен вината (то пък оставаше и в мен да е). Просто бил на настроения,липсвало му нещо в живота му,което го изнервяло,не искал да мисли за нищо,не искал да прави нищо.А от мен нищо сериозно не искал,нищо че до вчера ми се е кълнял в любов.
Оставих го,какво да направя,да го моля? Но не вярвам и не вярвам,че нещата,които преживяхме са били лъжа.Как се имитират чувства? Просто отказвам да повярвам,че е било лъжа.Но и не знам какво да направя повече.Бях до болка искрена,казах му нещата в очите така както ги чувствам и мисля,нищо не премълчах и нищо не скрих.А той едно и също:колко бил не на себе си.И сега нищо,гадният телефон мълчи,а аз също не смея да го търся и да ставам досадна.Пиша ви тук,защото не съм на себе си. А как само ме прегръщаше и целуваше по челото,как можах да повярвам,че е влюбен?

Zara_05 в същата ситуация бях и аз. Всичко вървеше идеално и хоп един ден разделяме се, в момента не бил човек за връзка. И върви се чуди как да реагираш, какво да кажеш и т.н. Ние поне разтопихме леда и вече си говорим като нормални хора, не съм част от интериора, даже и закачки имаше от негова страна. Но пак ме хвърли в тъча с "Всичко, което правя за теб е от любов." Е хем любов, хем не сме заедно. Същото както преди време като беше казал, че като усети, че е много влюбен, се дърпал. Това било слабост. Е и години да минат, пак няма да я разбера тази логика. Аз съм вдигнала ръце вече. Не съм се отказала, но и не съм се вкопчила в него. Първите дни, даже при мен първия месец си беше ад. Но впоследствие свикнах, примирих се не знам кво точно с това мълчание на телефона. Пак ми е адски гадно, но някак си притъпявам болката. В крайна сметка от теб нищо не зависи. Разсейвам си се с някви работи, гледам постоянно да има някой около мен, че остана ли сама се почват едни мислии. Стига ми това, че от 27.02 всеки ден го сънувам. Айде няма нужда.

Той е този,който тръгна да прави нещата сериозни,аз се ръководих от неговото поведение и когато си позволих да се отпусна и да му се доверя,той рязко тръгва назад.До миналия ден голяма любов,леки подмятания за бъдеще,а вчера изведнъж ми заявява,че не е готов за връзка и нещо сериозно,а това между нас започвало да му изглежда доста сериозно.И сега пак мълчание.

Нали към средата на месеца пак ти беше казал нещо подобно? След това не те търсеше. Явно пак сте подновили контакт и това е ново?
Аз не бих се поддала отново и да си причиня мазохистични усещания.
На колко години сте и двамата?

Coolmummy това,което ме влудява е,че още от самото ни начало с този човек,бях максимално искрена и заявих,че искам нещо повече от него и че "просто приятели" не ме задоволява,поради която причина да не си губим времето и кой откъдето.Знаеш ли колко пъти му показах вратата и всеки път той се връщаше защото искал мен,моята компания,моята близост,че с мен се чувства добре,спокоен,себе си,но че съм се появила твърде рано след връзката му и че точно сега не може да ми даде нищо сериозно,че не иска нищо ангажиращо. Тези думи ги чувам по два пъти на ден и аз всеки път се шегувам с него.Защото,колкото и да не иска,той до сега се ангажираше с мен.Предния път когато ми каза,че иска свобода,не го потърсих няколко дни,след което той сам дойде и проведе сериозен разговор с мен и беше притеснен защо не съм го търсила и прочие и когато му казах че ме наранява с поведението си той такава самокритика си удари,какъв глупак бил и че аз съм последния човек когото иска да нарани.И се промени,но до вчера,когато пак чух същата простотия,че нещата ставали твърде сериозни.Но за пръв път беше толкова студен,сякаш наистина целеше да ме нарани с думите си и честно казано успя и макар да си тръгнах с шега и усмивка вътрешно ми се реве.
Приемам фактът,че самата аз съм малко обсебващ характер,но мисля по никакъв начин не съм ограничила излизанията му или нещо подобно.Приемам и фактът,че всичко се развива бързо и твърде скоро след раздялата му,но не знам каква е причината да се държи толкова студено и дръпнато и да ме обижда с това си държание,защото вярвам,че нито съм го провокирала,нито съм го заслужила. Ок щом иска мълчание и свобода,нека се чувства свободен от мен,просто не ми се иска това да е края. Ако дам свобода на страховете си,в главата ми се появяват уникални филми какво се случва или може да се случи. Запълнила съм времето си на максимум,но и това не ми помага честно казано,като ударен самолет съм.Как може да си един и в следващия момент да си друг?Това несигурност ли е? Защото вярвам,че не е само заради секса.Той е достатъчно хубав и успял,със самочувствие,че да си легне с всяка, която си поиска без да влага никакви усилия или емоции,защо тогава да се набие на мен при положение,че знае че имам чувства?Всичко изглежда толкова объркано и сложно. Иначе сме в групата на 25-30г.

ако сте от скоро заедно ( 3, 4 до 5 месец) ама напълно нормално скорпионско поведение. Сто пъти ще се откаже от тебе и ще повтаря какъв идиот е че го е направил. Това е страх от обвързване. Докато не узрее няма да спре да го повтаря и казва. Ако наистина човека си заслужава (!!!!) изчакваш да му минат тези терзания спокойно  и с разбиране. Понякое време ще се успокои и ще повярва във връзката ви. Може външно да не го виждаш, но скорпионите вътре постоянно правят някаква вътрешна борба със себе си и не искат да бъдат зависими от някой друг. Някой друг да им е слабост

Добре,но какво да правя?Да не го търся и да чакам да се сети,че съществувам или обратното да му напомням за себе си? И преди така правеше -идва и се отдръпва,но сега е някак по-студен,по-решен.И да още в самото начало сме,но дори не знам,това дали може да се нарече"връзка". А човекът съм преценила,че си заслужава и че държа на него и усещам какъв може да е когато е на себе си.Но не знам сега как да го накарам пак да се доближи до мен?Дали пък не трябва да се отдръпна от него и наистина да го оставя на мира и да вярвам,че ако иска нещо ще се върне.Макар да ми е адски трудно,защото аз съм наясно какво искам и искам да съм с него!

Не му се натрапвай. Не го притеснявай. Дай му време, дай му да почувства липсата ти. И да усети какво е без теб. Не се сърди , не бъди студена. Просто му кажи, че му даваш време и го разбираш и се отдръпни и чакай. Бъди пристан за него, в който той намира утеха.
Пак се повтарям само, ако си заслужава. Сега, ако е някой казанова, който се чуди коя да сваля или да не иска сериозна връзка, защото "няма да го свалят момиченцата",не иска да поема отговорност и вятър го вее на бял кон,  оставай го да върви, където си иска. Може да го е страх от това, което се е случило в старата връзка и т.н. Понякога връзките много бързо стават сериозни, някои се плашат от това. Индивидуално е.

Благодаря ти много за съветите,имах нужда да чуя нещо,че вече се побърквам. Принципно съм спокойна,обичам нещата да се случват без тези игри "днес съм тук -утре нищо не обещавам". Пак казвам началото ни беше нормално,даже страхотно,нещата между нас се получаваха с лекота.И в един момент всичко се преобърна. Сега се чувствам като лепка. Имам чувството,че ако не го потърся,няма да се сети за мен,толкова независим го раздава,а не беше такъв преди.Аз не че го и търся,оставила съм го от няколко дни на пълно мълчание. През тези дни той направи нещо за мен,което знам,че е за мен,защото аз много държах на него.Но го направи в сянка,да не разбирам.Както и да е жестът е важен,което ме окуражи,но в същото време продължава да се държи все едно ме няма и не ме е имало. Днес вече не издържах обадих му се,все едно проведох бизнес разговор,ако можеше телефонът щеше да замръзне."Разбрахме се" доста силно казано да се видим по-късно.Но сега хем съжалявам,защото някак го "изнудих" и не знам и как да се държа,не знам каква съм му... Честно казано външно никаква емоция не прозира.Но пък прекарах случайно половината ден със семейството му,които пък мисля,че много ме харесват,което не знам дали има значение защото той си продължава да си прави неговите си неща и да ме игнорира.Нали знаеш "когато някой е далеч от теб,най-лошото е че не знаеш дали му липсваш или те забравя".

Все си мисля, че когато с даден мъж нещата се получават нямаме нито време, нито желание да пишем по форуми....

Така е. Пишем, защото не се получават и е ясно, че няма смисъл, но търсим сламчица, за която да се уловим и да си удължим заблудата...
Между мен и "моя" ск няма нищо освен чуване по телефона през няколко дни и обещания да се видим някой ден. След поредното "уф, трябва да се видим по на кафе" казано от него вчера, аз изсумтях, че от една година го обещава и хоооп камъчето беше изплютооо. Човекът си призна, че съм права като съм казвала, че когато човек има желание намира и начини, а той нямал желание.
Не че не го знам, ама се почувствах зле и още ми горчи... 

оооо много са добри с едно изречение да те върнат в първи клас и после да горчи,много да горчи!

Обади му се и му кажи, че нещо е изникнало и няма да можете да се видите. Не ти трябва среща на която той да е ужасно студен и да ти вгорчи вечерта. Нищо на сила не става.
Остави го той да те гони, ако не иска... окей има мъже, колкото искаш.

.