Кюретаж и забременяване след това - 24

klqsh, щом си убедена, че искаш да се изследваш, тогава направи една консултация с ендокринолог, имунолог и генетик. Отделно с АГ-то поговори за инфекциите (микоплазми  и всякакви други плазми и -плазмози, които вече изредихме). Направи онова, което почувстваш, че трябва, за да си спокойна.

Теди, аз пиша и е темата за "преди забременяване"...за положителните тестчета, пиша и в една друга лигава тема, в която си спамя на воля  , а по въпросите на klqsh, писахме в темата за изследванията след 2 мисед

Еми то и аз съм с един, че даяже и с едно дете, ама ето, че ми излязоха едно кило проблеми..та въпроса е спорен.

Винаги има изключения,но след 1 аборт последващата бременност е успешна в повечето случаи.

може ли да се гмурна в "повечето случаи"

Зу, ти направо се извъди писателка

magnet_for_happiness аз за това търся и добър специалист, не че имам много излишни пари , страх ме е и то много, страх че съм могла да направя нещо а не съм, страх че няма да мога да се зарадвам на   , ти си го преживяла знаеш как е. Човек се психясва   никои не мисли че ще се случи точно на него  

klqsh, миличка, страх винаги има...неизбежно е вече след случилото се. С времето ще се почувстваш по-добре. И аз си мислих, че много ще се страхувам и ще треперя след първия неуспех, но не беше точно така. Дори и сега след третия не ме е страх така, както съм си мислила. По-скоро чувството е, че нямаш контрол над нещата и си в някаква неизвестност..при мен е така. Напълно те разбирам как се чувстваш, но повярвай ми, винаги в началото, първите дни е така.

Тед, пиша, та пАра се вдига..почти винаги съм с леко лигав заряд и трябва да го изливам някъде. Обхванал ме е див оптимизъм, който всъщност не ме е пускал като се замисля...абе сложна е моята

Зузи, много хубаво се случва даже че си толкова оптимистично настроена аз немога да се преборя с утрогестана и по- точно с поставянето нещо не се разбираме и една борба пада..и накрая се отказвам и го оставям съвсем в началото пък дано организма успява да си набави каквото му трябва, искам да кажа- голям съм идиот

Момичета, благодаря за палците, които сте ми стискали. Явно е имало ефект от стискането

klqsh съжалявам, че си изживяла този труден момент!
След първия ми аборт док ми пусна само хормони и хламидия и всичко беше ОК. Честно казано би ми се искало да си бях направила и останалите изследвания още тогава.
След втория ми правиха следните: цитомегаловирус, токсоплазмоза, микоплазма и уреаплазма, тромбофилии, хормони на щитовидната жлеза ... май това бяха.
Лекувах се и се надявам следващия път вече всичко да е наред!
Все си мисля, че ако ми бяха пуснали всичко още първия път сега можеше да съм още бременна и януари да си имаме бебче 
Така, че ако имаш възможност си направи поне основните.

Аз също да се изкажа по въпроса ЗА или ПРОТИВ изследвания след първи мисед аборт.
Та аз съм ЗА. Ако бях послушала някои лекари и не бях направила нещо щеше да си сърбам попарата не с един, ами сигурно поне с два аборта. При мен доста от назначените изследвания може да се сметнат за излишни, но пък се оказа, че не е съвсем така.
Ето например имала съм рязко напълняване за последната година и половина (от 48 на 56 кг.), постоянна умора и прочее и изобщо не съм предполагала, че това са симптоми и че имам проблем с ЩЖ.
И изведнъж както си мислех, че е стечение на обстоятелствата и нищо ми няма се оказах с прогестеронов дефицит, 4 от 5 генни мутации за тромбофилия + неусвояване на ФК, Хипотиреодизъм, завишено ЛХ и кофти съотношение с ФСХ.
Ако бях послушала докторите, които ми обясняваха как нямало смисъл да правя изследвания след първия аборт, защото нищо ми нямало, кой знае сега дали нямаше да чакам поредната зелена светлина...
Затова аз лично съм на принципа, ако наистина ми няма нищо и просто е случайност този аборт, то нека да се докаже (профи изкривяване може би). Та всъщност аз доказах, че имам поне две-три причини за този аборт. И сега каквото и да стане съм сигурна, че съм направила всичко зависещо от мен.
klqsh, въпреки всички взети мерки си признавам, че все още си има страх в мен. Просто няма как да се радваш с чисто сърце на последваща бременност (или поне аз не мога), защото имаш история зад гърба си. Важното е страхът да е премерен 
tedd, бутай го навътре, не се стеснявай 

Тедче, един съвет от мен...лягаш по гръб и така слагаш навътре без проблем. И аз имах проблем с приплъзвания на тоз хлъзгавия утрогестан

Дони, може би понякога е добре да ни е страх по малко...аз с третата си скорошна бременност бях супер, ама супер спокойна, защото бях направила изследвания, но ето че пак се случи. Няма отчаяние обаче...пътя е напред и нагоре друг няма

Дони при втората ми бременност бях толкова сигурна, че всичко е наред та дори ходих на почивка в чужбина, летях със самолет (което в последствие се оказа, че е забранено в първите седмици), пекох се, даже се пържих и прегорих на плажа в Ница (което също било забранено), обикалях по забележителности  ... ама направо не се спряхме повече от седмица и така ...
Това се дължи на факта, че бях в абсолютно неведение за всичко. Та това по-скоро считам, че не е полезно за една бременност. Трябва да си наясно с всичко и да си умерено уверена
Тъй че може би страха в определени граници дори е полезен, но не и прекомерно защото пък може както се казва "да дърпаме дявола за опашката".

За страха и забранените неща, какво да ви кажа..и двата пъти никак не ме е било страх и и двата пъти волно и неволно направих сума забранение неща. Ама нали има една приказка, че здравата ябълка не мож я обрули..сега, друг е въпросът, че аз не съм сигурна, че харесвам тая приказка, защото например с лежане много може да се помогне на някои случаи.  Та и двата пъти, преди да знам, че съм бременна , съм имала прекалявания с алкохол, вярно-не твърд, ама все пак.. Не съм се пазила от спорт, движение, вдигане на тежко, басейни и всичко, въобще. И двата пъти се надишах с разни вредни вещества, без да се осъзная на време-при първата бременност ходех на дърворезба редовно и там при лакиране и пр. хубаво се надишвах. Сега пък ме беше обзело желание да рисувам върху стъкло и разредителя се оказа много вреден, а аз поне половин час го дишах..И въобще, още много нещица се сещам. За върха на собствената си глупост отчитам, че сега , вече знаейки, че съм бременна , бях на аквапарк и се пуснах на повечето пързалки..Още същия ден се вкарах във филм дали не съм навредила с нещо на бебчо..Доки после каза, че няма проблем, но тва няма кой да го знае със сигурност. И пушена сьомга съм яла, и синьо сирене и кой знае още колко забранение храни..Та така, цял ферман , но идеята ми е, че не се знае кое е камъчето , дето обръща колата и, че психическата нагласа има значение до толкова, че да се чувстваш добре, но не гарантира нищо, както и наличието или липсата на разни вредни неща и фактори не гарантира нищо..и аналогично, дори и с всички направени изследвания и взети мерки, всичко е възможно, както и обратното,  та цялата работа е май въпрос на лично усещане за спокойствие и контрол над събитията. Аз поне имам нужда да знам, че нещо правя, ама до там..

Че как няма да се сетя... Лично аз не мисля, че след първи аборт се правят изследвания. На това мнение бяха и генетиците в Майчин дом като ходих да ми видят хистологията. Гледаха ме доста странно и първият им въпрос беше кой аборт ми е това. После ми казаха нищо да не правя.   Аз, обаче така както ми казаха нищо да не правя още на другия ден си пуснах щитовидни, въореки, че оплаквания нямах и бях 100% убедена, че нямам проблем там. Добре, че се спрях на време. Предпочетох да приема, че съм попълнила черната статистика и че бебето ми е имало тежки аномалии несъвместими с живота и природата се е погрижила да не страда. Това се случва с огромен процент от миседите (задържан аборт)

Всички ни е било страх, повярвай ми. С второто ми дете ме беше ужасяващо страх докато не го видях живо и здраво родено. Така че дали ще идеш и ще направиш всички изследвания на света никой не може да ти гарантира следваща успешна бременност, както и неуспешна  С две думи, изчакай си първият цикъл, иди си на преглед, микробиология, ултразвук. Изчакай времето, обикновено 3-6 месеца и действайте. Ако сега те е страх от това да не се повтори, после ще те е страх за всичките фетални морфологии например, после за тоновете, после за раждането и после... цял живот ще те е страх за детето ти, докато дишаш!

Ваче, радост си за окото  Как сте с малките буболечета 

nikitto, и аз така
 Преди да разбера пих бира, карах нормално и водно колело, обикалях по планините. После вече като знаех плувах, боядисах си косата, пътувах в чужбина, пекох се на плажа, карах каяк, за секса въобще няма какво  да обяснявам , само гмуркането пропуснах, понеже е абсолютно забранено. Не мисля, че което и да е от изброените неща е довело до това да съм в тази тема. И ей на, от изследванията не е като да няма съвсем други причини, и то не една - и щитовидната не ми е наред, и в хистологията има данни за възпаление. И не че следващия път няма да си седя малко повечко на Д-то, ама не се шашкайте от такива неща и недейте да си мислите "ако не бях правила това, ако не бях правила онова", на една нормална бременност няма да навредите с такива неща.