Сурогатното майчинство в България

Добре де, да му се невиди, нали вие сте тъй благородни, и никога, никак и при никакви обстоятелства няма да направите това и онова, оставете другите да вземат решение за живота си, което не ви касае по никакъв начин... Квалифицирате , а ако вас ви квалифицират, подскачате до небето...

Ъъъъ, това май не го разбрах! Тия жени, които раждат след 24 г. първото си дете, какво? Не е тяхно, не са майки, не са жени...?
За мен човешкото същество е факт едва след като се роди и е в състояние да се развива без намесата на апарати. Допреди това е фетус, оплодена яцеклетка, както искате го наричайте, но фактът, че това нещо, ако бъде извадено от майчината утроба и не му се приложат серия от медицински интервенции, ще погине, не го прави бебе.
Ако съвременната медицина успешно се справя с бебета, родени в шестия месец, то в недалечното минало това са били просто спонтанни аборти. И тези "бебета" не са имали никакъв шанс за живот.
Може би радетелите за естествени природни процеси биха се възправили и срещу това недоносени бебета да бъдат спасявани?

Донорската яйцеклетка, както и донорската сперма е ничия /след акта на даряване/. Тя става притежание на този, който предяви претенции към нея /на двойка или на жена с репродуктивни проблеми/.
Нормално е да има редукция - все пак по-добре едно или две живи, жизнени и здрави деца, отколкото десет мъртви, нали?
Преди да зачена знаех, че  искам деца, но точно от този мъж. Не от предишното си гадже, не от някой следващ. Точно от този. И не просто някакви /нечии/ деца, които ние двамата да отглеждаме заедно, а такива, които да сме създали заедно. Най-естествения процес в природата, щом някои толкова се вълнуват от нея, е една женска да зачене от точно определен самец, а не да да се съберат и да мислят чие изоставено бебе да отгледат.
Актът на осиновяване за мен е изключително сложен процес, продукт на изключително сложно мислене и емоционалност. Не всеки може да стане осиновител. Затова и осиновяването не за всички семейства с проблеми е начин, нито е възможност.
Колко от тук критикуващите сурогатното майчинство още утре биха осиновили дете?

Като дете на медицински лица-гинеколог и акушерка,мога да ти кажа,че това са пълни глупости. 

За мен проблемът е другаде - не кой, как и защо има право да се сдобие с дете чрез СМ. Не е в това, че "поръчителката"  не е майка, напротив - е. Проблемът е, че по време на "процедурата" е възможно да се "роди" още една майка, която, да, приема да отгледа чужд генетичен материал, но в един момент започва да носи и "изгражда" дете. И нейно дете, ако и да не е така "де юре". Бременността е сложен процес, всички знаем, че освен тялото ангажира и психиката, мисловните процеси, емоциите. Мисля, че това каза Клеми. Без генетичен материал не може, но и без изграждането на тъканите, органите, костите, (душата? - ако си позволим разсъждения в тази плоскост) също не може. Това дете е и на СМ, въпреки договора.
Не съм ни биолог, ни юрист, разсъждавам емоционално. Нямам отговор.

За да ти се изясни логиката минаваш по пътя на неизяснен  стерилитет, губиш едно или няколко бебета. За да се самозапазиш спираш и да чувстваш. накрая си наясно с абсолютно всичко и не пишеш врели не кипели. Не ти го пожелавам

Така е, Ментова. Аз покрай старата тема доста неща изчетох и наистина установих за себе си, че вероятно ролята на СМ е най-уязвима в целия процес.

По принцип в по-цивилизованите страни в света СМ се подбират внимателно и получават специализирана психологическа помощ при нужда - преди и след раждането.

Аз пък, като жена, на която са предлагали редукция, съм на точно обратното мнение. Понякога си готов да загубиш всичко, но да рискуваш да имаш всичко. При мен рискът беше основно за моя живот, но и за този на децата. Избирах буквално между това да си отидем трите и да живеем и трите. Не виждах смисъл да живея, ако нямам и двете си деца. Ако бяха редуцирали едната, гаранции отново нямаше до самото раждане - всичко се случва (отново го пиша от опит на жена, загубила първото си дете в края на 6-тия месец). Е, живи сме и трите, слава на Бога. И сега ги гледам и се чудя как изобщо на някой му е минало през главата, че може да "редуцира" някоя от прекрасните ми дъщери (дори за едната ме убеждаваха, че ще се роди с проблеми, недоразвита и какво ли не още, а детето е дори по-витално от сестра си).

Кога човек се превръща отново в "НЕЩО". Към края на живота си, когато не може да продължи да живее без "медицински интервенции"? Спира да бъде човек, защото без медицината не би бил жив?
Преждевременно родените не са бебета, а неща?

Ето за това СМ не биваше да става законно. Защото има хора, които гледат на човешките същества като неща и точно те са тези, които подкрепят идеята. С неща по-лесно се търгува.

Не, много добре ти е ясно за какво иде реч и че едва ли съм човекът, който има източниците си сред масови списания, но ти е по-малко болезнено ако заметеш с ирония истинската следа.

Търси я сред множеството мнения на изоставени (преди 40-50 години доста бели и образовани, но "влюбени, загубени" момичета си оставят децата, само сега масово са циганки) и впоследствие осиновени деца, на родителите им, които с години се опитват да ги върнат в детството ( в което следва да са според възрастта си) и най-важното - мненията на съпруги на такива деца ( поне съпрузи не са писали или аз не съм попадала).
Това, която се прави със бебето на психологическо ниво при сурогатство е точно същото, което става с бебето, носено от циганка и хвърлено, както и носено от миловидна бяла "девойка", която в утробата го убеждава колко е добре да се раздели с нея и да отиде някъде, където "е много чакано и ще бъде много обичано".
Създават му се преживявания, които после никакъв живот не може да изтрие. Никой не заслужава такъв старт. В миналата тема имаше доста цитати на сериозни мед. източници, а живите хора бяха повече от убедителни.

А като юрист ясно казах, че целта е всичко да може да се прави елегантно и като че ли регламентирано. Няма значение, че не е, важното е да изглежда.

А мнението ти, че най-важното било кой отглеждал детето, очевидно не се споделя от желаещите сурогатна поръчка, ама седи на всеки постинг като лозунг.

Предлагам да не си мерим "болезненостите" - че битката ще е неравна.

Не, ситуацията с осиновените деца е различна. Виждала съм какво прави дори краткият престой в социални заведения с тях. Неслучайна е борбата тези места да се закрият.

Ако източниците ти не са "масовите списания", просто ги цитирай.

Много благодаря за това мнение. Понеже житейски не съм била в тази ситуация, приемах за неморално да я коментирам в детайли, но това е истината.
Особено при АРТ, където нещата съзнателно се правят.

Нито кратък, нито дълъг престой в социални заведения не може така дълбоко да ограби човек, както животът в утроба, която е решила и излъчва, определени неща към плода, дори и от най-благи намерения.
Децата, осиновявани с мен не са били и един ден в социално заведение, както и сега белите деца не отиват там, а още преди раждането има хора, които чакат за тях.
Няма смисъл от повторения. Цитатите са на няколко форумки, потърси в миналата тема, има линкове на английски.

Няма да се надпреварвам с мнения, може да продължиш с иронията, разбирам, че е необходима за да не се говори директно.

А на българките, на  които тук родителите като овчарски кучета пазиха по някоя несретница за период от 10-на месеца и накрая им осигуриха по едно сурогатно бебе, докато те бях в чужбина, моля да имат поне малко коректност към двойките, които не разполагат с такива доверени за 24 ч. на денонощие сътрудници и им предстои лично да се изправят пред реалния живот и да не ги заблуждават, че всичко е регламентирано, подлежи на регламентация и е много благородно.

Мираета, извини ме за въпроса, познаваш ли лично "сурогатни" деца, за да си убедена от първа ръка, че психологически са идентични с изоставените от родната си майка?

Грънци благородни! Зависи колко си нагазил в ситуацията! Който е вътре здраво с двата крака, доста бързо ще захвърли или ще се окичи с благородство, толерантност илипък консерватизъм.
Това, което мен ме тревожи е да не се превърнем в нов тип дестинация. Законите трябва да слагат някакви морални граници, особено по такива болезнени и деликатни въпроси, касаещи произхода и родителството на едно бебе. Това е първото нещо, което човек ползва, за да изгради идентичност.

Andariel, вече сме се превърнали в дестинация на евтина работна ръка, калпави закони и съответно процъфтяването на какви ли не нелегални дейности.
Евтино даряване на яйцеклетки, евтини бебета, пък макар и от ромски произход (но пък здрави). Така че какъв е проблема да се превърнем и в място с евтино сурогатно майчинство. Което ще излиза направо "без пари" на чужденците.
И хоп, започваме да правим бебета по поръчка, американчета, германчета, каквито му душа иска на човек. )