Сурогатното майчинство в България

напротив, Теа13, ти разсъждаваш като 13-годишна (не знам дали не обиждам момичетата на тази възраст!). доста народ се весели на твой гръб в тази тема вече.

а на I.v.a. не можеш да й стъпиш на малкия пръст, съжалявам...

I.v.a,   

Линд, не говоря за незаконни избори като да убиеш човек, откраднеш и прочие. Говоря за избора да бъдеш свободен - да обичаш, когото искаш, да изповядваш религията, която искаш, и т.н. както и да избереш как да отгледаш децата си - дали да си ги държиш вкъщи, или от бебе на ясла, дали да ги запишеш на спорт или нещо друго, дали да ги родиш или не. Какво е толкова усъдително да желаеш дете?


Теа, на 24 съм.  Да бъдеш open-minded и да не си кон с капаци определено не е за всеки - очевидно не е за теб. Още повече пък да знаеш да не сочиш пръст другия и да го обвиняваш за ненормалник, неморален, негоден и там каквито други епитети видях в тази тема.

 

Сори, ама оупън майндед да не стане синоним на оупън ассес! Тоя майнд трябва да има и малко рамка, известна доза критичност, цедка, сито на входа, че иначе всичко може да влезе в него! Аз лично се придържам към мнението на юристите от форума. Не ми е проблем моралната страна на нещата, нито материалната, нито техническата.

Малко късно се включвам, но ми се искаше да поясня. По повод интерпретациите около написаното от мен искам да поясня, че нямам в предвид, че има "истински" бебета, които не могат да бъдат родени от сурогатни майки.
"Истинското" бебе е всяко бебе, което се ражда и при раждането си познава само една майка, тази която го е износила до раждането,пък била тя и "сурогатна"  


Да, има научни доказателства. И в статията ми съм пуснала линкове (изчетете цялата статия, а не само заглавията):

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=420703

ето и част от нея:


ПРЕДИ ДА СЕ РОДИ, бебето опознава добре човека, който ще осигурява живота му и след раждането: мама. Гласът й го впечатлява дълбоко. Звукът се пренася по костите - главно през гръбнака и таза - и влиза право във вътрешното ухо на бебето. Тазовите кости на майката са един вид усилвател: в областта от 2500 до 3000 херца те затрептяват. Това е честотата на женските гласове.

Когато майката говори, бебето в корема й не само я чува, но и я усеща. "Нероденото буквално се къпе в майчиния глас", твърди Лудвиг Янус, експерт по пренатална психология в Хайделберг, Германия. Психологът Антъни Декаспър от университета на Северна Каролина, САЩ, доказва, че децата запомнят гласовете на майките си още преди раждането. Новородените получават биберони, свързани с магнетофон. В зависимост от скоростта на сукането бебето чува гласа на майка си или на чужда жена - следователно то само може да определя кого иска да чуе. Резултат: децата сучат така, че да чуят гласа на мама.

ТЕЛЕСНИТЕ ШУМОВЕ на майката също звучат високо и натрапчиво в ушите на плода. Биенето на сърцето, куркането на корема, шумът на кръвта, дишането - всичко това стига до бебето със сила до 60 децибела. Такъв е шумът например при групов разговор. Шумът внушава на съзряващия човек усещане за уют и закрила. Новородените плачат по-малко, щом им пуснат запис с ударите на майчиното сърце.
 

И мнение на д-р Нилс Бергман, лекарят поставил основата на "кенгуровата грижа" - от тази статия, която съвсем не е измислица:

http://zabliznacite.wordpress.com/2010/08/29/maika-sajiviava-nov … nace-s-pregradka/

Моите собствени изследвания и „хипотеза“ за случилото се се основават на факта, че при почти всички новородени бозайници, отделянето от майката е животозастрашаващо. Това активира много силна защитна реакция, която се изразява в „изключване” и обездвижване (замръзване и откъсване чрез активиране на вагусовите нерви). Влечугите използват абсолютно същия механизъм на защита чрез вагуса, за да забавят сърдечната си дейност до нива, които биха причинили смърт при бозайниците, които се нуждаят от повече кислород! Като възрастни, ние смятаме, че стресът увеличава сърдечната честота, защото симпатиковата нервна система предизвиква подобна реакция, но не се взима в предвид, че дори бебетата родени на термин са с много незряла симпатикова нервна система, а при  недоносените бебета тя е изключително незряла. Преждевременно родените деца могат само да се „откъснат” и ако са били подложени на стрес, преди да бъдат родени, те могат просто да останат „откъснати” … с опасно ниски нива на кислород.
Съвременните техники на реанимация може да осигурят принудително кислород, дишане,  кръвно налягане и температура … но те работят срещу „събуждането на автономната нервна система”. Има значителни вариации в чувствителността и устойчивостта на всяко човешко същество, някои са толкова чувствителни, че загиват въпреки нашата технология.
Това, което прави „кенгуровата грижа” е да осигури възстановяване на основните биологични механизми за оцеляване. Контактът „кожа-кожа” е от ключово значение, защото дълбоко разположените сетивни влакна в кожата, достигат до „емоционалния процесор“ на мозъка (амигдалата), и му казват: „Ти си в безопасност”. Това деактивира режимът на „изключване” (un-safe mode), и възстановява правилното функциониране (safe mode), което е всъщност истинската функция на вагусовите нерви.
Специално в този случай може да има и един парадокс. Стечението на обстоятелствата позволяват на това бебе да остане в контакт „кожа-кожа” с майка си за по-дълго време, което в действителност осигурява спасението му! Може би то не е било в състояние да понесе радялата по никакъв начин. Но парадоксът може да се крие и още по-дълбоко… може би бебето проявява толкова силна и всеобхватна вагусова реакция на „изключване”, за да оцелее, че тя продължава докато му бъде позволено да се върне до майката! Може би неговата гъвкавост му позволява да оцелее!!! Световната здравна организация нарича това „кенгурова  майчина грижа” и именно Майката е от ключово значение за оцеляването на това бебе

Хубаво е, че този случай предизвиква толкова внимание…
Всички бебета трябва да са в контакт „кожа-кожа” с майките си след раждането.
Нито едно бебе не трябва за бъде отделяно от майка си (и баща си!).
И това се отнася с особена сила за преждевременно родените бебета.




Горния цитат оспорва убеждението ти. За чувствата на новороденото, разделено от майка си след раждането си има и специален термин - separation distress call

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7633137

Бърз превод с помощ от гугъл:

Няколко изследвания са използвали плача на бебето като средство за оценка на качеството на неонатални грижи. В този рандомизиран процес  е регистриран плача на  новороденото през първите 90 мин. след раждането, когато бебета са били обгрижвани по следните начини: (а) кожа-до-кожа с майката; (б) в едно легло; или (в) едно легло за първите 45 мин на 90 минутния период на наблюдение и след това кожа-до-кожа с майката. Резултатите предполагат, че човешките бебета осъзнават физическата раздяла от майките си и почват да плачат с "импулси". Плачът спира при събирането с майката. Наблюдаваният постнатален плач може да бъде  човешкия вариант на т. нар. "вик на страдание при раздяла", който е общо явление сред няколко вида бозайници, и служи да се възстанови близостта с майката. Нашите резултати показват, че при човешките новородени този вик, не е обусловен от предишен социален опит и може да бъдат генетично кодирана реакция към отделяне. Резултатите са съвместими със становището, че най-подходящото място на здрави доносени новородени бебе след раждането е в близък телесен контакт с майката.

Ясно е, че бебетата оцеляват и разделени, но на каква цена? Говорим за човешки същества и не може с лека ръка да защитаваме едни, а да не мислим за другите.  


Като по поръка още едно научно изследване от тези дни, малко е дълго за превод, но с две думи при децата разделени от майките не спят и са неспокойни в следствие на преживения стрес.

http://www.sciencedaily.com/releases/2011/11/111102124955.htm

Странно разсъждение. Всички тези родители, които си изброила не са родени такива, това са състояния и болести, които се придобиват, което може би по-често се случва, когато вече имат деца.

разсъждението не е странно, ако не го изваждаш от контекста на дискусията.

една потребителка заяви, че чрез СМ всеки ненормалник щял да може да си направи бебе и логичният отговор на това беше, че и без СМ няма пречка за всеки ненормалник да си направи бебе - което и се случва постоянно.

fata, тези неща, които цитираш изобилно, по никакъв начин не доказват непоправимата травма за човек, който след раждането си е бил отделен от тази, която го е износила. особено пък, ако този човек никога не е разбрал за това отделяне.

нека не почваме отново с първичната рана.

отделяне от майката винаги е имало, по най-различни причини. кога поради изоставяне, кога поради смърт на майката, кога поради нужда от продължителен престой на новороденото в кувьоз. тези неща са преодолими и изобщо не може да се изтъкват като аргумент против изключително частния случай на СМ. защото имат незначителна тежест на фона на останалите аргументи.

отделно бих добавила, че теории, особено в области на науката, където няма точни количествени методи за доказване, има какви ли не и ако човек следи дадена област, със сигурност ще е забелязал постоянното възникване на нови, често пъти отхвърлящи предишните теории.
някой си развил тези, доказал си ги, ти ги харесваш, щото ти допадат на начина на мислене, цитираш ги. друг вероятно е развил обратните тези, но ти няма да ги потърсиш, нали? теории, теории, теории ... с лопата да ги ринеш. а човечеството се развива, децата се раждат и развиват постоянно - въпреки теориите на този и онзи.

Ето с това съм напълно съгласна.

Теа наистина разсъждава като 13-годишна, но мисля, че тя още не е и помисляла да има собствени деца, та е нормално да разсъждава така незряло по тези въпроси.

Тези цитирани статии имат смисъл и са верни по принцип, но те нямат нищо общо с пъпросите конкретно на сурогатното майчинство.
Отделянето от майката, родна или СМ, се осъществява веднага след раждането, новороденото се слага в легло и се оставя в зала, пълна с други бебета. Такива са лекарските практики у нас.
После у дома новородените спят в отделно легло и отделна стая, а зомбирани майки, изтощени от бремеността и раждането се опитват да не се чувстват виновни, че изпадат в истерия от непрекъснатото реване, кърмене, преобличане на бебето, стерилизиране, пране и гладене, съчетани с обичайната липса на пари и безумно скъпи памперси.
Е, има и щастливки, обградени с любовта и всеотдайността  на собствените си майки или мъжете си, склонни да им осигурят нужната почивка. Но те са все по-малко.

Тук очертахте какви ли не сценарии, достойни за сериала "Умисъл за престъпление".
Аз пък си представям друго. СМ е спокойна и уравновесена жена, с трезва мисъл и вече родила едно или две деца. Информирана е за всички рискове от бремеността. Желанието й да стане СМ е продиктувано от  болката на нейни близки, че не могат да си износят тяхно дете. Ще пази и ще се грижи за ембриона, ще му пее, ще му говори, как неговите майка и татко го очакват с нетърпение. Ще ходят заедно с генетичната майка на прегледи и ехограф. След раждането ще се грижи за бебето известно време, едновременно с генетичната му майка. После може да присъства в живота му като кръстница или близка приятелка.

Не мога да се включа в дискусията, но отговарям на първия постинг:
'за' сурогатното майчинство съм и си давам сметка,  че това може да е доходен бизнес на жени-инкубатори, но предполагам законът ще ограничи броят на допустимите бременности ( например до 2, но не съм специалист, за да кажа колко, може и 1).

Аз лично много трудно бих пожелала сурогатна майка, нямам такава зависимост от гените си и не ми е важно да е 'кръв от кръвта ми", по-скоро бих осиновила вече родено дете , което няма семейство.
Но за хора, за които комбинацията гени на мама и татко са изключително важни това е добра алтернатива и я подкрепям.

Самата аз не бих станала сурогатна майка ( то и не мога), но мисълта да родя дете и да го оставя като някаква стока ме ужасява.

А от малкото зърнато нагоре за отделянето искам като биолог да кажа, че новороденото бебе е като патето, което ходи след лебеда - ще се привърже към този, който от първият момент го гушка и се грижи за него. човек, вълк, горила... изобщо не вярвам в психологията, но не пречи много  психолози да вадят от 9 кладенеца вода, за да си печелят парите

Бащата? Как са опознали бащата?

Да не бъдат отделяни децата е чудесно. Но това така или иначе не е практика в нашите болници - а и при нашите майки. За недоносените пък съвсем.

Но да разбирам ли, че недоносените е по-добре да са при майките си, отколкото да получават специализирана грижа - ако трябва да се избира? Панацея ли е неотделянето или някои неща са по-важни от него?

Като шанса да се родиш, имам предвид, разбира се.

Останалите потребители, които се обявиха "против" и те ли разсъждават незряло? Или само аз, понеже заявих, че нямам деца. Това за какво си мисля и помислям си знам само аз.

Доказателствената тежест умишлено е изместена - привържениците на СМ следва да доказват, че е не вреди на детето, а не обратното.

Природата така е усторила човека, а всяко противна на природата насилствена конструкция нещо взима от човека.

А Джам, лично теб те уважавам и затова се учудвам как се лека ръка си категорична, че " особено пък, ако този човек никога не е разбрал за това отделяне.", " нека не почваме отново с първичнат арана" и пр.

Всяко живо същество не само че разбира, а на момента включва защитни механизми, последиците от които не са за препоръчване.
И отделяне от майка, която иска това отделяне, е несравнимо с отделянето по други причини.
Пишеш, че тези неща са преодолими, но не казваш, че това преодоляване става за сметка на бебето и последиците остават.

Каквото и да се пише, няма да се стигне до консенсус, само е очевидно, че е разместена доказателствената тежест, което е сериозен показател за дискусията.

Да си го кажем - нещо подобно на СМ се е правило и се прави от хиляди години.
По-добре е да се узакони и да се вкарат в ред нещата за всяка от страните.
Аз лично не бих го направила, но щом всички страни са съгласни, при това законно - нека го правят.

Стотици майки и бебета се разделят всеки ден след раждането и стоят така през целия престой в болницата по различни причини. Особено в България.