Сурогатното майчинство в България

Нали правиш разлика между това да не приемаш нещо и да му лепиш грозни етикети? Вярвам, че правиш и не виждам смисъл да обяснявам още веднъж какво имам предвид.

Вероятно можем да спорим, пропускайки обидните думички.

За персоналните факти - не съм казала нищо, които ти не си споделяла в този форум и никъде не съм те обиждала във връзка с това. Просто ти обърнах внимание, че репродуктивното здраве не е само до това да заченеш и презрението ти към тези, които не могат да заченат (но примерно нямат никакъв проблем да износят до термин бременността) е крайно неуместно.

вероятно ще сме живи, когато това се случи.
и  качествено ще се ограничи до здраво. надявам се на добро законодателство в тази посока.
засега обаче матката е ( почти) незаменим орган, така че каквото има това е.

За човек ли говорим или за състезателен кон? По вашата логика вървим назад, когато определени индивиди са се премали за предмети.
Ох пак тез качествени индивиди, превъзходство на расите, чиста раса. Мисля, че исторически, не веднъж, сме видели резултата. Но явно хората сме глупави, щом пак и пак допускаме едни и същи грешки.
Аз нещо друго не мога да разбера. Защо е нужно в България да се допуска това "лечение". Има страни от ЕС, в които това е разрешено. Предвижда се български граждани да могат да се лекуват в страни членки на ЕС, на база своите здравно осигуряване в Б-я. Защо да не се помисли по тази линия такива двойки да се сдобият с дете?

Вероятно за кон. Ако говорим за човек и човешко, то осиновяването е алтернативата. Или оставането без дете.
Селекция ще има. О, как мечтая за зеленооко момченце.

Бъркаш регулация със заплащане - двете нямат общо в случая.

Щом мечтаеш за зеленооко момченце, дано да имаш матка, иначе ще видиш през крив макарон и кафявооко момиченце даже...
Всъщност, селекция е това, за което говорят ная-яростните противници на сурогатното майчинство. Survival of the fittest, класически дарвинизъм - биологично да се репродуцират само най-здравите, тези, които могат. Тези, които не - ми, тяхна работа, да се застрелят.
И отдавна се чудех кога ще нахлуят изказвания от рода "суетата на тези, които искат да имат дете със свой биологичен произход". Всъщност, липсата на такова желание е противоестествено, смазването му или надживяването му изисква много работа над себе си, много мислене, доста страдание. Всъщност страдание, което не може да се опише, ако не си го изпитал. (Тук не говорим за хора, които въобще не искат да имат деца  , ако не искаш, това е друг въпрос, нямаш и толкова.)

Saule, аз винаги съм мечтала за деца, но никога не съм вярвала, че пътя за осъществяването на това, задължително трябва да минава през моята матка, или пък нечия друга, но с участието на мои клетки. И пак- аз винаги съм мечтала за деца. Просто деца, които да отглеждам и обичам. Без значение цветът на очите, косата, полът....
Когато един "специалист" видя "увреденият" плод и ме постави пред дилемата аборт-раждане или отглеждане на дете със сериозни недъзи, предпочетох второто. За щастие нито специалистът се оказа специалист, нито детето ми увредено, но със съпруга ми вече бяхме взели решението, а то беше далеч от качествената селекция.

Възпроизводството е висшият егоизъм на гените. В мир живеят тези, които могат да го надраснат.

правилността/неправилността на подобно решение е сама по себе си интересна тема за дискусия и предпоставка за поне 100 страници словесни кръвопролития.

не знам защо даваш примера в тази тема, обаче - няма нищо общо.

Касита, ужасно съжалявам за стреса, през който е трябвало да минете. И много се радвам за добрия изход на нещата. И тъкмо заради добрия, благоприятен изход (слава Богу  ) бих искала за кажа, че "който надрасне егоизма на гените, ще живее в мир със себе си" е ужасно учебникарска фраза, която има много малко общо с истината. Всички, които нямат опит с безплодието, могат да импровизират върху темата колкото си искат (включително и аз, макар, че за съжаление, след раждането на първия ми и единствен засега син, научих всичко за вторичния инфертилитет). Травмата от безплодието - дори вторичното - може да те съсипе дотолкова, че четейки импровизации на хора по темата "ако аз нямах деца, никога не бих...", само сетиш, смееш се и чукаш на дърво животът да не им предостави "възможност" да ревизират фантазиите си как биха се чувствали, ако...

Реалността на нещата могат да ти я разкажат или хора с репродуктивни проблеми, или колеги психолози, работили с хора с репродуктивни проблеми, със семейства, в които има осиновяване и т.н. Познавам няколко души, твърдящи, че са "надраснали суетата на гените" и болката, през която са минали, за да се помирят и да приемат факта, че няма да имат биологично свои деца е нещо, което не пожелавам никому. Има нещо, което хората без проблем с репродукцията не знаят и то е, че тези проблеми се преживяват като вид инвалидност. Те автоматично те изпращат " в неравностойно положение", върху безплодието има - все още - ужасна стигма, поне у нас. Едно от нещата, които всеки човек с репродуктивен проблем си задава, е "защо аз, защо на мен, какво у мен не е наред, с какво го заслужих". Човек съвсем спокойно може да полудее, аз например почти полудях след загубата на 3 бременности след първия ми син и стресът и мъката със сигурност съсипаха здравето ми. (Беше особено ужасно, защото фактът, че вече имам едно дете, ме изхвърли от възможността да търся подкрепа във форуми за хора с репродуктивни проблеми, от която ужасно имах нужда. Имах нужда да разбера как се излиза от този ад със здрава психика, да го разбера от преживели го.) При това, повтарям, аз имах съвсем малко дете, което имаше нужда от мен.

Та за това, предлагам в дискусията (ако искаме да е смислена, разбира се) да се изказват хора, които имат преживявания с темата от първа ръка. Хора с репродуктивни проблеми, такива, които планират да станат заместващи майки, такива, които планират да прибегнат до това разрешение, хора с реално отношение към казуса. И юристи. Но юристи, които нямат личен опит с репродуктивни проблеми и осиновяване, защото това ги прави пристрастни по недобър за изработване на смислен закон начини. Всичко останало е чесане на езиците.

Понеже не следя съвсем плътно темата, но виждам, че в последните 5 страници не е споменат- един линк от Капитал по темата- разказ от две от страните в СМ.

Тогава не би било дискусия, а тема за взаимопомощ, подкрепа и информация в специализиран подфорум наречен, например "сурогатно майчинство".

Не разбирам защо споменатата от теб комбинация - юристи с опит с репродуктивните проблеми и осиновяване, да означава "пристрастен по недобър начин".

Мисля, че никой не отрича валидността на страданието и травмата свързани с репродуктивните проблеми.
Просто те не могат да бъдат оправдание за това заиграване с МАЙЧИНСТВОТО в частта му която касае износване на бебето.

По повод отправена към мен реплика, че отричайки сурогаството, съм за генетичната идеалност.


Saule, боря вторичен стерилитет, осиновена съм. Може би за това е такова мнението ми, с което, разбира се, не задължавам никого.

Това не би била дискусия. Ако имате нужда от такова нещо - направете си отчетна тема.

Много хубава статия, особено втората част с правния аспект на нещата  Благодаря за линка   

нищо ново не научих от тази статия, а правния аспект го разнищихме тук доста по-дълбоко.

потърсете филма "Обратната страна на луната" от Мира Добрева, има го във vbox7.