Св. Мина, св. Виктор, св. Викентий и св. Стефанида


.
Да се оправяш бързо, ей! 



и на всички, които празнуват днес 

Ако имаш нужда някой да те изслуша, ние сме насреща 
!



Пиши ни, плачи си, макар и далече от теб, всички тук, сигурна съм, го преживяваме заедно с теб. 
И името ти също.
Края на август на морето го заболя корема и отиде при личната да му даде направление за изследвания за язва.Отиде и освен язвата след 1 месец какви ли не изследвания, защото дори докторите не вярваха му поставиха диагнозата рак на панкреаса 4-ти стадий с разсейки в черния дроб.......Не се лекува.........няма шанс.........и месец по късно той е вече под 40 кг и бере душа в болницата, остават му дни, броени дни
Не исках и вас да разстройвам и за това гледах да не пиша много, но е тъжно, много тъжно и живота понякога е адски жесток...........а така го обичам
Просто всичко ми е като някакъв филм на ужасите и все си мисля, че ще свърши и ще се събудя и всичко ще е по старо му, но..........никога няма да бъде..........
Кой на кого да дава сили, не знам....Той в съзнание ли е? Говорите ли? Според мен в такива моменти не трябва да се мълчи или да се шепне. Няма да имате никога повече шанс да си кажете каквото искате. Ходите ли при него? Ако въпросите ми те напрягат, ще спра.
Но таенето в себе си едва ли е по-полезно особено сега. Споделяй ни, моля те. То по-леко няма да ти стане, знам го. Нищо не може да ви облекчи в този тежък момент.
Ако мога да ти помогна с нещо - насреща съм.
! Утре ще дойда да те разсея малко от черните мисли.
!
Не знам какво друго да кажа. 
Честито и на малката Вики. 
, но той винаги е бил такъв. Малкия племенник е при майка ми щото е болен, големия при родителите на снаха ми. Днес ходих до болницата само да занеса един чай и снаха ми каза че е много зле, нямаше как да вляза, бях с Вики, а и всеки път като го видя ми действа адски стресиращо, спира ми кърмата, не спя с дни..........знам, че е егоистично, но това вече не е брат ми, искам да го помня такъв какъвто беше.........най-прекрасния. А иначе като отида говорим малко, защото той няма сили, а и много халюцинира от болкоуспокояващите.
и стискам палци за интервюто 



. Жалко, много жалко
! Прегръщам те силно
!
Въпреки болестта и въпреки всичко, ти ще си го запомниш такъв, сигурна съм. 
Препоръчани теми