Юнска тема № 20

Цоп и аз тук.Изпратих си гостите,ошетах,приспах малките бебета и голямото бебе   и ето 10 мин за мен.
Разисквате интересна тема за мен.Аз кухня не взимам от месец вече.Режима на хранене ни е като на Никола на Есма.Храни се с нас,от нашата храна,само следобедната закуска е бебешка.Във връзка с храненето аз да питам -давате ли някакви колбаси и ако да,какви?И също прибавяте ли жълтък към храната на малките.Аз спрях да давам около годинката.Всъщност като започнах да взимам кухня тогава спрях  .Миналият ден обаче се заговорих с майка,на бебок колкото Жори,която ми сподели,че продължава да дава през ден жълтък на малкият.Свекито ,която присъстваше на разговора ми се накара след това и сега вари всеки ден яйца да дава на Жорко  
А за колбаси съм в чуденка.Предпочитам да не давам,но той налита като бясно куче на филета,кренвирши,кюфтета...
За излизането навън съм от лудите майки.Не пропускаме ден.Ако е ужасно студено или ветровито излизаме на разходка с колата  .Иначе в къщи откача затворен.
Днес се сетих за синьото птиче.Не е писала отдавна.Ще има глоби май...
Хайде сега да приключвам и да полегна,че едва гледам от умора.
Лека нощ на всички  

Здравейте , момичета,  
Не знам кой бие по точки за свекървата , ама моята вече живее вкъщи. Нали преди пет месеца свекъра ми почина и да не стои сама на село и да помага , че работата из къщи е огромна ( всеки ден се готви)   . А кой бие по точки за най много хора в две стаи ние станахме седем.
И моите не са от най приказливите. Вчера си играха и пълзяха и издаваха звуци, Емата отиде до баба си и й вика "Бау" или нещо такова беше т. е . правеха се на кученца.
Малките от двайстия ден почнаха да излизат навън и сравнително рядко боледуват ( да не ме чува в лош час дявола) ама не сме опитвали още АБ. Един път валеше и не излизахме два дни и се разкашляхме , извиках доктора и ни каза, че трябва редовно да излизаме.
В яденето всеки е със своите чалъми, на Габата винаги първата лъжица от храната е отрова ( минава време докато я излъжа да лапне и още толкова да се нареве и да глътне ) после си яде добре. Емка трябва да е на кеф, че да успее баба й да я нахрани. Вичката яде до някое време и после решава да го смуче, че понякога чак текат лигите отвън.
Сега сме малко кашлящи ама пием Мукоплант - Лека нощ и се пооправят нещата, Емката беше с температура и за два дни се смъкна, не съм ходила на лекар( чудих се), ама видях, че има ефект и ще продължа така още малко.
Ади  ще ви оставям , някой ден може пак да пиша.
Лека нощ от нас ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! ! !

У нас се яде като у Есма. Само искам да добавя, че обожава люто 
Въпреки баткото първолак никой от двамата не боледува (пу, пу, пу). Гледам ги по сходен начин - в къщи 20-21 градуса. Спим на 18 и леко облечени. Всеки ден навън.

Честит празник и честито на всички именици!

Днес умишлено отказах сутрешното кърмене на Рая. Резултатът е, че изяде огромно количество кус-кус на закуска. Явно в това е разковничето.

И при нас не ги пускат на вън. А на въпроса защо пък да не ги пускат - да облечеш и обуеш в най-добрия случай 20 броя деца си е сложна работа. Докато облечеш и обуеш и последното и вече трябва да се прибират. Извеждат ги понякога на една тераса. На нея се излиза от стаята им за игра. Е, това, че са на вън по пантофи е ок. Но поне по една яке да им слагаха отгоре ....

Кети,  това че на врата с огромни букви е написано, че болни (с хрема, кашлица, температура, диария ..)деца не се допускат, не означава, че някой проверява.
Жалко, но факт. И забелязвам, че вече на никой от родителите не им прави впечатление. Явно това да разсъждаваш - дори и болно, пак ще го водя .. Защо да ти прави впечатление, че и други родители водят болни децата си ...

Хубав уикенд от нас.

Стаси, знам, че сте на частна ясла. Там всички деца ли са на една възраст? Около година и половина. Питам, защото в яслата/държавна/, в която Креми ходеше и около която обикалям почти всеки ден, защото е до парка, децата са в 4 групи и са на различна възраст. Т. е. от година и ... месеца до 3 години и ... месеца, до изписването им. Ходят около 20-25 деца, но доста се справят и сами. Когато ги извеждат са 2 сестри и помощния персонал - общо 3, никога не съм ги виждала по-малко от две на група. Та затова знам, че излизат- не съм се замисляла, че им е сложно с дрехите. Те нали и на гърне ги слагат колективно. А като лягат да спат нали пак някой ги облича, тогава не го ли правят, по тая логика докато облекат последното и първото трябва да става.           Майтапя се, естествено.
Явно навсякъде е различно, въпрос на организация.

А за болните деца и яслите и градините - не ми се говори. Тази порочна практика и вечното оправдание- ама детето не е болно, кашля от алергия   

Хубав празник на всички!!!

Когато мислеше, че не те гледам, видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.

Когато мислеше, че не те гледам, видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.

Когато мислеше, че не те гледам, видях как направи за мен любимата ми торта и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.

Когато мислеше, че не те гледам, чух как каза една молитва и разбрах, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.

Когато мислеше, че не те гледам, видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме, грижейки се един за друг.

Когато мислеше, че не те гледам, видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.

Когато мислеше, че не те гледам, видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.

Когато мислеше, че не те гледам, видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порасна.

Когато мислеше, че не те гледам, видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.

Когато мислеше, че не те гледам, видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.

Когато мислеше, че не те гледам, научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порасна.

Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.

Все разпитвам майките дали извеждат децата сега, когато е по-хладно (говоря за предните дни, когато беше 1 -на градуса) и те все ми казват "не".  Та затова се учудих. Със сигурност по частните градини е различно.

Относно храненето няма да описвам подробно  какво ядат моите, само ще се оплача, че Визо отказва всичко готвено  . Всеки път настоявам ,ама мнооого рядко ми минават номерата. Затова смесвам супата или манджата с плодово пюре, ама и това понякога не помага. А аз съм на мнение, че сега се формират вкусовите навици и затова продължавам да си настоявам

На вечеря си хапват заедно с мен и таткото и разбира си искат от нашата манджа. Та затова се стремя всеки ден да има нещо прясно или най-много да е от предходния ден. Много ми е притеснено да давам стара храна, защото те постоянно са леко поразстроенни. То няма такова ходене като тяхното. По 5 пъти на ден (някой път и повече) аката и то и двамата Сметнала съм го  - 300 наакани памперса на месец

Ядат кюфтета, салами, наденици и всякакви такива неполезни за  тяхната възраст. Хич не ми се иска да ги ядат, защото са блъскани със сол, а колбасите са  пълни и със всякакви други натрий, Е-та и екстри, които въобще не смятам, че са храна за едногодишни. Абе то аз не искам да ги ям (не че не ги обичам), камо ли децата. И все натяквам на съпруга си, че не бива и той да яде, да им дава лош пример Ама май само си говоря

jj okocha, като каза люто - Велизар се оказа, че обича праз. Видя ни, че ядем и като поиска, направо ни спря тока. Един ден на вечеря беше ял само грозде и праз  и после го молих да яде и малко кис. мляко, че съвсем, ще му се разбърка стомаха

А относно излизането - миналата година съм иозлизала всеки възможен ден - поне един сън да имат на вън децата - увити, само очи да се виждат. Е не ми боледуваха до 1г.3м. Ама и аз ги кърмех до 11мес. И като се почна след това -сополи, сополи, сополи.... няма край. От август насам всеки месец сме със сополи и то поне 2 седмици ги влачим. Поне не се влошават. Нямаме каки и батковци. Ей сега пак са със сополи и аз давам сума ти и неща - коризалия, chamomilla 15ch, прополис в нослето, един сироп за подсилване на имунитета, линекс форте (пробиотик за коремчетата), вит. С, калциев глюконат. Цял ден ги гоня с лекарствата. А като капак и аз съм с хрема и с бронхит плевмония  Е днес не съм излизала, защото си щадя силите, а не защото децата са хремави.

Ванче, 3-тата подред е държавна Крис е най-малкия от всички 10 под 2 години. А относно якетата, обличането и разходките навън - това беше обяснението на "учителките" Най-нормалното обяснение според тях

Sophiee - чудно е !

Sophiepp,  , много е силно и се разчувствах

Стаси, запомнила съм, че сте на частна, но всъщност не това е важното. Важното е, че сте намерили вашето място и Крис се чувства добре.   

Софи, и на мен ми допадна.

Софи, много е силно. Разчуствах се, замислих се и се насълзих. 
Уж, влезнах само да погледна как сте, ама заради твоята публикация се разписах.
И за завършек да се "похваля" , че прихванахме чревния вирус. Мислех си, че върлува предимно лятото, ама на. Първо Никол, после и Ая. Три дни бяха  повръщания, разстройства и притеснения. Пералнята милата не смогваше да пере, а и място за простиране не остана. Слава Богу, девойките са вече по-добре.  Продължаваме с диета и лека по-лека със захранване.
Хубав уикенд от нас!

Софи, много ме разчуства...
Желя,добре че вече е отминало, нас като ни хвана наскоро, продължи седмица.Малкия така отслабна, нищо не хапваше по цял ден.Сега обаче си навакса пу-пу, че чак наддаде.
 japanese, бързо оздравяване на теб.Не ти е лесно болна и с две малки деца, които си искат тяхното.
Чери също не е писала скоро.Дано са добре.

Привет момичета!
Реших да се разпиша и аз, че отдавна не съм. Нещо не ми се пишеше.
Кети, Ваниша, благодаря, че сте сетили за нас.

Ние от един месец  се борим с упорит и мъчителен запек, причината за който най-вероятно е АМ. Изхождането на Андрей е придружено с писъци и рев и накрая резултата е кръв в акото, което е голямо и твърдо въпреки всичките ми усилия да го оправим. Вчера ходихме при детски гастроентеролог и неговото мнение е, че не сме овладяли положението навреме и сега сме в порочен кръг. Проблема вече е психологичен - детето стиска заради болката и физиологичен- червата са станали по-лениви и така като се задържа акото,  става твърдо, колкото и разхлабващи храни и медикаменти да давам. Каза още че ще се оправим  - да продължавам да давам разхлабващи храни и дуфалак.  Новото лекарство, което ни изписа са глицеринови свещички (внесени отскоро в бг) с чиято помощ трябва да се изхожда всеки ден.

Един съвет и за обратния проблем - чревна инфекция с разтройство - Това, което разбрах е, че рябва да се изключат от менюто на детето всякаква вид захар, включително и фруктова,  т.е. плодовете, дори и банани (които при други случаи запичат).  
Дава се лечебна хумана и е позволено почти всичко друго-супи, манджи и т. н.(естествено без разхлабващите продукти)
 Така през лятото  по указание на лекар се оправихме бързо от разтройството.


Иначе Андрей расте със скоростта на светлината и ако трябва да го опиша само с една дума, то тя ще е - Добродушко.  Дава си детето всичко на всеки, особено ако някое дете плаче- отива и започва да го гали, целува и да дава каквото има ( тази негова черта не ми допада особено, но с времето може и да се промени). Слуша ме като кажа - не. Няма истерии, тръшкане, тропане с крак и др.такива.
Говори много, казва думи на място, но има и думи, които само аз знам за какво се отнасят- око (жаба), не-не (калинка), ош (слон), последното е нашето плашило (страх породен от едно филмче в което слончето сяда в/у часовник и го чупи). Най новото научено е да казва -,, ей там" и сочи с пръстче.

И да ви разкажа една комична история с моят сладурко. Бях споделила преди, че правим опити да махнем нощното хранене. След като опитах всякакви хитринки, които бяха без резултат, реших да прежаля няколко нощи и просто да не давам. Започнах да предлагам млякото по-рано , обикновено след вечерята и след като го изпие се къпем и лягаме. Първата нощ почти не спря да плаче, колкото и да го гушках. Лъжех го, че слончето е дошло и е изяло млякото, но той не спираше да рони сълзи. Втората нощ беше като първата.  На следващата вечер давам пак млякото по-рано, но шишето мистериозно изчезна, когато попитах Андрей къде е,  той вдигна ръчички, че го няма. Търсих го доста и не го намерих. Дойде време да си лягаме и щом загасих лампата Андрей стана, отвори си шкафа с играчките и извади шишето с млякото  , направо не можех да повярвам каква е лисица, стоях и се пулех в тъмното, а той се смее и повтаря - тако, тако (мляко,мляко).  
  
   Толкова от мен, че стана дълго.  Времето  позволява излизане и с Андрейката ще се възползваме.  
                                                        Приятен ден!

cherri, не е лош твоя бандит