Въпроси към Класически хомеопати 18

Аз така бях с Филева../вие май не сте я сменили/Е,не можа нещо да ме предразположи мен/не,че аз съм пациента,но всепак.../
Детето нямаше проблем с нея,говореха си,но тя някак ми стоеше странна Незнам...И по тел.,ако трябваше да и звънна изпитвах притеснение,а и тя не даваше никакъв канкренет отговор...само Ъхъ,ъхъ...и едно мрънкане Знаеше само дай от посл.ХЛ и това е...

Сега нямам такъв проблем.Е,не всички са идеални,но... Сега определено ми е по-спокойно.

Бенджи -в случая на мен лично ми допада хомеопата,доста спокойно си говоря с нея,тя обича да обяснява,вчера например проследяването отиде час и половина,но това стана защото доста се разприказвахме,не е като другите-все бързат че следващия пациент препира на вратата.

Питах го снощи защо се държи така с нея-казва ми -"ами така",и той ме пита"вие за какво толкова си говорите",и там като бяхме на интервюто,понеже стигнахме до проблема с акането-Радостин като ме чу да й говоря,че се е нааквал,като ми се развика да си мълча,да не съм говорила глупости,той тези неща не иска на никой да ги казвам,и му стана още по-неприятно сигурно.

...

Ако дадено лекарство не действа, разбира се, изисква се смяна. Въпросът е превилно да се определи, дали едно лекарство действа или не действа.

По всяка вероятност не си разбрала какво ти е казал хомеопата. Ако тя смята, че има негативна подържаща причина за поведението на детето, то докато тази причина съществува е трудно да има промяна при детето. Ако негативната подържаща причина е във фамилната динамика, то е нужно техническо време нещата там да се променят. За да се промени фамилната динамика пък е нужен психолог, който да идентифицира процесите там, щото първо трябва да се разбозне "кое е несъмнено болестно" както пише Ханмеан в Органон. Ако има такава негативна подържаща причина е нереалистично да се смята че от 1-3-5-10 дози хомеопатично лекарство детето ще цъфне. 

Понякога за нас е трудно да признаем, че децата ни имат проблем. 15 години аз не можех да повярва, че синът ми е наркоман...15 години, тъпа патка. Е вече си научих урока, а той благодарение на хомеопата ни е добре и се възстановява. Та идеята ми е следната - ние сме склонни да вдигаме децата си на пиедестал и понякога това е много, ама много вредно и опасно.
ОК, синът ти на друго място не се е държал по този начин, но на едно конкретно място се държи. Освен това подобни идеи не се раждат току-тъй. Хайде да погледнем на медала от другата страна. При това дете протича процес (не знаем какво го провокира, но психодинамиката е открила, че коренът на злото е почти винаги във фамилната динамика...даже мога да съм още по конкретна...на детето му липсва баща, психологическият образ на фигурата баща. Бащата може технически да е там, като присъствие, но само толкова. Записът на бащата в психическия апарат на детето има отношение към ред, структура, дисциплина и т.н. Поведенчиските проблеми които описваш, показват, че такъв запис няма. Това е видимо с навъоръжено око. Само че колкото са свестните хомеопати, толкова са и свестните психолози у нас.) и на едно конкретно място той изразява себе си автентичен. Защото докато е на хомеопат (това е изискването детето да не бъде контролирано, да бъде оставено да прави какво иска) може да изрази свободно неща, които при други обстоятелства потиска. Пробвай да свалиш сина си от пиедестала. При мен това беше началото за да мога да спася и помогна на моя...

Lavander  само че аз от половин година някъде размишлявам върху това че имаме (и аз и детето )нужда от професионална помощ,според мен първата стъпка,на осъзнаването аз съм я направила,детето ми не е на пиедестал,поне тук бъркаш
.За другите неща може и да си права от части.
За бащата -татко му повечето време си е с нас,работата му е сезонна,но едната зима -за 7 месеца -според мен се случи  във важен за възпитанието на детето момент(детето беше на 2г и половина до 3 г някъде),се виждахме с таткото само събота и неделя,т.е ние с Ради бяхме на селото при нашите,а таткото работеше в  града и си идваше почивните дни при нас,и точно за това време аз имам съмнения, че му се изпусна времето на поставяне на рамка на поведение,или граници на поведение,т.е. възпитанието от таткото в този период.Той бе възпитаван основно от мен,баба си ,прабаба си,дядовци,и  като изключим мен всички му удисваха едва ли не за всичко.

Това което каза хомеопата го разбрах ,но хайде ще видим като почне и мен да ме лекува

При психоложката ,при която ходим ще имаме и семейни консултации-аз и таткото заедно ще говорим с психолога,без детето,тя си знае работата,поне за Пловдив по-добра не знам

Niko,а в детската как се държи???Там също е важно има ли разлика с това вкъщи/сред хора...въобще А към сестричето???Дава ли и играчки,гушкат ли се?И т.н...

там незнам как се държи,в смисъл дали изобщо говори с някое дете?трябва да кажа на г-жата да го наблюдава един ден  и да ми каже,иначе то ми казва,че там слуша.Иска обаче аз да го водя,не баща му,и само така е по-спокоен,и сега заради него се престраших да карам сама кола в града имам книжка от 10 г ,но в града не карам,страх ме е,но сега взех че се престраших

със сестричката си-обича я,търси я,гушка я,играе с нея,хем  й дава,и  не й дава играчки,ако оставя малката при свекървата и той иска да стои там,а не при мен,т.е върви след нея.Но и я подритва,бута,лекичко я удря,и то все нарочно за да ми привлече вниманието(тези неща ги прави обаче и към племенничката ми,тя е 1 месец по-малка от моята,и живеем заедно,т.е колкото тероризира едната,толкова и другата,не ги разграничава ).

Браво за първата стъпка. Смело напред с втората.
Ти и детето нямате нужда от професионална помощ....виждаш ли, дори и ти изключваш бащата. Защото тримата имате нужда от помощ, не само ти и детето.


Хомеопатът знае ли за това? От година и половина до 3 детето е в анална фаза на неврозата. В тази фаза започва ранното еготично формиране, което е видимо в проявите на инат, първоначално. Детето се научава волево да контролира изхождането си и при определени обстоятелства може да го използва като инструмент за наказание на мама и татко.
Това което казвам, е че сега детето може и да има баща, той може физически да присъства, но само толкова. В психичната конструкция на детето, символът баща не е записан. Разбира се, записи се осъществяват непрекъснато и цял живот. И за да няма все още запис на бащата, означава, че бащата не е ярък образ за детето, образ който да остави отпечатък. Само че в психичния живот на детето бащата играе ключова роля по отношение на самоконтрола, себеактуализацията, дисциплината и йерархичното вписване.
Когато образът на бащата липсва, детето само влиза в тази роля, проявява марсови импулси, склонно е да бъде садистично и се възприема за еквивалент на майка си. Опитва се да се постави в хоризонтални взаимоотношения с нея.

    Макар и със закъснение, цопвам в новата тема.

Не, аз не съм се лекувала, защото смятам, че няма от какво/поне за сега /Той винаги ме е слушал, много сме разговаряли, но имаше страхове, които колкото и да съм говорила не съм успявала да му ги махна от главата.В продължение на месеци разговорите отностно страховете му са биле едни и същи в еднаква последователност.Отидох при хомеопата ни по повод болки в гърлото и му споменах и за страховете.Понеже с него се познаваме вече, той ми каза........хайде тези болки да ги игнорираме/познава ме, че не се "шашкам" много/ и да се съсредоточиме в страховете, защото те повече ме притесняват.Естествено се съгласих.
Не само гърлото му мина, но и страховете изчезнаха.Сега дори не смея да ги спомена.
След 2 седмици трябва да му се обадя за резултата, но за сега той е на лице!

Преди вече 2 години имаше поведенчески проблеми.Лекарите му казват дефицит на внимание, хиперактивност и какво ли още не чух от психоложката в училището.Пак хомеопатията ни помогна.Вярно, не стана от днес за утре, но в продължение на месец детето се промени.Няма и помен от тези му настроения.
И още нещо, за да сме си взаимно полезни, преди да отида при хомеопата си записвам на лисче всичко което смятам за нужно в поведението му да кажа.Както хомеопата ми казва, ако всичките ми пациенти предоставяха такава информация като теб, успеха в лечението им щеше да е много по-добър.понякога без да искаме несъзнателно може да го подведем и да кажем нещо, което да ни изпрати в съвсем различно лекарство.Тогава хомеопата не е виновен.Случи ми се да отида за дребното/кашляше/ при хомеопата.Разказвам му, а той няколко пъти ме пита дали е ревнива.Бях много категорична, че НЕ, НЕ Е!Прибирам се в къщи, давам ХЛ и пак си мисля......тя просто беше на 1,5 год, как да разбера дали е ревнива.?Изведнъж се случи ситуация в която ясно осъзнах колко в същност е ревнива.Обаждам му се, а той се смее.........да, ти ми каза че не е, но за първи път не ти повярвах и реших че е ревнива!Не се притеснявай, това е ХЛ !
В тази връзка искам да ви кажа колко е важна информацията която ние предоставяме.

Хомеопатията е велика!това са най-добре дадените ми пари!
Успех момичета.

Аз също не мога да се отпусна пред всеки, но....Не съм и вярвала, че ще разкажа какво ли не на хомеопата ми

Подкрепям Лавандер за всичко казано за връзките в семейството. Изключително важни са.

Аз чакам да мине още малко време, за да видим все пак дали жизнената ми сила се  е събудила добре, и ще ви разкажа аз през какво минах. Предполагам ще е интересно.

А какво казва хомеопатията за продължителността на кърменето?
Като заговорихте за фази и се сетих..

За продължителност не мога да говоря. Но за самото кърмене като важен преход: Когато бебето се роди, то напуска т.нар. организмичен рай, мястото, където е точно толкова топло, колкото трябва, толкова тъмно или светло, колкото трябва. Там бебето получава храната точно тогава, когато му трябва, тоест няма чувство на глад и куп други реални несгоди, с които се сблъсква след раждането. Затова е от изключителна важност след раждането детето да бъде дадено веднага на майката и да бъде поставено на гърдата, дори в гърдата да няма все още и коластра. Изгубеният рай трябва да бъде заменен. За да бъде мека тази замяна, за да не  е така травмираща. Самото раждане си  е доста голяма травма. Полезно и за самата майка. Много жени изпадат в депресия след раждането - ето, моето слънце вече не е в мен (най-просто казано). Една вече прекъсната връзка трябва да се изгради веднага на ново ниво!
Например в конституцията на малкото ми дете е заложено чувството "Аз съм изоставен" (язък ми за напълно естественото  и без усложнения раждане, не ми дадоха детето 5 дни )