Въпроси към Класически хомеопати 18

 

Много добре написано!Ето тук е разковничето.Отговорността за здравето е в собствените ни ръце, хомеопата само ни помага да го разберем.Отивайки човек трябва да си "излее"душата, за да има ефект от лечението.А когато става въпрос за детето......нещата са още по-сложни.

Аз си записвам на листче всичко, което смятам, че е важно, необичайно за детето.От физическото до психоемоционалното състояние, включително и навиците.Повечето мами около мен лекуват децата си хомеопатично.Много са доволни, но има и недоволни.......Недоволните обикновено не могат да пресъздадат цялостната картина на детето., защото в кабинета то се държи по един начин, навън е различно.Питам ги, каза ли еди какво си? Ами, не той не ме попита.......
Когато започнах да водя децата на хомеопат първо се информирах що е то хомеопатия и какво представлява.
Това не е мехлем с който да намажем пъпките и те да изчезнат!!!!!!

Вяра, какво да кажем например за кожните лекари, които ГОДИНИ наред не могат да излекуват пациента????Да, той няма да умре, но това са маса пари за мазила и лекарства без никакъв ефект?А с няколко приема на капки проблема изчезва?Това е действителен случай, който ме "запали" по хомеопатията.Колежка 5 години се опитваше да премахне брадавичките на синът си.Те никнеха непрекъснато и почти навсякъде.То не беше горене с азот, то не беше лазер, то не ги връзваха.....един кошмар за нея и детето.Накрая пробвала всичко се обърна към хомеопатията.Лека и пръст на Д-р Янкова, само от 8 приема на капки брадавиците изчезнаха.

Живота на давещият се е в самия давещ се!!!!

Сбъркала си темата в която хулиш хомеопатите.

винаги съм се чудела точно на това........
аз пък съм точно обратното. видя ли че нещо ми е помогнало ще го разтръбя колкото се може повече, за да помогна на повечето хора.
имам чувството, че последните години просто манталитета на българина стана такъв- ако е хубаво ще си го държа само за мене си, ама ако е лошо...ела да видиш.
простете, за отклонението, но исках да си споделя мислите

да се допълня- наистина когато решиш да се лекуваш хомеопатично трябва първо да се запиташ готов ли си да споделиш абсолютно всичко с хомеопата си? дори неща от които не се гордееш, срамуваш се, натъжават те...спомням се че първият път когато почнах такова лечение ми дадоха един въпросник от н на брой страници в които имаше такива подробности, че майка ми каза- абсурд.не може да иска да знае толкова много и лични неща.
Гордея се със себе си, защото започнах да си признавам и да говоря свободно за много подтискани неща години наред, а и за доста неща, от които признавам си леко се срамувам или по-скоро се чувствам зле.
Искрено се надявам че този път хомеопатичното ми лечение ще потръгне. Имам някакво вътрешно усещане, че ще е така. А при мене проблема е почти на живот и смърт.

Здравейте, и аз имам един малко глупав въпрос. На малкия ми син му растат зъби и наистина е непоносим. По принцип нашият хомеопат му е изписал за зъби Хамомила 1М. Все още не съм му дала, защото освен всички други познати ми симптоми на зъбоникненето, се появи и леко пресипнал глас. Въпросът ми по този повод е дали в картината на Хамомила има пресипнал глас? Благодаря предварително   

Ако има другите характеристики на Хамомила пресипналия глас и да го има и да го няма - няма значение. има йерархия на симптомите. има по-важни неща от пресипналия глас за една картина за да бъде тя Хамомила. Само че като чуя зъби и Хамомила аз направо настръхвам. Това вече е рутинизирано предписание.
Някой деца наистина имат нужда от Хамомила при проблемие със никненето на зъби, но далече не така масово, както се предписва; или пий Беладона при висока Т.   Дали вашият случай е за Хамомила - не знам. Определено ме притеснява потенцията, въпреки че не познавам случая. 1 М в остро състояние, това означава че жизнената сила на детето трябва да е с изключително висока реактивност.

Типично за Хамомила е свръхчувствителността и гневливостта й. Това същество се гневи на всичко, плачът е гневен; изключителна капризност - иска нещо, като го получи го хвърля веднага с рев и иска друго, като го получи го хвърля с рев и иска друго и т.н.
Детето не може да се успокои, иска непрекъснато да бъде носено и то не просто носено, а разнасяно с бясна скорост в стаята; да го люлеят с бясна скорост; да го потупват силно по дупето. В момента в който спрете да правите това Хамомила ще нададе гневен рев. Гняв, гняв, гняв. Това е в картината. Свръхчувствителна нервна система и свръхреакция на всеки стимул. Ако детето изявява такава картина по време на зъбоникнене, колики и ти.н тогава Хамомила е за него; ако не демонстрира такава картина - значи е рутинно предписание по схема и не е отчетена индивидуалността, сиреч не е хомеопатия.

Кака Сиси, успокой се и прочети внимателно за обичта и обожанието към хомеопатията. Огорчението ми идва от безотговорното отношение на хората, на които вярваме и които ни подценяват/да не кажа по-груби думи. Не хуля, казвам истините, случвайки се напоследък и това много ме безспокои. Мога да ви разкажа И за чудесата от хомеопатичното лечение при друг хомеопат, с който се разминахме поради житейски причини. Ще го направя след време.

Благодаря ти за бързия отговор. Детето по принцип е изключително кротко, добро и неревливо. Почнат ли зъбите обаче, става друго - не иска да спи, не иска да лежи, не иска да играе, мрънка за всичко. И най-важното - започва да плаче силно с глас. Иначе има и др.симптоми - обилно лигавене, нервност (нервно похлопване с единия крак), неспокоен сън и т.н. И да, иска да бъде разнасян - не с бясна скорост, но да обикаляме напред-назад. В момента, в който спрра, ревовете започват отново, не дай си Боже, да го оставя в леглото. И мен ме притеснява потенцията - затова още не съм дала лекарството.

По това което пишеш "прилича" на Хамомила. Ама само толкова може във форум. А за потенцията най добре да се чуеш с хомеопата и да споделиш тези си притеснения. Той не би трябвало да се сърди, обижда или каквото и да е, а да разбере притесненията ти и да ти обясни.

Привет отново Съгласна съм с написаното, човек трябва да потърси в себе си причините и да се постарае да "види" проблема си. Оказа, се че и аз някои неща доста добре си ги прикривам...естествено преди години си показха част от рогцата и хомеопата ми ме засече Не се колебая в това лечение, просто човек не трябва сляпо да вярва, а да мисли и да пробва. Вярвам, че това ме вдигна на крака преди години, колкото и да се съмнявах при първоначалните прегледи. А най-хубавото е, че човек доста добра предства добива за себе си.

Обаче, какви суми прехвърляте- направо не е истина. Това ми е най-евтиното и най-удобно лечение. С две ръце мога да кажа, че лекарката ми не ме дои за пари и не и е това целта в живота. Тя просто е един истински лекар! Ето похвалих се, аз също се хваля винаги

За моето бебе това е обичайно състояние.Никога не си е играла сама в леглото, никога не е заспивала в нормално време, не заспива лесно, не спи спокойно и по много дори и през нощта.Постоянно е в ръцете ми, често плаче, не обича много хора около себе си, не ходи при никой, хвърля предмети и се извива назад като понякога стига до положение на буквата О.
Преди около десетина дни хомеопата и изписа Хамомила защото беше болничка /течеше и нослето повече от месец и кашляше/, преди 2 дни спрях да и давам лекарството, днес пак е малко хремава.Да подновявам ли лечението?
Всъщност това което повече ме интересува е може ли да овладее това и състояние или това е характер който ще продължава да развива и като голяма?Предстои ми отсъствие за цяла седмица и не знам как ще се оправят без мен.Случи се за един ден да я оставя при баба и и си я прибрах пресипнала от рев - нито яла, нито спала .
Нещо важно което се случи като дадох Хамомилата - започна на обяд да спи по час, понякога и два.Преди това спеше по 10 минути.

Да подновиш ли лечението - трябва да питаш хомеопата. Ние не знаем.

Характер е, но всеки характер еволюира, така че хомеопатичното лекарство ще смекчи нещата. Не очаквай да стане кротка овчица - това би означавало потискане на естествена склонност. Но пък си има причини характерът да е точно такъв. Хомеопатичното лекарство работи с тези причини.

Добре де, защо при никнене на зъби, при нервно и буйно дете веднага трябва да се прибягва до капки, пък било то и хомеопатични  Това вече не го разбирам, за бебе пък да не говорим 

Лелее, как 1000 лв. за година  . И на мен ми се струва адски много това... Но то си зависи де.. От "онзи" център, дето пропищяли много майки (мисля, че за Хирон иде реч) си точат яко.. Но пък пак е по-малко от 1000 на година 


Това е едно от нещата, които най-много харесвам в хомеопатията! 

Реакцията към стимули си е индивидуална за всеки човек. Ако един го убодат с карфица, може да не усети, втори ще изохка, трети ще се разпищи, четвърти ще кажа даже, че искат да го убият.
Търпимостта към болка също е тук някъде. Има и разлика между палаво, буйно дете и бясно, неконтролируемо. И все пак има някаква граница, която, когато вече му пречи на самото дете, трябва да се изследва. Например дете, което когато го ядосат, хваща камък и удря главата на отсрещния - според вас това нормално буйно дете ли е? (Тук вече ми липсва Ниал.) Ми да, от една страна е нормално, има реакция на стимул, но каква е тази реакция? Свръх? Има ли агресия? Какво ще се случи  с тази агресия, ако не се канализира в правилна посока?
Преди време обсъждахме за хоризонталните и вертикалните връзки в семейството и средата на отглеждане. Много от въпросите ни намират и там отговор.
Нещата са много, много по-сложни, комплексни. Но едно е ясно. Трябва да има промяна в тези случаи - и в голяма част от тях може и да не се стига до лечение на детето, повярвайте ми. Защото повечето от нас говорим така: Ах, детето ми е такова, ах, детето ми е онакова...Детето ми много реве, или много се бие, или отговаря, или псува.... Колко от нас ще кажат: Ах, явно показвам на детето ми как ми е писнало от него на моменти и не мога да го понасям (аз имах тежки такива моменти). Ах, как си мисля, че детето ми е капризно...що ли ми е капризно детето. И т.н, и т.н.

Искам да попитам тази ли беше книгата, която някой препоръча тук преди време и откъдето мога да прочета параграфите в Органон?
Органон на лечебното изкуство

И аз да споделя...
Снощи детето отказа да яде,пи малко сок и 3-4 лъж.салата.По едно време стана унил,облегна се на дивана и млъкна.След малко каза,че го боли каремчето и се свиваше леко.Кото го пипнах ми се видя по-твърдо около пъпчето.Разтрих го,легна и така без проблем до сутринта.
И към 12 днес ми звъни сестрата от ДГ и ми казва,че се оплаква от корем,пребледнял,отказва да яде...Изкараха ми акъла.Хуквам да го взема,видимо му няма нищо.Отиваме при ЛЛ-опипа корема/вече не се оплаква да го боли,ходи пеш/ и казва,че просто детето не е акало,корема бил пълен И докато го опипваше по корема той пръцна и...Ето,видяхте ли???

Сега преди малко ака-беше бледожълто на цвят,леко по-меко от нормалното/извинете че така цветущо/ И пръцкаше пак 4-5 пъти.Не иска да яде.

Дали трябва да се притеснявам или...Говорих с хом.,но се разбрахме,ако не го боли да не ходим щото сега е Ок.