Ние си бяхме десет дена на село, едно хубаво ни затрупа снега там... Днес се прибрахме.После ще наваксвам с четенето. Исках само да честитя за добрата новина, която прочетох още с влизането



Както и всички други мами, които вече все по-рядко пишат. То е ясно, че всички си имаме много други ангажименти, ама ми е някак тъжно, като не намираме много време да драснем по някой ред. Аз нали сега съм си все още вкъщи, та успявам.
Дано да не ревнува много, че Софи доста ревност показа, а и сега от време на време я проявява, но в мнооого по-малки дози и то за кратък момент. Явно вече е свикнала с мене и бебето, т.е. да ни вижда двете като скачени съдове, но баща си не е готова все още да приеме, че може да отделя същото внимание на Елиза, както на нея. И само щом го види да се занимава с бебето, да го гушка, целува и тя веднага се намества в него и започва "Тате, гуч, гуч." Един вид гледа да измести бебето.
Кофти със счупения крак на мъжа ти. Колко време ще носи гипс и къде е счупеното?
(нарочно не пиша имена, че ще пропусна някой - всичките ни липсвате)
)
На яслата обаче лелята казва, че си сяда без проблем на гърнето. Нареждала ги всичките в кръг и казва, че ако не ги вдигнела можело там да откарат деня.
Но в къщи е друго, капризничи нещо. Така че нищо не вършим на гърне, а само в памперса. Чакам да се затопли и го махам за през деня.Дано като му мокри да вземе да се научи по-бързо. 
Нас нали едно време ни мереха в училищата, а за детската градина не си спомням. Дайте мнения. Ето го линка, приложение 13 http://www.nhif.bg/web/guest/204.
Не беше особенно послушен,показа си магарийте пред приятелите ни ,ама какво да се прави.Аз определено не си починах,но се разнообразих и се забавлявах,но с деца на почивка е така...качвахме се на лифта на връх Мечи Чал на 1900метра височина.Митко все повтаряше "еее много касиво",големи бисери от къде му идваха незнам.Сега мъжо е на работа,а Мити на ясли и за мен остана най-хубавото да пера и да чистя 
За забърсването, случва ни се и да пропуснем, но в повечето случаи я избърсвам. Даже напоследък първо с мокра, после със суха кърпа, че иначе й остава влага и тя твърди, че са й мокри гащите и си ги събува.

искам и аз да изляза с Кубрат на вън, но уви..........ето до какво доведе по дългата разходка, обилна задна хрема
нама ли да има край. Сега съм спряла парното и съм отворила прозореца да поспи ,иначе няма сън.
и баща му нали не може да му отказва.........намазах чанта( не си бях купувала от както бях бремнна в 5-6 седмица преди тооооооооолкова време). Вече се научи да си казва и ' Кубат" след като дълго време си викаше" Баку". Даже като почнем (на игра е всичко с говора при нас) и вика" аз съм Кубат", а аз му отговорям , "а аз съм мама", и той ме поправя"ти си мама Петя"
от ей такива случки и споделени тук от вас и от други близки майки винаги мисля 1-во за безопасността на детето нечувами не виждам нищо само мисля къде е то.Най -вече като сме в супермаркета хвърлям чанти, портомонета и го догонвам щом хукне към вратата с фотоклетката, мн. ме е страх от тях
.............и аз си знам , но баща му ей така на два пъти да видел Кубрат ,че трябва да се пази сам и веднъж на Джъмбо с прищипано пръстче, точно от вратата с фотоклетката, другия път в Мола на Стамболйски с въртящата врата, кракът му влезе от долу, а вратата не спира да се върти. Тогава ми идеще да го
изках много да го нахокам , ама видях , че той сам осъзна грешката си ( слава Богу нищо му нямаше на крачето) . Само можем да се молим господ да ни пази дечицата и ние доколкото можем, но за съжаление неможем да сме 100% винаги с очи на всякъде. Препоръчани теми