Ние минахме всички процедури-лекари ,изследвания ЕЕГ-та и прочие.Аз изхабих ужасни нерви да мисля и да се чудя дали ще седи детето.Още в сряда отидох и му купих една играчка. И като се прибрах му обясних,че ще ходим при една леля и ще му сложи една вълшебна шапка,няма да има болка и че мама ще е при него,щом свършим ще има подарък.Това ни спаси и той беше спокоен и стоя мирно и после си получи подаръка.За щастие ЕЕг-то е добре и няма причини за притеснение.но невроложката много ме разочарова.В четвъртък преди ЕЕГ то отидохме на преглед с оговорката,че няма свободни часове с направление и ние казахме,че ще си платим.Щом отидохме при нея тя сама ни поиска направление и ние й казахме,че нямаме.Тя сама ни прати да си вземем и към 2 да отидем при нея,мина прегледа,дадахме направлението и една кутия бонбони.Вече ще си тръгваме и мъжа ми я пита"нещо дължим ли ви "и тя много нагло му каза"еми ние си свършихме нашето" и той се позасмя и пак я пита"какво значи това ,дължим ли ви нещо" и тя "еми вие донесахте направление"

Мо на вас защо ви се е налагало 4 пъти да ходите на ЕЕГ,ако не е тайна?



Веднагически ми подейства на настроените, няма и помен от депресията, която ме тресеше последния месец, пу-пу!
Е, разбира се за това еднакво допринесе и едноседмичната почивка от работата. Много гадвно, че излиза, че човек трябва да се тръшне веднъж-два пъти в годината, че да си почине (извън летния отпуск).
Почти винаги половината от пътя е извън столчето, което естествено силно ме притеснява! Преди, когато беше по-малка ревеше, ревеше пък се изморяваше и заспиваше. Сега това рядко се случва. Не знам вече как да обяснявам или пък как да намеря нерви и търпение да я игнорирам.
(С чичко полицай нещата се получиха само на територията на София

. Пътя от Поморие до Чепеларе си седеше на стола без проблем,но аз бях до него.
.