Май всеки се оплаква от това, което има. Ето, Мадам З иска помощ, за да си отдъхне и е права.
А на мен пък ми се предлага помощ непрестанно и твърде настойчиво и затова не я искам. Има и разни други свръхдразнещи неща.
Ще разправя на две на три, за да не решите, че съм капризна неблагодарница.
Носят ми се непоискани кутии с храна: "Ето ви малко риба. Исках да занеса и на Ванчето /дъщеря й/, ама тя готви редовно и не й занесох" - демек снахо, ти не готвиш на сина ми, а я виж щерка ми каква е домакиня и си готви всеки ден!
Предлагам любезно кафе и й правя - имам хубава кафе-машина, която прави невероятно кафе с каймак, обикновено Лаваца. При следващото си идване, свекинка носи кафе Нова Бразилия за джезве
и ми заявява "Аз нося кафе, че най го обичам от джезве" - тълкувам го като "Стига ми предлага твойте боклуци"Да не говорим, че по цял ден се опитвам да науча Филип на нещо, тя идва, стои за 1 час и аз обикновено отивам в другата стая, щото едвам я търпя. И я чувам да крещи "Мамооооо, ела да видиш детето как почна да показва еди какво си"
Еми показва, проста жено, аз го уча по цял ден, не ти!
Никога няма да стане за мен майка, нито аз за нея дъщеря. Ако се виждаме рядко, ще сме си доста по-мили.
Но за да не се засяга мъжа ми, държа настрана и майка ми. веднъж седмично вижданка е достатъчно





Аз пък за първи път и оставих каката да я гледа за няколко часа преди месец и половина, т.е. на 3 год. 9 мес.
Може ли да ми кажеш фондана ти ли си го прави или готов си взела, въобще подробности как си я направила, защото аз нещо от днес много се запалих да се науча и да направя за годинката такава торта, а и като цяло да мога да правя такива хубавинки 

и в момента в който ми свърши нямаше и 2 седмици и дойдоха червените гости 