Как отглеждат децата си в чужбина

Децата ми растат като затворници, няма неконтролируеми свободни игри на улицата, рояци от приятелчета, тайни от мама и тате. Игрите са в парка, двора, детската площадка отдалечена на поне 500м, но винаги за ръчичката на мама и тате. За сметка на това пък са  всеки ден навън в детската градина, но под наблюдение. Децата ми никога няма да изживеят  "Войната на Таралежите", "Куче в чекмедже", дори фантазия за бели и живот извън затвора нямат.

Stressless Ученето е забранено, затова и в детската градина има възпитателки, а не учителки. Няма зубрене, рецитали, детето е дете и не се съобразява с майчина гордост и честолюбие, а само със собствените си нужди. Ама как да го обясня на бабата, дето все пита "ей, тъй ли пък на нищо не ги учат", ами учат ги на социално поведение, ама то това от баба не се брои. Ако във втори клас може да си напише името е постижение, нищо чудно, че и хората говорят за "германско чудо". Ами то си е си е чисто чудо, как постигат гениални постижения от нула знания и теоретична база. Няма да забравя, на мен ми отнеха 24 точки на класното и ми писаха 3-ка, защото съм сметнала задачата на ум, липсвали й логическите пътища, по- които съм стигнала до резултата.

Синовете ми са в една група 0-6 години, малкия го дадох на 10 месеца и добре, че са заедно там, че да ги видя мирно и кротко да си играят и водят за ръка, че в къщи само вратовете не са си прегризали. Както големия казва, мамо аз в градината съм добър, само в къщи е така.

Децата са ни като пинг- понг мама подава, тате поема и обратно. Нямаме баби, което си има плюсове и минуси, защото пък тате е принуден да замести бабата и изгражда контакт с детето, докато мама се прибере от работа. Което пък е минус за мен, която прекарва само 2 часа с децата и ако големия все още тича при мене с болежките си, малкия не ме признава и за лукова глада.

Евала на германците, много са пестеливи. Много пари потроших, докато ми отворят очите за съществуването на неделните битаци. Срама за българина е печалба за германеца, на всичкото ни имане, 90% от играчките и дрешките са от "бълхарника" (Flohmarkt).

Децата ми растат в пълно информационно затъмнение: не са чували за секс, бокс, кеч, боеве с кучета, мафия, престъпление, не са виждали пистолет, а и да са виждали, не знаят за какво е. Добре че е ю тюб, че да видят малко насилие (Том и Джери). Нищо чудно, че са загубили и двете Световни войни. Дано не дойде трета, че с тая младеж и нея ще загубим.

В живота на децата ми няма звезди. Вечер всички сме в леглата в 20ч. и се става в 6ч. Добре че зимата се мръква рано, че да видят милите звездичка и луна.

Яденето: много вкусно готвят, но кое дете ще се нахрани, ако може да стане и да играе. Така, че обедната ми почивка преминава в готвене. Добре, че сама мога да си определям работното време, иначе да са умрели и от глад.

Децата ми са изяли повече пръст и пясък от най- дъртия дъждовен червей, и са къпани от дъжд, повече от душа в банята. И аз се се моля, да ги тръшне най-накрая някой вирус, че да остана с тях малко в къщи, но не би, молитвите ми са глас в пустиня. Вече и хрема не хващат. А що испански зеленчуци омахахме миналата пролет, ама то как да ги хване ешерихия, като са изяли сумай ти кила кучешки лайна, дето дъжда първо ги размива, после с обувките ги намъква навсякъде в детската градина. Аз в България кучешко лайно не видях, но тука мините са на всеки метър и то тлъсти, сочни от угоени домашни любимци, и понеже винаги има някой дето не си гледа в краката, всяко добива диаметър поне 2 метра.

Ха, ами нали от мен за децата ми ще остане само спомена за мен. И така свободното ни време отива в пропагандата (активно създаването на спомени:увеселителни паркове, разходки, игри, кина, театри, спорт, музика и седене на пода, докато изтръпне д-то, ама то след час- два и мозъка изтръпва). През свободното време децата са ни като ремарке, навсякъде са с нас, дори на прегледите при гинеколога, надявам природата да му е ударила един Delete на спомена от бременната му майка, разчекната на магарето. Неделя вечерта сме благодарни, че в понеделник сме на работа и ще разтоварим ремаркето в детската градина.

Каузата Чиста, Подредена, Къща, Блясък и Ред е отдавна захвърлена и неоткриваема. Пък и на кого му пука, тук така или иначе никой не идва неканен на гости, а и "Сливи за смет" и чистене има само в българските приказки. Децата излъскват до блясък ламината и плочките с крачолите на панталоните и чорапите, само да ми е здрава пералнята дето ги изпира и сушилнята дето ги суши. След това измиват и банята, наводнявайки я с водата от ваната. От време на време, малкия измива тоалетната чиния с четката си за зъби. Е поне няколко пъти го хванах, остава ми надеждата, че винаги съм го уцелила.

Само въшки ни липсват, ама то ще е и щото не ми остава време да ги изкъпя, а въшките са надарени с природен интелект и предпочитат да им е чистичко и топличко. Едно време въшките се търгуваха в училищната тоалетна за 5 лева и бяха полезен, търсен и ценен вид, който ни освобождаваше от училище поне за седмица.

Странното е, че децата винаги са щастливи, без значение кой и къде ги гледа, стига да се чувстват обичани и правят всичко за да направят щастливи, хората които ги обичат. Това къде и как, при какви условия се живее е от значение само за възрастните, децата могат да извлекат радост и игра, дори от едно кучешко лайно или пластмасова опаковка (е естествено ако не им забраним,това удоволствие). Единственото предимство на децата в развитите страни, е че имат мнооого по- дълго детство и обществото не ги натоварва с проблемите си.

rila11 , страхотен пост   Да са ти здрави момчетата и да си останат дълго време деца, че изведнъж стават големи и започваш да се питаш това било ли е, или не.                                                                   

rila11,
поздравления за постта. Познах се на 95%
Само за писането сме по-различни: при нас в детската градина много ги насърчават в писането и математиката. Големият си пишеше името на 4г, а на 5 събира и изважда.

rila11, наистина страхотен пост, разсмя ме искрено и много От ранно и крехко детство съм германофил, явно има защо , но животът ме отвя по други географски ширини...

Тук, на Острова, децата трябва да порастнат възможно най-бързо, поне по мои впечатления, по-бързо откъдето и да е другаде, тръгват на училище на 4, ако са родени преди септември

 Ето, моето дете, от понеделник е на тестове за прием в хубави училища, какво ще я тестват на 3 и 10 месеца, не знам, май няма и да разбера... Но знам, че това ще й определи до голяма степен животът занапред... и я мисля... Знам и какво правят връстниците й в БГ и на други места и се чудя дали е честно, но в крайна сметка нали това сме си избрали... Като цяло, деца в чужбина според мен се гледат трудно, с големи разходи и ако си решил да правиш нещата както си искаш, ти е много трудно

Тук в Квебек децата тръгват на училище от 5 години, но пък и в училище продължават да си бъдат деца и да учат чрез игра, в резултат на което децата ходят на училище с желание. Все пак да отбележа, че това не са мои лични впечатления, защото дъщеря ми още не ходи на училище

rila, и мен ме разчувства поста ти 

много интересно написано,с чувство за хумор и доста ирония.На места се засмях,на други се вьрнах в детството си и на трети на бях съгласна.Предполагам че това прави добрата журналистика или новела.
Спомних си като дете играех на бул. Васил Левски в София, точно до Попа. Тогава се казваше Толбухин и един голям участък беше затворен за коли поради огромен ремонт на пьтя. Ние, децата,седяхме и се катерихме по едни трьби, подготвени за ремонта. Все едно че имахме супер голяма площадка и сьщо не беше така шумно. Вярно, че децата са доста поограничени сега и това се дьлжи на средствата за информация; всичко се научава бьрзо и живота не изглежда така сигурен в сравнение с изкуственият балон в който растяхме/ живеехме. Аз определено се радвам че синьт ми ще има възможности, за които аз дори не сьм си мечтала. Съгласна сьм че в началното училище, децата не са много натоварени, въпреки умственият им капацитет, но от друга страна родителите винаги можем да компенсираме. Детето е 1 клас и от както е почнал училище, всяка вечер го карам да чете, в резултат на което мина 2 нива за 3 месеца. Важното е да се разберат какви са недостатъците на учебната системата и да се наблегне в тази насока. в В България, на времето, приема в езикова гимназия или техникум и след това университет не ставаше без частни уроци, така че сравнение може да се направи.

Абсолютната истина!

Ох, rila11 ние и въшки завъдихме, ама какво да правя, тук това не е проблем.
И аз от няколко дни си мисля какво детство има дъщеря ми. Бяхме си за празниците в България. Студ, сняг, ама детето цял ден с приятелки вънка игра. Повече от щастлива. Е, прибрахме се тук, вижда съседските деца, едно хелоу и всеки в къщи си, няма излизане няма игри, в къщи пред телевизора, че аз вече съм и омръзнала да я занимавам.
Всъщност моето дете няма детство, на 3 и един месец започна нърсари в училище, режима като истинско училище. На 4 започна истинското училище, от 9 сутринта до 3.30 следобед, няма сън, няма някой да помага, трябва да си се справя сама и с ядене и каквото и да е друго в училище. И се прибира като пребита. Къде да я мъкна по спорт, танци, тенис, балет като други амбициозни мами. Оставила съм ги за по-късно. И да, в училище не учат много, понякога нищо, олекотени програми, но пък от тези малки деца се изисква супер концентрация през цялото време, дисциплина, спазване на един куп правила, някои доста глупави. Ми то възрастен не може да издържи на този режим, та камо ли едно 4-5-6 годишно дете.
Децата са щастливи от това, което им предоставяме, но ако им дадем нещо по-различно веднага ще направят разлика. Пролетната ваканция си бяхме в България и дъщеря ми ходи няколко дни в българско училище. И колкото и парадоксално да звучи, като се върнахме тук почти месец плачеше за българското училище, много и хареса.

Защо не излиза да играят със съседските деца? Или с тамошните си приятелчета? Като чета тукашните форуми, и американските майки имат точно същите оплаквания - помните ли едно време как си играехме навън тумби деца, бла-бла, пък сегашните нямат детство. Значи разликата не е между България и чужбина, а между едното поколение и другото. И все пак, ако имате деца наоколо в квартала, защо не възродите играта навън?

Дидитка предполагам че на повечето от нас спомените са  от времето когато безгрижно тичахме в махалата, без постоянен родителски надзор. Времената се промениха, както вече писах живеем в време на супер информираност и нищо не е безопасно.

и тук има деца, които не излизат - от училище вкъщи, телевизия, игри на компютъра, вечеря в 7 и до 8 са в леглата. И не са само тези деца, които ходят на какви ли не извънкласни и се уморяват.
Аз засега съм намерила баланс между училище, допълнително учене и игри. При нас по-скоро климатът пречи, но сега през зимата на площадките между блоковете се събират достатъчмно деца от различни държави, катерят се, тичат, състезават се с колелетата, крещят, играят на криеница и това много ми харесва. Е, на синковеца пак не му стига, но той играе и с брат си вкъщи.
а онзи ден на площадката беше едно от неизлизащите деца - майка му се оплака, че бил мързелив, не му се играело с топка, не му се играело с колело, купили му скутер и пак не му се излизало...и това детенце веднага ме пита дали можело с моя син да отидат да играят вкъщи...че какво да играят вкъщи - на компютъра ли? Отказах, но усетих, че майката би се навила и на домашен вариант..и на тях не им се виси навън, та и от майките често зависи...
обаче в жилищните райони с вили е по-трудно, няма толкова пространство за игра, все трябва да поканиш някого на гости, или да те поканят, пък докато се организирате, пък докато се натуткате....

иначе постът на рила11 не е моят вариант, не би ме накарал да се чувствам спокойна.

Точно това е тъжното, че всъщност времената сега са много по-безопасни от когато и да е било, особено на запад и особено тук (миналата година мисля Бостън отчете най-ниска престъпност откакто това се измерва) - но въпреки по-голямата сигурност, хората си мислят че времената са по-опасни, и го изтъкват като причина когато ги удари носталгията за "едно време", дори и тук. Точно информираността е проблема - малкото престъпления се раздуват и ги виждаш навсякъде, всичко се разбира веднага и имаш чувството че светът ще се свърши, а всъщност не е така. Но може би онези времена се завръщат, с модерни хипи движения като free range kids 

Хм, комшийските деца са навън почти всяка вечер, през уикендите не пропускат. Тичат, гонят се, играят криеница, рисуват си дама на асфалта и скачат. Събира се тумба от поне 10-тина деца доста редовно. Сега през зимата в тъмницата за по-кратко, но пак излизат - на зелените площи (в момента побелели) цъфнаха над 10-тина снежни човека. През лятото е доста по-оживено. Но пък точно тук не е много оживено откъм автомобили и децата са защитени от внезапно изкочили МПС-та.
Роднински дечица също играят навън с комшийски деца на същата възраст, но и тяхната улица е вътрешна квартална почти без автомобили. Така че може би и това има отношение - по-трудно ще е за децата да играят навън, ако постоянно прехвърчат коли и по-лесно, ако е по-изолирано и има подходящи условия. Но със сигурност има отношение и родителското отношение по въпроса или както казва една моя роднина "както си ги научиш децата". Има и друг момент - познавам деца тук, които преди играеха навън, а сега предпочитат да си седят вкъщи с Айпада на мама и да си намират детски филмчета и песнички. Говоря за деца на 4-5 годишна възраст. И най-лошото е, че родителите не реагират да ограничат времето с Айпада и да пратят детето навън с приятелчетата му.   

Виждала съм и деца на по 10-12 години да си играят навън, когато позволява времето на детските площадки , пред къщите не съм ги виждала, но то там няма как, на улицата не става. Едва ли всички деца го правят, както посочиха и други, зависи си и от децата и от майките и от компанията и т.н.

Тук деца играят навън. Срещи за игри се правят в дворовете на къщите за по-добър контрол. Имаме и квартална детска площадка. Но това не е ежедневно, а обикновено при хубаво време в събота, рядко в неделя. През лятото играят и вечер. Просто в квартала ми повечето родители работят, децата са по градини и гледачки до 6-7 вечерта, след което имат максимум час за игра преди сън.

В детството ми тези игри започваха от момента, в който се прибера от училище на обяд, до прибирането на родителите ми около пет. Сега е изключено дете в първи клас само да се прибира вкъщи, че и да взема малката си сестра от детска градина следобед - тогава беше ежедневие.

Дидитке, не съм много съгласна, че в днешно време е по-безопасно. Не знам каква е била ситуацията в Щатите през 80те, но в България категорично го нямаше свободния достъп до наркотици и порнография, който съществува сега. Имаше и значително по-силен съседски контрол, както и много, ама много здрава полицейска система. В днешно време трафикът на хора определено е много по-често явление, силно улеснено от нови технологии и комуникации.

Като знам на онези сигурни години с колко педофили и откачалки съм се сблъсквала - абсурд сега да си оставя детето на площадка без надзор.